Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)

Сенсея се изправи. Продължаваше да си чете и извади един кунай. Застана срещу момичето и без да гледа го метна срещу нея.

Гост

Тя се опита да повтори трика с ветрилото, който беше по рано тренирала.

Куная беше отстранен от пътя си, но мина на близко до момичето. Той я погледна и каза:
-Ако бях хвърлил по-силно.. щеше да те пореже.. Може да потренираш още малко.

Гост

Гокай погледна куная и леко разтърси глава. Тя се замисли, сега как да тренира с ветрилото. Момичето продължи да си мисли известно време, докато не и хрумна, ами ако комбинира тренировките, на предишната техника и уменията на ветрилото. Можеше и да се получи нещо. Тя погледна сенсея си и въздъхна. Явно реши тоя път той да е мишената. Или по скоро книжката, която държеше беше мишената и. Така и така нещо не и харесваше отвън, как изглежда. Та тя стъпи здраво за земята и хвана ветрилото, концентрира се и пусна чакра по него. Момичето изчака няколко минутки да се настрои и за махна с ветрилото, като си помисли Kamaitachi no Jutsu. Ама кел файда. Като за пръв опит нищо.
Гокай отново хвана ветрилото и стъпи в горе долу стабилна позиция, като погледна книжката, сега тя си мислеше, само как вятъра създаден от джутсуто я разкъсва безмилостно пред очите на сенсея и. Момичето започна да сбира чакра и да продължава да си мисли това за книжката и вятъра. Тя направя събра и препрати към ветрилото, като го отлепи от земята и то се отвори до Втората Луната. Тогава Гокай пак си помисли Kamaitachi no Jutsu.

Сенсея направи шуншин и си взе книжката преди тя да бъде разкъсана, за това пък.. дървото зад него беше разпиляно на частици. Сенсея я изгледа злобно и каза:
-Повече няма да получиш информация от мен.. - и изчезна в пушак..

ПП: Kamaitachi no Jutsu lvl 2 + 4 сила +2 интелект.

Гост

-Стига сенсей не исках. Върнете се. Ще плача ако не дойдете.
Каза тя.

Но от среща нямаше отговор...

Гост

Гокай седна до дървото дето беше тренера и се сви, сякаш цивреше.

Сенсея се появи до нея и вика:
-Кво се прайш сега? Отивай да тренираш.. и стига си циврила.. - и той се качи на едно дърво, седна на клона и започна да си чете книжката.

Гост

Гокай се изправи и по всичко си личеше, че дори сълза не беше проронила. Тя се замисли, какво да тренира сега. Момичето обикаляше и обикаляше и накрая реши., ще вдига левъла на техниката още един път и после минава към ловкостта. Тя затвори ветрилото и го подпря до себе си, тоя път реши да събере малко повече чакра, че да направи техниката по-силна. Момичето продължи да си сбира чакра и да мисли за нова мишена. Ами ако използваше тоя път някое дърво, като мишена, можеше и да стане. Не че и харесваше за мишена да има нещо, което не се движи. Тя въздъхна и започна да прехвърля чакрата си. Към ветрилото, като се замисли кое дърво да е мишената и. Може би онова зад нея. Ами да това става. Момичето прехвръли чакрата си и хвана ветрилото за едната страна. След това се завъртя и така се опита да го отвори с Трети Луни изцяло показани и замахна, като оново си помисли Kamaitachi no Jutsu.

Сенсея се провикна.. Първо осъвършенствай умението си с ветрилото, след това техниката. - и започна да си чопли ноктите и да чете съсредоточено.

Гост

Гокай спря и отиде при тренера си.
-Сенсей. Искам тренировка за ловкост, която да включва и вас.

Сенсея скочи от дървото. Погледна я и каза:
-Добре. Застани там - и посочи едно празно пространство. Когато момичето беше там, той се усмихна и каза:
-Сега.. научи се да отбягваш кунайте ми - и започна да хвърля оръжията срещу момичето.. Насочени към краката, ръцете, гърдите, стомаха, главата и вратът и. Тя трябваше много бързо да измисли какво да прави.

Гост

Момичето погледна кунайте и въздъхна. Тя се отдели от реалността и влезе в своя свят, там имаше колкото време си поиска и виждаше всичко на забавен кадър. Как кунайте летят към нея, как сенсея и ги мята. Момичето гледаше само напред и не помръдваше дори мускул в този момент. Когато се върна към реалността (това става за няколко секунди), тя започна да отбягва кунайте, като стъпваше на различни места, премяташе или се извърташе така, че някой от кунайте да минат на съвсем малко разстояние от тялото и.

Проблема беше, че тя не беше развила толкова добре ловкоста си и повечето кунай я одраскаха без да я ранят. Сенсея метна за втори път и каза:
-Внимавай..

Гост

-Не мога да внимавам. Все пак съм от младежта.
Извика му тя, като погледна кунайте, който идваха към нея и пак се опита да ги избегне. Тя видя един кунай, който мина точно покрай лицето и преглътна тежко. Това път май това беше доста по-опасно от предишния път с остриетата. Гокай започна да се вдижи по-плавно, като люлеещо се цвете и се опита да се преметне, и да избегне голяма част от кунайте, ама дали ще успее, кой знае.

Когато избегна куная край лицето си друг леко мина през косата й и откъсна някой кичор. Друг я одраска по рамото, а трети мина точно между краката й. Сенсея се усмихна и каза:
-Следващата партида - и метна същия брой кунай.

Гост

Гокай погледна кунайте и леко я обзе гняв заради кичура коса. Тя тоя път видя един носочен към главата и и момичето залегна. Другия видя че е към краката и и се опита да го избегне, като отскочи. Третия до нейното виждане беше към дясната и ръка - за него пък момичето леко се превъртя докато беше във въздуха заради отскока, а последния не видя къде се беше насочил.

Тя успя да отбегне и 3те, но проблема беше, че бяха пет. Когато тя отскочи този, който беше на нивото на вратът и беше насочен към гърдите й. Момичето имаше късмет и той само разкъса дрехата й. Другият беше насочен към лявата ръка, но като тя се беше завъртяла в момента беше на нивото на дупето и. Гокай явно беше огромна късметлийка, защото куная само одраска гащите й... Сенсея я погледна и каза:
-Добре е... Искаш ли още?

ПП: Ловкост +1 лвл

Гост

Тя застана на земята и погледна суичера си. Момичето го свали и той се разпадна в ръцете си.
-Следващия път с отровни игли.
И се засмя.
-Да ако може още един път такава тренировка.

Той извади 3 куная и 1 Шурикен. Затвори очи и ги метна.. Кунайте летяха към горната част на момичето, а Шурикена към краката й.

Гост

Гокай погледна кунайте, като съвсем незабеляза шурикена. Тя залегна и се надяваше да е отбягнала оръжията.

Разсейването на момичето щеше да и коства живота.. Кунайте бяха на милиметри от нея, а шурикена на сантиметър два. Тогава се видя някаква сянка. Сенсеят и я хвана и със шуншин избяха. Постави я легнала на земята и огледа тялото й. Погледна я и каза:
-Леле.. ти си била много красива.. - след което докосна една от раните и попита:
-Боли ли? - ръката му светна в зелено и той започна да я лекува.

Гост

Когато той си сложи ръката на раната и тя стисна зъби и го погледна. Момичето се дръпна и се усмихна.
-Няма нужда, предпочитам да чувствам болка и да знам напредъка си, отколкото да не чувствам нищо и да знам, че съм прекалено слаба, за да се защитавам.

Той се усмихна и каза:
-Аз съм твой сенсей и трябва да се грижа за здравето ти. - дръпна я към себе си и я постави на земята. Бавно започна да я лекува и каза:
-При мен няма не искам.. има само.. Добре сенсей - и се усмихна самодоволно, като внимателно прокарваше ръце над тялото й и лекуваше раните й.

» Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг]
» Тренировъчна площадка номер 2 (Отбор Фуука)
» Тренировъчна площадка 1 [ Отбор Ямако]
» Тренировъчна площадка номер 3 (Отбор Noah)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Кайрин]