Тренировъчна площадка 1 (Отбор Харука)

На Тази тренировъчна площадка имаше много чучела и дървета, над които можеш да се упражняваш или... изливаш гнева си, както сенсейката често правеше.

Отбор Мизу Харука (1ви)

Характер: Не много дружелюбна.
Скрита страна: Пада си ''леко'' педофилка и понякога може да бъде доста мила. Да, понякога.

Членове:
1. Ай Хи Ками
2. Изанаги Ши
3. Садао ютака

Ками се появи и се провикна:
- Сенсей?

Зад нея се чу един строг глас:
-К'во искаш? Не ме чакай.. започвай да тренираш. Петдесет лицеви упори веднага!

- Да ти е*а майката? - Измънка Ай и легна по корем. Тя положи двете си ръце една до друга, но не плътно, а така че да и е лесно да си прави лицевите, изпъна си краката назад, събра ги, вдигна си дупето и започна да свива ръцете си от лактите. Свиваше ли свиваше, като пружина. В началото й беше доста лесно, но все пак реши да не започва да ги прави с една ръка , както обикновенно, защото никога до сега не бе правила 50. Обикновенно правеше максимум по 30, но не спираше, защото се изморяваше, а просто защото и писваше. Понякога и ставаше скучно, затова и сега реши да стане истинска нинджа и да се занимава с нещо готино... Нещо, което да и отива. Нещо яко. А не да прекарва целите си дни в обикаляне на къшата си, лицеви опори, коремни преси, набирания или трениране над тъпите D ранг техники и шибания чакра контрол, което също правеше често. Тя жадуваше за нещо вънуващо, нещо необикновенно. Нещо , което правят повечето шинобита- Забавлението! Те съчеттаваха тренировките и забавлението в едно, затова може би и бяха толкова добри. Какъв бе смисъла от натоварването с физически тренировки, Д ранг техники или чакра контрол?! А сега Ай идва и още в първият МОМЕНТ, а не ден, я карат да прави лицеви опори... Та това дори не бе трудно. Просто лягаш и си правиш шибаните ЕЖЕДНЕВНИ лицеви опори... Поне да бе техника, като Гоукакю например. Техника, която искаше да научи от много време, но нямаше кой да и покаже как става... И все пак - НЕ! Тряяябва веднага да се започне с физическите тренировки. ''Хубаво'' си каза момичето и все пак продължи с лицевите. През главата на русокоската минаваха какви ли не мисли, мислеше за какво ли не, плануваше се бъдещето и изобщо всичко, докато си правеше лицевите. На кратко казано, не се бе коцентрирала върху това, а просто продължаваше да си ги прави със същото темпо. Според нея, не бе нужно да се коцентрирва в нещо като това, а и когато не мислеше за нещото, което прави при физическите тренировки и бе по-лесно, защото дори и тя самата не знаеше, до каква бройка е стигнала. Винаги си представяше , че е до ниска бройка, затова и повечето пъти броеше от 1 до 3 и обратно, като се стимулираше, че не е до никъде. Това бе един от нейните си уникални начини, да се справи с това. Както и да е. По едно време, на Ками обаче започна да и натежава. Усети доста силно напрежение в мускулите на ръцете си, но не спря. Тя продължи, защото кой ли знае какво щеше да и направи сенсейката. Явно Ай напредна в бройката, и затова толкова и натежа. Все едно в/у нея имаше слон. Така се чувстваше, но не се отказа. Тя просто продължи да си прави лицевите, в очакване на техния край...

Когато достигна 45 сенсейката я заля с една кофа вода, за да и натежат дрехите и каза:
-Ако кажеш още нещо за майка ми.. ще се по-чустваш много по-зле от мравка, която се намира под стъпалото на слон! - и я загледа злобно от горе. Давай.. още пет и свършваме с лицевите. Тази вода беше натежаването върху момичето. След малко тя беше завършила физическата си тренировка. Сега имаше избор да започне или чакра контрол или някоя техника.

ПП:
Сила +6
Бързина +5

Kами се изправи, изгледа сенсейката и започна да сваля блуската си.

Когато го направи, тя я метна на някъде да изсъхва и свали и панталонките си, мятайки и тях. Момичето реши да не и обръща много внимание, затова се концентрира над друго. Сега Ками трябваше реши да учи Гоукакю но джуцу,вместо чакра молд-а. Нещо което не бе толкова елементарно, като техниките в академията И нещо, което не бе практикувала никога. Това щята да бъдат първите И опити. Тя се замисли, и се сети, че всъщност знаеше, какво представлява техниката, защото не вендъж е виждала други нинжи от селото да я прилагат в/у нещо. Било то човек, дърво, чучело. Било то докато тренират някъде или в битка. Сега бе неин ред. До колкото знаеше при тази техника, тя трябваше да събере чакрата точно в средана на стомаха си. Там където обикновенно се събира чакрата – на сфера. Това И се опита да направи. Ками знаеше също така, чез а тази техника И не само, трябваше много повече концентрация, защото беше И по висок ранг. Затова момичето затвори очите си И отново направи знака Тигър, за да И бъде по-лесно. Така тя започна да събира чакра, като се стараеше да образува сфера. Кофтито беше, че все още тя не бе научила чакра контрола, затова би и било доста по трудно, но нищо не и пречеше да научи 2 неща наведнъж. За по-голяма концентрация, тя също така, реши да си представи техниката в съзнанието си. Така Ками започна да диша по-тежко, по-бавно И си представи следната картинка… Представи си себе си. Тя самата как стои точно в този миг, точно в сухтата поза И събира чакра. Как сенсейката я гледа супер сериозно И същевременно си прави нейните си работи. И точно тогава , тя започва да прави знаците нужни за тази техника, поглежда дървото шещу нея, защото между другото, преди да започне е отишла пред едно дърво (забравих да кажа ХД),духва върха на пръстите си И излиза огромна топка огън, която прелетява над всичко тук И се разбива в дървото, запалвайки го. Но това беше просто в представите на Ками… Искаше И се наистина да стане така. Да успее от първия път, от първия си опит. Да бъде необикновенна. Момичето продължаваше да събира чакра , представяики си тази картина отново, И отново, И отново… Тя отвори очите си. Видя дървото срещу нея. Видя формата my. То бе широко И високо. Нищо особено. Просто едно нормално дърво, като всички други с кафеникава кора И зелени листа, заобиколено от мъгла. Мда, мъглата на Кири. Тази толкова влажна И приятна мъгла, която Ками толкова обичаше, но не биваше да се разсейва от нея. Тя просто гледаше дървото в една единствена точка. Средата на стъблото мy. Там мислеше тя да удари. Там да прати огнената топка, която шеше да направи И да изгори дървото. Тогава тя се замисли. Замисли се, че в Кири всъщност нямаше много Катон потребители. Тя бе рядкост, което И харесваше. Не беше единствена , но беше рядкост. Ками не обичаше, да бъде , като другите, затова, това И харесваше. Само трябваше да развие добре елемента си. Вярно, тук в кири, нямаше добре обурудвани площадки И места , при които тя да може добре да развие своя Катон, но все пак , трябваше да успее. Да успее, за да покаже , че тя може много. И то бързо. Знаеше, че чуунинския изпит, не бе скоро, но все пак, шеше да го има И тя трябваше да бъде напълно готова за него. Беше дочула, че ще бъде след два месеца, но информацията не бе много сигурна. А и… да стане чуунин не беше мечтата и. Истинската И мечта бе, тя да стане толкова силна, че да може дори И на млади години, да стане Мизукаге. Харесваше И сегашния музикаге, харесваше й и самото произношение на тази дума. Мизу… мъгла. Наистина обичаше всичко свързано със селото си. Обичаше И селото си, макар че мислеше, когато научи оче нещо, тя да замине за Коноха, където да развие по-добре елемента си, защото бе ясно, че тук няма да стане. Просто да замине за Коноха, да го развие, да намери човек, който да я обучи, да среще приятели И после да се върне в Кири по-силна от всякога И да стане Мизукаге. Мда, това също бе част от мечтата И, макар И да не И се искаше да напуска селото си. Е, за всичко това имаше доста време, а сега като за начало, трябваше поне да научи първата си Катон техника, а именно Гоукакю но джутсу. И точно тогава, тя усети някакъв трепет. Явно бе събрала достатъчното количество чакра. Момичето без да се замисли, стисна очите си, спирайки да гледа дървото И потъвайки в тъмнина. Направи знаците нужни за тази техника, подложи двата си пръста пред устните И започна да отпуска чакрата, която бе насъбрала, с думите:
-Гоукакю но юцу – Духвайки…

Явно момичето беше наистина специално. На нея не и бе обяснено, но тя успя да направи техниката до някакво ниво. Огромна огнена топка се появи пред нея, но проблема беше, че нямаше достатъчно сила. Тя се удари в дървото и се разби. Сенсейката загледа за секунда, като не разбираше какво става, след което погледна момичето и допълни:
-Ти ли бе.. не знаеш ли как да попиташ за помощ? Да ме беше изчакала да ти обясня -приближи се до момичето и я хвана за гърдите. Погледна я злобно и каза:
-Събираш достатъчно чакра в тях и образуваш сфера, след това започваш контрол над съзнанието. Изчистваш мислите си от всичко и изстрелваш топката със сила, с която можеш. - тя пусна гърдите й и допълни:
-Грешката ти беше, че изхвърли чакрата от тялото си постепенно. Направи още един опит, но изхвърли всичко от тялото си едновременно.

В този момент Даре изслуша съвета на Киригакучанина и отпраши към площадката. Бавно и спокойно оранжевата топка се приближаваше. Той извади листа от джоба си, погледна намачканото нещо и тръгна да търси човека със водата..

Сенсея:
-Ти пък кой си и какво подяволите правиш тук?! - Се чу гласа на Харука от далеч.

Ай:
-Добре,ама.. сенсей. Недейте повече да правите така, че... съм по чувствителна на НЯКОИ места, от колкото си мислите... - Каза Ками и се обърна на една страна.

Сенсейката я удари леко, като одраска малко.. през гърдите и каза:
-Не ми казвай какво да правя, за да не те засрамя пред него.

Даре я погледна и каза:
-Аз съм този, който ще защити слабите същества. Да не сте посмели да правите нищо със нея! Аз съм този, който.. трябва да занесе две стомни с вода до Суна - измрънка момчето.

-Мда бе, ще ме засрамите... Как пък да не! - Извика й момичето, като се самопрегърна предварително през циците. Тогава тя чу думите на момчето и... му обърна внимание?! Господи, та тя го погледна! Жетс, с който не бе удовлетворявала момче до сега... Да го гледа, такаа.. заинтересувано?!

Сенсейката:
- Стомни ли?! А,да. Виждаш ли тази вратичка на която пише ''WC'' *показва* , влизаш вътре и искам да го излъскаш, така че да БЛЕСТИ. Давам ти съвсем малко време така че побързай. О, чакай. Сигурно си изморен от дългия път, нали? Миличкия... Нито храна, нито вода! Единствената вода и храна, която ти е позволено да поемеш, е тази вътре в WC-то!!! Тогава ще си получиш стомните. - Каза тя.

Сенсейката я бутна и й каза:
-Стига мечта за него.. Започвай да тренираш техниката! - след което зачака нещо от момичето.

Даре я погледна и си каза:
-WTF? Стомни? Тоалетни.. бахти и ебавката.. дойдох от суна, за да ви излъскам кенефите.. Тоя шибаняк сенсея.. Катсу.. и тоя Гаара... избрали ми били мисия.. мизерници.. ще им еба путето майно като се върна в оная пустиня, ако въобще се върна - мърмореше момчето отивайки към тоалетната. Доближи се до вратата и бавно я отвори надявайки се да е женска.

И О, да тя беше ЖЕНСКА. Но трябваше да се надява да е мъжка. Защо ли? Това бе най-лошата гледка, която бе виждал през живота си. Навсякъде тоалетна хартия - мръсна, чиста, всякаква. Кошчето преобърнато. Тампони и превръзки ИЗПОЛЗВАНИ НАВСЯКЪДЕ. Разкъсани, цели... Навсякъде! Вътре ВУНИ на неисвестно какво или на абсолюнтно всичко.... Имаше множество мухи и всякакви животинки, а вътре тясно~. Единственото чисто нещо, което видя е една четка за зъби, с която се очакваше да чисти иначе щеше да го направи с ръце и някакъв препарат.

Даре си каза само:
-Уоу.. К'во подяволите.. да не сте .. както и да е.. - момчето се огледа.. той се доближи до едно дърво и си откъсна клон. Доближи се до тоалетната и я отвори. Въздъхна и каза:
-Свикнал съм с тежкия въздух.. в Суна постоянно е така.. - след което се опита да започне да събира тампоните един по един, който са цели. Оглеждаше се внимателно и внимаваше да не настъпи нещо. Поогледа се за мивка. Погледна си мизерния потник и си каза:
-Явно ще си парцал - съблече го бавно и внимателно. Потърси вода, за да го намокри и реши да попита жената:
-Ой, Харука. Къде по-дяволите има вода.. ще използвам потника си за парцал, да взема да забърша пода, че пълен с мизерия.. и ще почина малко извън тоалетната на чист въздух.. т'ва не е за Тайджутсу.. тва е за мазохисти. Става ли?

-Не! Вода има навсякъде, като се огледаш, но почивки не позволявам!

Даре направи котешка физиономийка и допълни:
-Всички са студени с мен.. никой не ми дава нищо.. искам и аз нещо за мене си.. само направи това, направи онова - мърмореше си момчето, докато си мокреше потника. Той се доближи до тоалетната, но си каза:
-А-а-а не. Няма си изцапам дрехите. - той се съблече бавно на вънка. Остави си дрехите на полянката и се доближи до тоалетната. А и ако се изцапа.. един душ и е готов. Хвърли парцала на пода, падна на колене и бавно със движения напред назад започна да чисти. Надупеното лисиче си мърмореше и мърмореше само, колко е жесток живота с него:
-Ако не бяха шибаните нинджи, нямаше да съм в това положение. Ако не бяха шибаните Гаара и оня педераст сенсея.. нямаше да съм в това положение.. Ако всички бяха мили и спокойни нямаше да има смърт и на кой му бил по-голяма техниката. Щяха да правят само любов, да си мерят пишките и да се разбират спокойно. - Движенията със ръце не спираха, той беше готов да изчисти пода, а след това със четката да зъби да избърше тоалетната, но го чакаше толкова много работа, че съжаляваше за тръгването си от Суна:
-До сега можеше да съм научил сума си и техники, да стана яка нинджа и да се кефя пред другите, а к'во получих.. кенеф... добре, че не съм избухлив иначе щях да ги избия сичките. Искаше ми се да имаше при кого да се прибера.. да знам, че след тази тренировка ще има къде да отида, а къде е следващото място.. отивам си в Суна.. в празната къщичка, да не забравяме, че ще има и тренировки. - след толкова мърморене той не беше забелязъл до къде е стигнал с чистенето. Обръщаше внимание само на това да не доближава тялото си до пода и да чисти.. защото това беше задачата за него. Изтри потта си с длан и продължи да търка пода, готов да започне с тоалетната.

Момчето доста бързо напредваше в чистенето. Вече полу бе изчистило пода. Оставаше само мръсотията м/у плочките. Тогава Ай се приближи към WC-то , отвори вратата и от миризмата замалко да припадне. Щеше да предлага на новодошлия да му помогне, но при тази картинка, която видя и се отщя. Затова просто попита:
- Хей,добре ли си?

Даре я погледна и каза:
-След малко ще привърша и след това може да ме питаш дали съм добре, ако въобще съм жив.. тогава поне ще има хубав ароматизатор.. ще мирише на мърша - мърмореше си надупеното момче. Той размяташе опашка наляво надясно и бършеше ли бършеше. След като забеляза, че всичко е лъснато и има само между плочките момчето започна да забърсва внимателно и старателно между тях. Трябваше да я лъсне заради сенсейката. Нямаше търпение да излезе и да си вземе един душ. - Той не забеляза момичето и се опитваше да не я заглежда. След това се усмихна и се завъртя така, че да се види лицето му:
-Не искам да те намесвам в това.. това е моя мисия, дори и да е толкова тъпа трябва да я изпълня.. ще докажа, че съм добра нинджа.. тази, която ще защитава слабите.. ще видиш - след което се завъртя с гръб към момичето и без да се притеснява, че е на четири крака по едни боксерки пред момиче продължи да забърсва внимателно между плочките..

Сенсейката се появи до Ай и й каза:
-И ся к'во прайм? На лафче го обрнахте.. аз какво казах за почивките.. да не би да искаш да те навра там при него?

- Кво да направя? Не ми се опитва пак. Ще го направя после! - Каза русокоската и се обърна към момчето:
- А и между другото щеше да е хубаво, ако си беше казал поне името... Все тая. Аз изчезвам. - Допълни тя, обърна се с гръб и тръгна да си дири блузката.

Даре вече бе изчистил под-а. Оставаше му самото гърне, когато усети умората... Кръста го болеше, от това че стоеше толкова време наведен. Ръцете му умоляваха и ЖАДУВАШЕ за вода! Сякаш би продал душата си за малко почивка и вода...

Даре си почеса гърлото и каза:
–Стига е.. тука ли ще ожаднееш.. ще оцелеем още малко, за това няма да те отварям - говореше си на гърлото. Момчето взе великата чиста четка. Доближи се на колене до тоалетната и си каза "Еми.. това ще е най-лесното предполагам" след което бавно и внимателно започна да търка. Той се зачуди.. защо и трябваше името му точно сега? Дали беше заинтересувана от него? Едва ли.. кой би харесал животно като него.. до сега всички го мразеха.. всички се държаха гадно с него.. дори днес той беше преебан от сенсея си.. не трябваше ли това да е човек, на когото да вярваш и да се доверяваш за всичко? Даре просто бързо търкаше тоалетната и се надяваше да свърши по-скоро. Прочистваше си мислите, за да не мисли за жаждата и умората. мо Най се интересуваше единствено от успеха в момента. Премигна няколко пъти и продължи да търка, като се сети.. Той беше казал името си още когато пристигна, но явно тя не го е забелязала. Ето я и истината за него.. той отново беше странното, грозно животно, от което не се интересуваха. Явно трябваше да си седи на страни.. нищо друго.. горкия той ли? Не.. той ще се промени.. ще стане силен и всички ще го забелязват. Това ще е най-великата нинджа в историята. Той загледа кенефа и си помисли "Която няма да бъде запомнена от никого" Той просто си каза тихо:
-Аз ще си остана Никой завинаги - и продължи да търка.

Почти бе излъскал гърнето, когато вратата рязко се отвори:
- Кво се бавиш още бе?! - Чу се ядосаният глас на сенсейката.

Той я погледна и каза:
-Ми да не искаш да ме заместиш.. изчакай още секунда и съм готов.. - след което продължи да търка и да си мълчи. Освен момент, в който реши да я попита:
-Вие със всички ли се държите така или само с мен? Защото... имам чувството, че живота е избрал да се ебава с мене. Разбирате ли.. от както съм роден съм сам и само върша работата на другите.. писна ми вече.. искам да съм силен и получих това за мисия.. - след това погледна тоалетната.. извини се:
-Извинете, че цивря като беше.. няма да се обадя повече - и продължи да търка, за да достави перфектното съвършенство а момичетата.

-Най-накрая да кажеш на нещо разумно. Добре, приключи. Сега ти давам СЪВСЕМ мала почивка, от кяото да се възползваш, като поговориш в момичето. След това ти давам стомните и дим да те няма от селото! - Каза сенсейката.

Той се изправи и каза:
-Ами.. може ли да се изкъпя някъде или само ще си поговоря с нея? - след което се усмихна мили.. почеса се и допълни:
-Явно момичето ще реши?

- Момичето е ей до онова дърво и както виждаш се облича, ти решавай дали да я прекъсваш. Колкото до къпането - Тук не е обществена баня и всичко е частна собсвеност, за което , ако го докостнеш, ще плащаш! Т.е -Не ! - Допълни.

-Мамка му.. -каза той тихо. След което си взе дрехите и без да се облича се доближи до нея. Преглътна няколко пъти и каза:
-Ами.. Даре мо Най.. - след което се усмихна мило и се загледа на някъде, все едно не гледа тялото й.

» Тренировъчна площадка номер 2 (Отбор Джироу)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Кайрин]
» Тренировъчна площадка номер 3 (Отбор Гетсу)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Катсу]
» Тренировъчна площадка 1 [ Отбор Ямако]