Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг]

Нао успя. Чакра молд лвл 1 + 2 интелект.

- Нямах предвид това, миличък... Ясно е, че си нинджа. Или поне се смяташ за такъв. Попитах за името ти... - Чу се женствен глас.

Нао се огледа. Сега трябваше да продължи да тренира чакра контрола си иначе сбогом надеж, сбогом о принце на пясъка (съжалявам, но цял ден гледам клипчета на Гаара и ме е хванала манията). Тя се поогледа. Видя един хълм от пясък. Пясъка изглеждаше странно и наподобяваше езеро. Нао отиде до него и като стъпи видя, че това са плаващи пясъци (обожавам Суна ). Тя реши това да е следващото и място за тренировки, но преди всичко сигурността. Момичето извади едно важе (не ме питайте от къде) и го преплете като около плаващите пясъци, че ако се провали да се хване за него, че да не потъне. Пясъка олицетворяваше водата, която беше втора в списъка за повишаване на чакра контрола, но понеже бяха в пустиния и надали щеше да намери оазис остана плаващите пясъци. И така вече трябваше да се залавяме за работа. Момичето отново направи Тигър и се замисли. Ако кактуса беше труден с бодлите и крехкостта си, това сигурно щеше да е невъзможно за някой който прибързва без да мисли. Тя реши, че щом това са плаващи пясъци на места се променя сличанията, който причиняваха самите пясъци и със сигурност трябваше да изменя чакрата си постепенно. Е тя започна да се концентрира. Чакрата трябваше да е силна, но не и прекалено. След събирането на чакра започна и преливането. Сякаш беше кръв и се разпространяваше по тялото, този път чакрата отиваше право към стъпалата. И така това вече беше готово, дойде време и за практическата задача. Ходенето по водата, а пардон пясъците. Момичето направи една крачка уверена, спокойна, безразлична и продължи така, като постепенно ту засилваше, ту отслабваше чакрата си. Засилваше там където усещаше, че пясъка по бързо се свича и отслабваше там къде усещаше, че той е по стабилен и няма скород а я повлече надолу.

(Пустиния е все пак. Езеро в пустиния да сте виждали, как и дъжд в пустинията. Невъзможно е за това пясъците са моя избор.)

Момичето успя да измине само 5/20 метра..

Щом видя, че започна да потъва тя веднага хвана въжето, което по рано беше усукала около пясъците и го дръпна. Тя отскочи и се превъртя няколко пъти във въздуха, като стъпи на един метър от плаващите пясъците. Момичето леко се изтръска, защото беше в пясък по краката. Тя отиде до пясъците и ги погледна. Сложи ръката си над тях и внимателно я сложи върху пясъка. Така искаше да види, точно колко време му е нужно, за да се задвижи. След две минути пясъка, започна да тегли ръката и навътре и тя веднага я дръпна. Сора се вдигна и направи един клонинг, като му каза да върви напред. Този път искаше да види, колко ще успе да извърви без да използва чакра. Клонинга стъпи в пясъците и започна да ходи навътре и навътре, но едва на четвъртата крачка Нао видя, че пясъците завлякоха клонинга. Ясно там беше по голямо свличането. Тя направи още няколко клонинга и ги прати отново. Искаше да види точно как са разположени бързите свличания и да оголемяваше чакрата си там. След като горе долу останови за 15 метра колко е тя се зае с ходенето. Сора погледна пясъка, като направи сийла Тигър. Тя събираше чакра и я отново я разпръскваше право към стъпалата си. Тогава момичето вместо да започне веднага да ходи, се замисли за целта на това, което правеше. Тя искаше да стане физически силна, за да се докаже пред Гаара. Искаше да стане физически силна, за да докаже на момичето с ветрилото и момчето със странния костюм в офиса на Гаара-сама, че тя няма да изложи нейния идол.Това беше целта и и само това имаше значение за нея. Е вече беше готова за първата крачка. Нао ходеше бавно и уверено по пясъците, като изчака до четвъртата крачка и усили притока на чакра към стъпалата. Момичето ходеше бавно и спокойно, защото едно грешно движение и ще трябва да започне отначало. Сора ходеше по пясъка и усещаше, че скоро чакрата и щеше да бъде на нейния предел и щеше да се наложи отново да събира, затова реши да спре докато е още стабилна. Нао отново започна да събира чакра, като не спираше притока към краката. О не. Тя реши, че много по-бързо ще свърши ако върши трите неща едновременно - ходене, събиране на чакра и изпращането и към краката. И така и направи. Сора ходеше все така бавно и уверено, като не се усъмни и за момент в силите си.

10/20 метра..

Офф. Пиши как продължаваш изкачването, без да си паднала..

Ходенете не изкачването. Но според един от четиримата админи, имам ли потенциал да впечатля Гаара?

Тренировката:

Нао спря и се закрепи, като се огледа. Единственото, което виждаше е пясък и пак пясък, но нали беше в пустиния, какво друго очакваше. Момичето вече трябваше да придобие онзи вид на зловеща кукла. Онзи вид при който очите и ставаха плътно черни, като черни дупки. Където дъха и спираше и сърцето и не се чуваше. Всъщност тя придобиваше този вид или когато мисли, или когато не иска да слуша никой. Е сега беше ред на мисленето.

Мислите и:

"Да видим, пясъка се свлича надолу. Земното притегляне е една от причините. Но само да можех да си спомня какво друго беше особеното за тях." - мислеше тя, като реши да мине на това от какво се състоеше пясъка в който газеше сега" - Плаващи пясъци е състоящ се от фин пясък или тиня , глина и солена вода . Заради цирколирана вода под пясъка се предизвикват и плаващи пясъци. Водата се движи надолу-нагоре, докато пясъка остава стабилна маса. Пясъците обикновенно се задействат, само при стрес или внезапна тежест." След като си спомни всичко това Нао още си помисли: - Значи не трябва да показвам дори и капка съмнение или страх. Е добре. А какво ще правим за тежестта. Може би ако използвам чакрата си и по цялото ходило, не само за да се окрепя, но и да изглеждам по лека, а тежестта да я пренасям както чакрата през стъпалата си. Да това може и да стане."

Тренировката:

Това бяха всички онези мисли, който и минаха през ума. Сора беше вече готова да продължи Тя нарпави отново сийла Тигър и започна да събира чакра, докато бавно усещаше как пясъците я повличат навътре. Момичето дори товага остана спокойна и нямаше намерение да се тревожи, за толкова глупаво нещо. Тя реши, че ако изтласка чакрата си изведнъж, ще измъкне краката си от пясъка и ще успее да продължи напред. Е добре тя започна с леки притоци на чакра към крата, като изчака така няколко минути и тогава изведнъж я изпрати. Това предизвика изтласкане и Нао отскочи. Тя се закрепи за пясъка на 10-тия метър и реши да продължи. Е поне вече ако се случи пак да потъне надолу щеше да знае, какво да прави. Сора започна отново спокойно, бавно и съсредоточено да прави крачки в пясъка.

17/20 метра.. Момичето наближаваше целта и напредваше с чакра контрола..

Нао си пое дъх и се огледа. Тя не си беше поемала дъх откакто напусна Тсуки но Куми. Явно тези тренировки, значеха доста за нея. Сора погледна другия край на плаващите пясъци и видя, че остава още малко. Това до някъде беше успокоени за нея. Все пак още малко и щеше да свърши и с тази тренировка и щеше да мине към чакра контрол на по високо ниво. Нао тогава реши да види колко метра е изходила от пясъците. Сора се обърна и видя, че напрадека и е огромен. За човек, който до сега не беше правил такива неща, това си беше за похвала. Тя се изпълни с лека надежда, че може и наистина да успее да стане ученичката на нейния герой. Сора отново се обърна към трите метра и ги погледна. Ако до сега успяваше толкова добре, причината беше всичките знания, който беше натрупала пред всичките години в Суна изпълнени със самота.
Е стига толкова спомени време е за работа." - помисли си тя и направи отново сийла Тигър - "Ако в началото бяха спокойни пясъците беше защото там има по малко вода. Значи сега би трябвало да използвам по-малко чарка и постепенно да я намалям. Иначе ще се получи дупка, която ще обезпокои водата и ще се предизвикат огромни свачища." - Тя продължи така да си мисли докато събираше чакра. Нао я препрати към ходилата си и започна бавно да ходи напред. С всяка секунда тя намаляше значително чакрата си и беше решена веднъж за винаги да изпълни тази задача.

Офф. Чалра молд лвл 2 +5 интелект +1 сила
-Добре, момиче.. Справи се, но за следващото ниво ще трябва да откриеш оазсис.. Ще се чакаме там- каза сенсеят и изчезна..

Нао го погледна и се замисли - "Оазис? Значи ще се лутам им пустинията. Е няма да е толкова трудно." - помисли си тя и отиде до тях си. Тя взе един бял шал и го уви около главата си после се върна (не искам да пиша на 30 места за това давам всичко на един пост). Сора се замисли, на къде да тръгне. Би трябвало да е лесно да намериш оазис, но трябваше и да внимава за илюзийките, който коварната пустиния обичаше да си прави с нейните посетители. Нао реши да проследи, от къде идваше въздуха, защото знаеше, че от там от къде идваше не сух а леко хладък въздух там трябваше да има и вода. А където има вода в пустинията или имаше плаващи пясъци или оазис. Момичето започна бавно да ходи срещу вятъра и да си мисли, как ли ще изглежда един оазис. - "Сигурно ще е красиво място, с палми и трева. Ох от кога не съм виждала друга растителност освем кактусите. Сигурно ще има и езеро. Писна ми само пясък да виждам. А и най-накрая ще видя и поне подобие на красотата на Тсуки но Куми.." - момичето продължаваше да си мисли, така докато ходеше бавно и оставяше дълбоги стъпки в пясъка.

Гост

И момичето ходеше.. XD

Нао си ходеше ли ходеше и оставяше дълбоки следи в пясъка. Жежкото слънце, сухия въздух, горещината вече убиваха Нао. Тя усещаше, че бинтовете с който прикриваше гърдите си и се правеше на плоска като дъска я стягаха и караха жегата да се удвоява. А и се беше облякла, като за зима в Суна. Крайно нетипично облеко за в пустинията, но момичето продължи да ходи. Тя нямаше намерение да спира да ходи, дори и пустинията да си прави шеги, да я кара да халуцинира или да я убива от жега. Тя продължаваше напред и нямаше никаква намерение да изгуби от тази пустиния. Сора само си мислеше за момента в който ще успее да се докаже пред Гаара-сама и ще успее да стане негова ученичка.

Едит: Стана объркване малко Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг] - Page 2 540967

Момичето си вървеше, докато пред нея не се разкри един голям красив оазис. Точно в средата се намираше езерото, а до едно близко дърво сенсеят чакаше момичето.
-Най-накрая го откри , хаха- засмя се сенсея.- Следващата ти тренировка ще бъде да се задържиш над водата и да направиш няколко бавни крачки..

Нао първоначално си помисли, че това е някаква илюзия предизвикана от недостика на вода и дехидратирането. Сора се приближи и докосна една палма. Когато се увери, че не е просто илюзия, а истина Нао си отдъхна. Тя усети прохладния въздух, който пръскаше капки вода право в нея. Момичето погледна сенсея си и изслуша всичко което искаше да и каже. Тя само кимна в знак, че е разбрала и погледна водата. Не беше много дълбоко, но все пак 10 - 20 см дълбочина си имаше. Нао реши да се разсъблече малко, първо - защото беше облечена, като за зима в Суна и второ - защото вече дрехите я задушаваха. Тя свали снежно бялата си ученическа риза и остана само по бинтовете силно смазващи гърдите и така, че когато е облечена с дрехи да изглежда, че е плоска, като напълно права дъска. Момичето остави ризата си настрана и отиде до водата. Сора клекна и я докосна с ръка, а при допира на пръста и водата и се образуваха леки вълнички. Нао се изправи и се замисли за тренировката си с кактуса и за плаващите пясъци. И в тях имаше вода, но там беше равномерно разпределена, може би щеше да е малко по-трудно да се задържи на повърхността, но пък и да падне, е здраве да е, поне щеше охлади под жежкото слънце. Е вече беше време да се залови за сериозна работа. Като за начало Нао направи сийла Тигър (и още не мисля, че е този, но като не мога да се сетя за името на другия сийл, здраве да е). Сора беше се опитваше да се върне към света на живите и да забрави за жегата и за пясъка във маратонките, който я дразнеше по един особен начин. Нао стоеше неподвижно около 2 минути и чу как сенсея и казва да започне да тренира. Сора тогава се изпълни с увереност и реши да вложи всичките си познания до сега. Та Нао си помисли - "В кактуса водата беше разпределена по цялото стъбло и не създаваше големи трудностти, там не се мърдаше. В плаващите пясъци вече се мърдаше, но и беше нужно време, а тук няма какво да я спира, за това ще трябва да съм много по съсредоточена и прецизна що се отнася до ходене по водата." - тези мисли сякаш ги беше измъдрила за 15 минути, но всъщност бяха за няколко секунди. Чудно е как съзнанието на човека действа. Е сега вече нямаше какво да я разсейва. Остана само да почне да ходи по водата. Тази кристално чиста вода, в която имаше малко вълнички заради лекия бриз. Нао събра известно количество чакра и започна да я препраща към ходилата си, както досега правеше при катеренето на кактуса и ходенето по плаващи пясъци. Сора започна внимателно и старателно да ходи по водата, като леко изменяше притока на чакрата си. Тя гледаше и малки камъчета, който караха водата да изглежда плитка и наистина беше така. Момичето използваше тях за опора над водата, но нека не забравяме, че тя постоянно е в движение и няма как да се задържи така много време. За това реши първо да се задържи за 2 3 минути над водата, а ако успеше щеше да продължи и с крачките по нея.

Момичето се държеше над водата...

Нао вече разбра, че може да се задържа без да пада във водата. Тя леко се усмихна и погледна към кратата си. Колкото повече се взираше във водата около краката си, толкова повече виждаше лека синя светлинка идваща от маратонките и. Сора въздъхна. Тя не беше въздъхвала откакто напусна Тсуки но Куми. Явно емоциите и бавно се възвръщат, но това добра или лоша страна е. Тя беше лишена от радост, любов, умора, но и от гняв, ярост и стремеж да постигне нещата чрез насилие. Може би колкото повече правеше тези тренировки толкова повече демона, който живееше във всеки един от нас щеше да се разбуди в нея. Но сега не беше време за такива мисли. А и Нао беше спряла на средата на тренировката. Така че беше в нейн плюс ако продължи напред.
Е вече му беше време и малко да се походи по водата. След като не беше паднала в нея можеше спокойно да продължи напред. Сора направи пак сийла Тигър очите и станаха плътно черни. Те приличаха на същински черни дупки, и в тях можехе да видиш леки проблясъци, като звездите на нощния небосвод. Момичето леко се отърси и препрати чакрата си към ходилата, като леко я усили, защото веднъж мръдне ли се водата ще се размърда и ще причини вълни, а те от своя страна пък ще създадат леко разклащане и ще разнесат чакрата и ако е по-слаба. Сора я засили още малко и се опита да направи първата крачка, а с мъничка късмет, можеше дори две или три.

(Съжалявам че този не е много дълъг. Не искам още да минавам тази тренировка все още)

Нао направи 3 крачки.

Ай Хи Ками написа:: - Нямах предвид това, миличък... Ясно е, че си нинджа. Или поне се смяташ за такъв. Попитах за името ти... - Чу се женствен глас.

-Името ми е Йоури ... само това ви трябва , предполагам . Относно статуса ми на нинджа - засега съм само такъв , който е завършил академията , а доколкото знам вие сте този ... или тази , който трябва да ме обучи . - каза момчето , като се огледа наоколо , търсейки жената , която му бе проговорила , тъй като или наоколо имаше жена , или учителя не само си падаше 'сбъркан' , ами и много добре владееше гласа си .

Момчето усети как един кунай преминава през коста му и видя една женска фигура..
- Еее.. Та какво искаш да учиш?

-Нищо конкретно ...-измрънка момчето-просто основни нинджа умения , не съм решил какво по-точно искам ... засега . - довърши мисълта си момчето , като се обърна към жената , която му говореше . Това да разбере какъв типаж човек е , беше много важна част от 'опознаването' на преподавателя му .

- Може би, първо трябва да научиш Чакра молд-а. Ето. Стигни го там, като използваш чакрата си. - Каза сенсея и заби кунай на 10 метра височина на едно дърво.

P.S.Основни нинджа умения = D rank техники , поне според мен ... -.-'

"Дали тази жена не си играе някакъв игрички с мен ? Всепак бях избратен да се обучавам при мъж ... може би това е той и изпитва волята ми , всепак изобщо не схванах как тя се появи , а той изчезна безмълвно." - рече си наум момчето , като се огледа наоколо - нямаше нищо друго освен пясък , пясък и още малко пясък ! Единствения човечец , който се мяркаше наоколо бе едно момиче , което изглежда привършваше тренировката си . Тъй като нямаше какво по-специално да прави , Йоури , реши да поцели малко мишени с налични оръжия , за жалост в нинджа чантичката му имаше само няколко шурикена и куная . Всъщност , всеки можеше да хвърля шурикени и кунаи , разбира се с различна сила , точност и така нататък , но не всеки можеше да хвърли подобно бойно приспособление докато тича - това бе целта на младежа , ала първо той трябваше да потренира силата и точноста си , след това да кали зрението си , за да може по-лесно да изчисли , поне визуално , пътя на оръжието , което е хвърлил . Всичко бе ясно - какво и как да бъде тренирано затова идваше време на същинската част . Досега , момчето , не бе тренирало силата на замаха , пък да не говорим и за точността му , затова това щеше да му се опре , може би най-много . След няколко прости движения с дясната си ръка , той бе извадил и петте си куная от нинджа чантичката си . Той взе четирите в лявата си ръка , а другия хвана здраво в края . Размаха на дясната му ръка не бе голям , затова самия той не бе убеден , че ще може да оцели каквато и да е , по-отдалечена , мишена и въпреки това , трябваше да си 'избере жертва' и да я прониже с поне един 'изтрел' . Бърз замах , последван от освобождаването на 'захвата' , който момчето бе приложило на куная , запрати 'смъртоносното оръжие' към най-близкото дърво , което се намираше на около пет-шест , най-много седем , метра . За жалост , никой няма способността да успее от първия път ... поне не и обикновенните хора , а точно за такъв се смяташе младия нинджа . Ето , че последва втори 'изтрел' , след който трети и четвърти - всички те , както първия , не попаднаха в желаната цел , макар след всеки 'изтрел' точността и силата на момчето да се подобряваше . В ръката на момчето бе останал само един кунай . Това бе последния му шанс да докаже на самия себе си , че той може да бъде нещо повече от обикновен генин . Множество емоции обхванаха момчето , ала той нямаше времето да им се 'одаде' . Миг на мълчание , последван от силен размах с хирургическа точност , който , за жалост бе спрян от съвсем случайно прелитащо птиче [;D] , което явно среща края на мижавия си живот . Макар резултата от последния изтрел да не бе точен , момчето смяташе , че е подобрило до някаква степен точността и силата на замаха си , ала сега момчето , трябваше да изпълни 'по-сложното движение' . В мислите му , той смяташе , че ше бъде изключително ефективно , ако той се засили , направи 'циганско колело' и докато го прави да хвърли куная - така замаха щеше да бъде изключително силен , а с малко повече късмет - точен . Тъй като младежа имаше пет куная , това значеше , че има пет опита , но пък винаги можеше да ги събере от земята и да опита отново и отново , и отново . Ето , че момчето се засили , самия той опита да направи 'циганско колело' , ала факта , че досега не го бе правил често , пък и това , че искаше да хвърли кунай докато го прави го изкара от равновесие и младежа набързо се озова на земята . [Омръзна ми да пиша ...] Последваха още няколко опита , ала и те имаха същия успех , всъщност по-скоро неуспех , като първия . На момчето оставаше само надеждата , че упоритоста и факта , че скоро няма да се предаде , ще го издигнат към успеха и не след дълго , той ше се справи със постеваната , от него си , задача .

Кунай мастъри лвл 1 + 2 интелект + 1 сила + 2 бързина.

След тренировката момчето се изнесе , за да си търси двуметров меч . [xD]

А сенсея седна на пясъка , излегна се и се замечта за момчетоооо ии голееемият мууу ..... МЕЧ!!!!!

Офф.

» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Катсу]
» Тренировъчна площадка 1 [ Отбор Ямако]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Харука)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Кайрин]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)