Тренировъчна площадка 2 [Отбор Катсу]

Той се почеса и каза:
-Ми де да знам.. вие сте сенсея.. -след това се замисли и попита:
-Абе.. имате ли красива дъщеря? Така.. младичка... секси? - момчето се засмя гласно и допълни:
-Базик.. да тренираме.. не ми трябват награди.

- Хей, не съм толкова стар. На 25 съм и определено нямам дъщеря! Тръгвай към чучелото хлапе, какво чакаш!? - Извика той, направи някакъв знак и издуха огромно количество въздух от устата си, което накара Даре да полети към чучелото...

Даре се приземи в пясъка и си каза:
-Тц.. тц.. май го ядосах.. - след това бавно се изправи и погледна чучелото, потупа го и му каза:
-К'во става.. ам.. такоз.. дърви.. точно така.. ще се казваш Дърви... ти си моя противник и ще те накарам да си платиш.. за това.. че.. - Даре се замисли и погледна на горе, после посочи чучелото и му каза:
-Да си платиш за това, че се опита да изнасилиш красивото момиче в гората.. - мо Най се отдръпна леко от противника си и му каза:
-Икзе, приготви се - Даре затвори очи за секунда да си представи техниката, която вече не знам за кой път преговаряше и се усмихна самодоволно. Отвори широко очи и се завъртя, като през това време вързо клякаше надолу. Момчето зае позата за Коноха Реппу, която беше клекнал на един крак, той изпра по издържливия си, защото щеше да го измъчи със тежеста на цялото си тяло, след това изпъна левият си крак право напред и реши да вложи чакра в него. Тази чакра щеше да служи за втвърдяване или нещо от този сорт. След като вече беше готов той се въртеше, като пумпал, но много по-бавно заради големината си. Използва ръцете си, за да засили силата на въртене и като изтласка лявата си напред, а дясната назад изпъна левият си крак като дъска и вложи чакра в него беше готов за сблъсъка. Момчето просто се отпусна и се чувстваше, че лети. Беше заел позата, която трябва, беше вложил чакра и се надяваше всичко да е перфектно и да успее. Единственото, което уставаше беше резултата след сблъсъка на кракът на Даре и Дръвчо.

- Искаш да научиш 2 неща едновременно... Хитро. Но трябва да се постараеш над 1вото, а именно Чакра молд-а - Влагането на чакра в определа част от тялото ти и контролирането й. Справи се добре, само това ти куцаше. Жалко че чучелото дори не се поклати. - Каза сенсея и потъна в пясъка.

Даре вдигна ръце пред тялото си с изпънати длани и попита:
-И ся кво? Изчезна без да кажеш и чао.. - момчето се завъртя към чучелото и каза:
-Добре е.. Аз ще си тренирам.. ти се махай щом си такава скръндза.. и едно чао не каза.. егати и човека. - Даре сви юмруци и си каза:
-Бал съм ти мамата, Дръвчо.. не ми се хили.. не си толкова як - момчето се вкарваше яко във филма, но не му пукаше, защото той си знаеше, че ще успее. Даре беше повече от надъхан. Този път щеше да се справи. Застана на по-малко от 5 метра от чучелото и му каза:
-Дръвчо.. мъртав си - след тези думи той се отласка със левият си крак от земята. Той стоеше на десният си и се въртеше. По време на завъртането той рязко приклекна и изпъна левият си крак напред. Понеже това беше тайджутсу и не му трябваше никакъв чакра контрол, а само физическа сила Даре стегна мускула на кракът си, колкото може повече. Тогава той просто усети как е по-здрав и от камък. Изпънат и стегнат кракът му се насочваше срещу чучелото, а Даре си мислеше "Аз съм този, който ще промени света!"

Чучелото се заклатушка, но не падна. Явно трябваше да вложи повече сила.

Офф. Още 1 пост.

Даре се изправи и удари юмруците си силно един в друг. Направи гневна физиономия и му каза:
-Кво сега? Ще се противиш ли? Гаден Дръвчо - момчето изглеждаше гневно. Той просто отпусна главата си назад и загледа небето. Усмихна се като идиот и каза:
-Йеей.. чуствам, че силата е в мен - рязко наведе глава напред и се спусна клякайки и завъртайки се надолу. Момчето затвори очи и си представи техниката, докато я изпълнчваше. Той засили лявата си ръка напред, а дясната назад спрямо тялото и изпъна кракът си, като го стегна. Сви юмруци и си каза "Ще успея!!" - след което отвори рязко очи, видя как светът се върти пред него и изкрещя:
-Даре Реппу! - и стисна зъби чакайки сблъсъка.

Иии чучелото се килна, а сенсея се подаде, ръкопляскайки.
- Браво. Не очаквах така упоритост от теб. Е, сега се прибери и си почини. Утре пак ще се срещнем тук за изпитанието ти.

Офф. 6 бързина / 6 сила / Чакра Молд lvl 1 / Konoha Reppu lvl 1

Даре го погледна и попита:
-Ти не изчезна ли в пясъка е? Както и да е. Приятна ви вечер, Сенсей. аз отивам да спя - каза той и тръгна към изхода на площадката с ръце в джобовете.

Разсъненото момче се появи на тренировъчната си площадка. Огледа се и пак не забеляза сенсея си. Той завърза по-силно бинтовете и започна да нанася удари на едно чучело, защото имаше желание да се тренира.

Сенсея отново се подаде от пясъка и каза:
- О,ти си тук. Готов ли си за изпитанието си?

Даре го погледна с остър поглед и с кратък отговор потвърди:
-ДА!

- Преди това, искам да те попитам. В кое село би искал да отидеш?

Момчето се почеса зад ухото и каза:
-Тук си ми е добре.. не ми се ходи никъде.. За мен Суна си е прекрасно - отговори лисицата и зачака изпитанието си.

-Хм. Жалко. - Каза сенсея.
- Изпитанието ти... е мисия. Накрая ще получиш награда за нея. Отиди при Казекагдето, за да си я получиш. Специално заради теб, снощи с Гаара-сама се ровихме из документите за подобна мисия. - Допълни той.

Ръцете на Даре се отпуснаха до тялото му и той ги пъхна в джобовете си. Усмихна се и каза:
-Оки-доки, Сенсей- после тръгна и каза:
-Благодаря, за това, че сте търсили. - и продължи.

Сонако вървеше бавно с ръце пъхнати в джобовете и отвеян поглед, на някъде. Стигна на новата си тренировъчна площадка и се огледа. Видя още едно момче... сладко момче, само че той си тръгваше изглежда. О, това небше кое да е момче! Даре мо Най, който още от времето в академията и беше слабост. Да не би да се окажат в един отбор?! Идеално!
Както и да е. Той изчезна от погледа и малко след като го видя, и на площадката остана само тя. Сега на Сонако и предстоеше да се срещне с новият си учител. Дано беше добър, защото тя учеше бързо и напредваше славно.
-Ехо, има ли някой? - каза тя с висок глас и се огледа.

-Мда, има. Но коя да си е*а ягодите си ти и какво правиш на моя територия?! - Извика Катсу.

Сонако се обърна и... Оооу, здравей! Той беше секси, и като че ли щеше да е новият и учител. Огледа го от горе до долу и в погледа и се прочете колко извратени и перверзни мисли минаха през ума и.
-Новата ти ученичка, разпределиха ме в този отбор. Ако ти си Катсу де. А, ако наистина си... ягодите си по извратен от колкото те смятах. - каза Сонако и се усмихна чаровно, а в комбинация с този поглед... Може да се каже, че беше неустоима.

-Мда, хубаво. - Прозя се той и продължи.
- Значи си в моя отбор. А ако си от моя отбор... Трябва да си силна. Не приемам слабаци. Обиколи ме първо 50 пъти и след това, ще те уча на чакра контрол!

-Да те обиколя?! - попита Сонако и повдигна въпросително едната си вежда. Еми, добре, щов е казал да обикаля него, него ще обикаля. Тя тръгна с лека флегматична крачка и започна да обикаля около ментора си. След не повече от 4-5 минути беше приключила, само където и се виеше малко свят. Наистина, странно техника на обучение.

Само дето не беше приключила. Беше го обиколила мизерните 5 пъти.
- Какво стоиш?! Продължавай! Искам бързина, хъс, сила, издръжливост. Такива трябва да бъдат учениците ми! Трябва да си вземеш поука, от момчето, което току що замина на мисия и аз съм 100% убеден, че ще я изпълни! Хайде! Живо,живо! Не толерирам слабаците, така че давай! - Извика сенсея и седна на пясъка.

-Даре?! - Сонако се засмя. - Та той беше един от най-големите нехрънимайковци в академията. - след като каза това момичето огледа добре сен-сея си и се усмихна.
-Пък и, не отива на хубавата ви физиономия да ми се карате. - тя му намигна и продължи да прави обиколките. Започна да тича, и дори да и се виеше вече доста свят - продължаваше.

Сенсея я спря на 15тата обиколка. Хвана я за врата, както си тичаше и обърна главата й към него, вигна я , така че очите им да са на едно ниво и я приближи до толкова до себе си, че устните им ги деляха милиметри.
- Така ли? Е, свиквай тогава. - Каза Катсу и я пусна, побутвайки я , за да продължи.

Сонако се намръщи и си разтри малко врата, след като Катсу я пусна на земята. Беше доста неприятно като цяло да те вдигат във въздуха, и да са те хванали точно там. Както и да е... Трябваше да си направи обиколките, и колкото по-бързо свършеше, толкова по-бързо щеше да почне с нещо друго, по-функционално от това.
Пъхна си слушалките в ушите... Боже, добре, че си насеше слушалките, иначе надали щеше да издържи да направи толкова много скучни обиколки. Пусна си Can't be touched - страшно надъхващата песен и започна отново да ги прави. Тичаше бавно, но беше в никакъв случай флегматично. На лицето и беше изписано нещо от сорта на "Колкото повече, толкова повече" чувството и си личеше, че вече ги прави с повече хъс. Когато песента и свърши, тя махна само едната слушалка и попита ментора си, без да спира.
-До къде стигнах? - не ги броеше, което беше голям минус за нея, тъй като Катсу можеше лесно да я изменти да направи повече от колкото първоначално и бе казал.

» Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг]
» Тренировъчна площадка 1 [ Отбор Ямако]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Харука)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Кайрин]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)