Тренировъчна площадка 1 [ Отбор Ямако]

Момчето направи цели 10 крачки. Голям напредък. Сякаш се усавършенстваше доста бързо. Останаваха му още толкова.

- Ихааа, браво на мен – похвали си се сам Райто щом видя колко много е изминал. Въпреки това не трябваше да спира дотук. Имаше още толкова път да извърви. Момчето продължаваше да си мисли само за чакра състоянието си като продължаваше своите крачки към успеха напред. Кагами се стараеше с всичките си усилия за да направи този опит кадърен. Той за миг погледна назад и забеляза че гадната карга и сенсеят са втренчали погледи в него .Сенсеят не не се бе помръднал само беше врътнал главата встрани. – „Кой знае какво си мисли” –каза си наум момчето. –„Но не не трябва да мисля за това сега” – и разтърси глава. Не трябваше да се разсейва иначе щеше да се намокри а най-малко Райто искаше това. Той затвори очи и почувства чакрата в краката си. Усещаше нейната топлина така сякаш е стъпил върху нещо топло. Чувството беше невероят и Кагами се усмихна макар да не беше с отворени очи. Чернокоското искаше да стане силен и този начин беше начинът по който това трябваше да стане. Та каква нинджа щеше да бъде ако не знае основите. Без това да можеш да управляваш чакрата си, Райто няма да може да бъде нинджата за каквато винаги е мечтал пък и няма да може да прави никакви техники. Щеше да му е трудно без това умение, затова Кагами беше затворил очи и усещаше своята синя енергия. Езерето не беше малко така че момчето беше изминал повече от половината за отрицателно време. Сега трябваше просто да продължи във същият дух. Той нямаше да се предава затова внимаваше в чакрата си и нейната ротация. Това да мжеше да ходиш по-вода просто беше сбъдната мечта на Райто. Понеже той толкова не харесва водата. Райто стисна зъби и продължи напред като внимаваше със всяка негова крачка. Трябваше да приключи това. Топлият вятър от време на време се появяваше и сменяше формата на косата му. Но Кагами се беше съсредоточил и това въобще не му правеше впечатление. Той дишаше спокойно опитвайки се да запаси съмооладание. – „ Добреее, можеш,можеш” – каза си Райто за да се подкрепи със психическа увереност. Щом можеше да накара съзнанието му да стане едно с тялот му всичко може да се постигне. Дори и минаването на това голямо езеро. Той отново потъна дълбоко в съзнанието си и започна отново да ходи по водата. Райто вярваше че може и иска да успее. Затова беше дълбоко застинал в задачата да успее. Но все пак мускулите му бяха изтощени. Крайницете му все още натежаваха и най-вероятно това бе причината за неуспеха при първият опит. Кагами затвори очи за момент и изчисти съзнанието си. Всичко, което усещаше беше вятъра, водата и земята. Опитваше се да постигне синхрон с природата. Надяваше се това да му допринесе за успехът. Постигайки добър самоконтрол винаги би се отразило върху лимитите на една нинджа. Отваряйки очи Кагами се съсредоточи още по-дулбоко. Лекият ветрец го караше да потреперва от време на време, но той се мъчеше да не показва това пред сенсеят му, който явно се бе заинтересувал от това което прави чернокосият. Дали се надяваше за още малко забавление или имаше силни надежди за успехът на момчето не беше ясно. Райто концентрира чакрата си и съзнанието. Трябваше да извърши всичко с голяма прецизност. Щеше да направи, така че този път той да се изсмее. Не желаеше да се излага втори път и затова бе готов да даде всичко от себе си за да започне да върви по водата. Вече знаеше как стоят нещата. Имаше нужда от повече чакра и по-добър контрол над нея. Това усложняваше нещата двойно сравнение с предишното изпитание. След момент кракът на младото момче потрепна. Беше очевидно, че се готви да опита отново да завърви по водата. Но този път по лицето му беше изписано по-голямо самоуверие. Явно чернококто момче се беше превъзбудел след забележителния си упeхa след катеренето и това успя да го провали във вървенето по вода и по точно първият опит. Но нищо не бе изгубено. Райто повдигна кракът си и се отправи към отсрещният бряг. Усети как тялото му докосна езерото. С учестено дишане и забързан пулс той спусна кракът си и стегна тялото си и започна отново да върви напред.

Момчето измина 18/20 крачки.. Напредваше бързо и почти беше изминал пътя..

Колко малко не му оставаше на Райто. Той тъкмо си помисли че е свършил и е прекосил езерото отвори поглед и забеляза че го дели съвсем малко. За да не се издъни той отново притвори за момент очите си.Кагами отново потъна дълбоко в съзнанието си и започна отново да ходи по водата. Райто вярваше че може и иска да успее. Затова беше дълбоко застинал в задачата да прекоси веднъж завинаги така инатливото езеро. Той продължи напред без да се съмнява и без никакви колемабания в чакрата намираща му се в долната част на краката.

Офф. Не беше много трудно Тренировъчна площадка 1 [ Отбор Ямако] - Page 3 954362

Чакра молд лвл 2

+ 2 ИНТЕЛЕКТ!

Райто стъпа на другият бряг и скочи от радост като се засмя с широка усмивка. Той отново премина езерерото и отиде под едно сърво и седна. Трябваше да си отдъхне малко за да продължи с тренировките.

Сенсея също се излегна , в очакване на ученика си, отново да реши да тренира.

Шимозуки отиде при тренировъчната площадка и започна да търси сенсея си.Той се разхождаше по една пътечка и викаше:
-Сенсей....Сенсей!
Шимозуки видя че няма да намери скоро сенсея и легна до едно дърво.
-Офф....Мамка му!Къде се е заврял сега пък този!-изпуфтя Шимозуки.
Момчето отпочина и тръгна по-дългата необитаема пътека търсейки сенсея си.......

- Нао? - Чу се глас.

-Кой ме вика?-попита Шимозуки

Ямако се провикна:
-Аз? - той стоеше излегнат до едно дърво и пак мързелуваше... Явно това беше неговата специалност..

-Кой тиз?-питаше Шимозуки усъмнено
Момчето продължаваше да скита по една пътека.Навсякъде се чуваха само гласовете на птички и един друг който го викаше.Шимозуки знаеше че можеби е в опасност и беше нащрек.Но в един момент.......

Пред него се появи един мъж, внезапно без да го усети..
-Аз съм твоят сенсей.. Предполагам си дошъл да тренираш.. Е, с какво искаш да започнеш?

-Ъгх...-стресна се Шимозуки-Пфф...Бъди по-внимателен!Но да караме по общество.Искам да започна с чакра молд!
Шимозуки като видя сенсея на външен вид още отсега разбра че ще се разбира с него.
-Давай да започваме!

Сенсея хвърли един кунай на десет метра по едно сърво и каза:
-Достигни куная като използваш чакрата си..

Шимозуки знаеше за какво става въпрос горе-долу.Той трябваше да изкачи десетина метра по дървото контрлирайки си чакрата равномерно в двата крака.Той се загледа в дървото после в сенсея му,който почти несе бе мръднал,а само беше подместил врата си.Шимозуки си каза: "Тоя пък ся к'во си мисли за мен,но не трябва да мисля за тва".Шимозуки разтърси глава и се концентрира.Той единствено мислеше за успеха.Когато събра достатъчно чакра,той започна да я разпределя равномерно по двата си крака.След това въздиша дълбоко,затвори очи и си каза : "Сега или никогааа" и...... To Be Continue... xD

офф.в рамките на шегата

Той направи цели 2 крачки и бум на земята. Сенсея го погледна отгоре и каза:
-Аре е.. тва ли можеш само?

-Ъгхх-изнервисе Шимозуки-Ако мислиш,че няма да успея много се лъжеш!
Шимозуки се стегна и реши,че този път трябва да успее.Момчето абсорбира чакра и си каза :"Ако сега не успея тоя ще ме дразни цял живот".Шимозуки разтръска глава,запретна ръкави и застана мирно.Той затвори учи казвайки бавно на сенсея си"Ще успея".Шимозуки се почеса по главата после пак застана мирно.Той абсорбираше и абсорбираше... чакра.Когато най-накрая беше готов той отвори рязко учи и тръгна към дървото,като съндалите му посиняваха отдолу.

Момчето беше много надъхано, но уви този път направи само 2 крачки.. Оставаха му 6..

Момчето стана след леката дрямка и реши да направи една добра тренировка като повичши силата на основни техники.Първо той смяташе да загрее и да обиколи площадката няколко пъти. Вече станал момчето разтегна ръце и се прозя. Чернокоското си сложи сламената шапка на главата и тръгна да тича. Не беше казал нищщо на сенсеят, но той и без това беше зает да гледа друго момче дошло на тренировъчната площадка. Вече преминал през адът наречен чакра молд, едва ли имаше друго, което да страсира Райто. Вече можеше да си контролира чакрата както си поиска. Вече тръгнал да тича момчето си фледаше някакви работи по време на обиколкота. Кагами си тичаше спокойно, като забелязваше големите листа на широколисните дървета на територията на площадката. Те не пропускаха много светлина така че това до някаква степен прилягаше на Райто, карайки го да се чувства добре. Това беше първата обиколко и нищо не се бе променило откакто за последне път Райто бе правил обиколки. Горещият вятър също му харесваше. Малко го караше да му се доспива, но това се неутрализираше от факта, че момчето се движи. Вече след първата обиколка Райто нямаше никакви проблеми да продължи. Той мина през погледа на сенсеят с дебилната си усмивка докато той се направи, че сякаш нищо не е минавало. Кокото и да продължаваше Райто си виждаше все същите работи, които му бяха вече до някъде изтъркани. Това пбаче въобще не го интересуваше толкова знаейки че трябва да направи поне пет обиколки на тренировъчната площадка. Готиното беше ,че той вече нямаше да е сам поне щеше да има някой, с който да си разговаря повреме на почивките. Момчето му се струваше приятно и след като заобиколи втори път площадката забеляза, че може би партньорът му тепърва навлиза в чакра молда. – Хмм.. – подсмя се Райто като пак мина през погледа на сенсеят този път без нищо да показва или да се усмихва, а по скоро главата му беше обърната към другият генин. Кагами започна своята трета обиколко. Този път някъде по средата забеляза връбчета, който се гонеха както и една катеричка да търси за храна. Стори му се че животът на площадката сега беше дошъл или всички животни и насекоми сега започнаха да се показват. Какато и да е момчето продължаваше да си тича съвсем спокоен. Той движеше ръцете и краката си като някой атлетист. И дишането му не представляваше обикновенното дишане. Кагами вдишваше през носът и издишваше през устата. Така той повече се затрудняваше като не доставяше достатъчно кислород на организма си, но такава беше тренировката. Искаше да си повдигне бързината. След като отнво се озва на поляната където се намираха сенсеят и другото момче Райто махна на учителят и стремглаво продължи към четвъртата си обиколка. Той свали шапката от глава си като реши последните обиколки да ги направи на спринт. Момчето навлезна в малката гора намираща се на тренировъчната площадка и леко се приведе. Той започна да ускорява, като усещаше как сърцето му започва да бие все по бързо и по-бързо. Усещаше как вятърът минаваше през черната му коса, крайки я да заема какви ли не прически. Той беше изпънал ръце назад както правят истинските шинобита. Момчето продължваше да бяга бързо като присви чите си и се изтреля напред към завършването на тази обиколка. След като стигна на поляната мина като светкавица пред учителят си. Той тъкмо беше затворил очи за секунда и полъх вятър го обля карайки дългата му коса да повръкне в посоката на Кагами. Но Райто вече беше напът да направи своята последна обиколка преди да започна с нинджуцу техниките, които искаше да подобри. Бързото му тичане прогони всички животни от участука където се намираше младито шиноби. Птичките литнаха и заминаха със странните си мелодийки а останалите животни се покриха незнайно къде след тайфунът с името Райто. Ето че и достигна към последната фаза на обиколката и се закрещя. –АААА- като се изправи и стисна зъби както и изпъна дланите си и тичаше доста смешно. След като мина сенсеят момчето се спря на 3 метра след местоположението на сенсеят. – Ху-ху-хуу – каза той като стисна бицепса си с едната ръка и и след това плесна с ръце и се ухили. След това момчето реши да похване Хенгето. Макар да знаеше как се прави той искаше да може да се трансформира освен в хора и животни. – Ха! – каза момчето и се пробрази в облика на сенсеят от академията. След секунда пушек пак се вдигна и се чу – Ха! – и Рато се беше направил в обикновенен стол. За да усвои това умение той смяташе че е редно да се преобрази на няколко неща, които беше видял в последните няколко дни. – Ха! – се чу отново и генинът се появи във формата на сенсеят. Този път учителят му се обърна и го погледна изпод вежда. След като видя, че може да се трансформира в големи работи момчето се съсредоточи и изрисува в главата си формата на малко камъче. Той отново направи бързо знакът и се опита да се превърне в малко камъче. Не знаеше дали е успял, но сега предсоеше да разбере. Той се оказа голям камък. След това пак беше в облак от дим. – „Еее, нищо и това е напредък” – каза си Райто свивайки дланта си. Хенгето беше една от елемнтарните техники но вдигната на следващото ниво можеше да послужи за много високи цели. Но момчето не трябваше да спира да тук. Още не беше завършил целта си да се превърне в малко камъче. Явно му липсваше концентрация, отнво. Беше заблян и времето беше толкова прекрасни, че въобще не му се тренира. Райто вече бе захванала с това и нямаше да се откаже дори да му коства повече време. Затвори очи и скръсти сийла. Реши да си припомни какво знае за чакрата докато се концентрира, защото си мислеше че по този начин ще има по-голям ефект в извличането на чакрата - "Чакрата се образу, когато физическата и духовната енергия се слеят в едно. Тя е най-важната част във всяко джутсу. Тя циркулира из цялото тяло по нещо като чакра каналчета и може да 'излиза' през точки от тялото ни. По различни начини, чакрата може да бъде манипулирана като един от тях е сийлове с ръце. Това е основното! По-нататък може би ще разкрия и други неща за чакрата, но тук ни научиха само на това. Мисля си, че събрах достатъчно чакра и този път е повече от преди. Дано сега ми стигне, за да направя техниката както трябва." - беше последното, което Кагами си помисли преди да изрече Хенге. Сенсеят му хвъляе от врем на време по някой поглед, като се чудеше какво точно е намислил. След това Райто стана и се усмихна и направи пързи 10 поскока. Пушекът вече се беше премахнал и той можеше да опита да се превърне в други същества. Той се обърна с гръб към сенсеят като затвори очи и опита да се превърне във гаргата, която беше видял докато тренираше ходенето по вода. Кагами затвори очи и направи един сийл. Той много добре взе да се замисля как изглеждаше горзното пернато. Започна от главата трябваше да запомни физиономията на лятящата твар. След това премина към тялто, като се беше съсредоточил да изкара перата на жовотното до перфектно. След това много внимателно си припомни черните крака на животното. След това в мозъкът му се появи целият образ на животното. – Ха – каза момчето като беше облян в облака прах. Е това, което се видя не беше никак приятна гладка. Не приличаше въобще на нищо и Райто отново си стана той. С упоритост човек може да постигне много и тук беше мястото, където Кагами трябваше да покаже това. След вече 3-тият си опит той прецени, че няма нужда от повече апък може и сенсеят да прецени дали да продължи или не. Чернокоското си избра дриго животно много срещано по улиците на Коноха а по точно, котката. Като малък Кагами много искаше да си има коте, но родителите му не даваха, понеже искаха нищо да не поврежда техните мебели или друга част от покъщината. Той си представи една черна котка със светло зелени големи очи. Отново в съзнанието му изкочи обликът на въпросният бозайник. –Хммм – замрумка Райто като седна отново на земята с присвити очи. Това взе наистина да става трудно, но трябваше да го тренира. За толкова кратко време да се промени няколко пъти в различни форми. Той се понапъна и направи първият си опита. Да макар да не очакваше кой знае какво след това направи още два бързи опита като очакваше да има поне леко подобрение в тялото. Вече направил по няколко опити в различни неща Райто реши че е време да премине към друга техника, която си струва да подобри. А имено Каваримито. Той плезна няколко пъти с ръце за да се отплена от нещата, които му пречаха да се се събери мислено. Toй отиде до едно дърво и реши да опита. Той се опитваше в ръцете си да направи слой или по-скоро малка формичка от чакра, като използваше изображението на момче в подсъзнанието си. След като беше готов с това генинът вкара рязко повече чакра във формичката, като се опитваше да я направи голяма точно колкото самият него. След като я беше направил на някой места той щеше да му е свободна, а на други по-тясна, но важното беше да се побере напълно и да прилепне за формичката:- Каварими.Извика младока, като довърши сийловете и през цялото време внимаваше за детайлите по тялото насобственото си тяло. Той се опитваше да не се раз концентрира, защото при такъв случай можеше да направи огромна грешка и по дървената му кукла да се появи огромен нос, опашка или дори големи мъжки полови органи върху тялото на дървеното му аз. Все пак сега беше моментът, сега Райто щеше да разбере дали е имало смисъл от две години тежка работа и здраво учене и сега щеше да разбере дали ще бъде способен да направи нинджа техника без да се издъни. Целта на това не беше да се превърне във обикновенно дърво ми да направи дървено аз. Това представляваше вдигането на Каваримито. Райто за всеки случай реши да опита отново. Той започна с бързи темпове да изкарва събраната в ръцете чакра извън тях и в същото време се опитваше да огради тялото си. Този път се стараеше повече, защото в предишния опит вероятно точно този етап го беше пропуснал и искаше да го направи както трябва. Не искаше това да се случи отново. Концентрацията му беше добра, а чакрата с всяка изминала стотна от секундата го ограждаше по-добре. Няколко секунди и вече почти всичката вътрешна енергия от ръцете му излезе навън, като почти го беше обградила из цяло. Още една-две секунди и това, което Кагами искаше стана. Чакрата го беше обградила напълно, като следваше формите на тялото му. Всичко беше както в предишния опит, с изключение на старанието. Така, щом всичко беше завършило младежа само си помисли "Каварими” без да издава звук поради същата причина, която беше спомената преди и се опита да смени местоположението си с това на този толкова желан дървен Райто. След тези опити момчето стана и се поразходи малко. Трябваше му малко врем да забрави за всичко и да си взема малко повичка въздух. Колкото и да беше тренирал нямаше да може да продължи понеже рова му се струваше а и го чувстваше доста изморително. Затова той отиде да едно напълно непознато дърво и си сложи шапката така че пред очите да му е тъмно. След това скръсти ръце и реши така да постои малко.

Цел на тренировката:
- Хенга lvl2
- Каварими lvl2
- Бързина

Офф. Кой ти е писал Буншин , Хенге и Каварими лвл 1?! Дадах ти толкоз, щот само си се опитал ама нищо не си напрайл щот няма горен лвл и си няам и идея кфо да ти дам за буншин и Каварими... Чек ти ги прочета.

Нови статове: 5 бързина + 2 сила + 1 бързина + 2 бързина+ 1 сила+ 2 интелект
Общо:
8 бързина
3 сила
2 интелект

Не ти давам такива статове, защото се противи, а защото ти го четъх.. А хубави статове давам , като чета и преценя какво точно си използвал в тренировката си и под какво количество.

-----------------
Сенсея му се усмихна, извади 3 куная и започна да замерва центъра на една мишена, като и 3та се забиха точно в центъра, а той ги хвърли едновременно. Единия с дясната и двата с лявата ръка. Защо? Беше му скучно, докато чакаше ученикът му да си почине.

Момчето се събуди след дългият си сън. Той оправи сламената си шапчица и прогледа странно. Кагами се изправи иб еше решил, че вече е крайно време да започне да тренира отново. Заради различни причини, не беше тренирал сигурно около няколко часа и сега трябваше да възвърне формата си с една много добра тренировка. Първо трябваше да загрее малко. Плана му беше да направи няколко обиколки на тренировъчната поляна както винаги. Започна бавно, за да не се измори. Все пак не искаше да се изтощи от обиколки на поляната, а после да не може да направи нищо от умора. Той продължаваше да прави обиколки. Беше някъде на петата. Помисли си да направи още толкова и да започне със същинската тренировка. На седмата обиколка почна малко да се задъхва, но нямаше да се откаже. Щом я завърши, реши, че трябва да се забърза малко. Последните 2 обиколки малко го измориха, но той вече беше загрял доста добре краката си. Мислише да направи и тренировка за сила, затова трябваше да загрее и ръцете си. Започна да ги разтяга по нормалния начин. Разкрачи крака и започна енергично да докосва с лявата ръка, десният крак и обратното. Така загряваше кръста и ръцете си. Щом свърши с това, следваше другата тренировка. Вдигна лявата ръка високо над главата си и ги задърпа назад. Същото направи и с дясната ръка. После започна да прави енергични кръгове с двете си ръце. Последната част от загряването на тялото си беше да вдигне лакътя си до рамената, а с останалата част да прави енергични кръгове. Щом свърши и с това, беше време да започне със същинската тренировка. Първо трябваше да направи тренировката за сила, защото все още е свеж и можеше да прави повече лицеви упори и набирания. Плана му беше да направи 4 серии по 50 лицеви упори и 4 серии по 50 набирания. Щеше да ги редува и така да ги смеси. Първо започна с лицевите упори. Понеже беше първата му серия, ги направи доста бързо. До 40тата нямаше никакви проблеми. После малко се забави, но това не му попречи да ги завърши. Щом свърши с първата серия, се изправи и разтърси ръцете си, за да задържи мускулите си загряли. Почина си около 2 минути и настъпи към набиранията. Отиде до едно дърво и се загледа дали е стабилен клона, за да го издържи. Щом се увери, че това ще стане, той се хвана и започна да се набира. Бързо ги правеше до 35-тата някъде. После малко бавно продължи, но все пак продължаваше. Мускулите му се напрегнаха и вените му изпъкнаха. Все пак успя с усилия да го направи. Пусна се от клона и за малко да падне, но това не стана. След това трябваше да направи и още една серия от лицеви упори. Той застана на колене и започна да ги прави. До към 40-тата се справяше добре, но започне доста да се изморява. Едва-едва направи петдесетата. Поне успя да ги направи. Щом я направи, седна на земята, за да си почине. След малко, се изправи и си каза:
- Още малко и ще си почина.Щом каза това, се изправи, хвана се за клона и започна да прави набирания. Този път не ги правише бързо, за да не се измори. Правеше ги равномерно и напредваше. По този начин не се измори толкова много и явно вече така трябваше да ги прави. Макар че към края ги правише леко трудно, успя да ги направи. Щом свърши с тях, се пусна от клона. Позамиси се малко дали да си почине или да продължи. Реши да спре точно на половината. Това значи, че щом напарви още една серия от лицеви, ще си даде тайм аут. Той застана близо до дървото и започна да ги прави. Първите 30 бяха направени без проблем, но малко почна да се задъхва. Това не беше добре. Явно умората си личеше. Все пак продължаваше. Към 40-тата вече се затрудни. Започна много да се поти, но ги правеше. С много усилия успя да ги направи и щом свърши, се струполи на земята. Беше доста изтощен. Допълзя до дървото и се облегна на него. Постоя около 10 минути, колкото да се върне енергията в тялото му и вече беше готов да продължи с тренировката. Изправи се и отиде до клона. След това се хвана на него и започна да се набира. Последва същата стратегия като предишния път и доста добре се справяше. Почти не се задъха. Явно беше станал по-силен и беше усъвършенствал техниката си. Щом свърши с набиранията, се пусна и без да губи време започна да прави лицевите упори. Доста добре вървеше след почивката. Явно е натрупал малко сила от последните серии и сега ставаше по-лесно. След края на серията беше леко задъхан, затова си почина малко преди да започне с набиранията. Изправи се и се хвана за клона. Започна да ги прави като предишния път, но умората си каза думата. Все пак ги правише лесно до 40-тата някъде. После малко трудно, но все пак успя да ги направи. После се пусна от клона и се облегна за около 5 минути на дървото. След това се изправи. Оставяха му още само по една серия от двете. Искаше да е добре отпочинал, за да ги направи без проблем. Легна и започна да прави лицевите упори. Не се запъна нито веднъж и ги направи без проблем. След това се изправи и без да чака започна да прави набиранията. Този път на 30-тата започна да става малко по-трудно. Явно трябваше малко да си почине. На 45-тата беше целия потен, но продължаваше без да се колебае. Едва ги направи, но все пак свърши. След края им, се строполи на земята и се облегна на дървото. Идваше му да си подремне, но нямаше време за това. След 10 минути се изправи и разтегна отново краката си, защото смяташе да направи тренировка за бързина. За да загрее напълно, направи обиколка на поляната на спринт. След като свърши беше леко задъхан, но беше напълно загрял. Плана му беше първо да направи няколко спринтчета на 100 метра, а за финал да направи 20 обиколки на поляната. Направи една линия на тревата и започна да брои 100 крачки, което щеше да е 100 метра. Поне това щеше да е най-близкото до това разстояние. Щом ги изброи, направи по-дълга линия с крак, за да не се бърка при бягането, защото докато бяга, може малко да се отклони и по този начин да не види линията. Затова я направи по-дълбока и дълга. После застана на висок старт и пробяга разстоянието до другата линия. За малко да я изпусне, но я видя и успя да спре на време. Щом спря, отиде до нея и я продълба по-надълбоко. След това направи нисък старт и пробяга отново разстоянието. Плана му беше да редува нисък и висок старт. Първите 2 опита бяха нещо като загрявка. Следващите щяша да са същинските опити. Застана за висок старт и се изстреля напред. Щом завърши, си помисли, че май е по-добре с нисък старт. Застана отново на линията, този път ниско и ги пробяга отново. За да бъде сигурен, реши, че трябва да избяга по 5 пъти разстоянието с нисък и висок старт.
След един километър избяган от спринтове на нисък и висок старт, той малко седна да си почине, защото беше изморен. Седна на земята и си отдъхна малко. Много беше избягал. Дано после бързината му да се подобри много повече от преди. След почивка от около 5-6 минути, той беше готов да продължи. Реши да направи 4 много бързи спринта, като тръгне с нисък старт и щом мине 100 метра, да не спира, а да се обръща и да продължава веднага, без да спира. Това беше едно много добро упражнение. Застана той за нисък старт и се изстреля напред. Първият спринт мина доста бързо и не се затрудни въобще. Сега трябваше да се обърне, без да спира. Едвам промени посоката си. Направо направи дупка в тревата с краката си, но успя да се обърне. След това се изстреля за втория спринт. Щом го завърши и него, се обърна, този път по-лесно, но все пак забуксува в тревата. Както и да е, той продължи да спринтира и завърши и другото разстояние. Трябваше да се обърне и това щеше да е последното. Завъртя се малк трудно, но за щастие успя. В последната дължина, реши да даде всичките си сили. Малко трудно, но завърши. Успя да го направи и беше направо невероятен бърз. Затова след като завърши, се струполи на земята от умора. Заболяха го краката. Пък имаше и нещо друго много важно да прави преди да свърши тренировката му за деня. Явно трябваше първо да си почине, че тогава да продължи с изморителните тренировки.
- Сила
- Бързина

Офф. 8 сила + 5 бързина + 1 интелект

След като за пореден път се събуди момчето стана и пак се прозя. Райто си сложи шапката на главата. Той погледна към сенсеят.
- Сенсей,какво трябва да направя за да подобря още чакра молда си? - попита момчето махайки останалата трева от елечето си.

» Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг]
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Катсу]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Харука)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Кайрин]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)