Тренировъчна площадка 2 [Отбор Катсу]

-Да г-н учителю.. - каза с нотка на сърказъм Сонако и продължи до прави обиколките си, слагайки отново слушалката си. Този път обаче звучеше друга песен. Едно от любимите и, Make me wanna die чиито текст беше точно като за тази ситуация. И така, под ритъма на музиката момичето продължаваше все така усърдно да си прави обиколките. Само дето не виждаше смисъла да пради това около учителя си, а не около площадката, напримен. Ама, той така беше решил, така щеше да бъде.

Сонако го погледна в очите и примигна, определено не беше очаквала нещо такова от него, макар да го познаваше от не повече от половин час. Както и да, на нея вече и се въртеше нещо в главата, но беше още рано. А и и се струваше, че ще има още доста възможности да си получи това, което иска.
-Искам целувка по бузката за "Браво!", после ни чака чакра контрола. - момичето повдигна отново едната си вежда. Изглеждаше... доста предизвикателна по този начин, особено в позата в която беше.

Сонако се изправи без да каже нищо повече и се изтупа от пясъка, който бе останал по нея. Лошо... Беше изпаднала в едно от мрачните си състояния, които просто понякога я завладяваха. Това беше странно в нея, настроението и можеше да се мени на всеки 2 минути, и сякаш се появяваха различни хора на нейно място. Заради това, когато беше малка родителите и бяха помислили, че е шизофреничка, или че има раздвоение на личността.
Момичето си пъхна слушалките в ухото и наду звука на възможно най-силното. Пусна си да се реди албума на The Pretty Reckless, чиито песни бяха идеялни за в това и състояние, и застана пред дървоно. Затвори очи и започна да си представя къде се намира всяка частица от чакрата в тялото и. Беше се опитвала и преди, самичка, и знаеше, че не е лесно да се събере чакрата на едно място, така че да се използва пълноценно, но не беше невъзможно. А и беше много полезно, без това не можеше да се стане нинджа от какъвто и да било калибър.
Сонако започна да долавя ритъма на чакрата си и да се опита да я събере в краката си. След това се затича към дървото и направи една, две, три... крачки, и истига толкова. Върна се обратно на земята, не успя да направи повече. Да кажем, че всяка крачка и беше по половин метър. Значи трябваше да направи около двадесет крачки. Ооо, имаше да взема..
Намръщи се и погледна на горе към клоните на дървото. Беше високо и с голяма корона, само за трениравка, ама да го изкачваш, не си беше работа... Сонако отново затвори очи, изолирайки всичко и събирайки чакрата си само и единствено в краката, и мускулите на краката си. След това отново се затича..

Може би наистина? Ах.. тази концентрация, е от къде можеше да си я извади?! Както и да е, искаше не искаше, трябваше да се справи. Изобщо не се обърна към Катсу, просто продължаваше да опитва, и когато видя, че така няма да стане махна случалките си и ги захвърли заедно със Ай-пода на страни от нея. Така поне нямаше да чува музиката.. А как и се слушаше само... Не беше реално! Нямаше избор.
Сонако опита отново, затваряйки очите си и отново събирайки всяка възможна чакра частица в тялото си, или поне така си мислеше. Стоя така известно време... Доста време всъщност. Около 10 минути поне седя на едно място, със затворени очи, но самата тя изобщо не усещаше колко време е минало. Докато изведнъж не отвори очи и не се затича към дървото..

Стига с това де... Сонако вече се мъчеше! Този чакра контрол я убиваше. Особено след като бе свигнала да постига нещата от първият път, а сега се мъчеше поне 3-4 пъти и нищо не ставаше! Твърде нечестно!
-Мамка му бе! - каза си тя тихо и отново затвори очи. Започна всичко от начало, отново да събира чакра, отново да я кондензира в краката си, и отново, и отново, и отново. И се затича отново... Вероятно щеше да повтаря всичко отново, но се затича.

-Разбрах, сега ме пусни. - каза Сонако, като вече и учителят и забеляза рязката промяна в настроението и. До преди малко нямаше нищо против да разкъса дрехите му, докато сега се беше съсредоточила върху едно нещо и сякаш мразеше всичко друго на света, което и се бърка.
След като Катсу я пусна тя застана на същото разстояние от дървото, на каквото беше до преди малко и събра чакрата в краката си. Сега каква...? Трябваше да си прадстави нещо лепкаво и да си представи, че това лепкаво нещо бе на краката и. Е, добре, да кажем засъхнала захар. Тя беше достатъчно лепкава. Та, Сонако се засили, като не изпускаше представата от главата си. Чакрата беше където трябва, събрана само в мускулите на краката и при стъпалата и. Започна да се изкачва...

И.. Сонако достигна 10 метра, даже се задържа на тази височина за определено време. След това просто тренировката й привърши. Сенсея я погледна със странен поглед отдолу и попита:
-Сега може да се прибереш и да си починеш или да упорстваш с още нещо. Е?

ПП: Чакра молд lvl 1
Интелект +2

ПП2: Освен профила нещо друго да оправя?

Сонако се нахили доволна, и ето че настроението и пак се смени като с магическа пръчица. Тя взе Ай-пода си от земята и се обърна към Катсу. На нея ли и се беше сторила, или беше станал малко по-склонен към нея и тренировката и?
-С какво по-точно мога да упорствам сега? - попита тя сериозно и повдигнавежда.

Офф. Сега съм хвърлила око на Катсу, с него ако можеш да ми помогнеш...

Сонако го погледна така, сякашбеказал нещо напълно неочаквано. То си беше и така,като се има предвид как се държеше с нея когато дойде на тренировката.
-Зависи, къде предлагаш да ходим? - каза момичето с уклончив тон и се усмихна.

Офф. Няма значение, и на двамата вярвам

Мамка му, беше се хванала на поредния му номер. Това не и изнасяше, трябваше да бъде по-хитра от него в това отношение. Та нали беше жена, за Бога.
-Хубаво, на какво ще ме научиш прескъпи ми учителю? - попита тя с лека нотка на раздразнение в гласа.

- Хммм.. - Продума замислено той.
- Ще те науча да бъдеш истинско шиноби. Искам да научиш, този шибан Казекаге, че трябва да си знае мястото. Това тъпо бившо джинчуурики... Искам да станеш Казекаге! Знам, че това е моята неизпълнима мечта... Че това е мое желание, но.. Би ли го изпълнила? Искам ПОНЕ едно шиноби от моя отбор да бъде новият Казекаге! И нямам против това да си ти... Вярно, слаба си и аз по принцип не толерирам слабаците, но... Може би за теб ще направя изключение, стига да имаш желание. Искам да бъдеш най-силната нинджа в селото! Не, не само в селото! В цялата нинджа нация!!! И аз ще те направя такава, стига да ми дадеш възможност и да имаш желание... Сългасна? [b]

Това на Сонако определено и дойде като гръм от ясно небе. Молешея нещо и в същото време и обесняваше колко е слаба. Тази нямаше да я бъде. Ето отново на момичето и се смени настроението. От много добро на... Наистина ядосано.
-Виж сега, като ми повтаряш колко съм слаба няма да стана по-силна. Та, ако искаш да стана по-силна по-добре се постарай и престани да мрънкаш... - Сонако в този момент определено се почувства като учителката в случая. Тя така и не отговори на молбата на ментора си.

- Хах, че аз не лъжа. Какъв ти е елемента?

-Огнен. - отвърна момичето искръсти ръце пред гърдите си.

-Все още не искам да уча Катон техники. Искам 1-во да тренирам Тай- и Генджутсу. Предпочитам преди да започна с Катон да развия малко бързина. - каза сериозно Сонако. Тя дори вече си беше избрала две техники, които мислеше чеможе да научи.
-Като за начало Sennen Goroshi?