Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)

Гост

Ан чу разговора и вдигна глава.

- Искам да се науча да владея Шуншин по-добре!

Офф. Някъде около 2-3 лвл .. Те колко са ?

Гост

Ан както винаги, чу за какво става въпрос и отиде при сенсея.
-Сенсей.. и аз искам да науча Шуншин.

- Ами учете... - Каза той и се прозя.

Офф. Левълите са му 10 о.0

Гост

-Аз не знам нищо. Какво учете ?? - възкликна Ан.

- Тогава как знаеш как се казва, а не знаеш какво прави?! Как си минала академията изобщо?! - Изивика той. Затвори очите си, сформира сийл, направи една крачка и още преди да е стъпил на земята се озова на милиметри от момичето. Погледна я в очите и й каза:
- Друго показно няма да има. - След което се обръна към момчето и извика:
- Това се отнася и за теб!!!

Гост

Ан се отдръпна и тръгна нанякъде. Трябваше да тича. Искаше да тича, но не можеше да тича. А сега и сенсея викаше. Имаше усещането, че целия свят е против нея. Знаеше много за райтона, но в тайджутсуто бе много зле. Това трябваше да се промени. Не. Беше задължително да се промени. Тайджутсуто понякога бе едно от най-важните неща в битката, и тя го знаеше. Трябваше просто да се успокои и да започне да тича..
Момичето застана на нисък старт, като атлетите, пое си дълбоко въздух и издиша. След това просто се оттласна от земята и започна да тича, към едно чучело..

И тя си тичаше.. Измина 5 метра... Но многооо бавно.

Офф. С тфа темпо бая щи тряа да го научиш тоя шуншин

Гост

Офф. Елз.. няя се подиграваш на тея, дето не могат да тичат ! ;дд

Ан тичаше. Това бе напредък. Момичето леко се задъхваше, но това не бе нещо, за което да се притеснява толкова. Тя си пое силно въздух. Кислородът обогати кръвта ѝ, а това даде нови сили на Ан. /все едно тя до сега не е дишала XDD/ Момичето реши да забърза темпото. Искаше да пробва нещо ново. Мислеше си, да концентрира чакра в краката си и при всяка стъпка да се оттласква по малко. Това не знаеше дали ще подпомогне за скоростта ѝ, и дали няма да започне да губи повече чакра, но се надяваше така да не се изморява прекалено много. Ан Започна да раздвижва чакрата си и съвсем скоро чакрата започна да циркулира наистина бързо. Ан напизпращаше чакра към стъпалата си и там я изпускаше при всяка стъпка, като се надяваше да започне да се оттласка и да тича по-бързо.

Офф2. Тва е няква комбинирана..ъъ.. райто-шуншин-нещо-си ;д.. не питай що Ан не тряя се изморява.. Буквата знае XD

Момичето въобще не напредваше о.0

Гост

ИЗведнъж Ан спря.
-Отказвам се. Няма да уча шуншин - каза тя тихо. След това легна на земята..

- Окей.. - Каза сенсея и пак заспа.

Момчето си мислеше: ’’Пак ми се падна
сенсей, на когото не му пука за нищо.. Но поне вече имам съотборници..’’.
Надара се дразнеше за отношението на сенсея, но реши да не му обръща внимание,
а да гледа тренировките си. Чудеше се за момичето, на което показваше
техниката. Защо на нея й беше толкова трудно? Може би момчето не осъзнаваше, че
техниката е трудна. Както винаги преди тренировка, той мислеше за много неща и
започваше чак когато избистри съзнанието си. Беше спал доста вре и беше малко
схванат. Затова започна да тича, като постепенно забързваше темпото. Докато
тичаше си мислише за техниката Шуншин. Тя много му помагаше в битка и затова то
искаше да я овладее на по-високо ниво. Докато тичаше обмисляше днешната си
тренировка. За упражненията които ше му помогнат, за някой специални
комбинирани упражнения, трениращи бързнината. След като вече имаше някакъв опит
в битките, знаеше колко е важна техниката. Докато тичаше също се чудеше защо Ан
се бе отказала от техниката и защо имаше такива проблеми с тичането. Притесняваше
се за нея след вчерашното и припадане. Докато мислеше за тези неща Надара
премина откъм тичане в упражнения. Видя две срещуположни чучала и започна да
тича от едно на друго, като се стараеше да да стига колкото може по-бързо до
насрещното чучало. Така тренираше бързината си..
След това упражнение той се спря и за почивка на
краката започна да прави набирания. Започна като леко се хвана за един клон и
малко, по малко се издигаше. Бавно увеличаваше темпото, като не се щадеше от
към усилия. Притеснаваше се да няма мускулна треска, затова след набиранията
направи няколко клякание, комбинирани с ритник в чучалото при изправяне. Важното
беше да е готов, за да се изкачи с едно стъпало нагоре откъм техниката. След
като вече се беше раздвижил спря да почине за малко и да си отдъхне. Успокои
се, но това не беше много трудно, тъй като спортът го успокояваше. Той погледна
небето, усмихан се и се затича към чучалата. Тичаше бързо, като използваше
Шуншин с всичката си бързина и лекота. Това бяха основните неща за научаването
и развиването на техниката. Стараеше се да пропуска няколко чучала, за да
увеличи разстоянието на техниката си.. Спокоен той пристъпваше около площадката
и не се притесняваше от нищо..

Офф. Нещо ми се прецакаха редовете Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира) - Page 22 954362

Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира) - Page 22 954362

Момчето сякаш се размърда по-бързо, но това не бе достатъчно.
- Още,още,още! - Разкрещя се сенсея.

Надара не очакваше да успее от първия път. Той лека, по лека
се движеше из площадката. Продължи да тича и не се притесняваше, че не е успял
от първия път. Дори не се замисли,като в главата му беше само как ще успее да
направи техниката. Докато тичаше си мислеше за всичко напоследък. Как целият му
свят се преобърна когато реши да стане нинджа и влезе в Академията. За мисията
му преди време, семсейството на което помогна, новият отбор и странното момиче
от гората, което се оказа негова съотборничка. И въпреки всичко, той
продължаваше да тренира и да става по-силен. Малко, по мало се запознаваше с
много нови хора, завързваше много приятелства. Момчето се вдъхновяваше и душата
му бушуваше. Ръка за ръка с сушата му, физическата му сила също бушуваше. Той
използваше това, не като минус, че не може да се контролира, а като плюс. Концентрираше
се и насочваше бушуващата си сила в бързината си. Той рязко увеличи темпото и
се опитваше да се ’’телепортира’’ на по-голяма разстояние. Заедно с мислисте си
той ставаше все повече уверен в себе си. ’’Ще успея! Ще го направя! Няма място
за предаване! Това е само едно стъпало към изкачването ми по стълбата на нинджа
света!’’-повтаряше си момчето, докато тичаше. Тичането му премина в отбрани
движение, които лека полека се стараеха да се превърнат в Шуншин. Така Надара
правеше Шуншин от едно чучало на друго, но този път изпозваше бързината си и
множеството тичане, като тласък по-напред, за да измине по-голямо разстояние..

- Още веднъж!

Офф. Тфа , че ти се прецакват редовете не е мн в твоя полза, тъй че заради тва направи още 1 толкова дълъг опит

И тогава, докато тичаше изведнъж намомчето му хрумна
невероятна идея. Защо да не използва Шуншини след това отново. Така щеше да
увеличи разстоянието и щеше да има двоен ефект върху противкника. Това не беше
много трудно, защото Надара вече знаеше техниката. Трудното беше да се научи да
я използва два пъти, без да изразходва двойна енрегия. Така щеше да научи ново
ниво на Шуншин. За секунда, младият нинджа се спря и погледна красивото небе,
пълно с облаците на Кумогакре. Отдъхна и се усмихна уверено. След секунда той
вече се бе затичал още повече към чучалата и започна да използва Шуншин. Това
се оказа ощепо-трудно, тъй като на момчето му беше мнго трудно да зиползва
Шуншин, веднага след като го е използвал. Но точно това беше предимството. Не
само в растоянието, но и в изненадата. Когато се приближиш до врга и той
замахне, ти веднага се появяваш зад него и нанасяш удар, като използваш малко
количество енергия. Момчето се усмихваше се така самоуверено и тичаше, като не
мислеше олко време и усилия ще му струва ученето на техниката и осъществяването
на идеята, появила се сякаш от някакъв мистериозен учител../ Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира) - Page 22 954362

/

ПП: Шуншин лвл 2 +3 бързина

Сенсея се беше заблеял на някъде и не обръщаше внимание на тренировката.

-Ей, сенсей! Сега бих искал да подобря овладяването на чакрата си..-каза момчето на блеещия сенсей. На кое животно ли му приличаше? Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира) - Page 22 954362

Той се почеса и каза:
-И аз кво да напрая? Почвай..

’’Къде ги намира тези сенсеи? За нищо не стават..
Само стоят и не се интересуват от учениците си. Но няма значение, на мен не ми
пука. Пък и предишният ми сенсей или по-точно сенсейка, беше същата.. ’’-мислеше
си момчето докато гледаше сенсея. За овладяването на чакра знаеше много. Трябва
да си концентриран, да си спокоен да управляваш чакрата си и така ще ти бъде и
по-лесно с техниките.. Като втора тренировка върху чакра контрола, Надра
знаеше, че трябва да изкачи някакво място- планина, хълм, на не по-малко от 20
метра. Младият тайджутсу мастър се огледа наоколо, за някакво стръмно място.
Преди това сложи тежестите си на ръцете и краката и взе един голям и дебел
клон. Завърза ръцете си зад гърба, като държеше клона. Преди да започне с
тренировка, момчето обичаше да тича. Някакси това го стимулираше и успокояваше.
След около 5 обиколки момчето направи една, която включваше клякане на всеки
две крачки. След малката си тренировка, вече бе време да започне с чакра
контрола. Оглед мястото хубаво и виждаше само равнини, докато погледът му не се
върна на един хълм не по висок от 20
метра. Младият шиноби застана пред хълма и погледна небето. Въпреки с вързани
ръце и тежести, той се успокои и отдъхна. Събра чакрата си и се концентрира. Не
мислеше за друго, а само си представяше циркулиращата чакра вътре в тялото си.
Разпредели я вчакра точките си и след това я насочи през чакра потоците си
право към стъпалата. Изглеждаше самоуверен и усмихнат. Беше готов да започне
изкачването. Харесваше свежата природа и небето, пълно с облаци на
тренировчната площадка, Облаците не бяха рядкост в Страната на Облаците, но
тези изглеждаха различни, особени и красиви. Всеки един от тях му напомняше за
нещо хубаво и затова настроението на младежа беше хубаво. Едва ли щеше да успее
от първия път. Той не се притесняваше от това. Беше готов да стои на това
спокойно и красиво място дълго време. Мислеше си затова, докато се изкачваше. Спокойствието
му помагаше да държи чакрата си стабилно и да изкачва планината без да падне. Природата
го отвличаше от мислите му за болкота от тежината на тежестите и дебелият клон,
завързан за него. Той мислеше единствено за тренировката. Бавно ходеше и
стъпваше леко, но все така стабилизираше чакрата си. Въпреки, че мислеше за
много неша, момчето се стараеше да държи стабилно чакрата си и своите чакра
потоци. Докато ходеше изведнъж момчето се сети нещо. Знаеше, че тази година е Чунинския
изпит. Чудеше се дали да се яви с отбора си, въпрекиче скоро не беше виждал
никого от тях. Някак се страхуваше, но после си припомняше, че се труди много
усилено и със всеки изминал ден става по-силен.
Той не оставаше притесненията да му попречат на коннцетрацията, затова реши да
не мисли за това точно сега. Изведнъж както бавно ходеше, момчето усети някакъв
шум. Това беше шумът на вятъра, който мина през косата му. Вятарът леко
раздвижи тревата под карката на момчето, след което то някакси се изпълни със
вдъхновение. Уверената му усмивка се замени със щастлива и надъхана усмивка.
Той бе още по-надъхан и позитивен, че ще
успее. Забърза малко темпото, като увеличи и количеството чакра в краката си. Някакси
лекият вятър накара проблемите му да изчезна, помогна му с товара от тежестите
и му прошепна на тайствен език- ’’Ще успеещ!’’. Той все така продължаше напред,
но сега още повече искаше да успее..

6/20 крачки...

-Ооо..Ня'ам време за т'ва сега!-каза момчето ядосано.-Сенсей посе ще продължа.. Искам да ми кажете къде да отида, за да подпиша с жаби!

» Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг]
» Тренировъчна площадка номер 2 (Отбор Фуука)
» Тренировъчна площадка 1 [ Отбор Ямако]
» Тренировъчна площадка номер 3 (Отбор Noah)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Кайрин]