Тренировъчна площадка 2 [Отбор Катсу]

Сонако вървеше бавно с ръце пъхнати в джобовете и отвеян поглед, на някъде. Стигна на новата си тренировъчна площадка и се огледа. Видя още едно момче... сладко момче, само че той си тръгваше изглежда. О, това небше кое да е момче! Даре мо Най, който още от времето в академията и беше слабост. Да не би да се окажат в един отбор?! Идеално!
Както и да е. Той изчезна от погледа и малко след като го видя, и на площадката остана само тя. Сега на Сонако и предстоеше да се срещне с новият си учител. Дано беше добър, защото тя учеше бързо и напредваше славно.
-Ехо, има ли някой? - каза тя с висок глас и се огледа.

Сонако се обърна и... Оооу, здравей! Той беше секси, и като че ли щеше да е новият и учител. Огледа го от горе до долу и в погледа и се прочете колко извратени и перверзни мисли минаха през ума и.
-Новата ти ученичка, разпределиха ме в този отбор. Ако ти си Катсу де. А, ако наистина си... ягодите си по извратен от колкото те смятах. - каза Сонако и се усмихна чаровно, а в комбинация с този поглед... Може да се каже, че беше неустоима.

-Да те обиколя?! - попита Сонако и повдигна въпросително едната си вежда. Еми, добре, щов е казал да обикаля него, него ще обикаля. Тя тръгна с лека флегматична крачка и започна да обикаля около ментора си. След не повече от 4-5 минути беше приключила, само където и се виеше малко свят. Наистина, странно техника на обучение.

-Даре?! - Сонако се засмя. - Та той беше един от най-големите нехрънимайковци в академията. - след като каза това момичето огледа добре сен-сея си и се усмихна.
-Пък и, не отива на хубавата ви физиономия да ми се карате. - тя му намигна и продължи да прави обиколките. Започна да тича, и дори да и се виеше вече доста свят - продължаваше.

Сонако се намръщи и си разтри малко врата, след като Катсу я пусна на земята. Беше доста неприятно като цяло да те вдигат във въздуха, и да са те хванали точно там. Както и да е... Трябваше да си направи обиколките, и колкото по-бързо свършеше, толкова по-бързо щеше да почне с нещо друго, по-функционално от това.
Пъхна си слушалките в ушите... Боже, добре, че си насеше слушалките, иначе надали щеше да издържи да направи толкова много скучни обиколки. Пусна си Can't be touched - страшно надъхващата песен и започна отново да ги прави. Тичаше бавно, но беше в никакъв случай флегматично. На лицето и беше изписано нещо от сорта на "Колкото повече, толкова повече" чувството и си личеше, че вече ги прави с повече хъс. Когато песента и свърши, тя махна само едната слушалка и попита ментора си, без да спира.
-До къде стигнах? - не ги броеше, което беше голям минус за нея, тъй като Катсу можеше лесно да я изменти да направи повече от колкото първоначално и бе казал.

-Да г-н учителю.. - каза с нотка на сърказъм Сонако и продължи до прави обиколките си, слагайки отново слушалката си. Този път обаче звучеше друга песен. Едно от любимите и, Make me wanna die чиито текст беше точно като за тази ситуация. И така, под ритъма на музиката момичето продължаваше все така усърдно да си прави обиколките. Само дето не виждаше смисъла да пради това около учителя си, а не около площадката, напримен. Ама, той така беше решил, така щеше да бъде.

Сонако го погледна в очите и примигна, определено не беше очаквала нещо такова от него, макар да го познаваше от не повече от половин час. Както и да, на нея вече и се въртеше нещо в главата, но беше още рано. А и и се струваше, че ще има още доста възможности да си получи това, което иска.
-Искам целувка по бузката за "Браво!", после ни чака чакра контрола. - момичето повдигна отново едната си вежда. Изглеждаше... доста предизвикателна по този начин, особено в позата в която беше.