Тренировъчна площадка 1 (Отбор Харука)

- Оу ти се сети... Даре Мо Най, а? Е,значи просто Мо Най, нали? - Погледна го сърдито тя. Очевидно доста му се беше натварила. Обърна се с гръб към него и продължи да си стиска блузката, защото тя все още бе мокра, а Ками си умираше от студ.

Даре си погледна дрехите.. Явно нямаше какво да предложи освен дънките си. Доближи се, извъртя глава на страни и каза:
-Ами.. ако искаш ги обуй.. виждам, че трепериш.. нямам какво друго да ти предложа.. - след тези думи момчето допълни:
-А и.. какво е твоето име, красавице?

Ками го изгледа тъпо и каза:
- Ами може и боксерките ти... - Със сърказъм.
- Ай Хи Ками... - Каза тихичко, след това тя.

Офф. Няали да е по яко Ай но Ками? ама тфа има ли някфо значение или тряа е Ками но Ай? ХД

Даре се скри зад дървото, до което беше тя и от там се подаде една ръка държаща боксерки. Той се прикри с опашката си и каза:
-Еми.. заповядай - след което се загледа на някъде и допълни:
-Имаш много красиво име... Радвам се, че се запознахме.

- О, не мерси, прибери си ги. - Каза тя и погледна на една страна.
- А ии аз пък не се радвам, само ти обърнах внимание на празно. Не си ми интересен, ти си като всички останали... Нищо особено. - Каза разочеровано, въздъхвайки Ками.

Той се почеса и каза:
-Да.. нищо особенно.. аз съм си Никой по рождение.. виж колко яко.. дойдох от суна, за да почистя една тоалетна.. много съм обикновен.. даже на по-ниско ниво.. - каза момчето и издиша. После погледна към небето и допълни:
-Искам да съм като нормалните хора.. не животно.. мразя се - той си обу боксерките и реши, че май тук никой не го иска.. не че някъде го искат де.. тръгна към стомните и реши, че е време да си тръгва.

Момичето се провикна:
- Да си като всички останали е тъпо. Прекалено е скучно! Затова мразя обикновенните и еднакви хора! Затова търся нещо готино! Не си ли съгласен с това?! Поне ти?! Защото всички останали мислят различните хора за аутсайдери, за... нещо ужастно. Защо? Защо след , като трябва да е точно обратното. Различките хора са голяма рядкост и другите трябва да уважават това, вместо да ги тренитират, като... животни. Не се обиждай. Ти.. до някъде си различен, но само на визия. Характера ти не го знам защото не те познавам, но все пак...[b]

Той се обърна и на лицето му беше грейнала усмивка. Той се посочи и каза:
-Аз съм този, който ще стане най-великата нинджа в света. Ще пребия всички мизерници и ще защитавам слабите... ще се скитам по света, но няма какво да губя. - след това се почеса зад ухото и допълни:
-Искам да съм нормален поне за един човек.. поне за един човек да не съм животно. За един човек да не съм различен - след което погледна небето и допълни:
-Искам да изгрея по-ярко и от най-ярката звезда.

- Имаш доста голямо самочувствие и мечти...Наобичайно...Харесваш ми. - Усмихна му се Ками и се чу гласа на сенсейката:
- Хей, гълъбчетата, вие кво прайте там бе?! Ти, оранжевия, идвай да си взимаш стомните с вода и да се махаш! - И точно, когато Даре чу думата ''вода'' , всичко в него се разбушува. Толкова беше жаден...[b]

Той поклати глава и каза:
-А-а-а. Не.. Трябва да ги занеса в суна.. ще помоля за друга вода.. - погледна момичето за последно и каза:
-Оставям ти дънките си за спомен.. - и тръгна към сенсейката. Доближи се до нея и попита:
–Ами.. може ли да пия малко вода преди да тръгна или пак ще ме мъчите? - след което направи мила физиономийка на котенце.

- Не! До колкото знам, нямаш време. Най-близката чиста вода е на 30км от тук, а ти трябва след 2 часа да си в Суна, нали? Нямаш време затова. Ето ти стомните и тръгвай! - Каза му сенсейката, а Ками просто го погледна и нищо не каза.

Даре взе стомните и започна да си повтаря:
-Не съм жаден.. не.. не съм.. не.. не... не.. - и да си мърмори:
-Сега ще си мисля за нещо друго - започна да върви с бърза крачка към Суна.. така де от там от където беше дошъл. Момчето си мислеше.. дали ще срещне това красиво момиче отново? Дали съдбата ще ги накара да се видят.. поклати глава и си помисли "Не. Не мисли за нея.. тя просто беше там по случайност.. едва ли ще я видиш отново.." и продължи да върви с бърза крачка, като не можеше да си я избие от главата. Ох.. тази русокоска защо ли си мисли за нея. Момчето беше забравило за всичко.. жаждата и всички други работи.. мислеше си какъв ли би бил живота му, ако беше от Кири.. ами ако бяха съседи.. леле.. колко щеше да е яко. Може би щеше да има приятел.. мо Най отбягваше теми свързани с водата и мислеше само за други работи. Сети се за тоалетната и крещящата сенсейка и му стана смешно, но веднага щом помислеше за красиво русо създание се сещаше за Ай:
-Ай но Ками.. никога няма да те забравя - продума момчето и продължаваше да крачи право напред въртейки опашка и мърдайки ушички.

Офф. Отивай в мисията ти.
Момчето все още бе на площадката, затова трябваше да побърза.[b]

Сенсейката застана до Ай и й каза:
-Ей.. гълбче.. ти няма ли да тренираш? Стига с тая любов и почивка.. имаш работа за вършене.

Момичето реши отново да започне с тренировката за Гоукакю, след като чу думите на сенсейката си. Предния път се бе справила добре, така че би трябвало този път, да успее да направи техниката. Тя си намери едно солидно дръвче и отиде пред него. Бе решила да прави смесена тренировка, а не само Гоукакю. Първо обаче, щеше да започне с нея техника. След това планираше да направи 5 обиколки на тренировъчната площадка + няколко набирания, да усвои чакра контрола и накрая Шуншин. Мда, леко тежка тренировка за момиче, но тя щеше да се справи! Все пак, тя е бъдещият Мизукаге! Трябва да е силна! Ками бе убедена, че с този опит над Гоукакю, щеше да научи техниката, но нищо не бе сигурно. Русокосото момиче отиде пред въпросното дърво, което си бе избрала и отброи десет крачки назад. Толкова й стигаха за засилка. Тя си направи знака Тигър, затвори очите си и започна да събира чакра. Трябваше да събере чакра, под формата на сфера и то в гърдите си. Звучеше доста лесно, но не беше. Ками умееше да усеща чакрата си, но не и да я контролира толкова добре все още. Ако успееше да направи това Гоукакю, значи и че щеше да научи чакра молд-а, а след това да го осавършенства. Това бяха плановете й. Момичето реши да си спомни думите на сенсейката й. Тя й бе казала, след като си събере чакрата под формата на сфера в гърдите, да започне с контрол над съзнанието си. Т.е а се освободи от всичките си мисли. Добре, обаче още не бе събрала чакрата си. Ками все повече се опитваше и опитваше да я направи на сфера и да я прати в гърдите си. След време, реши че е готова с това, защото понеже умееше да си усеща чакрата, усети че формата й е по-различна. Т.е е успяла да я направи на сфера. Местонахождението й също бе различно. Така Ками трябваше да мине към следващата стъпка, а именно контрола над съзнанието й. Да се освободи от всичките си мисли. Ай присви очите си още по силно и направи странна физиономия, като се постара да не мисли за нищо. Единственото нещо, което бе в съзнанието и в мислите и сега, бе някаква картина. На нея беше изобразено човешко тяло и чакра точките в него. Сякаш Ками имаше бякуган. Така си го представяше. Виждаше синята чакра на всякъде в съзнанието си. Виждаше къде тончно е тя, под как форма е и какво е количеството й. Русокоската знаеше, че единственото нещо, което трябваше да направи сега е , да се концентрира максимално над този образ и да не мисли за абсолютно нищо друго. Това се и стараеше да прави. Тя продължаваше да не мисли за нищо друго, което не ме лесно, но все пак се справяше донякъде… Значи втората стъпка е изпълнена. Третата стъпка бе, когато прави самата техника, тя да не изпуска чакрата си постепенно, а да я изхвърли всичката наведнъж. Струваше и се лесно. Само трябваше да го направи. Момичето отвори очите си и видя дървото. Огледа го и отново ‘’заби’’ погледа си в средата му и присви очи, но не ги затвори напълно. Все още го гледаше. Ками вече, бе събрала достатъчно чакра, затова развали знака тигър и започна бързо да прави знаците необходими за Гоукакю но джутсу. Един по един и то колкото бързо можеше, защото в битка не трябваше да ги прави бавно. Почти всичко зависеше от бързината на правене на знаците за техниката, защото ако ги правеше бавно, в битка, докато прави знаците тя е много уязвима. Затова и още при ученето на техниката, тя прави знаците колкото можеше по бързо. След като свърши с тях, да отвори напълно очите си и се опита наведнъж да изпусне цялата насъбрана чакра, като духна пак РЯЗКО, с думите:
-Goukakyu no jutsu! – След, която изчака, за да види резултата.
Следващото нещо, което тя бе решила да тренира , бе бързината, силата и издръжливостта й, като обиколи площадката 5 пъти. Ками въздъхна, обърна се и се затича до другият край на площадката , за да може да се по упражнява върху дървото , което се намираше там. В началото тичаше бавно,много бавно , сякаш вървеше , но с подскоци. След това забърза темпото , а когато дървото се видя по-ясно , тя започна да бяга още по-бързо.Бягаше , ли бягаше…Отстрани приличаше на препускаща из полянката антилопа , бягаща от гладен и освирепял леопард.. Когато русокоската наближи достатъчно дървото , тя си промени мнението и реши първо да започне с обиколките над площадката , а след това да премине към силовите упражнения . Наоми заобиколи дървото , като на завоя намали темпото , за да може да го вземе и да не се хлъзне на мократа трева , поради току що падналата роса.. Момичето продължи да тича замислено за себе си. Тя си бе доста мързелива , но ако си науми нещо , тя просто го прави каквото и да и струва това. А сегашната й мечта и цел е да стане велико шиноби прекарващо почти цялото си време в тренировки , за да стане по-силно и да докаже смелостта и храбростта на жените! Да стане смело Мизукаге , достойно да управлява Киригакуре и всички да я уважават! Да,това искаше момичето , това бе нейната мечта .. нейният нинджа път - никога да не се предава , да се бори за целите си каквото и да е струва това и да не и пука за последствията. Това бе Ками, момичето което продължаваше да тича вече към края , тоест началото на площадката . Тя забърза темпото , защото нямаше търпение да започне със следващия етап от тренировката и да стигне до дървото . Когато тя приближи завоя , отново намали темпото , защото той си бе и остричък . Ай не бе кой знае колко изморена , леко я наболяваха мускулите на краката , понеже бяха в движение , но не беше кой знае какво. Не искаше да прекалява , затова две обиколки бяха напълно достатъчни , за тренировката и над бързината. Когато достигна дървото тя леко приклекна и се задъха .. дори и за две обиколки , площадката не бе чак толкова малка , затова е нормално човек да се задъха , дори след една обиколка. Тогава тя отново се замисли и останови, че не е чак толкова уморена, затова тя взе завоя и продължи да тича. Бе твърто решена да направи 5 обиколки! Русокоската продължаваше да тича , а косата й се вееше от вятъра и се разстилаше по гърбът й.. бедрата й се движеха бързо , в такт с движенията на косата й , а дупето й се ''клатеше'' тъй изящно.. (ХД) Гледката наистина бе неописуема , как да устоиш на такава..Тя вече бе изминала 3тата обиколка и й оставаха само още две, но вече доста се бе изморила. Ками пренебрегваше всякаква болка , като започна да тича още по-бързо само и само да завърши и тази последна пета обиколка и да си почине. Затова и продължаваше да тича , толкова усърдно и упорито. Това я стимулираше – че когато я завърши, ще си почине. Оставаха и само още 5 метра,4,3,2,1 иии.. Тя се ''блъсна'' в едно от дърветата и се плъзна бавно по него , като седна на земята и въздъхна тежко..
-Охх.. леле най-накрая приключих и дано да съм постигнала нещо.. - мислеше си момичето докато си почиваше от продължителната тренировка.. Хвана се за коленете и започна да диша по-тежко, но нямаше никакво намерение да се отказва от другите тренировки. Почина си за около 5 минутки и реши, че трябва да продължи с набиранията.Ками погледна едно дърво и без да се замисли стана и се запъти към него. Приближи се , и започна да се катери по него , за да достигне един от клоните .Самият клон не бе нито много дебел , нито много тънък , достатъчно за да се хванеш стабилно за него и да не паднеш . Тя се хвана за него и увисна. Мислеше да направи около петнадесет , за да не се измори и претовари. Започна с първото набиране.. второто..третото.. в началото ги правеше бавно , но след това разбра че така много се мъчи и по-добре да забърза . Така и направи .. шестото,седмото,осмото.. правеше ги колкото бързо може и наистина успяваше. Бе стигнала до десетото , на лицето и се появи една дяволита усмивка , но не забави темпото.. напротив даже се опита да забърза и направи тринадесетото , четиринадесетото и преди последното тя въздъхна тежко , спусна се надолу.. и започна да се набира нагоре ииии - петнадесетото бе направено. Ръцете и се хлъзнаха от дървото , но при падането успя да падне на крака , за щастие.
- Добре, а сега да си осавършенствам чакра молд-а!! - Извика учудващо енергично тя. Обърна се към дървото, на чийто клон се набираше и направи няколко крачки назад. Тя се вгледа в него и не след дълго затвори очите си. Ками сформира сийл и започна да събира и праща чакра съм стъпалата си равномерно. Русокоската вдиша дълбоко и издиша свежият и чист въздух на Кири. Родното й село. Селото , в което тя е преживяла толкова много. Селото , в което тя е живяла и се е родила. Селото , в което родителите й били избити.. Селото , в което тя остана сама.. Тогава тя отново вдиша дълбоко през устата и бавно издиша през носът. (обратната ХД) Ай стисна очичките си силно и се опита да се концентрира. Синята светлинка , която бе чакрата й се показа под ходилата й и тя се усмихна , защото го усети. Сега беше шансът й тя да направи опит и да докаже на себе си , че може да се справи. Че може да оцелее в този нинджа свят сама . Поне тя си мислеше , че е сама. Нейният начин , тя да не се чувства самотна е да тренира. Да тренира и да стане силно шиноби , което да може да се справи с всичко. Момичето имаше наистина много мечти , които вярваше , че ще станат реалност. Все пак бе останала частица надежда в сърцето й , което бе наистина празно след всичко , което бе преживяла. Ками сви още повече очи и когато усети , че е събрала достатъчно количество чакра , тя се втурна с всички сили към дървото , отваряйки бавно очи. Тичаше устремено към него колкото й държат краката. Засили се и когато стигна до дървото тя отскочи леко и се опита да тича по него , колкото по нависоко можеше.. Обаче на 10тата крачка падна.
-О,да.. пет метра.. супер! Явно единственото нещо, което мога е да си концентрирам чакрата в определена точка от тялото си и да променям формата й… Няма да се откажа пък!– Каза Ками като отново се отдалечи малко от дървото. То беше доста високо , така че Ай не трябваше да допуска да пада или подхлъзва, защото най – вероятно щеше да се превърне в палачинка . Тази й съдба не я устройваше и реши да не допуска да пада долу. Когато отиде на приемливо разстояние, русокосото момиче щеше да изпрати синята си чакра по чакра пътищата , по посока долната част на краката . Щеше да образува нещо като вакуум , така че да се задържи по кората , доста силен вакуум . Доста трудна задача , но волята на момичето беше голяма. Желанието й да не стане на палачинка – още по – голямо. Време беше да действа . Скръсти сийл – тигър , който доста често й помагаше . Изпрати чакра към долната част на долните крайници – ходилата . Момичето знаеше , че не трябва да прекалява , защото имаше вероятност да пострада , дори да умре . Другият вариант също не я устройваше – да изпрати твърде малко чакра . По този начин нищо нямаше да се получи . Ех , не съвсем нищо , в този случай – една голяма палачинка. Според преценката на Ками, чакрата в краката й беше точно толкова , колкото бе нужно , за да я издържи на дървото. Без да губи повече време , Ай се засили към дървото...Малката нинджа направи две-три крачки, след което се опита да продължи да ходи нагоре.Плана й бе... Да не пада (). Но щеше ли да успее? Тази техника, с която щеше да продължи беше много важна за всяко шиноби . Това беше техниката – Шуншин но Джутсу. Можеш да довършиш противникът си с катана например, но с Шуншин ще е още по-изненадващо и ще е много по-трудно да избегнеш атаката . Джутсуто беше доста полезно и за бягство . Противникът ти докато се осети си изчезнал . Всяко едно шиноби трябва да притежава това джутсу , ако иска да надвие лесно противникът си. Минаваха й мисли , че може и да не се справи , но тя не им обърна много внимание , концентрира се върху джутсуто . Цял ден щеше да тренира най – различни работи , щеше да даде всичките си сили , за да успее.Това бе последното нещо. Ай беше наясно с техниката . Не веднъж е виждала как други шинобита я практикуват, така че едвали щеше да е голям проблем за нея. Време беше да започне с техниката. Русокосото момиче започна да изпраща чакра към краката си . За свое улеснение , тя си представи своето тяло , изпълнено с чакра пътища и чакра точки . Въображението на нинджата бе доста развито . Ето ,знакът , който очакваше – около краката й полъхна тревичката . Това бе знакът, който й „казваше" , че количеството чакра в краката й е точно толкова, колкото е нужно за техниката Шуншин Но Джутсу . Стъпалата бавно и полека се пълнеха с чакра и може би скоро щеше да дойде моментът да изпусне чакрата си и да успее. Още съвсем малко оставаше , неможеше да се предаде.Още малко и количеството чакра щеше да е перфектно и всичко щеше да е точно . Моментът много скоро ще настъпи.
Ками изпусна чакрата си от краката и тръгна напред като все пак пазеше едно наум, за да не падне. Ай осъзнаваше, че е много важно да не прекаляваш с концентрирането на чакра в определена област, защото може да бъде опастно, дори смъртоностно. Така че нямаше какво повече да чака . Само след миг щеше да се изтреля напред с бясна скорост. Шинобито освободи чакрата , която бе концентрирало толкова време в краката си и в същият момент извика :
-Шуншин Но Джутсу !
След тренировката за Шуншин, момичето изпитваше лека умора. Реши отново да почине за секунда. Дали беше успяла да направи техниката, само сенсейката знаеше...

Офф.
-Още 1 опит за Goukakyu
-5 обиколки на площадката
-15 набирания
-Осавършенстване на чакра молд
-Шуншин но джутсу

Така.. Сенсейката стоеше и я гледаше. Сякаш тя беше друг човек.. След тренировката момичето успя със всичко, а Харука я попита:
-Да не би Даре мо Най да ти даде тази сила и желание? - след тези думи русокоската се засмя на русокоската и й предложи да си почине

За 5 обиколки получаваш
+7 бързина
+2 сила
набиранията
+3 сила
Чакра молд lvl 3
+6 Интелект
Шуншин lvl 2
+4 бързина
Гоукакю
+3 интелект
+2 сила

Момичето се доближи до сенсейката, наддигна се на пръсти и я погледна в очите от доста близко, като каза:
- А да не би моят потенциял да привлече, така вниманието ви, че през цялото време ме гледахме толкова..хмм.. замечтано? - Усмихвайки се.

Офф. Мд тя е още по сутиен ХДДДДДДДД

Сенсейката я погледна със злобен поглед и каза:
-А да не би ти да си мислиш, че можеш да получиш нещо от мен? - след което я хвана за ухото и допълни:
-Това, че се справяш добре, не значи че ще ти отдам почест. Искаш ли да те накарам да тренираш още или да посетиш мъжката тоалетна? Нужно и е чистене! - и я загледа строго дърпайки ухото й.

Офф. Чек чек чек чек ся ХДДДДДДДД

- Ама сенсей, аз не искам тоалетни... Искам вас. - Погледна я мило и влюбено момичето.

Сенсейката я хвана за едното зърно и го дръпна силно, като каза:
-От мен ще получиш само това - и я целуна страстно с език, след което я погледна и допълни:
-За да си спечелиш друго.. трябва да докажеш, че го можеш.. - и се усмихна с подла усмивка завъртайки силно зърното на момичето през сутиена на една страна..

Ками изохка, доближи се отново до сенсейката, прекара пръсти през косата й и каза:
- Че мога какво? - Прехапвайки долната си устна.

Харука я хвана за дупето и я захапа за ушето, след което и прошепна:
-Ако искаш да опиташ.. трябва да можеш да се докажеш пред мен.. - след тези думи Ай усети как сутиена и се разкопчава. Сенсейката я погледна строго и попита:
-Колко много го искаш?

Ками гушна сенсейката през врата, като се наддигна още повече и й прошепна:
- Много... Сенсей... - Затвори очите си и я целуна по устните...

Сенсейката бръкна с едната си ръка в сутиена на момичето, а с другата нежно я погали между краката, захапа устната й и й каза:
-Съжалявам, но за да прекараш една нощ с мен.. трябва да си я спечелиш. - отдръпна се от нея и попита:
-Е? Какво искаш?

- Вас! Какво трябва да направя, за да ви спечеля?! - Извика Ками , като се придържаше към говоренето на ''вие'' и си хвана сутиена, да не падне.

» Тренировъчна площадка номер 2 (Отбор Джироу)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Катсу]
» Тренировъчна площадка номер 3 (Отбор Гетсу)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Кайрин]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)