Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)

Ан се вбеси. Как можеше по дяволите да я игнорира така?!!??? Момичето стана, наведе глава и тръгна към сенсея. След като отиде до него, му удари шамар за чудо и приказ..;д

- Какво искаш? - Въздъхна той.

-Просто да ти кажа "здрасти" - каза през зъби Ан, като го погледна с гняв в очите.

- А, хуу. - Каза той, сложи си ръцете в джобовете и тръгна на някъде, като извика:
- Ще тренираш ли още нещо, или?

Така и така съм се довлякла. Гокай ги гледаше безшумно и си мълчеше, като си мислеше, че това са и съотборници иначе защо ще си бият шамари.

Ан избухна:
-Как така ти си единствения човек, който не ми обръща вниманиее ?!?!??!? И на всичкото отгоре не се държиш като сенсеййй !?!!?!?
След това извади два куная и се затича към него..

-Гокай Тендоу.
Каза студено Гокай и го погледна с кървеникавите си очи.

-Ан не си направи труда дори да стане от земята. Лежеше на земята и плачеше тихо..

zomfg D:

- Сладка си. - Каза той и се отдръпна от нея.
- Навярно, ти трябва да си посления генин от отбора ми. Нали знаеш, че е време за тренировки? А аз не си поплювам и няма да те оставя и за миг да си поемеш дъх. - Добави той.

-Чудесно. Но смея ли да кажа, липсва ви дисциплина.
Каза Гокай и посочи момичето на земята.

Aн седна на земята и загледа към новодошлата и сенсея като се чудеше защо я сочат..

- Не ми и трябва. Пет обиколки на площадката! - Каза той и погледна Ан:
- Ти пък кво цивриш на земята?! Замърсяваш околната среда със сълзите си! Разкарай ги от райграса ми!

Офф.

Ан не помръдна.. Тя отдавна бе спряла да плаче и не знаеше защо сенсея си въобразяваше, но не стана от земята.. ;д

Гокай въздъхна. Тя скри още лицето си под качулката и скри дланите си в ръкавите. След това момичето започна да тича около площадката. Тя си тичаше из площадката в умерено темпо, като дишаше също умерено (тренировки за дишане, по цял ден преди го правех ). Гокай продължи така до третата обиколка, като спря и си върза маратонките и след това продължи. Когато станаха 4етири тя даде на спринт и петтата беше готова.

Ан стана от земята и изтупа дрехите си. След което се зачуди какво да прави.. ;д
-Сенсей.. искам техника.. - провикна се студено тя.

П.П:Стар навик. Още с изкачването на дървото .

Е Гокай си тичаше и си тананикаше някаква песничката. "Когато снега падне на земята, и направи я цялата бяла. Ти ще чуеш зова, който чакаш още от малка. И ще бъдеш щастлива. Когато болката се замени със сила. Когато чуеш писъците и видиш кръвта по снега на умрелите, то тогава ще бъдещ щастлива"...и т.н. (ако сте гледали китайски филми там ще чуете много такива песни.). Гокай продължи да си тича насам натам безцелно и да се чуди, защо пък да го прави това, нали искаше да тренира ловкост, не бързина.

Чудо! Гокай започна втората!

Сенсея се обърна към Анн:
- Уфф.. Хуу. Коя?

Офф. Мани китайските.. ЯПОНСКИТЕ СА НАЙ-ЯКИ и корейските, айде...

-Не знам ?!?!? Не съм библиотека нито някой дето знае всичко ! - извика Ан като го гледаше тъпо О.о
-Вие за кво мислите, че сте тук !??!?!?!

Гокаи продължи да си тича и да си преправя път през храсталаците и клоните на дърветата. Ама като видя, че няма да стане само с добро, тя прие площадката като писта,а клоните и храсталаците, като препрядствия. Момичето почна да престача храстите. А ако някой клон се изпречеше или го прескачаше, или се търкаляше под него.

П.П:Минахме към пистите за бягане с препрядствия.

Оставаха и още 3 обиколки.

- Аз също. - Каза сенсея (ХДДДДДДДДДДД) и допълни:
- Може да съм ти снесей и да съм джуунин, но никога не ме е бивало в теорията, така че не знам всички техники и не съм длъжен да ги знам!

Офф. Виж в каталога, че аз иам др друга ралта

-Искам да науча Raiton : Raikou Gorogoro Tama no Jutsu, но не знам как. Покажете.- каза заядливо Ан.
-И все пак, ако искате ГЕЙСКАТА книжка - кажете, ще ви я дам ;дд. - каза със самодоволна усмивка тя.

Гокай си тичаше ли тичаше и продължи да престача храстите се едно е на писта, ама от всичко това само си изпокъса дрехите. И голям прас се едно имаше значение. Тя си тичаше и си тананикаше тоя път песнички от Мулан (анимацията). Докато не се заби в дънера на едно дърво. Тя падна на земята и стана бавно като въздъхна. Момичето стигна малко повече връзките на маратонките си и леко надигна качулката че нищо не виждаше и продължи да си тича.