Нао погледна водопада и се усмихна. Тя се повдигна и сложи ръката си под водата. Момичето затвори очи и се опита да определи с точно какво скорост се движи водата. Като усети, че с всяка секунда ставаше ту бърза, ту бавна и се усмихна. Сора тихичко се каза "предизвикателство, за един генин, а?". Тя събра в шепите си малко вода и направи сийла Тигър, на практика, така щеше да пусне чакра и към водопада, щом дойде време за отпускането на чакрата. Момчието събираше чакра и се надяваше да успее този път да стига до върха, ако не трети опит за щастие щеше да и е. Тя пое дъх и продължи да събира чакра, като усещаше притока и. Чувството беше някак си особено, сякаш някой те гаделичка, но проблема беше, че там няма никой. Зловещо от една страна. Нао събра достатъчно чакра и започна да я разпростира по тялото си, като главната и цел бяха стъпалата. Но нали си беше правила сийла под водата на водопада, така че тя пренесе право и във водата, а това щеше да подпомогне за горе долу 1/3 от тренировката. Все пак веднъж стъпи ли на водата във водопада щеше прикрепи чакрата си към пусната във водопада и щеше да успее да ходи по бързо и по стабилно. Но всъщност ако пуснеше наистина чакрата във водопада тя щеше да изчезне с течението, Тогава и хрумна една малка хитринка. Защо да я пусне към водопада, като може да я пусне към камъните, който се виждаха и така те да я разпространят в идващата вода. Все пак беше почти завършем Чакра използвач, щеше да успее с това. Тези дълги мисли доста я объркаха, но реши да направи последното да пусне чакра към камъните на водопада и те да направят стена, по която тя да ходи. А това щеше да стане по следния начин. Веднага щом стъпи щеше задържи нещо подобно на паяжина, но тук ще може да се движи по тази мрежа. Това щеше да и коства доста чакра, но за каузата да стане ученичка на Гаара си струваше. Момичето вече беше почти готово, останаха само положителните мисли. Е това щеше да го извърши в движение. Тя постави единия си крак върху водата и усети залепващия ефект на чакрата си. То я засмука така бързо сякаш прахосмокачка буклук. Но разбирасе момичето стоеше над водата за зрителна измама. А като се замислим това си беше доста хитър ход за толкова малък и неопитен нинджа. Можеше пък и да излезе нещо от нея. Нао направи и втората стъпка и започна да се настройва положително. "Без лоши мисли. Дори и да паднеш ще се изправиш и ще продължиш да се бориш. Сега си ти срещу водопада и няма да се дадеш без бой. Няма да отстъпиш на малко водата. И ще продължиш смело напред. Ако се предадеш не си достойна за ученичка на Гаара-сама и ще покажеш, че си жалка." Тези мисли я обгръщаха докато тя ходеше бавно и сигурно напред. Стараеше се чакрата и да се измъня, както водата в реките. От спокойна и тиха, в бурна и дива. Това беше и самия и характер, така че щеше да е лесно. Момичето продължи вече беше на петта крачка и и оставаха още две по предишния и рекорд. Нещо и беше станало. Не се знае, какво но имаше нещо различно в нея. Сякаш тези тренировки и караха да се труди и събуждаха човека у нея, а не само онази малка кукла, която беше преди. Е вече стигна до седнамата крачка и беше вече въпрос на прецизност и съсредоточеност. "Веднъж да приключа с това взимам и тренировките за ловкост и почвам с пясъка. Тренивките за ловкост тъкмо ще ми помогнат да събера силите си и ще продължа напред. Но сега водопада." Тя се загледа във края на водопада. Там слънцето светеше по-силно и тя искаше да стигне до тази светлина, дори това да и коства цялата енергия, дори това да и коства цялата чакра, нямаше значение, Стига да стигне до тази светлина и до края на водопада.