Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг]

- Може би, първо трябва да научиш Чакра молд-а. Ето. Стигни го там, като използваш чакрата си. - Каза сенсея и заби кунай на 10 метра височина на едно дърво.

P.S.Основни нинджа умения = D rank техники , поне според мен ... -.-'

"Дали тази жена не си играе някакъв игрички с мен ? Всепак бях избратен да се обучавам при мъж ... може би това е той и изпитва волята ми , всепак изобщо не схванах как тя се появи , а той изчезна безмълвно." - рече си наум момчето , като се огледа наоколо - нямаше нищо друго освен пясък , пясък и още малко пясък ! Единствения човечец , който се мяркаше наоколо бе едно момиче , което изглежда привършваше тренировката си . Тъй като нямаше какво по-специално да прави , Йоури , реши да поцели малко мишени с налични оръжия , за жалост в нинджа чантичката му имаше само няколко шурикена и куная . Всъщност , всеки можеше да хвърля шурикени и кунаи , разбира се с различна сила , точност и така нататък , но не всеки можеше да хвърли подобно бойно приспособление докато тича - това бе целта на младежа , ала първо той трябваше да потренира силата и точноста си , след това да кали зрението си , за да може по-лесно да изчисли , поне визуално , пътя на оръжието , което е хвърлил . Всичко бе ясно - какво и как да бъде тренирано затова идваше време на същинската част . Досега , момчето , не бе тренирало силата на замаха , пък да не говорим и за точността му , затова това щеше да му се опре , може би най-много . След няколко прости движения с дясната си ръка , той бе извадил и петте си куная от нинджа чантичката си . Той взе четирите в лявата си ръка , а другия хвана здраво в края . Размаха на дясната му ръка не бе голям , затова самия той не бе убеден , че ще може да оцели каквато и да е , по-отдалечена , мишена и въпреки това , трябваше да си 'избере жертва' и да я прониже с поне един 'изтрел' . Бърз замах , последван от освобождаването на 'захвата' , който момчето бе приложило на куная , запрати 'смъртоносното оръжие' към най-близкото дърво , което се намираше на около пет-шест , най-много седем , метра . За жалост , никой няма способността да успее от първия път ... поне не и обикновенните хора , а точно за такъв се смяташе младия нинджа . Ето , че последва втори 'изтрел' , след който трети и четвърти - всички те , както първия , не попаднаха в желаната цел , макар след всеки 'изтрел' точността и силата на момчето да се подобряваше . В ръката на момчето бе останал само един кунай . Това бе последния му шанс да докаже на самия себе си , че той може да бъде нещо повече от обикновен генин . Множество емоции обхванаха момчето , ала той нямаше времето да им се 'одаде' . Миг на мълчание , последван от силен размах с хирургическа точност , който , за жалост бе спрян от съвсем случайно прелитащо птиче [;D] , което явно среща края на мижавия си живот . Макар резултата от последния изтрел да не бе точен , момчето смяташе , че е подобрило до някаква степен точността и силата на замаха си , ала сега момчето , трябваше да изпълни 'по-сложното движение' . В мислите му , той смяташе , че ше бъде изключително ефективно , ако той се засили , направи 'циганско колело' и докато го прави да хвърли куная - така замаха щеше да бъде изключително силен , а с малко повече късмет - точен . Тъй като младежа имаше пет куная , това значеше , че има пет опита , но пък винаги можеше да ги събере от земята и да опита отново и отново , и отново . Ето , че момчето се засили , самия той опита да направи 'циганско колело' , ала факта , че досега не го бе правил често , пък и това , че искаше да хвърли кунай докато го прави го изкара от равновесие и младежа набързо се озова на земята . [Омръзна ми да пиша ...] Последваха още няколко опита , ала и те имаха същия успех , всъщност по-скоро неуспех , като първия . На момчето оставаше само надеждата , че упоритоста и факта , че скоро няма да се предаде , ще го издигнат към успеха и не след дълго , той ше се справи със постеваната , от него си , задача .

Кунай мастъри лвл 1 + 2 интелект + 1 сила + 2 бързина.

След тренировката момчето се изнесе , за да си търси двуметров меч . [xD]

А сенсея седна на пясъка , излегна се и се замечта за момчетоооо ии голееемият мууу ..... МЕЧ!!!!!

Офф.

След няколко часа , момчето , заедно с двуметровата му придобивка , за пореден път се появи на площатката . Той погледна учителя си , който се излежаваше на пясъка и му каза :
-Ей , Сайше , много си тъп , бе ! Ставай да ме учиш на разни манийки , нещо с големия ми меЙч ! След това може да науча малко и чакра контрол , чу ли ме бе Сайшенце ?

- Ъъъ.. Почвай да се учиш да боравиш с него... Разсичай чучелата.

Ай Хи Ками написа:: - Ъъъ.. Почвай да се учиш да боравиш с него... Разсичай чучелата.

Задачата вече бе ясна - момчето трябваше , сам , макар да има учител , да се научи да борави със своя ... чудовищен меч ! Това изглежда нямаше да бъде лесна задача , тъй като големината и теглото на оръжието бяха изключително големи . Всъщност , големината и теглото освен , че бяха черта на оръжието , която правеше усвояването му трудно , бяха и много голям плюс , тъй като подобни оръжия бяха известни с това , че само един успешен замах ви е достатъчен да разсечете противника . За жалост , младежа не бе всекиму известен с огромната си сила - напротив , той не бе от най-яките момчета и със сигурност щеше да му е много трудно да движи оръжието си , всепак той тежеше около двадесет-тридесет килограма . Това 'допълнително' тегло не бе от голям плюс , тъй като младежа щеше да изпитва огромни затруднения да го тегли подир него , пък да не говорим , ако се опита да замахне с него . За жалост , самите чучела бяха на другия край на тренировъчната площатка - не само , че момчето трябваше да се пъхти да вдига огромното стоменено острие , ами и да го дърпа чак до там , а разстоянието не бе малко - около двеста-триста метра . Крачка , последвана от друга , ала с убийственно бавно темпо , караха младежа все повече и повече да се приближава до желаната дистинация , а именно - чучелата , които се канеше да разсече . След около четиристотин крачки и тежки напъни , момчето вече бе стигнало до чучелата , а жарещото слънце бе зачервило до такава степен кожата на младия нинджа , че вероятно утре младежа щеше цял ден да е на легло , а след два-три , да умира от целотелостен сърбеж . Както и да е , всепак повечето уроци се учеха само чрез болка - явно този бе такъв от тях . Ала стига толкова приказки - време за действия ! Младежа си отдъхна за миг , след което стисна здраво дръжката на меча си при това с двете си ръце . За миг левия му крак се плъзна напред и се превърна в начална точка на силата му . Последваното действие бе на ръцете му - рамената му се стегнаха , след този мигновен процес последва и силен замах , който завърши с крачка напред с десния крак . Чучелото бе покосено и остана без глава . Силата на реакцията бе толкова голям , че когато момчето понечи да спре той се сдоби с пореден неуспех в живота си - не само ,че замаха продължи по пътя си , ами момчето залитна . Най-драматичния момент бе след като меча на младежа се заби в земята - точно в този момент , благодарение на факта , че бе залитнал от прекалено много увеличилата се сила , момчето просто падна на земята . "По дяволите !" - рече си наум момчето и стана от мръсната земя . Той понечи да измъкне меча си , ала не намираше достатъчно сила да направи това . "Хайде де , хайде де ! Излез , излез !" - възкликаше той наум , ала меча не бе човек или куче - той нямаше как да го измъкне , ако не се напънеше толкова , че да задмине двойно себе си ! Силен напън , последван от радостен вик , огласиха цялата площатка - момчето бе успяло . Сега бе време за рунд номер две ! Всъщност , замаха си го биваше , проблема бе в спирането . Наистина беше трудно да се удържи подобна сила при това с такава тежест , но нямаше какво да направи момчето , освен да опитва още веднъж и още веднъж , и още веднъж и така докато най-накрая успее ! Всичко бе налице - меча , момчето , чучело и ето , че същата сцена от преди малко се разиграваше многократно , опит след опит , напън след напън , вярно , младежа имаше малък напредък , но той бе незначителен , направо обиден за положените усилия , но беше явно , че по-добре няма да стане ... поне за сега , затова момчето си избра , просто да седне , да си почине и след като възвърне силата си да продължи !

Офф. Дааа.. цялото го прочетох Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг] - Page 3 954362

Боравене с Crow Clone Blade лвл 1 +5 сила +3 бързина

P.S.Статистики ? Най-вече трябва да ми дадеш сила , бързина на второ място , тъй като меча е наистина тежък .

-Добре...сега ще ме научите ли на нещо , свястно ? - рече младия нинджа , като погледна учителя си , който така мързеливо се излежаваше на пясъка и сякаш нямаше сили да стане ... или поне не искаше .

Офф. Човек, добавяй и статове... Не може така. Не може да добавяш само тфа , над което там.. тренират.. Добавяй сила, бързина или интелект или и 3те или и 2те или нз кфо... Щом си го прочел, прецени той кфо използва и му добавяй...

-Кажи какво искаш да учиш и ще ти покажа.. -каза сенсеят и заспа отново.

Най-накрая момчето бе започнало да разбира основата на боравенето със скъпо струващото му , специално , оръжие . За разлика , обаче , от повечето нинджи , той имаше нужда от малко почивка - всепак той не бе спирал да тренира от дни и щеше да се отрази доста добре , както на физиката , така и на психикатата му . На дневен ред сега беше да се нахрани - в раницата си , Йоури носеше една кутийка със своя 'обяд' - всъщност той бе доста голяма 'порция' - около петстотин грама ориз , четири оризени топки и малко суши - нищо повече , просто обикновенна храна . Младежа взе клечките , с които се храни , и започна , малко по малко , да кара ориза да изчезва . Накрая , остана много малка част от ориза , а една оризена топка , 'внезапно изчезна и то без следа' . "Наядох се ! Сега съм сит и ще се справя по-добре с онази задача , която мързеливецът ми възложи ! Всепак аз бързо напредвам и няма кой да ме спре ... или аз поне така си мисля !" - рече си наум младия нинджа , като извади една 'бутилка' с вода от раницата си , отпи няколко глътки и отново се изправи на крака , като преди това прибра всичко обратно в чантата си , а до нея бе оставил своето 'достойнство' , а именно огромния си меч , който отразяваше слънчевата светлина , която играеше по стоманените му извивки . Първоначално , никой не би могъл да разбере какво иска да прави младежа , разбира се преди да отиде до някое десет-метрово дърво , на чиито връх бе забит кунай . Всъщност , бе голяма изненада , че в тази пустош , където почвата е най-неплодородна , би могло да има толкова високо дърво , ала това е друга тема на разговор ! Докато момчето гледаше върха на дървото , което всъщност бе неговата цел , той сформира знак с ръце , който повечето нинджи разпознаваха като 'тигър' . Младежа затвори очи и се съсредоточи . Тялото му кипеше от енергия , а неговата цел беше да я съсредоточи в краката си и да изкачи дървото без да използва ръцете си . "Добре ... трябва да се съсредоточа . Много е важно да не се издънвам , трябва да бъда хладнокръвен ! Никакво отстъпление , никакво примирение , право напред , дори това да ме води към 'бездната' !" - момчето се надъха наистина много . Миг след мисленните си слова той отвори очи , прехапа долната си устна и се затича към дървото , притова със бясна скорост и изключителна сила ! Разбира се , както всеки първи път - и този беше неуспешен . Просто нямаше как нещо , каквото и да е то , да бъде постигнато от първия път - това прави или 'нещото' изключително елементрано и безполезно , така че всичко научено от първия път би било наистина загуба на време - поне според идеалите на младежа . И всепак , щеше да бъде наистина много добре за младежа , ако бе постигнал целта си и се бе изкачил до върха на дървото , за да върне куная на учителя си , или пък да го 'присвои . Наистина , упражненията , които правеше не бяха за всеки един човек - те претоварваха човека физически и психически - правеха го почти невменяем , постоянно изморен , дори 'ходещо' зомби . As a matter of fact , първия опит винаги болеше , но това не можеше да накара никой да спре ! Младия нинджа се стегна , всепак дървото пред него го молеше да го изкачи , а пък и младежа смяташе точно това да направи . Той отново затвори очи , а в главата му 'прелитаха' всякакви мисли , от какъвто и да е типаж ! Ръцете му пък отново бяха сформирали същия знак , а цялото му тяло бе настръхнало и тръпнеше в чакане на това да види как втория опит ще се развие , а той бе почти същия като първия - момчето направи една крачка , подхлъзна се и падна по гръб - това означаваше , че сега , младежа трябваше да направи всичко наново . Наистина , той носеше доста тежко бреме , но не биваше да се предава сега - той нямаше родители , нямаше приятели , нямаше дори и настойник - той бе останъл сам самичък , дори учителя му не искаше да се поразмърда и да му помогне малко - "Направи това , направи онова !" - той няма ли собствени крака и ръце , а глава - не може ли да мисли ? И всепак на главен ред сега беше това , момчето да изкачи върха на дървото . Подготовката бе същата - пак концентрация , пак 'надъхващо слово' и може би , пак провал ? Всъщност всичко зависеше от това , какво смята да направи съдбата с живота на момчето .

ПП: До колкото разбрах.. Чакра контрол лвл 2 +6 интелект +3 бързина

Сенсея го погледна и каза:
-Виж ся, миличък.. върви до магазина и ми донеси нещо за ядене и ще те науча на нещо интересно, ако не.. казвай какво ти се тренира и да ти кажа, дали може..

Момчето погледна раницата си , като си рече наум - "Сега няма да ходя никъде ! Ще му дам от моята храна!" - след което го погледна , усмихна се и каза :
-Всъщност аз имам малко храна , искате ли да хапнете от нея , господине ? Имам и вода !

- Не, блаодаря..-засмя се сенсеят.-Е, момче какво ще тренираш?

Ай Хи Ками написа:

Нао направи 3 крачки.

Нао гледаше към водата. Тя беше кръстално чиста и камъчета в различни разцветки се виждаха на дъното. Гледката беше приятна и успокояваща. Но в момента момичето си намираше между хладната вода и горещото слънце. Слънцето леко изгори Нао по лицето, но това не я притесни. Тя погледна нагоре и леко прикри очите си в ръка. Сор гледаше право към слънцето и се убеди, че тук, в Суна дните са по дълги от нощите и ужасяващо горещи също така. Е сега не беше време да се притесняваме за времето - си помисли Нао.

-Ей сенсей още колко крачки трябва да направя?

Попита Нао и докато чакаше отговор реши да действа. Сора направи сийла Тигър и пое дълбоко дъх. Нао си мислеше само за целта на тренировките и - да впечатли Гаара и да стане негова ученичка. Това беше най-важното за нея сега. Беше твърдо решена да не спи ако трябва но да изпълни целта си. Сора прекара чакрата си в стъпалата и се замисли. Тя започна да ходи бавно и прецизно, като постоянно менеше притока на чакра към стъпалата.

Момичето направи 8/20 крачки, но се разсея и падна във водата..

Офф. БТВ за обща култура.. В повечето пустини настъпва аномалия, при която през деня в пустинята има рекордно високи темперетури, а през ноща темеперетурите могат да спаднат под нулата

Като падна във водата тя се засмя. Това си беше чист студен душ, доста охлаждаше в тая жега. Е вече Нао нямаше какво да прави освен да сваля дрехите. Момичето излезе от водата и намери някакво странно изглеждащо дърво. Сора отиде до него и свали ризата, като я сложи на клона на дървото, после свали и клина и го сложи до ризата. А под дървото остари маратонките си Сега вече Нао беше само по бинтовете, който стягаха гърдите и до такава степен че беше чисто чудо че диша и една доста къса поличка.
Тя се върна при река ли е, езеро ли е не го знам. Нао се загледа в него или по точно в образа си. Той беше някак странен. Този път тя не беше толкова еднаква с една проста кукла, която беше направена от майсторска ръка. Сора леко изрита водата и всичко се размъти. Вече трябваше да започне, а не да се размотава из оазиса. Все пак след като свърши и с 3 левъл на чакра контрола щеше да си почине и да се наслади на красотата на оазиса.
Сора направи сийла Тигър и очите и пак станаха черни - явно щеше да мисли. "Водата не е нищо подобно на плаващите пясъци или кактуса. Там можех да определя, кога точно щях да пропадна и успявах да контролирам чакра си, но водата е различна. Тя е плътна и не можем да кажем кога ще се разбунтува. Явно не просто ще трябва да използвам добър контрол над чакрата си, но трябва и да синхронизирам перфектно тялото и душата си."
След тези дълги размисли Нао вече беше готова със събирането на чакрата си. Сора вече пренасяше чрез чакра каналите чакрата си до ходилата и започна бавно да ходи по водата. Тя беше напълно концентрирана и сега мислеше само за водата и тренировката, ако трябваше да измине 20 крачки, щеше да и е нужно постоянно да събира и прехвърля чакра към ходилата си.

/Малко ми е трудно да пиша, съжалявам ако има грешки, но съм с почти одрязан пръст/

15/20 крачки.. момичето напредваше, но още нямаше повод за радост. Тя цамбурна във водата, но този път на по-голяма дълбочина.. Трябваше да започне отново..

Тъй като не можеше да плува щом цамбурна във водата тя почна да вика за помощ, понеже не можеше да плува. Нао се пренасяша сякаш беше в някакъв филм, и когат се изправи видя, че водата стига до коленете и. Това си беше чиста излагация, но станалото станало. Не можем да върнем времето назад. Тя бавно излезна от водата и стисна краищата на поличката си, а от тях се изсипа цяла локва вода.
Това дойде доста ободряващо на Сора и тя си каза, че ако пак падне няма да е нещо ново, и няма да се пренася като предишния път. Но пък си беше забавно падането в ледената вода. И и добре, че сенсея не я беше видял, как се излага, като правят малките деца в надуваем басейн. Та Нао вече реши че му е време да се стегне, след тези 10 минути на лигавене. ( от падането във водата до сега демек).
Сора направи сийла Тигър и погледна към небето. Беше светло синю и приятно за гледане, облаците бяха бели и пухкави, но някой дразнеха очите на Сора. Тя сведе погледн надолу към земята, към пясъци. Видя как капки вода се стичаха по краката и и се усмихна леко. Усмивката и беше по различна, беше някак си приятна за гледане, а не както преди злобна и смръзяваща кръвта. Явно докато нямаше никой и Нао можеше да се държи, като човек. Момичето леко започна да търчи насам на там, за да се раздвижи, като все още събираше чакра.
Когато беше готова да пробва отново да направи 20 крачки във водата, Нао пое въздух. Тя прехвърли чакрата си в стъпала, като за начало не много силна. След това направи първата крачка и веднага промени притока на чакра, към по-малко или повече в зависимост от това дали падаше във водата. И така продължи до 15 крачка, до там до където беше стигнала преди да падне и да изгуби контрола над чакрата си. Сега тя леко усили притока, защото знаеше от личен опит, че водата беше по-дълбока. И така продължи нататъка.

Офф. Чакра Молд лвл 3 +2 интелект

Нао се облече и отиде при сенсея си.
-Сенсей, сега ще можете ли да ме научите на някаква техника.

/Ако е възможно нещо с пясък/

-Каква искаш.. уточни се?

-Като за начало искам да ме научите, как да контролирам пясъка.

» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Катсу]
» Тренировъчна площадка 1 [ Отбор Ямако]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Харука)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Кайрин]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)