Академията

- Добре..Започни с Хенге- каза сенсеят и седна на бюрото си и зачака..

- Оопа - каза Райто като скочи от чина. Той разкърши пръсти и се подсмихна с широка усмивка. FACEМомчето свали шапката си и тя висна на гърба му понеже в краищата имаше връзчици.
- Добрее, хенге - каза си тихичко Кагами.
върляше бързи погледи, към разни предмети след което спря черните си очи и ги отправи към лицето на сенсея.
„Мисля, че този е най-подходящ!” – измрънка Райто под носа си, защото разсеяният сенсей явно бе забравил да уточни, в кого точно трябваше да се превърне момчето. След като преговори цялата си теория на ум, чернокосото момче започна да оглежда доста обстойно мъжа, който стоеше пред него, именно защото не бе много лесно да запомниш сплашващия му външен вид. Най-напред хвърли студеният си поглед към лицето му, като се опитваше да запомни дори и най-малката подробност, защото не искаше да разочарова сенсея като му направи някое допълнително око, или пък случайно да го издокара с три крака. Когато запамети търпеливото изражение на целта, в която трябваше да се превърне, в съзнанието си, новобранецът продължи да оглежда мъжа, като бе наистина съсредоточен да запомни външния му вид. След като усети, че вече сенсеят не иска да излезе от съзнанието му, Кагами затвори очите си, за да бъде по-концентриран при събирането на чакрата си. Той усети как предвижващата се по тялото и затоплена чакра го погъделичква лекичко, но се опита да пренебрегне този ненужен фактор. Не измина много време, когато все още невръстната нинджа почувства, че сега бе точния момент да изпълни техниката. Черноокият отвори очите, направи знака с ръце и извика някакси тромаво, но с леко усещаща се увереност
- Хенге! ..

Момчето се трансформира успешно в сенсея. Учителят хареса как момчето се е транформирало в него и каза:
- Добре..Продължавай с Бушин.. - и взе една книга да чете от чекмеджето..

Момчето се зарадва от успеха си.Макар да не бе толкова добре със историята относно Коноха, той бе решен да оправдае недостатъците си с успехи в техниките. И отново т облак излезна пак Райто с неговата си усмивка.
- Добре,яхуу - зарадва се академикът като накрая си ръкоплясна няколко пъти. Както му беше провървяло добре момчето отново приклкна и плесна ръце и шумът разруши тишината. След това веднагически направи обикновенен знак.Очите все още сияеха от радост, поради вълнението, което бе изпитал преди броени минути, когато научи своята първа техника в своя дълъг шиноби път. Знаейки, че ще запомни това чувство до края на живота си, шинобито побърза да се концентрира в изпълнението на новото джутсу, защото искаше час по-скоро да усети тази тръпка отново. Тръпка, за която всяко шиноби мечтаеше да усети, усещане, което да го стимулира и да му даде сили да продължи напред. Както обикновено, Райто затвори очите си, за да бъде опитът му по-съсредоточен, което от своя страна водеше до успех.
Младият Кагами допря дланите на ръцете си една до друга, но не защото бързаше да направи своя първи опит, а именно защото това бе неговата най-удобна стойка при събирането и движението на чакрата си. Той също така постави крака си на ширината на раменете и започна бавно по бавно да раздвижва вече горещата си чакра. Нужни бяха няколко секунди в пълна концентрация, за да усети каква скорост и енергия и трябваха, за да раздвижи чакрата си точно като по учебник.Той затвори за малко очи усещайки в себе си енергия, която нямаше как да остане скрита. Той я стабилизира и успокои.Усещайки, че вече бе извършил всичко, което бе необходимо за тази техника, незрялото момче вдишна и издишна няколко пъти, като задържаше въздуха за по няколко секунди. След това, той проговори със дрезгав глас , в който се усещаше все повече и повече решителност от когато и да било но и едновременно веселото му настроение:
- Буншин Но Джутсу! – извика Райто, искрено надявайки се да бе успял...

Момчето направи един хубав клонинг още от първия път.. Сенсеят се усмихна подигравателно и каза:
- Хмм.. Впечатлен, че успя от първия път, добре.. Продължи с Каварими

Райто отново се озова във облк от дим. Той размаха с ръце за да разкара пушека около него. След това чу какво му каза сенсеят и отново му блесна усмивката.
- Йооош. - каза той като козирува пред сенсеят. Момчето отново разкърши пръсти. той пак плесна с ръце с поглед леко стряскащ. Той се разтега и главата му започна да шари за предмет в който трябва да се преобрази. Знаеше, че обектът, който търсеше, трябва да е с размери близки до неговите. Очите му търсеха нещо специално, но изглежда нямаше да го намерят в това помещение и за това Кагами реши да използва един от близко намиращите се столове. Смяташе, че предметът ще свърши работа пък и не винаги в битка щеше да разполага с всичко, от което имаше нужда. Трябваше да се справя с това, до което успееше да се докопа и да оцелява на всяка цена.Той изправи стъпалото си на пръсти, а след това затвори бавно и спокойно клепачите си. За да придобиеше максимална концентрация, тя започна да диша доста дълбоко, като се стараеше да задържа въздуха си за по няколко секунди, преди да го освободи от белите си дробове. Когато нямаше какво друго да направи, за да подобри стойката си концентрацията си, Райто направи знака с ръце и започна да разбунтува леко, по-леко малко останалата си чакра. Чувствайки, че бе непреклоннен господар на чакрата си, момчето се съсредоточи в събирането и към една точка ,а именно ръцете, които в този момент, бяха неподвижни. След като успя да направи и това, той започна да си представя в съзнанието си, предмета с който искаше да се размени, а в този случай стола, който можеше ясно да нарисува в своята глава, или по-точно в своя вътрешен свят. Той можеше умело да си представи как се разменя с него, като се вдига гъст дим, но сега трябваше да превърне тази мечта в реалност. Стараейки се да не пропуска и най-малката подробност, Кагами продължаваше да върши всяка една от тези стъпки едновременоо, но в същото време бе доста вниматлен, защото искаше да усети точния момент за изпълнението му. Но ето, че не трябваше да чака още много. Когато успя да събере цялата си останала чакра и да си представи съвсем ясно предмета в главата си, Райто отвори очи си и отново съсредоточи погледа си върху столът на някой академист, чието име нямаше и предстара как е. След това въздъхна за последно и каза спокойно, но ентусиазирано:
- Каварими Но Джутсу!

- Браво , момче. - каза сенсея и му подаде бандана.

- Хи-хии - засмя се момчето като хвана банданата и я върза на вратът си.
- Благодаря за отделеното време. - каза момчето и се поклони. След това моментално напусна кабинета като тръшна вратата след себе си толкова силно, че без да иска щеше да откачи дръжката. А при сенсеят беше останал само прах във формата на Райто.

Изведнъж мъжът и жената се изпариха.. Изведнъж се чу един глас и някой потупа момчето по рамото.
-Хехе.. герой.. Какво правиш тук ?

Намиказе се изправи, погледна момичето и отговори:
- Тук съм да се запиша в академията!

- Чудесно, сега ми покажи Хенге. - Каза сенсея/ката.

- Каге Буншин? А да сетих се. Трябва да призова мой сенчест клонинг. Хах ще се опитам де.
Намиказе се замисли и си каза че Хенгето беше лесно и се получи от вторият път но сега трябва да направи и Каге Буншин. Събра ръце, затвори очи, концентрира чакрата си и звика силно:
- Каге Буншин Но Джутсу!

След миг отвори очите си и погледна към димът който се беше появил от опита му, и какво да види. Клонингът не се беше получил. Беше блед и проснат на земята като някой ранен войник. Той се обърна към Сенсея и му каза:
- Сенсей това няма да се получи. Но ще опитам още един път.

Събра отново ръце, затвори очи, концентрира се и силно извика:
- Каге Буншин но Джутсу!

След миг отново отвори очи и видя че клонингъ е долу/горе сполучлив.
- Това е то! Сенсей по добре е от предишният все пак нали?
Намиказе се засмя.

-Мда.. Дай сега Каварими.

Офф. Не пиши дали си успял или не си успял, защото това се счита за пауър плей. В един пост прави само по един опит, просто описвай повече обстановката, действията и мислите си.

Каварими.. хмм . Добре!
Момчето се стъписа. Каза си.. Каварими ли? Че аз дори не знам какво е това. Но поне ще се опитам да се сетя. Намиказе кръстота ръце, затвори очи и се замисли какво беше каварими. Без да дори да осъзнае чакрата започна да се разпределя по тялото му. Усети силен енергиен поток който му даде сила. - - - Каварими но джуцу!

Чудеше се дали се е получило?

Да.. хубаво.. ама нищо не направи..

Намиказе погледна Сенсейката тъжно и попита:
- Имам ли право на втори опит?

Пфф.. появи се лошата сенсейка ;д

- Имаш...

Шимозуки бавно... и бавно... се разхождаше по коридора тананикай си ,,къде е класната стая''.Както си вървеше се спря пред една голяма врата на която пишело ,,класна стая''.Той почука и отвори леко врата сякаш се плашеше от нещо.Видя един даскал облегнал се на стола.Шимозуки влезе и каза:
-Искам да стана генин!-и почака отговора на сенсея