Тренировъчна площадка 1 (Отбор Харука)

Иии момичето свърши...

Офф. Бахти бруталната сенсейка ХДДДДДДДДДДДДДДД

Сенсейката преглътна и каза:
-Това беше вкусно - обърса се и каза:
–А сега, красавице е твой ред да не накараш да изпитам това чувство. Изправи се и прекрачи крака над момичето. Леко приклекна и с пръсти разтвори п*тката си като каза:
-От долу ли искаш да си или отгоре.

-Отдолу ме устройва. - Каза тя и придърпа сенсейката към себе си. Впи устни в (нейно) лявото й зърно и започна да си играе с него, мачкайки дясната й гърда. Ками прокара лявата си ръка, надолу по тялото й, докато не стигна до п*тката й и рязко вкара 2та си пръста в нея, като се стараеше да ги вкарва, колкото можеше по-бързо и по-навътре. Сякаш имаше дълбочина, която тя искаше да достигне. Сякаш ровече и търсеше нещо в нея?! Тя дръпна зърното и със зъбки и продължи да си играе с него, като от време на време преминаваше към другото и правеше същото...

Сенсейката леко изскимтя, след това погледна момичето и каза:
-По-грубо.. по-бързо - и започна да движи долната част на тялото си, като го доближаваше към пръстите й. След около 15 минути момичето усети как сенсейката свърши. Тя се изправи, облече се и каза:
-Толкова ти стига за днес!

Момичето само се усмихна и каза:
- Хах, добре... Де да исках само секс. - След което започна да се облича.

Тя я погледна злобно и каза:
-А искаш ли бой? - и изскимтя...

- Мммне.. Сега точно искам да тренирам. Отивам да уча Рюука но джутсу. - Въздъхна тя и се запъти нанякъде.

-Вари - отряза я сенсейката и изчезна на някъде..

Ками дойде отново на тренировачната площадка с новозакупената книга в ръце , вървейки бавно и спокойно..замислена. Момичето бе решено и този път да направи смесена тренировка , тоест да си по тренира малко чакра контрола ,силата , както и боравенето с жици и с шурикени , за да може по-лесно да прави Katon:Ryuuka no jutsu, която също щеше да научи и да хваща противника си.. Силата й трябваше , когато удари някой .. този удар да е наистина силен и да нанесе поне някакви щети на противникът й .. Чакра молд-а и бе, за да прави по-лесно техниките. Боравенето с шурикени пък, когато хвърли шурикен, по някаква цел, тя да.. уцелва, а не да пропуска. А книгата щеше да я прочете по-късно , защото сега даже и не й се четеше . Тя я взе , за да може да я прочете когато се измори или няма какво да прави , за да се образова малко.. () и с малко късмет , да научи някой друг трик в лъжата, защото очевидно за разправяше за това. Ками се излегна на земята и сложи ръцете си зад врата , изпъна си краката напред и бе готова за първото си упражнение , а именно коремните преси . Тя започна да ги прави бавно , много бавно , но не прекалено разбира се. Искаше да направи четиридесет , не повече , защото нямаше и смисъл. Русокоската стисна зъбите си когато стигна до двадесет и усети болка в бедрата си и лека в корема , но не спря , не се отказа , напротив.. даже продължи и то още по-бързо , за да не се измаря и да не и пука. С това темпо направи тридесет и й оставаха само още десет , за да свърши с коремните преси .. направи тридесет и пет , и шест , и седем .. само още три до края. Момичето въздъхна тежко и събра силите си , за да направи и последните три ииии успя!
Тогава русокоската се обърна по корем и реши да започва с лицевите опори , те бяха последната част от този вид тренировка и си бе наумила да направи десет. Сложи ръцете си на равномерно разстояние една от друга и бе готова да започва , когато направи и първата .. движеше дупето и ръцете си нагоре и надолу .. нагоре и надолу .. когато бе направила пет , тя ги правеше доста бързо , за да не се изморява и пренебрегваше болката в ръцете си , краката и корема от коремните преси. Тя направи осем и й оставаха само още две .. Всичко наистина я болеше доста от напрежението върху мускулите й , но на нея не и пукаше затова .. и направи и десетата лицева опора , а след нея се излегна на тревата и затвори очите си задъхана ,за да си почине малко. Оставаше и само тренировката с жиците, шурикените и чакра молд-а, затова след десет минутна почивка тя се изправи и стисна жиците в ръцете си с думите:
-Идвам, чучело! – След, което се запъти към чучелото, което стоеше срещу нея. Когато разстоянието между нея и него стана около осем метра тя го погледна..огледа го.. не беше в много добро състояние , но чучелото си е чучело.. Тя стисна жиците в ръцете си и започна да размишлява на ум – ‘’ Хмм...сега би трябвало някак си да метна тези жици по това ..’’разпокъсано нещо'' и те НЯКАК СИ да се увият около него, а самото то да играе ролята на човек.. Е, добре не изглежда.. тоест не звучи толкова трудно. Би трябвало да успея да се справя с това.. ‘’- След тези мисли момичето присви леко очи с вперен поглед в главата на чучелото. Тя започна да прави бавни,но сигурни крачки назад.. Мислеше да се отдалечи , за да може да се затича към него и с по-голяма засилка да метне жиците.. Ками въздъхна тежко, след като разстоянието между нея и чучелото стана ооколо 10 метра и затвори очите си.. В съзнанието на момичето се появи чучелото..в цееелият си блясък () .. , но разликата е че имаше очи , които я гледаха и крака стъпили стабилно на земята. Малко приличаше на човек или по точно на чучело..само че живо с крака,ръце , очи и всякакви други типични органи за човека.. Тя си представи как се е затичала към него, мята жиците и те го заобикалят перфектно. Обгръщат го и го стягат на максимум , с един перфектен възел.. , но това беше просто фантазия. Явно момичеTo се надяваше да стане така и сигурно това и помагаше.. Така тя се успокои.. знаеше , че за да борави с жици очевидно не и трябваше чакра , затова просто трябваше да се съсередоточи в началото върху целта , да се концентрира и да го направи.. Ай се отпусна , опита се да отпусне всеки мускул на своето тяло.. Остави се лекият ветрец да подухва русите и коси от време на време.. От нея се отдели една тежка въздишка и след няколко минутки стоене:
- Добре..ще го направя.. -каза тя и стисна жиците. Отвори рязко очите си и погледна чучелото сериозно. Тя изнесе ръцете си назад за по голяма скорост и се затича към чучелото.. Тичаше , ли тичаше.. Момичето стисна зъбите си и не спираше.. Когато разбра , че разстоянието между тях е добро за ''атака'' ,тя задвижи ръката си , в която държеше жиците и метна с всичка сила жиците към чучелото леко под ъгъл и настрани , за да успее да го хване с тях. След това нейно действие тя продължаваше да гледа чучелото с присвити очи и чакаше да види дали ще успее.. Е, уви. Тя не успя. Жиците паднаха встрани от него. Какво липсваше?! Не бе ли направила всичко перфектно?!
Тя не се замисли, дори не се поколеба. Не каза нищо, а просто тръгна напред, за да вземе жиците си обратно и да опита отново. Бе решена, да го направи!
Тя ги взе и тръгна обратно назад. И тогава и просветна, къде е сгрешила! Може би, трябваше да комбинира всичко това с техниката. Кой знае, можеше пък и да успее, което значеше , че този път, трябваше да направи техниката. Разстоянието между нея и чучелото стана отново около десетина метра, което значеше, че се бе отдалечила напълно достатъчно. Ай не се обърна към него.. Може би му беше сърдита.. (рофллл ) вместо това остана с гръб и отново стисна жиците в ръцете си. Тя затвори бавно и плавно клепачите на сапфирено сините си очи и си представи.. Какво си представи.. ммм една полянка. Полянка с хубава , зелена , току що окосена тревичка. По нея тук-там се виждаха и свежи цветенца, а атмосферата бе прекрасна. Ками се намираше точно в средата на тази полянка , седнала на нея , държейки едно цвете. Тя се виждаше как късаше едно, по едно красивите му листенца и те падаха върху тревичката. Полъхваше лек , прохладен ветрец и на лицето на момичето се появи усмивка. Естествено това беше нейна фантазия , а не реалност. Очевидно момичето имаше доста голямо въображение. Тогава тя реши , че е по-добре да започне да събира чакрата си още от сега , за да може по - бързо да реагира при правенето на техниката. И така и направи . Русокоската разтвори .. или по точно раздалечи леко краката си един от друг , за да застане по-стабилно на земята и изнесе главата си малко назад.. Реши да не прави никакви знаци този път , както беше свикнала с знака ''Тигър'' по време на събирането на чакрата . Момичето се бе отпуснало , събирайки спокойно чакрата си.. Толкова бе концентрирана в това , че сякаш никой не можете да я разконцентрира, да я разсее или нещо подобно . Тя сякаш чувстваше как чакрата й бавно се събира в тялото, като една сфера.. минавайки навсякъде.. Момичето дишаше бавно , отдадено на концентрацията.. за Katon: Ryuuka no Jutsu не трябваше кой знае колко количество чакра, но русокоската знаеше , че за всяка техника си трябва определено количество чакра.Нито повече.. нито по-малко , за да може тя да бъде успешна. Контролът на чакрата за някои техники е доста важен и ако го нямаш .. успехът ти е фактически невъзможен. Естествено те взимат голямо влияние и върху волята ти.. Наоми си мислеше за най-различни неща докато си събираше чакрата и това не беше за много дълго време.. Тогава тя усети леко потрепване отвътре , може би е събрала достатъчно количество чакра за тази техника.. помисли си момичето и реши че е време да действа.. Тогава Ками бавно, много бавно се обърна към чучелото без да отваря очи. Опитваше се все така да задържи сегашният си контрол на чакрата , за да може всичко да бъде перфектно , както си го бе представила в първият си опит.. Когато Ай и чучелото бяха застанали лице в лице.. () тя започна много бавно да отваря очите си , като в началото лекичко препърха с мигли .. Явно всичко бе готово.. Само трябваше да си припомни и знаците за Ryuuka - та .. и точно как се прави.. Момичето мислеше че ги знае, така че по добре да не губи време и да започва да я..прави. Тя погледна чучелото право в главата и реши , че е време да започва.Имаше необходимата чакра, знаеше как се прави техниката или поне така си мислеше, може би щеше да успее да се справи и с жиците. и всичко бе перфектно. Тогава нещо явно и светна и тя тръгна да тича към чучелото.. разстоянието между тях както беше десет метра започна да се скъсява.. скъсяваше се.. и се скъсяваше.. Ками реши , че е време затова започна и да прави знаците , докато държеше жиците.. и ги казваше на глас:
- ЗМИЯ - преплете пръсти момичето.. - ДРАКОН - после допря палците и малките пръсти .. - ЗАЕК - отдели ги и сформира сийла.. - ТИГЪР! - отново преплете сръчно пръстите си русокоската и метна жиците отново под ъгъл и леко настрани , за да могат отново да се увият около чучелото. Когато всичко бе готово , тя ги дръпна , за да ги стегне. Започна да изпуска количественото чакра което бе насъбрала.. и да я сформира.. и извика:
- Katon: Ryuuka no Jutsu!!! - и издуха всичко по жиците.. Огненият пламък сякаш бягаше по жиците , а момичето остана така , за да види дали е успяло, или не…
Момичето обмисляше да продължи с това, да се научи да борави със своята катана. След тренировката с Катон техниката , а именно Katon: Ryuuka no Jutsu, Ками се реши да се усъвършенства със своята катана с диамантено острие . Из цялата тренировъчна площадка бяха пръснати множество чучела , които във тренировката на Ай щяха да са опонентите й . Катанака , въпреки че беше олекотена , тежеше малко на гърбът на момичето и вече беше крайно време да я свали и да я използва. Ками я хвана с дясната си ръка и го извади . Диамантеното й острие блесна ярко на слънце . Леко заслепи Ай, но това беше напълно нормално . Тя хвана здраво катаната и реши да почва с тренировките . Чучелата бяха доста , а момичето си бе поставила за цел да съкрати популацията им . Момичето се затича със всички сили към чучелата . Тя скочи и разсече главата на едно от тях . Яростта я обзе , бързина не липсваше . Тя последователно разсичаше чучелото от горе надолу . След като приключи с едно със светкавична скорост минава на следващото и така докато не останат чучела . Навсякъде летеше слама . Потта на челото й се увеличаваше . Русокоската все повече и повече умаляваше , но въпреки това не спираше . Най - накрая тя посече всички чучела около нея на площадката . Прибра мечът си и премина към следващата тренировка по план.
Бе време за Чакра Молд-а. Момичето въздъхна и прибра катаната си. Навръщане Ками се огледа за някое по-свястно и право дърво по което да може да се катери. Не че имаше значение какво ще бъде то , защото все пак трябва да умее да го прави върху всички типове. И не че трябва да се катери , а по скоро да ходи по него. Така русокоската започна да обикаля площадката в търсене на някое по-лесно за изкачване дърво. Не след дълго тя зърна едно високо около десет метра дърво с буйна корона и дебела сянка , която се простираше под него. Момичето се доближи до дървото и го огледа изумена от размерите му (тфа прозвуча странно ако изключим дървото.. xD) . След което се отдалечи от него , на около пет - шест метра и затвори очите си. Момичето знаеше , че чакра молдът е едно от основните умения на нинджата , без което едно шиноби едва ли би оцеляло в нинджа светът. Специално ходенето по дърво е от голяма полза , защото на всеки би му се наложило да се качи на някое дърво , за да огледа района , в който се намира или за нещо друго. Важното е , че е много необходимо умение. Тя вече го бе правила и едва ли щеше да бъде толкова трудно , но така си мислеше тя.. Русокоската реши този път да използва голяма част от въображението си , за да си представи чакра " точките " по тялото си . Образът се състоеше в това , че сякаш бе с отворени очи , но виждаше само тялото си . Дори и то не беше както трябва . Беше сякаш прозрачно и се виждаха само очертания и чакра точките . Това й помагаше да изпрати чакра точно там където й бе нужна като си го представяше . Дишаше спокойно като си поемаше дълбоко дъх и издишаше . Това и помагаше да се успокои . След като Ай събра нужната чакра , тя си представи своите чакра точки и започна да праща чакра по стъпалата си , което го бе правила доста пъти и щеше да и бъде лесно. След като го направи и се почувства готова за първият си опит , момичето си пое дъх и издиша бавно. Отвори бавно очите си и погледна дървото. Не след дълго тя вече тичаше към него . Когато се доближи достатъчно , Ками подскочи , за да стъпи на дървото и да започне да го изкачва бягайки , а не ходейки по него, за да може да подобри своето умение..
След това, идваше ред на Шуншин-а. Ками въобще не ме изморена, затова реши, да не си почива, а направи да мина към него. Тя тръгна към средата на площадката, където имаше дървета, които бяха точно на една линия. Тя застана пред първото, така че въобще да не си личи, че има други след него. Разстоянието между дърветата бе около 2-3 метра. Тя отиде там, защото искаше да ПОДОБРИ своя шуншин. Хем на по-дълги разстояния, хем и искаше да умее да го прави на зиг-заг. Техниката Шуншин но Джутсу беше едно много полезно джутсу , с помощта на което се придвижваш светкавично . Беше известно още като „Светкавична стъпка” . Прякорът идваше от виждането . Ако техниката е развита и е на по – голямо ниво , виждаш
този , който я използва сякаш се телепортира . Това е една техника , която
всеки генин трябваше да знае , независимо в какво е специализиран . Полезна както при тайджутсу специалистите , така и при обикновените шинобита . Дали за бягство , дали за бърза атака , тази техника беше идеална ! Ками имаше катана и беше добре да я използва заедно със Шуншин , за светкавични атаки . Момичето знаше добре как се правеше тази техника . Бе виждала шинобита , които я умеят добре . Сийл-а беше един - "тигър" . Не винаги се използваше. Зависи как си го научил. Ай избра по-добрият и по- ложният вариант-без сийл , както Саске . Тя остана на мястото си пред дърветата. Лек ветрец подухваше от оредялата гора . Изсушаваше кожата на момичето от потта и успокояваше съзнанието й. Въпреки това много мисли се мотаеха ... Момичето мислеше за себе си и за вчерашният ден, в който на площадката и дойде странно момче. Момче със уши?! И опашка?! И все пак вече готино… Хареса й. А и Ками по принцип не гледаше външния вид. Тогава Ай се сети за един хитър начин да прогони мислите си - да ги изпепели! Как ли?! Много просто, лесно и ефикасно! Ками затвори очи . Представи си една шещ и някакви най-различни боклуци около нея. Боклуците бяха олицетворение на ненужните мисли , които момичето трябваше да ги премахне - изгори . В съзнанието си тя ги награби и ги сложи в пещ-а. Те изгоряха напълно , след което момичето отвори очи.Съзнанието й беше чисто . Мислите бяха единствено и само по и относно техниката. Русокоската концентрира чакра в стъпалата си така , че при отприщването на насъбралата се чакра да се получи сцепление между кракът и почвата . Ветрец лъхна покрай краката на момичето. Тя изпрати още чакра , докато не прецени , че е събрала точно количество . Моментът настъпи ! Всичко беше готово . Ками зае позиция с десният крак напред и беше готова да се изтреля напред :
- Шуншин но Джутсу ! - извика тя , като в същият момент освободи насъбралата се чакра в краката . По този начин щеше да "заоре" в земята и да се изтреля напред . Така и стана. Когато го направи, тя започна да се движи светкавично напред по зиг-заг, като се стараеше, на всеки неин завой, тя да одрасква всяко едно дърво с катаната си…
Тя отново не се почувства много уморена, затова реши да мине нататък. Следваше, да се научи да борави и с шурикените, които си бе купила, наскоро. ‘’По-добре да се стягам и да започвам да влагам повече сила и опит в тези тренировки .. и да не разочаровам сенсейката си. Да! Сега ако трябва ще й стана най-любимата ученичка. Този мой опит..да! Ще успея! Този път ще повярвам е себе си! Аз мога! И каквото и да стане, дори да не успея, в което се съмнявам , аз ще опитвам отново .. и отново .. и отново .. докато не успея и не стана най-добрата ! ‘’ – Замисли се тя. Реши това, защото живота й наистина бе скучен и точно за това планира отсега нататък да прави всичко до край и с всички сили! Сенсейката бе малко строга , затова щеше да е доста трудно да й се докаже, както тя искаше. Да й докаже, че тя е наистина едно много силно, смело и умно момиче и може да постигне много! Каквото иска! Да й докаже, че е най-добрата и тогава, сенсейката да съжалява, че не я е приела. Русокоската се замисли и за семейството й. Тя нямаше такова… били убити. Това бе доста често срещано явление по това време, незнайно защо. Затова и Ками не бе единствената без семейство, което я успокояваше, но тя все пак нямаше приятели. Всички други или бяха депресирани или прекалено надменни. Е, тя бе нещо средно. Заигурно затова си нямаше и един приятел. Целия си живот го бе прекарала съвсем сама и нищо не й бе лиспвало, освен обичта… И някой, който да я гушка. Ками жадуваше, затова да има някой в живота й, който да я обича истински… Искаше, тя също да почувства любовта. Тогава тя се обърна към сенсейката и се замисли… Не, не я обичаше, но я харесваше. На външен вид, също бе готина и целта й бе да я спечели, само за да се докаже на себе си, не за друго, пък и секса беше хубав… Ах, как на Ай и се искаше да живее по съвсем друг начин. В съвсем друг свят, в който тя да не е сама и да привлича по лесно вниманието… В който да не е толкова различна. Момичето се харесваше, но явно не допадаше на другите, което от части я изнервяше, но това беше живота… ГАДЕН! Тя не погледна сенсейката отново, сякаш не можеше да я гледа в очите… Момичето просто извади четири шурикена в готовност за първия си опит ..
-Ще успея .. и не ми пука какво ще стане след това.. Просто ще ги хвърля .. ще ги забия и четирите точно в центъра, който сега гледам и ще накарам сенсейката си да се гордее с мен! - след тези си думи, Ками погледна въображаемата за нея мишена. Гледа я.. гледа я.. вгледа се хубаво в центъра й.. Тя сложи четирите шурикена, които бе извадила между пръстите на двете си ръце и погледна мишената така, сякаш искаше да й се нахвърли и да я направи на парченца от яд , но знаеше , че за всяка тренировка е нужно спокойствие и концентрация , а не гняв и не контролируемост. От нея се отдели една голяма , тежка и продължителна въздишка .. толкова дълга , че сякаш изкарва всички други мисли от себе си и се освобождава напълно. В готовност да успее. Тя стисна шурикените и отново погледна въображаемият център, сложи левият си крак пред десния и го сви леко в коляното, изнесе дясната си ръка назад , а лявата я сложи пред гърдите си. Тя не отделяше очи от центърът , сякаш нищо не можеше да я разсее .. Толкова бе съсредоточена в тази точка, а позата и бе толкова неподвижна, толкова перфектна.. Тогава момичето бавно, много бавно затвори сапфирено сините си очи и потъна в тъмнина, сякаш бе в безтегловност. Тя се виждаше.. да.. виждаше себе си .. ''плуваща'' в тъмнината, виждаше и мишената. Там бяха само тя , мишената и четирите шурикена в ръцете й.. Гледаше се.. гледаше как се засилва.. Вятърът подухва косите й и те се развяват , а тя хвърля шурикените толкова силно , че ясно се чува звукът когато те порят въздуха .. Летяха право към центъра .. летяха, ли летяха .. когато изведнъж се чу звук. Звук как нещо се забива някъде. Този звук се чуваше като ехо и кънтеше в ушите на момичето. Тя видя как и четирите шурикена се бяха забили в различните краища на мишената , а самата тя паднала на земята плачейки.. –‘’ Хей,това там аз ли съм?.. Защо правя това..?Защо на успях , след като всичко е перфектно .. ? Защо - о - о - о - .. ? ‘’ - думите и се чуваха като ехо в тази тъмнина в нейното съзнание.. Тя самата бе разочарована от себе си.. И тогава видя нещо. Видя как тя се изправя, взима нови шурикени и застава в абсолютно същата поза , но с някакъв пламък в очите.. Погледът и бе жаден за успех , изпълнен с вяра .. вяра в себе си .. Той се срещаше точно с центърът на мишената и всичко изглеждаше така, сякаш бе перфектно и тогава какво.. тя хвърли шурикените и изглеждаше толкова.. Толкова сигурна в себе си .. а звукът от шурикена порещ въздуха отново се чу , като дългоо ехо .. и тогава *Туп-п-п-п-п..* отново шурикените явно се бяха забили в мишената.. Чувстваше страх.. Страх да провери дали е успяла или не.. И точно тогава отвори очите си и видя.. Видя че и четирите се бяха забили, къде? Как къде..точно в центъра! Не можа да повярва как в този малък център е събрала и четирите шурикена , но явно е успяла! Естествено това беше просто фантазия.. Точно тогава тя отвори отново очите си и зърна истинската мишена заедно с нейният център, чакащ за ''пробиване'' .. Русокоската се усмихна злобно с един подканващ поглед в очите си.. Тя гледаше центътър и нищо друго.. Сякаш и се бе набил в очите така , че не можеше да отдели поглед от него.. Позата й бе перфектна. Отново издиша, стисна шурикените по-силно от всякога , като не й пукаше дали ще се нарани.. Стисна и зъби и стегна всички мускули от своето тяло. Замахна силно с ръцете си и първо с дясната хвърли двата шурикена , които държеше в нея право към мишената, след това се обърна и метна и тези в лявата й ръка. Така четирите шурикена полетяха към мишената , а тя не мръдна и зачака да види какво ще стане ...
След това , момичето бе доста уморено. Ками се прозя и се отпусна на максимум, свличайки се на земята. Не след дълго, тя заспа… Не и останаха достатъчно сили за четене на книга.

Офф.
Коремни преси - 40 (22 реда)
Лицеви опори - 10 (12 реда)
Умение за боравене с жици (39 реда) - Еее.. 40 ги сложи Д
Ryuuka no jutsu (58 реда) - Бах.. все на косъм Д
Умение с катана (18 реда) - Мамка му? ХД
Чакра Молд (29 рeда) - Бахти ебавката ._.
Шуншин (41 реда) - Ха!
Умение с шурикени (Шурикен мастъри) [ 84 реда ] - o..0
Не смятам почивките

Ти си преценяй по колко левъла да ми даваш, особено на последното ХД И плз не обръщай внимание на 1-2та реда в недостатък Д

Коремни преси 40 (22 реда) +6 сила +4 бързина
Лицеви опори +4 сила
Умение за боравене с жици (39 реда) - Боравене с жици +3 интелект +2 сила
Ryuuka no jutsu (58 реда) - Умението lvl 2 +4 интелект +3 сила +2 бързина
Умение с катана (18 реда) - Умение с катана lvl 1 +2 бързина
Чакра Молд (29 рeда) - Чакра молд lvl 5 +6 интелект +2 сила
Шуншин (41 реда) - Шуншин lvl 5 +7 бързина +2 сила
Умение с шурикени (Шурикен мастъри) [ 84 реда ] - Шурикен мастър lvl 4 + 10 интелект + 5 бързина

Сенсейката просто каза:
-Може и да те бива.. малко..

Момичето се събуди, прозя се, протегна се и веднага скочи на крака. Веднага реши да се заеме с още една доза тренировки. Първата, от които, щеше да е върху подобряването на нейната Рюуука но джутсу. Тя започна да се разхожда около площадката , в търсене на чучело. Всички бяха еднакви, но все пак... Ками си вървеше бавно и спокойно напред изключително замислена отново за нещо, докато не зърна едно чучело което бе пред нея ..
- Хъх .. какво по .. как се появи пред мен .. ?! Лелеее много съм разсеяна. - Тя се обърна с гръб към него и реши да се отдалечи , за да може отново да направи техниката. Явно да подобриш една техника е по-трудно от колкото да я научиш. Или поне така си мислеше русокоската. Тя отметна косата си , а вятърът я развя плавно. Момичето се подсмихна и затвори бавно очите си , събирайки чакра .. веднъж бе успяла .. ще го направи и пак , а ако се наложи ще потрети.. Дори ще стои цял ден тук , само и само да си осавършенства техниката. Когато Ками си бе наумила нещо , тя просто го правеше , независимо какво ще и коства. Тя събираше , ли събираше чакра , а в съзнанието и изникна нейният собствен образ .. Тя се гледаше в гръб. Виждаше чучелото , мястото , времето , всичко ! Тя видя как се бе затичала към чучелото , скочи и метна жиците. Те се увиха перфектно и тогава тя изпълни техниката . Огънят мина по жицата и се движеше толкова бързо , а когато достигна до чучелото то пламна. Гореше .. наистина гореше , а тя скочи обратно на земята. Гледаше го .. гледаше пламъците , които го обгръщаха и косата й се вееше от ударната вълна .. (рофл ) Всичко бе изпълнено перфектно й това никак не беше Риууката , която обикновено правеше… Това.. това което тя направи в съзнанието си, бе нещо изключително , нещо наистина мощно ..
‘’- Лелеее.. ако в действителност направя това.. леле.. Нямам думи .. ‘’ - мислеше си момичето, но все пак това беше фантазия .. или надежда? Явно искаше да стане така. Някакси си мислеше , че този неин опит няма да е толкова добър , като предишният , но все пак ще е опит.. Ай продължаваше да събира чакра , усещайки как преминава през всяка част от тялото й и след като достатъчното количество се събра, нещо й ''светна'' и тя отново се затича към чучелото. Тича .. ли тича .. стискайки жиците в ръцете си. Когато се приближи на удачно разстояние от чучелото, тя присви краката си и отскочи. През цялото време гледаше чучелото и го преценяваше. Русокоската метна жиците по него. Гледаше как летяха .. докато не го обгърнаха .. Тя ги дръпна , за да го пристегне и започна да прави знаците докато още бе във въздуха.. - Змия .. след това Дракон .. следва Заек.. и накрая сформира и последният знак , а именно Тигър ! Тя сложи отново жицата между показалците си , докато бе сформиран знака тигър , като предварително я бе прехапала , за да може свободно да направи знаците. И тогава , когато всичко бе готово и направено напълно перфектно , според нея , тя пое дълбоко въздух.. Запрати чакрата към дробовете си , за да може да я издуха. Разпредели я , точно така както трябваше за самата техника и извика колкото и глас държи:
- Katon: Ryuuka no jutsu!!! ...
Дойде времето и да това, да подобри уменията си с катаната. Момичето се запъти към първото дърво, което погледа и обхвана. Беше малко далечко, но това й хареса, защото имаше повече време да размисъл. Тя вървеше бавно и оглеждаше останалите дървета. Всички бяха еднакви. Всичко в този свят бе еднакво. Това я изнервяше. Тя обичаше различните и вълнуващи неща. Необикновенните. Тези, които я караха да потръпне. И не, нямаше предвид чакрата. И точно тогава се замисли… След като Ками, потрепваше , когато усещаше, че е събрала достатъчно чакра… Ако я събираше във в*гината си дали, когато събере достатъчно чакра и потрепне, ще получи оргазъм?! Ай се засмя и продължи да върви. Когато достигна до дървото, тя видя , че около него има 15 чучела. Ками се усмихна, извади катаната си, стисна я здраво с двете си ръце и затвори очи. Започна да диша бавно, тежко, спокойно… Опитваше се да изгони всички мисли от главата си, за да се успокои и да проведе една нормална за нея тренировка. Когато това стана, момичето рязко отвори очи и се запъти със Шуншин към първото чучело. Тя се движеше сякаш със скоростта на светлината. Когато го достигна, Ай скочи и замахна силно с катаната си, като главата на чучелото падна. Ками стъпа с десния си крак на мястото, откъдето главата на чучелото бе паднала, присви го леко и отскочи, като прелетя във въздуха и започна да се приземява точно над второто чучело. Имаше около пет метра разстояние , между момичето, което бе във въздуха и чучелото, което бе на земята. Тогава Ай отново със шуншин се срелна надолу към него и заби катаната си в главата му. Бързо стъпа на него за по-голяма опора и извади катаната си. След това отново в шуншин скочи на земята и се затича към 3тото , когато го доближи, тя се завъртя и го одраска с катаната си в гръб, като не спря а продължи , към третото. На зиг-заг заобиколи четвъртото, като се обърна назад и замахна с катаната срещу главата му, а тя падна. Ками продължи с шуншин да преминава на зиг-заг около чучелата, като си одраскваше. Разхвърча се слама. Когато стигна до десетото чучело, тя отново отскочи и рязко отряза главата му, стъпвайки върху него. Така тя започна да се придвижва по всички останали чучела, като стъпваше само на главите им и изнесе катаната си назад, за по аеродинамична форма. Когато стъпа на главата и на последното петнадесето чучело тя присви двата си крака и се изстреля силно нагоре, сякаш бе на пружина. Колкото можеше. Защото точно до това чучело бе дървото. Почти най-високото дърво. Ками летеше нагоре към короната му, с отново изнесена катана назад. Когато усети, че не може да отиде по-нагоре , а тръгва да пада надолу, тя прати чакра в краката си и стъпа на дървото. Заби катаната си и седна върху нея , за да си почине. Момичето въздъхна и погледна надолу, но не каза нищо. Тя дишаше забавено, защото очевидно се бе изморила. След три минутна почивка, Ками отново стъпа на дървото и извади катаната си, като се затича с шуншин надолу по дървото. Когато стигна земята , тя прибра катаната си и каза:
-Йоошш!! – Въздишайки.
Ками започна да тича напред. Стигна пред едно чучело като го.. погледна. Гледа го.. гледа го.. дори тя самата не знаеше какво прави.. а, да - беше се замислила коя техника да си подобри. Докато не и светна
- Ами да..най-добре да потренирам над Ryuuka-та .. Имам боравенето със жици и успях да ги овладея , затова нищо не ми пречи да си подобря и техниката, за която ми трябваха. Чудя се.. ако боравя перфектно с тези жици.. Каква ли ще ми стане техниката.. ?- замисли се момичето зааа... около 10 секунди ..
- Няма значение.. по добре да се съсредоточа върху сегашната тренировка , а не да мисля за неща , които дори може и никога да не се случат. Винаги става така... Планирам нещо и го измислям перфектно , а когато му дойде времето да става .. то всичко се проваля, затова по - добре да не си губя времето като правя планове за в бъдеще , а да се съсредоточа над този момент,тази тренировка и да живея за мига! - каза си момичето и реши , че е по - добре да започва с техниката.. Тя по принцип не беше много трудна.
- Хей , ти там , сламеното , да ти ! Знаеш ли какво ?! След тази атака цялото ще гориш и няма да ставаш за нищо , а аз ще си подобря техниката! - говореше Ками, на чучелото. ()Реши този път наистина да стане по-сериозна , затова присви леко очите си и застана стабилно .. лице в лице с чучелото .. Тя затвори очите си напълно и всичко потъна в тъмнина. Нито звук.. звук , движение..жение..дори потръпване..ъпване.. само и единствено техниката.. техникат .. нищо друго .. друго .. Сякаш момичето говореше в тази тъмнина и всичко се чуваше като ехо .. ехо.. Тя си задвижи ръцете и вплете пръсти в знакът ''Тигър'' .. Момичето започна умело да събира чакрата си , не мислейки за нищо. Ввно с тази тъмнина се опитваше да се откъсне от света, чувствата, емоциите си. Тя наистина искаше да стане силна. Нищо да не я спре, да не и пука за нищо и да бъде лошото момиче, а не доброто ангелче , които всички мислеха, че е. Не че я познаваха. Тя събираше , ли събираше чакра и това което правеше бе събирането на чакра..съсредоточаването.. спокойствието и разбира се дишането.. Нищо друго. Нищо . Тя усещаше как чакрата и преминава през тялото. Как се събира на едно място и ставаше все повече и повече и повече. Не спираше този цикъл. Заа тази техника наистина трябваше доста чакра , но не беше от най-силните. Затова и момичето искаше да я направи такава! И докато събираше необходимата за нея чакра, тялото и потрепна.. Какво ли беше това? Да.. явно я събра , а щом е така .. е време! Наоми развали знака и се пресегна , за да вземе жиците. Тя ги стисна в дясната си ръка и отвори рязко очи , а първото нещо което съзря беше нищожното чучело , което миг след тази атака най-вероятно щеше да стане на пепел. Русокоската направи крачка на назад с десният и присви левият си крак. Тя продължи да гледа чучелото, докато не се затича към него, правейки знаци.. Дистанцията между тях беше около 10 метра , така бе преценила тя , за да може да има време да се затича и засили и разбирасе, но изведнъж й хрумна , че е добре първо да го омотае и тогава да ги направи.. За това тя продължи да тича, а щом разбра , че дистанцията между тях е идеална за ''атака'' , тя скочи във въздуха и тогава метна жиците по него. Ками летеше право към него. Тогава тя стисна жиците в ръцете си и веднага, след това ги метна по чучелото. Под ъгъл , за да го омотаят здраво и когато това стана тя ги дръпна , за да ги стегне и доста бързо и умело направи знаците.. Тя сформира първият знак , а именно Змия-та .. следващият - Дракон .. После - Заек и последният знак - ТИГЪР! Тя доближи ръцете си с сформираният знак до себе си , като предварително бе прехапала краят на жиците. Русокоската направи , така че жиците да застанат между палците й , докато все още бе сформиран знакът и когато всичко бе готово, тя погледна злобно чучелото и извика колкото и глас държи:
- Katon: Ryuuka no jutsu!!! ...
Момичето седна директно на земята и се излегна. Бе изморено, затова реши първо да си почите преди да продължи с останалите етапи от тренировката си, а именно да пдобри уменията си с шурикени. Тя затвори очите си и се отпусна, като започна да диша бавно. Учудващо, но не мислеше за нищо. Просто лежеше. Нещо, което не правеше много често, защото смяташе за безсмислено. Е, сега го правеше, защото наистина бе изморена. Лежа,лежа десет неусетни минутки. След това се наддигна леко и извади катаната си. Имаше няколко драскоини по нея, защото вече я бе използвала. Момичето погледна жално. Но все пак , нямаше как да не я одраска рано или късно. Постоя и я гледа още малко, след което стана, поизтупа се и я прибра в калъфа й , който бе на гърба на Ками. Тя вдигна погледа си и точно срещу нея забеляза една мишена. Не я бе забелязала преди, затова и преди тренираше , срещу въображаеми. Е, сега щеше да се улесни. Момичето се усмихна и се запъти към нея. Застана на 20 метра от нея и извади четири шурикена, слагайки ги между пръстите си. По два във всяка ръка. Тя отпусна ръцете си и се вгледа в центъра на мишената. Сега трябваше по някакъв магически начин, щом хвърлеше шурикените и четирите да се забият в средата. Сега бе застанала на 20 метра. С 5 метра повече от предния път и ЕДВАМ виждаше самата мишена.
- Такам.. сега.. тези шурикени.. трябва по някакъв магически начин да ги хвърля.. и от това разстояние да ги забия точно в средата на мишената .. уоу .. това.. не ми се вярва да стане , но все пак нищо няма да разбера докато не опитам поне веднъж , но дори да не успея , аз няма да се откажа! Напротив.. Ше опитам пак и пак .. и пак .. докато не го направя! Охх.. трудно и изтощително е да си шиноби , особено ако искаш да си най-силното в твоето село , в страната , или да станеш Мизукаге .. е, колкото и да е трудно .. това са просто леки препятствия , които един борещ за целите си човек ще премине , макар и да не е без проблем .. - разсъждаваше на ум Ками, докато се приготвяше да метне шурикените по мишената. Реши първият път да го направи по-различен , вторият също .. и така докато не открие правилният начин, ъгъл , стойка , движения и т.н.. Ай стисна пръстите си , където държеше шурикените , като естествено внимаваше да не се пореже , продължавайки да гледа мишената или по точно центарът на мишената. Тя бе напълно съсредоточена върху него , така сякаш нищо да не може да я разсее. Гледаше го толкова сериозно, спокойно и концентрирано… Цялата тя се бе отпуснала, за да могат мускулите й да си починат временно , сякаш те самите медитират… Това трая няколко минутки , докато русокоската преценяваше положението , ъгълът .. посоката на вятъра .. самата мишена.. и така нататък .. Точно тогава тя реши , че е време да го направи и стегна всичките си мускули, приближи ръцете си към себе си и ги кръстоса.. в кръст .. набра нужната сила на шурикените , за да полетят и да стигнат поне до там .. Затвори за МИГ очи .. след това ги отвори , а когато това стана те се срещнаха право с центъра на мишената. Стегна още повече мускулите си и хвърли шурикените по дадената точка , а именно центърът… Те полетяха , а тя зачака , за да види какво ще стане и дали е успяла...

Офф.
Ryuuka no jutsu (41 реда)
Боравене с катана с ползване на шуншин (42 реда)
Ryuuka no jutsu (52 реда)
Шурикен мастъри (42 реда)

Тоз път по-къса

Ryuuka no jutsu (41 реда) - lvl 4 +6 интелект
Боравене с катана с ползване на шуншин (42 реда) Боравене с катана lvl 3 +4 сила +6 бързина Шуншин lvl 6
Ryuuka no jutsu (52 реда) - лвл 7 +8 интелект
Шурикен мастъри (42 реда) - лвл 6 +4 интелект

Ками отново се отпусна и седна на земята, за да си почине. Този път, бе решена да прочете книгата си, след дългия сън. Енергията все още кипеше в нея , макар и да беше толкова уморена. Тя чу думите на сенсейката и просто отново се изпълни с енергия. Тренираше й се… Желанието й, да стане по-силна бе огромно и тя почти не можеше да го контролира. Постоя така 5 минутки, колкото да си почине и реши отново да се залавя за работа. Тя извади бавно катаната от калъфа й и я погледна. Бе толкова изящна, а сега трябваше да я ‘’осакати’’ , като я подложи, на още болка. Но тя трябваше да изтърпи това, за благото на Ками. Момичето докосна острието на катаната си каза:
- Не… не мога да ти измисля име. – Въздъхвайки. Ками искаше да й измисли име, защото наистина много я харесваше, но нищо не й идваше на ума. Тя реши да зареже това и да се захваща с тренировките. Днещният план, бе да започне с тренировки с катаната си, след това с шурикените и накрая с шуншин. Може би и с тренировка над Гоукакю и чакра молд, ако има желание. Така Ай стана с извадена катана и се запъти към чучелата. Бяха събрани няколко на куп. Момичето стисна катаната си с двете ръце и зае леко разкрачена, но стабилна поза. Бе решила да разсича отново чучелата, но този път по-бързо и силно. Тя затвори очи, за да успокои малко мислите си. Ветрецът полъха по-силно и косите на момичето се развяха. Времето отново, както винаги бе хладно, а слънцето не се виждаше от мъглата. Въздуха бе влажен. Но Ай обичаше това място. Тогава момичето отвори очите си и се затича към първото чучело. Тя подскочи и се опита да се разсече не две. Светкавично, след това, тя се завъртя под ъгъл, приклеквайки и разсече другото през кръста. Замахна надясно и разсече третото. Стъпа на остатъка от него и се стрелна нагоре. Приземи се с шуншин, забивайки катаната си в главата на другото. Извади я и стъпи на земята, като разсече петото на хикс. Мина бързо покрай него и удари честото с рамо, като се завъртя и го разряза на две, довършвайки го. Удари с левият си крак чучелото зад нея, след което се врътна и го прободе с острието на катаната си, ритайки го по-силно, за да падне. След това заби лакътя си в осмото, което стоеше в нейно дясно и преряза гърлото му, като главата му падна. Около нея всички чучела бяха повалени, затова тя отскочи и се приземи пред деветото, нанасяйки му силен ритник с коляно в коремната област, а след това, разсичайки го с катаната. Стрелна се и към десетото последно чучело, толкова силно, че като го прободе, цялата катана мина през него. След това рязко се обърна назад и вида едно гигандско дърво пред себе си. Тя не се изненадата, реши да не показва никаква реакция. Просто веднага започна да му нанася бързи драскотини на хикс. Две, по две. Стараеше се винаги да ги уцелва и да не излиза от тях, за да се полуги един гигадски, голям ХИКС издълбан в дървото. Момичето драскаше, ли драскаше кората му. Дори опита да съсредоточи чакрата си в дланите си и ако е възможно да я прекара по острието. Тя продължаваше да нанася на дървото силни и бързи хиксове, толкова силно… С такава бързина, сила и.. ярост! В очите на момичето сееше гняв. Чакрата и блещукаше около цялото й тяло. Какво ли я бе накарало, да изпитва такава голяма злоба?! Към кого?! Кой й е причинил всичко това?! Тези въпроси можеше да си ги зададе всеки очевидец, който може да я види. Всичко около нея ‘’бе в пламъци’’. Очите й толкова страшни… Красивите и сапфирено сини очи… Как можеше такава злоба да се събере в тях?! Толкова мили и красиви… Да станат така грозно ядосани… Ками продължаваше да нанася хиксове, стискайки силно зъбите си, докато… Тя не усети, че то е на път да падне. Момичето мина бързо със шуншин зад него и го побутна с пръстче. Дървото падна върху всички десет изпотрошени чучела, разтърсвайки всичко. Явно наистина бе гигандско дърво. Ай вдигна катаната си, за да огледа какви са щетите по нея… Бе одраскана почти навсякъде и това направо късаше сърцето на момичето, но и учуващо бе доста здрава и остра. Сякаш се е наострила. Сякаш е станала още по-добра. В очите на Ай се показаха пламъчетата на ентусиазма и желанието й да тренира! Тя подскочи и са затича към началото на вече падналото дърво. Там , където тя е маркирвала хикса и то се е разцепило. Когато стигна до там, тя положи острието на катаната си точно в средата на началото му. Откъдето се е сцепило. И с шуншин започна да тича напред, като разсичаше дървото на две. Тя държеше катаната си здраво, защото и дървото беше здраво, а тя продължаваше да тича… Явно наистина бе и дълго. Чуваше се само звука от разсичането… Когато Ками наближи короната му, тя спря. Извади катаната си и я погледна. Тя блестеше… Ай отново се енсуиазира и й хрумна нещо. Момичето стъпа върху стъблото на дървото и започна да разсича клоните му от короната един по един, колкото бързо можеше. Това също щеше да подобри уменията й с катаната. Клоните в короната наистина бяха много, но това не я притесняваше. Тя просто продължаваше да ги ‘’изкоренява’’ . Отново вложи чакра там, където дърржеше катаната, за да я държи по-здраво и си представи как, доакто разсичаше дървото на две и тичаше с шуншин, буквално зариваше земята под краката си. Обърна се назад и видя, че наистина е било така… Явно бе доста силна. Това й харесваше, защото така знаеше, че може да се защитава и сама. Момичето продължи да разсича клоните. Било то дебели или тънки, докато не останаха вече… Имаше само едно голо стъбло и листа, които се бяха разхвърчали около него. Ай се задиша тежко, а косата й се развя от вятъра. Тя стисна катаната си още по силно, вдигна я, погледна я, усмихна й се и отново я прибра в калъфчето й, което бе закрепено за гърба на момичето.
- - Йошш! Приключихме с теб! А сега да се залавям с другите ми оръжие, а именно шурикените! – Каза тя и се запъти към познатата за нея мишена…

Момчието започна със това да избере бройка шурикени , които да хвърля, защото знаеше че всеки път трябваше да е една и съща, като така беше сигурна че ще може да следи колко напредва.. " Хмм.. Може би ако хвърлям десет ще мога най добре да измеря как се справям по десетобалната система " Каза си тя, като се усмихна и извади десет шурикена. След това момичето този път със двадесет и пет не много големи крачки измери около дватесет и пет метра пред дървото с мишената, като се наведе и направи една линийка пред себе си, за да може винаги да хвърля от едно и също място, със една и съща бройка шурикени, като беше сигурна, че така най лесно ще определя дали подходите й са верни и дали ще напредва достатъчно бързо, за да подобри още малко умението си.. Момичето се усмихна и застана точно зад линията си, като реши че е време да започне със хвърлянето. Тя обичаше да хвърля със лявата ръка и затова сега щеше да се упражнява и със нея, като за поне начало. Тя сложи и десетте си шурикена във дясната ръка, като се съсредоточи и започна не много бързо да взима единия шурикен във лявата си ръка. Момичето мислеше, че не трябва да бърза , защото си имаше много време да се упражнява и можеше съвсем спокойно да си продължи тренировките със шурикени около един два дни ако не и повече. Разбира се , Ками искаше по-бързо да го направи, защото трябваше да се упражнява след това и със други неща, но беше готова да даде нужното време на тази техника, като със усмивка щеше да посрещне дори да й отнеме повече от пет дни, но поне петте дни които щеше да прекара според нея щяха да бъдат пълноценни. Ай започна да хвърля шурикените си по центъра на мишената.. Два шурикена се забиха доста далеч от кръгчето и още по-далеч един от друг. Можеше да си похвърля другите. Лека нотка на отчаяние се промъкна във сърцето на момичето.. Със нея и част от самоувереността й изчезна от нея.. Ками знаеше, че ще й е доста трудно, но дори и не предполагаше , че първият й опит щеше да е толкова лош.. " Имам ли шанс да успея ? " Каза си тя, като леко преглътна и отиде до дървото, като се поогледа и намери двата си шурикена. Тя ги върна във ръката , в която бяха и другите и след това отиде до чертата , която си беше начертала преди малко за да има от къде да хвърля. Застана точно пред нея и погледна към дървото, като се опита да събере самочувствието си на едно място, като това място беше душата му. Тя много искаше да успее със това умение и затова трябваше да даде всичко от себе си и да не се откаже. Момичето взе един шурикен между пръстите си и сложи ръката точно на нивото на лицето си, като с очи се прицели към дървото внимателно и след секунда хвърли шурикенa към мишената на дървото. След това момичето взе друг шурикен, като го хвана със три пръстта и сложи ръката на нивото на гърдите си, замахна назад след това напред и хвърли шурикенa към дървото. Усмихна се и реши, че е време за третия. Него го хвана със цялата си ръка и постави ръката на височината на рамото си, като засили леко ръката си и хвърли отново шурикена към мишената. " Е време е за четвъртия " КАза си тя, като се усмихна и взе него само със един пръст, като сложи пръстта си между дупката на самия шурикен и завъртя малко шурикена след това се обърна назад и бавно направи едно завъртане, като не се беше прицелила много добре но хвърли шурикена към дървото. Момичето искаше да удари много десетката поне веднъж на дървото и затова взе петия си шурикен, като този път си изпъна ръката изцяло надоло и замахна назад след това напред и отново хвърли шурикена към дървото. " Е за сега не върви толкова зле колкото може да бъде.. Така де поне не съм наранила себе си все още " След това се усмихна и хвърли останалите пет шурикена, както първите пет..
Три от шурикените се забиха в кръгчето, далеч един от друг. Останалите просто бяха одраскали кората и бяха паднали, други се бяха срещнали със земята още преди да влязат в обсега на дървото. Гравитацията и отклонението си казваха думата.
Момичето се усмихна, като гледаше само във тези три шурикена които бяха уцелили мишената без дори да мигва.. Тя не гледаше тези които бяха паднали на земята, защото просто много се радваше " Супер едва втория ми опит , а вече имам голямо подобрение.. От кръгла нула се възкачих към трийсет процента научена техника... Явно ако продължавам във същия дух ще мога да науча техниката след по малко от четири опита... Супер !! " Каза си наум, като отново тръгна към дървото и първо взе шурикените, които се бяха забили във него а след това и тези които бяха изпопадали на земята, като й отне малко повечко време, защото те бяха далеч един от друг, но и не й пукаше много. Сега момичето знаеше, че трябва да си запази оптимистичния дух и да продължи да дава сто процента от себе си , за да успее със умението. Тя погледна към целта, като се опита със очи да си начертае линия , по която трябваше да прелети шурикена й, за да оцели точно в десетката центъра на мишената на дървото. Ками разбра, че няма да е лесно , но нямаше и да е супер трудно, защото трябваше да даде малко повече сила във замахването със шурикена и тогава би трябвало да успее. Но тя не използваше всичката си сила досега, защото не искаше да се измори прекалено бързо и да трябва да си почива. Но както изглеждаше момичето трябваше да зареже това и просто да даде всичката си сила, за да успее със тренировката. Тя започна отново да хвърля шурикените, като беше вложила всичката си сила.. Четири шурикена се забиха в кръга, а пети - точно в чертата. Другите някъде наоколо. Moмичето погледна към дървото и леко се усмихна, но след секунда си потръска главата като върна сериозно изражение на лицето си, защото знаеше че за сега се справя добре.. Но все пак искаше да продължава в същия дух и ако се вълнуваше прекалено много най вероятно щеше да се провали. Тя отиде до дървото и за няколко секунди си събра всички шурикени след това отново се върна на линията, като погледна към дървото и започна да се концетрирва. Момичето много искаше да олучи поне веднъж във десятката, но явно не й беше писано това да стане.. Защото до сега може би уцелваше мишената, но не беше дори близо до крайния успех. Ками се концетрира още повече и хвана здраво единия шурикен, като замахна много бързо назад и напред упитвайки се да уцели дървото. След това внимателно взе и другия шурикен, като леко развъртя китката си и хвърли и него с възможно повече засилка, но внимавайки да не е прекалено бързо за да може да се прицели.. След няколко минути тя беше хвърлила и десетте шурикена по този начин.. Този път шест шурикена бяха уцелили мишената. Останалите четири бяха забити в други части на дървото. Момичето скочи на колкото високо можеше, като извика високо - ЙЕееес.. - И след това се усмихна. Тя не очакваше, че този път ще има такъв успех и затова не сдържа дори и капка от чувствата си. Момичето със леко танцува стъпка се върна до дървото и внимателно си прибра шурикените, като внимаваше да не затъпи върховете им. Въпреки, че бяха здрави оръжия тя беше малко циция и не искаше да дава пари за нови. Mомичето отиде пред линийката ,която си беше начертала от доста време и извади първия шурикен. Тя го хвана само с два пръста и сложи ръката си на височината на лицето, като леко раздвижи дланта си ,затвори едното око и започна да се прицелва. След няколко секунди беше готова и хвърли шурикена към целта, която си беше набелязала на дървото-центъра. Момичето се усмихна и взе втори шурикен, като отвори и двете си очи концетрирвайки се тя се опита да начертае мислена права линия от мястото където беше до целта обрисувана на дървото. Момичето хвана внимателно дръжката на шурикена си и бързо замахна назад а след това почти мигновенно след това и напред, като го хвърли по дървото. Тя се усмихна и започна един по един да ги хвърля, като се надяваше че ще успее да забоде и десетте куная близо до мишената на дървото. Имаше напредък. Ками погледна напред и си каза " Мамка му.. Колко още трябва да се опитвам за да мога най после да подобря това умение. " Като тръгна към дървото и започна да си събира шурикените. В началото когато започна да учи умението ,момичето можеше повече да се забавлява, като приемаше всеки неуспех само като нещо което й показва грешки и се учеше през цялото време. Но сега Ай се беше изморила от всичките си опити и трябваше със следващите два три опита да подобри умението. Ако не , то тогава може би никога нямаше да успее, защото волята й не беше толкова голяма, че да я кара да продължава и продължава. Момичето за сега се опитваше да събере кураж поне за още два опита и чак след това да се отказва, защото не се знаеше дали ако продължава и продължава с опитите няма да колабира. След като прибра всички си десет шурикена, момичето потърси със очи линията ,която си беше начертала и тръгна към нея. Тя се надяваше, че скоро тя няма да й трябва и ще може да започне със ученето на някоя друга нова техника. С усмивка на лице, тя застана точно на линията и извади първия шурикен, като започна да се прицелва.. След няколко секунди се беше съсредуточила достатъчно и хвърли шурикена директно към целта си. Момичето хвърляше по начина който й беше най лесен и й се струваше най ефективен.. Държейки ръката със шурикена си точно на височината на гръдния си кош и влагайки повече сила, когато замахва със ръка и хвърля шурикена, момичето се надяваше, че това ще е печелившата й формула да уцели и със десетте шурикена центъра и най-после да свърши със тренировката си. Тя не мислеше да си усложнява упражнението, защото все още беше на прекалено малко ниво на умението и най вероятно нещо по трудно само щеше да намали напредъка който беше събирала до сега. Ками започна да хвърля шурикените внимателно и съсредуточено един по един, като на ум се окуръжаваше да продължава докато не успее да постигне целта си.. Въпреки, че влагаше всичко от себе си момичето не беше сигурно в успеха си и се опитваше да се старае все повече и повече.. Но дали всичките й усилия щяха да й помогнат в ученето на умението ? Малко й оставаше. Ай си каза " Добре.. Май ще успея.. " Като отиде до дървото и поогледа драсконите по него. Тя се усмихна и извади шурикените, след това се върна до мястото от където хвърляше, като беше все още задъханa но беше решенa да не се отказва от тренировката.. Момiчето знаеше, че сега е много близо до успеха и най вероятно със този си опит ще успее да научи умението и ще може да даде малко почивка на очите си. Момичето бе решено следващата й тренировка да не бъде с оръжия ,а да отдаде малко внимание и на своето нинджутсу.. Тъй като тя не знаеше дали може да научи някоя елементна техника а и не й се чакаше някой сенсей който да й обясни как е възможно да стане това, Ками бе решила да научи някоя по лесна техника, но която най вероятно щеше да й бъде и от полза. Момичето изведнъж се досети, че не трябва да си мисли точно сега за това, защото въпреки че беше доста близо до успеха ако направеше някоя грешка можеше да бъде и доста далеч от него. Ай притвори леко очите си и се концетрира върху мишената която беше на дървото. " Трябва да успея..Трябва да успея " Започна да си повтаря момичето, като се концетрира.. За няколко секунди със очи тя се беше прицелила точно във центъра на мишената и вече беше готова да започне със хвърлянето на шурикените. Бавно завъртя единя от тях около пръстите си и го хвърли по дървото. Момичето използваше същата техника, като преди малко / Слага ръката с която държи шурикена на височината на гърдите си. Отделя малко време ,за да направи засилка със ръката и след това хвърля възможно по-силно към дървото. / И точно когато хвърли деветия шурикен. Тя хвана здраво десетия, целуна самото острие и каза на глас
- Моля те донеси ми късмета който ми трябва - И след това хвърли и последния шурикен по дървото.
Така всъщност реши да продължи с Чакра молд, а после шуншин. Момичето се зае с това да не губи време, а веднага да започва, защото много искаш да прочете новозакупената си книга. Така Ками отиде при избраното от нея дърво , за да преосмисли всичко и за да е малко на сянка. Беше напекло слънце . Поогледа тя дървото оттук -ттам и си каза , че явно ще трябва да се покатери . Нямаше особено голям избор . Пое си дълбоко дъх и тръгна да се засилва от много далеч . После се осети , че разстоянието е прекалено голямо и реши да се приближи малко . Момичето бе на разстояние не по – малко от три метра . Тя започна да
фокусира чакра . Знаеше за “вените” по които вървеше чакра и знаеше че
те са разпрострени из цялото тяло . Знаеше и за източника , а също така
много се възхищаваше на Наруто , защото той имаше два източника на чакра .
Един нормален като на обикновен шиноби и втори далеч зад границите на
деветоопашатата лисица . Но той още не е способен да използва и деветте
опашки на лисицата . Достигнал е до ниво четири кадето може да ползва
до четири . Колкото повече опашки толкова по-силен става . Тогава се
сети , че възхищението няма да й помогне особенно . Ками си имаше
само един източник на чакра и той си беше съвсем обикновен – като на
другите . За това трябваше да борави умело с него . Колкото и да й се
искаше да е като Наруто , неможеше . Деветоопашатата лисица е само една
. Сега момичето седеше пред дървото , скръстило с ръце знака тигър и
фокусирайки чакра . Трябваше да я изпрати във “вените” на краката си ,
по-точно на стъпалата си , така че да може тя да образува нещо като
“вакум” с дървото , да стъпи и да ходи по него сякаш ходи по земята .
Слънцето сега беше напекло на половина младата нинджа . Дървото й пазеше
сянка, но само на дясната част от тялото . Русокоската се чувстваше
много странно. Напечена от ляво и хладно от дясно . Това малко й пречеше
с концентрацията , но ако успееше да се вглъби в себе си нищо не можеше
да я разсее . Почувста се достатъчно концентрирана и уверена във
възможностите си и се засили към дървото . Няколко крачки и щеше да
разбере дали е успяла да се справи поне малко с техниката . Стъпи с
левия си крак за последно на земята . После се отхвърли на горе в
посока на короната и стъпи с десния крак първо на стъблото . Не оставаше
много време преди да разбере дали е успяла...Е, Ай беше "залепнала" , но не за дървото , а за земята . Мисълта , че не е успяла я глождеше . Момичето се провали , но запази самообладание . Тя знаеше , че ще успее , просто й трябваха доста тренировки . Никой не се е родил научен , нали ? Русокосото момиче се сети защо не беше успяла . Много просто ! Тя носеше катаната на гърбът си , която явно й пречеше да тренира. Не че имаше логика в това, защото все пак катаната бе окелотена, но все пак , за да е сигурна, момичето я свали и я остави до дървото. Как ли щеше да я кръсти ? Това щеше да му мисли по - нататък ! Изведнъж шинобито се почувства по - леко . Ками се чувстваше по - добре от преди . Тя сключи знакът "тигър" , който в повечето случаи й помагаше да концентрира чакра там където й е нужно . В случая трябваше да концентрира чакра в краката си . Трябваше да има привличане между стъпалата и кората на дървото . Въпреки , че чакра контролът на момичето бе доста висок , все пак имаше някаква вероятност да не успее, а и нали точно заради това правеше тази тренировка толкова много пъти . Отново и отново. Точно , за да може все повече и повече да увеличава чакра контрола си. За това трябваше да коцнетрира чакрата умерено - нито повече , нито по-малоко . Това чувство за точно количество още не беше изградено в нинджата , все пак сега започваше да тренира, макар и за сетен път . Гневът и конкуренцията подкрепяха момичето и й даваха сили да продължи напред . Сега Ай се бореше за това, да стане Мизукаге и щеше да го извоюва каквото и да й струваше това. Момичето беше привидно спокойно , но вътрешно беше леко гневена , поради смъртта на майка си и баща си . Сега обаче не трябваше да мисли за това . Тя се засили към дървото и скочи . Стъпа с единият крак на кората и започна смело да крачи .
След като завърши и с тази тренировка, която пъкк въобще не я измори, защото вече бе свикнала с дългите тренировки, тя реши да мине към следващият етап. – Шуншин-а. Без да се замисля, тя се обърна назад и тръгна да върви към средата на площадката.
Момичето започна да се упражнява за седмо ниво на шуншина си,като знаеше,че няма да й е лесно,но пък щеше да й е от голяма полза,затова тя искаше да го научи колкото се може по бързо и бе готова да го направи.Тя знаеше,че седмо ниво означава доста метри. Момичето си знаеше,че все още има много малко техники, за които се изискваше чакра ,но бе решена първо да си осавършенства техниките. Макар и 2, тя искаше да ги осавършенства и тогава да учи други. Бе решена сега бързо да научи седмо ниво на шуншин-а си, за да бъде достоен противник в чуунинският изпит, който не бе много скоро, но все пак, щеше да го има, а момичето дотогава планираше, да е напълно подготвено. Е, за да спечели й трябваха не само сила и бързина,но и малко акъл,който очудващо защо и по какви обстоятелсва тя го имаше. Ками бе готова,като в началото си започна обикновенно бягане,като знаеше,че след някой друг метър щеше да запали обувките си.Момичето без да спира прокара чакрата си в ходилата и рязко я отпусна,като добави и скороста си ,като каза:-
Шуншин Но Джуцу! - След което се опита да увеличи скороста й,но тя си знаеше,че от първият опит на нещо или за нещо нищо нямаше да се постигне и затова се бе подготвила,като сега нямаше да прави втори опит просто щеше да добавя скорост и чакра,след което да я отпуска и така да сформира шуншин и накрая да се повиши нивото му,както и бързината на самото момиче,след което тя щеше да продължава нататък.. След множеството опити, тя реши да се откаже и да започне от начало. Така тя отново започна да прави обиколчици,като по едно време започна да събира чакрата си , като я натрупа в краката си я разпредели равномерно по целите си стъпала ,като бягаше с всички сили. Накрая ги отпусна рязко и искаше да фръкне и отново добави колкото се може повече бързина от себе си. (ХД ) Искаше всичко да стане перфектно,но знаеше,че това нямаше да стане никога ,но все пак трябваше да се надъха някак си.

Офф. Бах мааму.. се почвам да пиша тренировка, с желанието да си прочета книгата и все , като я завърша, желанието ми вече си е отишло…
Боравене с катана (84 реда) ._.
Шурикен мастъри (158 реда)!!!!! Казах на новия разказвач, че щом тая Кагай ли кфа е, тъй и не я запомних, учи някфо умение с 12 реда (или поне така иска) , аз ще го науча с 120! Е, 158 са!!!! O_O
Чакра Молд (59 реда)
Шуншин (33 реда)

Боравене с катана 6 lvl +4 интелект +3 сила +2 бързина
Шурикен мастъри 10 lvl +10 интелект +6 бързина +2 сила
Чакра Молд lvl 7 +4 интелект
Шуншин lvl 7 +4 бързина

- Сенсей, искам да уча някоя силна Катон техника (Б ранг). Някакви предложения? - Запита момичето.

Предлагам ти
Katon: Gōryūka no Jutsu
- каза тя, след което се усмихна..

- Ммм не съм я чувала. Ще можете ли да ми обясните как се прави, ако не можете да ми покажете?

Сенсейката загледа на горе и каза:
-Виж.. - след което изстреля огнена топка с образ на дракон

https://www.youtube.com/watch?v=G0FxQ-PPrB8&feature=player_detailpage#t=388s

Момичето се вгледа в това, което направи сенсейката. Наистина се вгледа и бе потресена. Явно елемента на Харука-сенсей бе Катон. Ками дори и не подозираше. Пък и сенсейката доста бе сменила характера си сякаш… Не беше същата. Може би Ай най-сетне се е доказала пред нея и сенсейката й, я е признала? Не! Това бе невъзможно! Ай не можеше да го приеме! Щеше да прави всичко до край, докато сенсейката ясно не и каже, че се е доказала. Но не… и тогава няма да спре. Ще иска още и още… Може би това, може да се алчност, но на нея не й пукаше. Тя бе алчна. Бе алчна за знания, бе алчна за тренировки, за сила, за умения… Точно затова тя реши да стане шиноби и ще бъде най-доброто шиноби! Момичето се замисляше над това, докато гледаше огромният огнен дракон, който все още летеше в небесата и се надъха. Тръгна към средата на площадката. Когато отиде там, тя събра краката си, което бе необичайно за нея, и затвори очи. Представи си дракона, направи знака тигър и започна да събира чакра. Реши отново да я събере в гърдите си, както за гоукакю , но да я изпусне по по-различен начин и да събере различно количество чакра, за да се получи и различна техника. Ками си събираше , ли събираше чакра , образувайки сфера в гърдите си. Доста голяма сфера, защото и чакрата този път трябваше да е повечко. Тхениката изглеждаше доста трудна. Момичето стисна очите си още повече и в съзнанието й изникна образа на техниката. Как сенсейката я прави. Момичето обаче, не трябваше да направи един дракон, а няколко. Или поне до колкото разбра , тряабваше да са няколко. Тя събираше, ли събираше чакра. Времето отново бе хладно. Ай бе леко настръхнала от влажното време, защото й беше и малко студено, понеже не бе облечена много за Кири, макар че целия си живот го е прекарала там. Тя мразеше да носи много дрехи. Лекият и типичен за Кири ветрец, развя косите на момичето и тя отново настръхна. Няколко слънчеви лъча, едвам пориха големият облак, който бе закрил слънцето и минаваха покрай мъглата, като осветяваха Ками. Тя си пое дълбоко дъх и реши да спре да мисли за нищо. Не че , когато го реши, то веднага става така, както тя иска и спира да мисли не мига. Но поне бе планирала да направи така… Момичето си представи една спокойна картина в съзнанието си. Това й помагаше да изтрие мислите от съзнанието си, като се съсредоточи повече над техниката и я направи правилно. Ай имаше чудесен контрол над чакрата си, затова нямаше проблем със събирането й, пращането й в определена точка от тялото си, и нейното деформиране. Момичето вече усещаше чакрата си почти идеално… Не точно идеално, защото това е невъзможно, но почти… Бе в доста напреднала фаза в чакра молд-а, макар да бе решила вече да спре да го тренира, защото не виждаше смисъл в това. Сегашното й ниво на чакра контрол, я устройваше и не смяташе да си го подобрява, защото й бе напълно достатъчно. Ками знаеше, че за тази техника, трябваше много повече от един опит. Затова реши да направи първият си, та после да го мисли. Тя отвори бавно очи и зърна едно голямо и вековно дърво на около шест метра от нея. Затвори отново бавно очите си и сметна, че е събрала достатъчното количество чакра, нужно за тази техника. Ками бавно развали знака тигър и направи знака, който сенсейката бе направила, когато й показа как става техниката. Така момичето сложи пръсти пред устните си и духна към дървото срещу нея с думите:
- Katon: Gōryūka no Jutsu~

Гост

Образува се огнена топка, но някак си.. не беше като дракон.. Беше по-скоро само топка и когато момичето я изстреля.. тя не можа да разбие всичко по пътя си, а се разби в едно дърво... Сенсейката я изгледа и каза:
-Още един опит..

Даре крачеше бавно с кучето в ръка и букета, който искаше да подари на Ай. Той дойде тук и започна да се оглежда за момичето.

Разочарована от провала си, Ками въздъхна… Пак мина на депресия моод. Това бе обичайно за нея. Явно бе самодепресиращ се човек (ХД). Ставаше й доста кофти, когато опитите й бяха неуспешни, но странно как никога не се отказваше. Бе същата като Даре или поне така си мислеше. Та това момче, изчисти цялата тоалетна до блясък, без да се отказва, дори и по време на писъците на сенсейката й. Какво момче… Наистина бе впечатлена и силно заинтересована от него, защото бе необикновен. Бе различен. Нещото, което доста прибличаше Ай, макар й не чак до толкова, че да се влюби в него, защото й тя си имаше свои изисквания за момчета, а Даре определено не бе точно от нейния тип. Чудеше се, дали той я е харесал… Ками обичаше хората да я харесват, макар това да не става много често. Оставаше и още един опит, по думите на сенсейката. Момичето флегматично, задвижи ръцете си и отново сформира сийла тигър, започвайки да събира чакра. С предния си опит, бе направила нещо като Гоукакю. Огнена топка… А не трябваше да направи точно това. То ако искаше да направи това, щеше да каже на сенсейката, че иска да си осавършенства Гоукакю-то, а не да учи нова техника. Момичето трябваше да се стегне, затова продължи да събира чакра. Събира ли събира, но нещо постоянно нахълтваше в мислите й… Образа на онова момче. Какво толкова тя хареса в него? Като изключим готината му сладка опашка, която ако я ползва в секс-а ще бъде ненадминат в удоволствията?! Ками бе объркана. Тя разтърси главата си и реши да се отдаде на техниката и това да стане най-доброто шиноби, вместо да допуска в мислите си, това животно! Да, точно така животно! Тя го мразеше! Не изпитваше нищо към него! Не искаше да го вижда повече! Ами… ако наистина повече не се видят? Не! Тя не искаше да има нищо общо с него повече! Или поне така си мислеше … Самозалъгваше се, това бе ясно. Така момичето просто спря да мисли за оранжевата топка с косми и още повече стисна очите си. Тя усети как чакрата й се събира в гърдите и под формата на сфера. Оставаше и само един опит. Бе сигурна, че този опит ще бъда успешен! Че ще се справи! Затова нямаше какво да му мисли… Щом сенсейката вярваше, че Ай ще се справи с този си втори опит, тя също вярваше! Все пак харесваше сенсейката и одобряваше всяко нейно действие… Любов, какво да се прави. Така Ками продължи да си събира чакрата. Отново и отново. Повтаряше се един и същ цикъл отново и отново. Кръговрата на чакрата й… Тя усещаше как този син газ, преминаваше по чакра каналчетата й , и маркираше всички чакра точки, по които трябваше да се придвижи, за да стигне го останалият газ, който се бе насъбрал под формата на сфера в областта на гърдите й. Синият газ, бе нейната чакра. Искаше й се да бъде по различна… Да не е като другите и да има друг вид чакра. Може би повече или по-малко… Може би друг цвят или сила. Някакво различно умение… Да е специална, да идва от супер готин клан, със супер готин кеккей генкай и някакви странни , ефективни и необичайни умения… Наистина й се искаше да бъде специална. Е, уви не беше така и русокоската трябваше да се примири само с това, че познава момче, което е полу лисица и полу човек… Така , когато Ай сметна , че е събрала правилното количество чакра, под правилната форма и на правилното място, тя рязко отвори очите си и сързя дървото пред нея. Развали тигър-а и сформира онзи знак. Сложи отново пръстите пред устните си и изпусна рязко чакрата, която бе насъбрала, духвайки внимателно с думите:
- Katon: Gōryūka no Jutsu~

Гост

-ММ..да..добре - каза леко отнесено сенсейката.

ПП: Katon: Gōryūka no Jutsu lvl 1 +8 Интелект +4 сила

Ай се строполи на земята пред едно дърво и се излегна, облягайки се на него и затвори бавно очи...

Даре се почеса и се доближи до Ай. Той застана с букета в ръце и каза:
-Здрасти.. бях на мисия наблизо и реших да се отбия.

» Тренировъчна площадка номер 2 (Отбор Джироу)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Катсу]
» Тренировъчна площадка номер 3 (Отбор Гетсу)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Кайрин]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)