Тренировъчна площадка 1 [ Отбор Ямако]

Доста добре написано, но и саморазказано.. What eva.. Приемам го..

Райто успя със обиколките. Сенсея го погледна, прозя се и попита:
-И сега кво.. ще тренираш ли?

спестих ти четенето на няколко поста, както и на мен писането им. Затова се постарах. ;d

- Ъъъмм, да - каза Райто още дишайки тежко. гърлото му бе пресъхнало и имаше нужда да пийне нещо.
- Да има някъде наблизо вода. - оплезил вече език Каками гледайки към сенсеят.

- Не. - Каза той.
- Ще тренираш ли, или не?

- Ъъъъхх... - издъхна Райто.
- Да, ама съм малко жаден. - каза генинът. Той стана и каза :
- Искам да науча да хвърлям кунай и шурикени като истинска нинджа. - момчето намери някакви сили за да стане. Той погледна към сенсеят сериозен.

Той посочи едно чучело и каза:
-Еми.. надупчи го в средата и ще се научиш.. - и продължи да гледа мързеливо.

- Добреее. -каза Райто като плесна с ръце и имитира че плюе по тях. Той извади 3 кунаята който стояха накачени по-пръстите му на лявата ръка. Момчето се загледа само и единствено в чучелата, които бе срещнал по-рано в обиколките си на тренировъчната площадка. Чернокосото момче замиг се успокои и затвори очите си съсредоточавайки се. Започна да събира енергия в ръцете си за да може да нацели червената точица. Той започна да примигва все по-бавано и по-бавно.
- Самоконтрол,самоконтрол - казваше си Райто наум като дишаше и вдишваше бавно. Не трябваше да допуска колената в ставите да му провалят опита. За тази цел трябваше да впрегне съзнанието си и да повярва, че напрежението не съществува. Това беше научил от своите приемни родители, които го пуснаха да стана шиноби. Така той щеше да ги зарадва, че е станало нещо от него. В мигът в който момчето задържа дъхът си той прехвърли един от кунаите в дясната си ръка. През същото време беше и затворил очите си. след като издиша той остави единият кунай да падне и да се забие в земята. Така в двете си ръце държеше по едно нинджа оръжие. Той продължително издиша. След това вдиша рязко и без да издава звук вдигна дясната си ръка на височината на вратът и метна кунаят във областа на червената точка. След това вдигна лявата си ръка и я отпусна напред като със замах изтреля кунаят си отново леко в дясно но в стремежа да уцели червената точка. Докато двата куная летяха той се обърна с гръб към мишената и хвана кунаят забит в земята с дясната си ръка и го извади. Той се завъртя като по този начин изтреля третият кунай малко в ляво в рамките на червеното кръгче. С моглед забит в земята пред очите му причерня и черните му очи не се виждаха от сянката. След което момчето издиша като отпусна ръцете си назад. Все още не беше вдигнал погледът си, но бавно повдигна глава за да види постижението си.

Кунайте се забига.. но единия беше в съседно дърво.. друг беше оцелил мишената, но проблема беше, че нямаше точно в средата.. Той му трябваше един последен опит, за да прецени добре, понеже най точния кунай беше в бялото очертание, около червената точка в средата.

- Хмммм... - измръмка Райто като се почеса по прадата.
-...изглежда нещо съм сбъркал. - каза си Кагами. той отиде при всички забити кунай извън куклата, които беха два в случаят. Отново застана на същото място откъдето стреля преди малко. Момчето имаше усет към нещата и имаше предчувствие че почти беше усвоил умението само че нещо не беше наред. Трябваше да се справи с кунаите за да премине към шурикените. Момчето беше хванало двата куная кто гледаше към другият забит във куклата.
- Трябва да успея - казвайки си това момчето нямаше намерение да се проваля. той отново затвори очите си и започна да диша бавно и спокойно като дишаше и наум си припомняше нещата , които бе учил в академията. Макар да не бе много силен в теорията все някога беше буден и бе запонил няколко важни неща казани му от сенсеят в академията. Но този тук беше някакъв обитак.
- Що за човек, е този даже и съвети и нищо не ми казва. - помисли си замиг Райто като притвори едното си око виждайки как сенсеят витае из облаците.той пак затвори очите си събра всичко в главата си. Не трябваше да пропуска. след като усети, че е подготвен той отново пое дълбоко и бързо въздух и на един дъх метна кунайте към червената точица. Той кръстоса двете си ръце като ги повдигна на височината на вратът си. Момчето изпъна двете си ръце прицелен само в червената точица. Изненадващият му поглед се беше плеснал на лицето му като очакваше да види дали се се справил.

ПП: Боравене с Кунай lvl 2

Куная се заби точно в средата. Учителя го погледна и каза:
-Доста добре.. ще тренираш ли и друго?

- Да. - отвърна момчето.
- Мисля да си подобря и мятането с шурикен. - каза генинът като си събра всички кунай и си ги прибра. Сега беше редн на шурикените.

//ъъмм..за 10 обиколки статс няма ли да има?

-Добре.. тренирай. - отговори ясно учителя.

ПП: Еми.. вярно.. +5 бързина

- Ъм. - кимна момчето като се приготви. Той пак застна пред мишената.
- С шурикените трябва да внимавам. - каза момчето. Той отново се върна в ранните си години прекарани в академията. За да си припомни захватът и как се мята. Понеже имаше няколко типа на хвърляне. единият беше прав, другият можеше да се метне така се шурикенът да направи полу-елипса и да стигне до целта. Момчето извади 1 шурикен и запамети местположението на сламеното човече. Така той си предтсви мятането си образно в главата си. Той отново започна да диша бавно като въртеше шурикенът си в ръката и внимаваше да не се нарани. Дълбоката концентрация можеше да му спести дълбоките опити затова Райто постигна пълен мир със себе си. Остави настрана всички мисли за академията,вятарът и подобни глупости който вече не му трябваха. Той леко приклекна и слeд това се изправи. Погледна мишената и метна шурикенът като отпусна ръката която бе сгъната и лакетът му беше на нивото на очите. След това загледа как оръжието лети.

А то падна в страни от мишената. Явно трябваше да се постарае повече, или да използва по повече шурикени наведнъж, за да е по добър в умението и да има по-голям шанс да уцели мишената...

- Хм. - каза Райто като се почеса отзад по главата. Tой отиде и си взе шурикенът. след като се върна момчето застана на същото разстояние от първият опит. Черно косият гледаше толкова втренчено в сламената кукла, че ако имаше разум то тя щеше да падне. След като му се измориха очите да не мига Райто отново затвори очи и изясни съзнанието си. Явно този начин не помогна. Ще трябваше да опита по другият. Той не искаше да хвърля много шурикени по мишената. Кагами искаше да направи по-трудното. Той смяташе, че е подобре ръката да свикне да метне веднъж правилно и така щеше да схване как става и всичките му изтрели ще са точни, вместо да мята повече шурикени и те да не са точни. След като прецени че така е по-добре той си представи в главата как постига целта си. Два три пъти раздживи ръката си за да прецени как да хвърли шурикенът. Кагами отвори очи като застана в профил на сламеното човече. Левият му крак беше изпъната леко назад а десният беше напред. Едната му ръка беше отпусната а другата с което държеше шурикенът беше вдигната на нивото на вратът му. Момчето рязко изпъна ръката си като пусна шурикенът в посока червената точица.

Шурикена се заби в мишената.. но явно не беше в средата.. Айде пак разкарване до там.. горкия Райто.. но явно започна да му хваща цаката.

- Още малко - каза си Райто щом видя как шурикенът уцели целта, но не беше в средата. Въпреки това момчето беше доволен от резултата. Той с усмивка прие това като предизвикателсто. Той извади друг шурикен за да види нагледно как ще му е следващият опит. Момчето отново започна да издишва и вдищва Вече не му тряваше място за да мисли как ще хвърли, той бе почти усвоил умението. Само му трябваше повече практика, която се градеше в този послед опит. Надваше се Кагами. Tой отново застана както беше застанал в последният си опит. Погледна мишената като леко се напръщи. Втренчен в мишената Кагами метна поредният си шурикен утремен да це забие точно в центъра на червената точка. Момето отново загледа движението на изтреленият предмет и се надяваше да е успял.

Шурикена се заби в мишената точно на очертанията на червената точка, но не и в самата точка.

- Ееее,баси скапаното. - каза си Райто с ядосана интонацият като плясна с ръце във въздуха. Той извади поредният шурикен.На генинът това взе да му писва и бе решен да сложи край. Той набеляза мишената с поглед и вдигна ръката с която държеше шурикенът във въздухът. Няколко пъти раздживи ръката си за да прецени как да хвърли шурикенът. Райто отвори очи като застана в профил на сламеното човече. Левият му крак беше изпъната леко назад а десният беше напред. Едната му ръка беше отпусната а другата с което държеше шурикенът беше вдигната на нивото на вратът му. Момчето рязко изпъна ръката си като пусна шурикенът в посока червената набелязаната цел. Той отново загледа как оръжието лети към средата и се надяваше да не промени курса си.
- 'Айде давай,давай - каза си той като гледа летящият шурикен стискайки палци.

Този път момчето успя да забие шурикена точно в точката в средата..

Офф. Боравене с шурикен лвл 2 +4 бързина +1 сила

- YEAAA~ - развика се момчето с широка усмивка на лицето си. Въртеше се в кръг и пляскаше с ръце поради успеха си. След като спря да се радва понеже ленивият му сенсей се обърна от шума. Кагами приклекна като сe почеса по брадичката чудейки се какво е следващото което иска да научи. Чуваше це приехтено "хммм" докато накрая то не премина в отсеченото "Аха". Райто стана и запита:
- Как да науча Чакра Молд, сенсей?

Сенсея се прозя и хвърли кунай по едно дърво. Той се заби на 10 метра височина.
- Като ми върнеш куная, вървейки по дървото. - Каза той и се протегна.

- Брех,къв мързел. - каза Райто тихо се погали по бузата.
-Ъъъхх..да ще се постарая- погледна тъпо момчето в отговор на казаното от сенсеят.
Първо Райто реши да загрее малко.
-Дообре-каза плахо генинът.Той развърза бандатата на Коноха и я метна настрани.След това махна и чантичката със нинджа оръжията си.Съблече и суитчера си и остана само по тениска.Така той започна да загрява ръцете си.Първо направи по 10 завъртания с лявата после с дясната.След това сложи ръцете си зад вратът и ги опъваше за да разтегне малко повече.При всяко разтегляне тялото му следваше движението на ръцете.След като си направи 5-6 секунди почивка Кагами завъртя още 10 пъти ръцете си.5 напред и 5 назад като ръцете му оформяха кръг.След това започна да се навежда допирайки пръстите на краката си с ръце.След като направи 10 пъти момчето се изправи и вдиша и издиша няколко пъти като пълни бузите си с въздух и после го издиша.Момчето извади един ластик от джоба на панталонките си и върза черната си коса на опашка.След това реши че е време да се намесят и краката.Генинът започна да подскача на едно място.Той направи бързи 10 подскока след това си взе няколко минутки въздух.След това повтори това още 2 пъти и седна на земята.Той седна и започна да диша дълбоко за да успокой всичко в него.
Райто бе загрял и беше време да направи няколко легендарни упражнения.Момчето избърса малката си пот по-челото и стана.След това легна с лице към земята той започна да се набира.При всяко набиране той вдишваше въздух а при отпускане го изпускаше.Така той поддържаше тялото му достатъчен достъп на кислород до мускулите си.Той направи 15 набирания след което се изправи и направи 2-3 крачки за да се успокой.След кратката пауза момчето направи още 15 бързи набирания като не забравяше да вдишва и издишва.След като усети лека болка в рамената и в китките Райто реши да разнообрази и да направи няколко коремни набирания.Той легна с гръб към земята изпъна крака и започна да се набира.Както при лицевите опори когато отпускаше той вдишваше въздух а когато се доближаваше до краката си той издишваше.След като направи 15 коремни преси момчето легна на земята за да си почине леко.След почивката,която траеше около 5 мин. момчето отново се зае със тренировката си.След това направи още 15 коремни преси и стана.
След като стана момчето реши да направи някое друго упражнение.Първо реши да подскача като вдига колкото се може повече колената нагоре.Той направи първите си 10 скока и реши малко да почине.Скоковете му бяха на място без да мърда.След като си почина 1-2 мин. Кагами отново направи 10 скока и започна да диша тежко.Но момчето не се отказа.Вече доста по често махаше потта си от челото благодарение на долната част на тениската си.Вече бая загрял младият генин реши да направи последна упражнение.Той започна да скача от едно място на друго като след всеки скок той клякаше и се изправяше за да скочи.Той направи това 20 скока и седна на земята.
След почивката от 7-8 минути Кагами стана и продължи със загрявката си.Той не трябваше да се отпуска за да не загуби форма.
Райто стана и реши да тича.Тичането движеше всички мускули по цялото тялото.Той реши да обиколи няколко пъти площадката като се надяваше да задоволи сенсеят си.Чернокоското започна да тича като на всеки 50 метра се засилваше и после пак тичаше нормално.Той реши да разнообрази.След всеки 50 метра да се засилва и на всеки 100 метра да скача напред.Така и реши да направи.Той започна да тича и след няколко секунди бе достигнал 50 метра момчето се забърза и изчака да достогне 100-ният метър.Неусетно той го достигна и скочи колкото се може по-напред.След като направи това няколко пъти взе да му омръзва а беше едва втората обиколко.Той смяташе да обиколи плоштадката поне 5 пъти.Все пак на пръв поглед тя не беше толкова голяма и беше точно като за него.Той направи последният си скок и тичаше бавно за да измисли нещо ново.Сега Райто искаше на всеки 20-ти метър да кляка а на всеки 50 да кляка и на всеки 100 да скача.На младият Генин му се стори добра идея и реши да опита.След 4-5 секунди беше време да клекне,той клекна и изпъна ръце напред след това се изправи и се затича.След още 7 секунди момчето беше на 50 метър и той се засили още повече напред.Всичко това се случваше бързо понеже той тичаше на висока скорост.Докаше тичаше той не забравяше да вдишва през носът и да издишва през устата.Скоро дойде и стотният метър той скочи напред и направи един голям скок.Райто направи това още веднъж и общо досега бе направил 3 обиколки.Беше вече изморен и искаше да си почине.Той се тросна на земята дишайки тежко с поглед към сенсеят.Все пак да заобиколиш площадката толкова бързо му беше за пръв път и бързото му измаряне беше очаквано.
-Пфюю...добре стана- каза Райто с лека риторичност в изказа си.Той избърса потта от челото си и погледна към дървото.
- Високичко си е. - каза си той вече мислейки план как да постъпи за да стигне кунаят.

Офф. Това няма нищо общо с тренировката за чакра молд, но за усилията щи дам статс +4 бързина +5 сила

това е трен. преди чакра молд-а. нормално да няма нищо общо с него. :D

-'Айде почвам.- каза момчето и стана. След добрата загрявка Райто се чувсташе готов да направи поне първи добър опит.Той трябваше бързо да стане силен и да продължи неговата съдбоносна мисия. Той първоначално се стремеше да отбягва чакра молда, само че накрая се срещна с основната си тренировка. Момчето беше на две крачки от дървото. Беше леко разколебан понеже не знаеше точно какво да прави. Но реши да пробва по стандартната процедура.
-Ееехх..повече трябваше да слушам в Академията.-каза Кагами с присвити очи. Младият генин издиша и вдиша няколко пъти. Той се успокои и оформи с ръцете си един обикновенен сийл.Сега до колкото си спомняше той трябва да отдели от чакрата си и да направи полета под краката си от нея.Така сякаш тя да му стане нещо като втора подметка.Райто леко се намръщи и стисна зъби без да го показва.Той намери своята чакра енергия и я почувства. Рядко се бе опражнвал и затова му беше доста трудно.Сещаше се как в Академията на първия изпит се справи добре, но тук трябваше да се понапъне малко повечко.След като усети пламтящата енергия в тялото си той започна да отделя малко от нейното количество.За да се улесни престана за момент да мисли за всичко останало и да се съсредоточи максимално до колкото е възможно и да напави нещо.Младият Райто си продължаваше да отделя количество от чакрата си като бе стиснал очи.Той правеше това като образно казано преливаше вода от една голяма кана в една малка чашка. След като си го представи това бъзо му помогна и даде ефект.Макар и с леко бавно темпо той успя да отдели количество чакра.Сега за да може да ходи по дървото той трябваше да пренесе това количество което беше отделил и да го разпредели в стъпалата си.Той се отпусна като вече не беше свил толкова много очите си.Количеството чакра бавно но славно се движеше към ходилата му.През това време Райто държеше сийла и си казваше: "-Дааавай,даааваай,даавай" като внимаваше. Кагами след някакъв интервал от време успя да се справи с това.Сега трябваше да раздели количеството на две части като не трябваше да забравя,че за да може да направи нещо кадърно бе нужно той да ги разпредели равномерно.Отново си представи вече напълнената малка чаша символизираща отделената му чакра.Райто образно си представи две малки чашчици играей ролята на стъпалата му.Момчето сипа първо във едната страна след това в другата по-равно. Чашките се напълниха а през това време Кагами бе свършил с разпределянето на чакрата си.Това доста му помагаше.Райто отвори колебливо очи и издиша и вдиша.Сега трябваше да провери дали всичко беше наред и дали ще може да направи поне 2-3 крачки.Ако успее това щеше да е голям успех за него. Но за да не се отплесне момчето събра смелост и се затича към дървото.Той не спираше да мисли за чакрата си като внимаваше да не загуби контрол.

Момчето направи 4 крачки и залитна надолу...

» Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Катсу]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Харука)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Кайрин]