Тренировъчна площадка 1 (Отбор Харука)

Момичето чу думите на сенсейката и й стана малко гадно, но... Не биваше да и пука. Явно битката бе провалена. Тя се реши да стане още по-силна и тогава чак да иска битка! Идваше ред на следващата техника от списъка на Ками, която тя трябваше да научи. Тя бе от Катон елемент. Тоест Огнен елемент. Беше донякъде типична за Кири, нейното родно село, но… Все пак бе огнена. Та… донякъде бе типична , защото при тази техника, ти трябва да издухаш мъгла. Но…подробността бе, че мъглата всъщност е запалима. Това много би й помогнало, ако в отбора си имаше Някой с Катон елемент и , когато тя направи тази техника и този с Катон елемента направи Катон техника… Щеше да бъде неописуемо върховно и определено, ако се биеха по отбори, победата щеше да е тяхна , защото това е една наистина силна комбинация. Но.. уви. В отбора си, доколкото знаеше нямаше Катон юзъри. Тя бе единствена. Сигурно на другите елемента им е суйтон, както на повечето от Кири. Тя се още не познаваше шинобитата от нейния отбор, но бе чула , че са още двама, чиито имена са Ши и Садао. Очевидно са момчета. Бе единствено момиче… Малко кофти, но щеше да го преживее. Гореше от желание да се запознае с двамата, но… Още никой не бе идвал на площадката. Е, не й и трябваха. Така сенсейката, щеше да обръща по-голямо внимание на нея. Ками реши да спре да мисли за тези глупости и да се залавя с тренировки, заото техниката , която й предстоеше да научи, не бе като всички останали. Може би пак беше Катон, но това бе една от малкото прилики. Тази техника бе доста по силна… Може би най-силната, която щеше да научи. До сега най-силната й бе Katon: Gōryūka no Jutsu но джутсу, която и планираше да подобри, но не скоро. Сега щеше да се заеме с тази. Тази не само, че изискваше голямо количество чакра, но и още една Катон техника след нея. Така, че на един ход, Ай щеше да използва приблизително 50% от чакрата си. А тя беше към 160% или някъде там. Чакрата на момичето се увеличаваше в зависимост на това, какво и как тренира. Увеличаваше се, дори , когато упражнява физически тренировки. Така Ками се запъти към средата на площадката, където щеше да започне с опити да направи и научи техниката. Тя мислеше да не я подобрява , защото нямаше смисъл. Трябваше да подобри умението си с жици обаче, защото , когато се би с Даре, тя не успя да увие жиците си около него. По нататък обаче щеше да мисли какво да си подобрява. Тези дни, тя щеше само да учи техники. Този Катон и може би едно генджутсу. Може би джутсу-то щеше да е Канашибари, но не бее много сигурна в това. Чуунинския изпит наближаваше, а тя трябваше да работи с отбора си заедно… Уви тях ги нямаше. Може би щеше да отиде на чуунинския сама. А и съотборниците й, щот още не са се появили, значи не са и тренирали… Което означава, че щяха да бъдат уникално слаби. Тя планираше да бъде най-силната нинджа, така че не и пукаше за другите, просто щеше да спечели! Да стане чуунин и да учи още по-силни техники! Така тя да стане най-силното шиноби в селото си, да стане Мизукаге, д аучи забранени техники, че й дори да прави такива… И после, да стане най-силната от Каге-тата, следователно най-силното шиноби, в целия нинджа свят! О,да! Момичето наистина умееше да мечтае, макар че вътре в себе си, тя знаеше, че това е възможно. Искаше да го направи, защото както е казвала много пъти, живота й е прекалено скучен и тя го мрази, но не й се умира. Не й се умира, преди да изпълни мечтата си и може би тогава, да направи живота си малко по-интересен. Да! Е, но за да изпълни тази си мечта, тя трябваше да премине през доста усилени тренировки. Първата стъпка , от които бе да научи, тази Катон техника. Така момичето тръгна към средата на площадката, където нямаше дървета и бе чисто. Надяваше се сенсейката да я гледа. Вървеше, ли вървеше, замислена за всичко това. Защото, аконикакви мисли не нахлуваха в главата й, пътя до там щеше да й се стори доста дълъг, а тя не обичаше това, за това й постоянно бе замислена за нещо. Мислеше си за техниката, за съотборниците си, които дори не позваше, още по-малко пък да ги е виждала, за Даре, за себе си, за бъдещето си. За всичко. Така, неусетно, тя достигна средата на площадката. Когато го направи, тя затвори очи и реши да спре да мисли за всички тия глупости и да се съсредоточи върху тренировките. Да научи тази нова тхеника. Момичето направи знака ‘’тигър’’ и започна да събира чакра. И този път отново, тя трябваше даа я събере под формата на сфера в гърдите си. Но, този път трябваше да е повече от обикновено, защото това изискваше техниката .Ай събираше, ли събираше чакра, без да спира… И този път , като по чудо, не мислеше за нищо. Пък й някои мисли я депресираха , или в повечето случаи разконцентрирваха. За това й не мислеше за нищо. Да моеж да си направи техниката, като хората и то отново от първия път. За тази техника, трябваха доста повече опити , а за да не ги рпави, тя просто реши да използва по-голяма концентрация и да успее от първия път, което бе обичайно за нея. Тя доста често, когато превече или учеше техника, правеше повече от един опит. Това се случваше, доста рядко, защото тя наистина бе умно шиноби и знаеше точно, какво трябва да направи, за да успее, така че да не и е нужен втори опит. Втори опит тя правеше, когато планираше да подобри някоя своя техника. Тогава тя си спомни думите на сенсейката си, когато рпавеше първото си Катон джутсу. А именно гоукакю-то. Сенсейката й бе казала, първо да събере чакрата в гърдите си под формата на сфера, след това да придобие напълен мир със себе си, така че да не мисли за нищо, а след това , когато дойде и самото време да изпълни техниката, тя да събере всичките си чакра, която е събрала, да направи знаците нужни за техниката, и да изпусне чакрата наведнъж, вместо малко, по малко. Ех, Ай наистина обичаше своята сенсейка, защото тя наистина бе мъдър човек, и и даваше доста добри съвети… Както в тренировките, както и в онова… Мда, онова.. Но Ками продължаваше да не мисли за нищо, защото неискаше да се концентрирва, особено с онова… Мда, тя наистина бе добър сенсей. А и напоследък бе започнала да се променя, като се държеше по-добре с Ками. Необичайно добре. Ками не заеше, на какво се дължи това, но и не я интересуваше. Единственото нещо, което я въ,нуваше е, че все пак имаше някаква промяна. Това я радваше. Това,ч е е накарала сенсейката, да се държи по0добре с нея. Или поне, тя си мислеше, че тя я е подтикнала да направи така. Тоест… Се надяваше на това. Точно тогава, момчието усети някакъв трепет. Мда, това бе познатото за нея чувство. Бе събрала достатъчно количество чакра. Сега трябваше да премине към следващата стъпка. Да я прати в гърдите си и да я деформира, под формата на сфера. Зае се с това. Опитваше се и се опитваше… Това вече бе лесно за нея, защото имаше доста добър чакра контрол и усещаше чакрата си. Когато реши, че е готова с тази стъпка, тя трябваше да мине към следващата. Ками отбори рязко очите си и погледна в небитието… Тя започна да прави знаците нужни за тази техника със скоростта на светлината… Или поне се опитваше да ги прави така, защото наистина трябваше да ги прази бързо, понеже в битка тя нетрябваше да се бави с тяхното правене. Когато бе готова, тя просто насъбра цялата си чакра, която бе подготвила, пое си дълбоооооооооко въздух и изпусна цялата си чакра наведнъж, като извика:
- Katon: Kasumi Enbu no Jutsu!!!

Офф. Уча Katon: Kasumi Enbu no Jutsu Б ранг (77 реда)

Момичето успя да направи перфекта мъгла, опасна и лесно запалима.

Офф. Katon: Kasumi Enbu no Jutsu +6 инетелкт +6 бързина +5 сила

Сенсейката изрита Даре моментално в Суна с някфа неизвестна, мощтна и забранена тайджутсу техника, която сама си е измислила <.<

-Сенсееееееееееееей, искам да уча генджутсу! Може ли Flower Petal Escape? - Запита тя.

Гост

-Да. Прави каквото искаш. - каза сенсейката и погледна небето.

Садао пристигна на бегом, като се огледа в опит да сканира учителя си. Беше в настроение за тренировка на някоя друга техника.

- Кой си ти?-чу се женски глас..

Садао се засмя и започна да дърдори някаква простотия:

-"Аз съм си аз и не ме..."

След което се осети, че разговаря с учител и реши да прескочи глупостите, като добави:

-"Името ми е Садао Ютака и съм тук за напътствие и помощ в развитието на способностите и уменията ми.

- Добре.. Какво ще тренираш или ще почиваш ?- засмя се сенсейката.

Садао се почеса по врата, като си даде няколко секунди за размисъл и каза:

-"Еми може да се опитам да науча някоя друга техника, която да използвам с водната си чакра. Хем да поработя и върху чакра контрола си."

- Хмм.. добре. Започни с Чакра Молд..- каза сенсейката като хвърли един кунай на 10 метра височина по едно дърво.- Достигни го като използваш чакрата си.

Садао кимна с глава в знак на разбирателство към сенсейката си, след което се обърна към траекторията в която куная летеше и забеляза, че той вече се беше забил в дървото. Момчето започна да мисли ефикасна схема да стигне до него, повече от очевидно беше, че няма как да се покатери там по стандартния начин. В интерес на истината той нямаше мног опит в чакра молда, но реши да направи първия си опит, за да се докаже все пак.
Той затвори очи и се концетрира, като се опитваше да осеща и съсредоточава чакрата си с цел да я събере по стапалата си и да се покатери по дървото, ходейки и сваляйки куная от там.
Наистина тази задача не беше толкова лесна, колкото изглеждаше особено за току-що "родил" се генин и момчето изпитваше леки затруднения в събирането и управлението на чакрата.. Отне му около 30 секунди, докато отново отвори очи и изглеждайки уверен в себе си.
Той започна да бяга към дървото и по едно време скочи като стъпи и тръгна нагоре, но дали беше успешно или щеше да се сгромоляса по гръб?

Момчето направи 1 крачка и посрещна земята..

Садао наистина очакваше това да се случи и не изглеждаше кой знае колко учуден от провала си, но все пак не беше кой знае какво, това му е първия опит. Той се изправи, като се поизтупа и се отдалечи от дървото с цел да направи втория си опит.
Този път беше по твърдо решен да успее и докато се връщаше към миналото си положение за засилка момчето си мислеше къде точно беше сгрешил, че чакрата му да се изтощи толкова бързо. Той се спря и се обърна поглеждайки към дървото и бавно премествайки поглед нагоре, докато не стигна до куная.
Той се опита да пресметне колко чакра ще му трябва за да стигне чак до там.. не беше сигурен дали сметките му са верни, но все пак отново започна да прави процедурата от първия път.
Садао затвори очи и отново започна да концетрира чакрата в стъпалата си, като този път стоеше така повече време.
Отвори очи и отново се засили към дървото, като се опита да се катери. Дали този път щеше да е по-добре?

Този път направи 4 крачки.

Този път преди да падне на земята, Садо се превъртя и стъпи на краката си, че нещо не му се искаше отново да се сгромоляса по гръб.
Момчето пак се върна на предната си позиция и погледна към дървото. Сега беше по самоуверен, защото виждаше бавния си, но усремен напредък към постигането на целта и осещаше, че силата му нараства.
То не искаше повече провали и реши този път да се стегне малко и да използва повече време и концетрация. Садао отново започна да съсредоточава чакрата си в стъпалата, като държеше умът си чист и спокоен за да не подтиска чакрата си.
След около минута, той осети, че може би е готов за поредния си опит и реши да го направи. Той се засили и отново започна да върви по дървото. До къде ли щеше да стигне този път?

Още 4. Общо 9. Оставаха му още цели 11, явно още не му бе хванал цаката.

Момичето се завърна на площадката и погледна сенсейката с думите:
- Сенсеееей ами сега? Какво да тренирам или да уча? Защото ми се тренира и ми се учиии.. Предложете ми нещо. Знаете ми и уменията и техниките на какво ниво са. Може би трябва да уча генджутсу? И аз не знам. -Заговори я момичето.

-Да..Генджутсу. Идеално!-замисли се сенсейката, като гледаше нагоре.-Избери си техника и започвай.. Ще пасне на уменията ти..

- Мда, но имам да свърша нещо преди това. - Усмихна се Ай и затичка на някъде.

-Сайонара..

» Тренировъчна площадка номер 2 (Отбор Джироу)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Катсу]
» Тренировъчна площадка номер 3 (Отбор Гетсу)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Кайрин]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)