Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)

Момичето успя да хвърли ветрилото, но не можа да уцели пак..не и достигаше още малко..

Офф. Още един такъв пост и готово, щот ти си писала и преди тва и имаш нещо като опит ..

Гост

Гокай отиде да си вземе ветрилото и го почисти от пръстта. Тя въздъхна и го погледна. Момичето го разтвори и го хвана така, че да може да си движи плавно ръцете под него. Гокай затвори очи и пак започна да освобождава ума си. Да събира чакра и да я пуска през чакра каналите към ветрилото. След това мина и практическата задача. Да накара ветрилото да литне. Тя пак започна да движи ръцете си плавно и спокойно. Тоя път реши да смени. Тя започна с двете ръцете настрани и после събрани, допря лактите си една до друга и продължи така. Изви китката на дясната ръка, после на лявата. Започна да го движи сякаш вятъра люлееше малките цветя на поляната. Накрая бавно се отдръпна и се опита да накара ветрилото да литне..

Офф. Боравене с ветрило лвл 4

Гост

-Сенсей бих искала и аз да опитам да подобря чакра молда си.
Каза Гокай.

- Ами не ме гледай.. Започвай!- каза сенсеят на момичето и се облегна на близкото дърво..

Гост

-И какво да направя?
ПОпита Гокай.

П.П:Не си ми дал задача.

- Ааа, да.. Като за начало опитай се да задържиш над това езеро, ей там.. След като упееш опитай се да напавиш няколко крачки..- каза сенсеят и се заблея нанякъде.

Гост

Ан седеше на земята и си мислеше:
"Ухууу.. аз нямах езеро. Супер XDD"

Гост

-Сенсей добре ли сте? Обикновенно не сте толкова студен. Все гледате да си измислите оправдания за да ни накарате да тренираме по здраво, а сега сякаш не ви пука.
Кза Гокай и отиде до езерото. Тя го поогледа и се учуди. Момичето продължи да го наблюдава и някак си вълничките в езерото я успокояваха. Тя концентрира чакрата си и я препрати към ходилата си. Тоя път със сигурност щеше да е много по-трудно от предишния с дървото, за това тя реши първо да пробра да се задърви на много по плиткото. Момичето сложи крака си над водата и започна бавно да усилва препращането на чакрата към ходилата си. След това стъпи и с другия крак и се надяваше на 5 см дълбочина да е успяла да се задържи.

Момичето се задържа за една секунда и падна веднага във водата..Никакъв напредък..

Гост

Тя разсмя Гокай и тя се изправи. Момичето леко изстиска суичера на кръста си, После и косата си. Ми да 5 см ама все пак е вода. Тя отвърза бандата си и врза косата си на опашка, като се залови отново. Момичето застана пред езерото и започна да концентрирва чакрата си. Малко се притесняваше този момент. Не за себе си, а за сенсея си. Но се опита да се освободи от тези мисли. Тя продължи да концентрира чакрата си, но нещо я спираше. Ами то не може да мисли за проблемите на тренера си и за това да се задържи над водата. Особено след като не можеше и да плува. Това щеше да е доста забавно за нея. Да се удави или да остане жива над водата. Момичето се заслуша в птичките за да се успокой и освободи от тревогите. Да забрави че е човек и да не се притеснява, че може да се удави. Когато успя да направи това тя вече мислеше само за това да успее. Да успее да се задържи над водата, като използва чакрата си. Момичето концентрира вече достатъчно чакра и започна да я препраща до ходилата си. Тя погледна езерото и понеже водата беше по плътна и се движеше, нямаше да е лесно. Тя стъпи с единия крак във водата (се едно пишеш че си с единия крак в гроба ). Момичето вдиша дълбоко въздух и стъпи и с другия крак във водата.

Гост

-Таа...сенсей, аз какво трябва да правя ? - попита Ан и стана от земята.

Момичето успя да се задържи, но се клатушкаше и след първата крачка цопна на 10 см дълбочина.. Имаше напредък, но трябваше да е успокоена при всяка крачка, за да се научи да го прави, без да се замисля..
-Ан, ти потренирай за ловкоста си- каза сесеят като й посочи шиповете отсреща..

Гост

-Успех Ан. И да знаеш първия път се измъкваш само с 20 30 рани.
Каза Гокай и пак се изправи, като почна да изстисква водата от дрехите си. Момичето изстиска вода, от суичера и като събу маратонките си от тях се изля цяла локва вода. После пак го убу и се изправи. ако не е за друго поне взе един бърз леден душ. Момичето реши първо да се успокой. Тя седна на земята и се загледа в небето. Тя гледаше облаците по небето и това горе долу помогна. Вече беше спокойна и уравновесена. Тя се изправи и се залови а работа. Започна както всеки път да събира чакра. Тъй като тя е с въздушна чакра трябваше да бъде напълно освободена от всякакви грижи и да не мисли за гняв и ярост. Пък и гнева и яростта беше за другия и тип чакра, който по късно щеше да развива. Момичето събра достатъчно и е препрати отново към ходилата. След това въздъхна и започна да ходи, като си мислеше "Спокойно, няма от какво да си притеснена. Това е само вода нищо повече." - и така сякаш си даваше надежди и я думите я изпълниха с увереност да продължи спокойна напред.

Гост

-Ловкост, а ? Звучи.. смъртоносно.
Ан отиде до шиповете и се чудеше как може да премине, без да бъде убита. "Та това е невъзможно!"-каза си тя.
И все пак момичето затвори очи. Първо трябваше да си постави за цел да премине. Трябваше да се замисли защо да иска да го направи. И тя се сети. Спомни си как в гората един наперен глупак я изгнорираше. Това вече бе вторият човек, който го прави. Сенсеят- бе нормално за него, но още един? Момичето си постави за цел да премине шиповете и да намери момчето. След това, щеше да мисли как вероятно да го убие ;д. Ан започна да се успокоява от лекият ветрец, който духаше и от шуменето на листата на дърветата. Каза си, че щом другото момиче, чието име все още не знаеше, може да премине и да остгане живо - значи и тя самата може.
Най-накрая отвори очи и реши да действа. След това всичко беше въпрос на късмет и .. късмет. След момент, Ан пристъпи.

Момичето вече можеше да прави леки крачки по-водата, но и трябваха много тренировки, за да може да тича спокойно по нея.. Сенсея се обърна към Гокай, с думите:
- Браво..Стига засега..Продължавай с изкачването на онзи хълм. Дръж ветрилото си за да са ти заети ръцете и да заякнеш също. Хайде, че ше пусна мечките !!! / xDDDDDD /
Ан едва започваше упражнението..

Офф. Чакра молд лвл 2 за Гокай

Гост

Гокай се махна от езерото и за момент изчезна. После се появи с едно списани и го даде на сенсея си.
-Това е от отбора за вас. Дано да ви помогне.
И му подаде едно списание Плейбой

Сенсеят се разгневи и хвърли списанието по Гокай..
- Следващия път ще ги пусна!!! Обещавам ти !!

Гост

-Всеки път така викате и не го правите, защото се справям със задачите.
КАза му Гокай и хвана ветрилото зад гърба си.
-Сенсей вържете ми ръцете за ветрилото.

Сенсея взе една превръзка и стисна със всичка сила възела..

Офф.

възелче, са как ше се развържеш

Гост

Гокай изсъска, защото той пак започна да не цени нежността и крехкостта на жените. Тя отиде до хълма и го погледна. - "Значи това трябва да изкача. Боже май трябваше да стана домакиня. Ами да щеше да е много по спокоен живот от този." Тя въздъхна и докосна пръстта до върха на маратонките си. Момичето пусна чакрата по краката си, и отново погледна върха. Гокай вдиша дълбоко въздух и започна. Видя една малка скала така оформена, че да може а се стъпи на нея. Тя стъпи там и лекичко се издигна. Ура 4 см от земята . Момичето се загледа за друга такава форма, но нямаше. Или бяха някакъв стръмни и остри скали, който само като стъпиш на тях ще се нараниш на всичкото отгоре имаше и много тръни и храсти, който правеха хълма още по гаден за изкачване.. Гокай стъпи на една такава и горе долу маратонките омекотиха острия връх на скалата. Гокай отново се надигна малко и кеф 10 см. . Тя продължи в същия дух и стискаше ветрилото, защото възела и притиняваше лека болка.

Гост

Както си беше далеч, Ан се захили. Чудеше се какво ли ще стане с Гокай. Изведнъж се сепна и си каза, че все пак трябва да продължи. Опита се да види някаква ритмичност в движението на шиповете. Най-после, реши да започва. Ан затвори очи и започна да изпразва ума си и да се мъчи да се успокои. Вдишваше и издишваше, за да може да има по-голема концентрация при преминаването. "Оохх.. няма ли да почвам ? "- започна да си говори сама Ан. Все повече и повече изпразваше ума си от разсейващите мисли. Искаше да мисли само за шиповете и това как щеше да премине през тях. Момичето отвори очи и тръгна на почти-сигурна-смърт. Първия шип бе лесен - момичето го премина. Вторият замалко да я нарани, но тя се отдръпна в последния момент. След това продължи с изпълнението на задачата.

Гокай беше изминала около 10 метра от 20те, а Ан все още беше в началото. Изведнъж срещу момичето изхвърчаха около 10 малки игли, след което я чакаха още шипове..

Офф. Изи описвай малко повече как избягваш шиповете и какви са..

Хиро изчезна, като каза на сенсея, че отива на миусия.

Гост

Гокай се поспря за момент. Първо че заради възела ума и витаеше някъде друга, втора че тоя хълм вече я дразнеше. Тя затвори очи и пое дълбоко дъх. Момичето се опита да остане празна, да не мисли за нищо. Просто да се пусне по течението на водата ( а да крачи по хълма де). Така тя продължи така да си стои на едно място стабилна. След като успя да се успокой и да спре да мисли за възела, тя отвори и продължи. Сега вече имаше повече тръни и по малко стръмни местта. Тя намери пак така оформена скала, че да можеш да стъпиш на нея. Момичето леко отскочи и стъпи на нея, но при отскачането поредната и дреха замина. Тоя път беше блузата с която беше облечена, е да само в края ама все пак се беше скъсала на тръните. Момичето се огледа и видя още няколко такива оформления на скалата и продължи с отскочи нагоре.

» Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг]
» Тренировъчна площадка номер 2 (Отбор Фуука)
» Тренировъчна площадка 1 [ Отбор Ямако]
» Тренировъчна площадка номер 3 (Отбор Noah)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Кайрин]