Академията

Да.. хубаво.. ама нищо не направи..

Намиказе погледна Сенсейката тъжно и попита:
- Имам ли право на втори опит?

Пфф.. появи се лошата сенсейка ;д

- Имаш...

Шимозуки бавно... и бавно... се разхождаше по коридора тананикай си ,,къде е класната стая''.Както си вървеше се спря пред една голяма врата на която пишело ,,класна стая''.Той почука и отвори леко врата сякаш се плашеше от нещо.Видя един даскал облегнал се на стола.Шимозуки влезе и каза:
-Искам да стана генин!-и почака отговора на сенсея

-Кланът Хюга е известен с техниката им, която се предава по кръвна линия - Бякоган.Той е много по-различен от останалите кланове. В него са две семейства, главното и родственото семейство. Целта е родственото семейство да закриля главното семейство. Те съществуват само за това.-каза Шимозуки надявайки се да е вярно

-Добре.. Започни с Хенге

Момчето се зачуди в какво да се трансформира.Той погледна сенсейя и реши да се превърне в него.Шимозуки затвори очи и се отпусна.Премахна напреженито и се успокой.Концентрира се и се сръдеточи изцяло и напълно в това което прави,че не позовляваше на нищо да го разсее или разконцентрира.След това той прочисти ума си и погледна сенсейя.Огледа го от глава до пети и запони всяка една извика,размер и форма от тялото на сенсейя.След това по цялото му тяло започна да циркулира чакра.Той сръдеточи чакрата си в ръцете и направи сийловете след което каза:
-Хенке но джутсу

Момчето единствено сбърка коцата на сенсея..
-Не се харесвам така, хаха- засмя се сенсея.-Но добре.. Още един опит!

-Добре!
Момчето започна да се хвали само наум,,Добре се справям,все пак съм още малък,но ще успея''.След като си помисли тези неща и най-вече последните думи,той се бе така концентрирал,че нищо неможеше да го разконцентрира.Той започна да оглежда сенсея отгоре на долу няколко пъти.Затвори учи,започна да абсорбира чакра и направи сийловете и извика:
-Хенке но джуцу

-Добре.. Сега Бушин

Офф. Опитай се ако можеш малко повече да описваш техниката

Офф.Не ме бива в постовете такаче можеш да ме мъчиш по 2-3-4 поста

Момчето залитна назад ала успя да запази равновесие..
- Добре де .. не припирайте ...
* Що са сенсей е този*
Помисли си той... . Сега Шимозуки трябваше да вложи силите си в разбирането на новото джутсу.
При правилно изпълнение на буншин но джутсу, той щеше да се превърне в точно копие на на себе си
Макар и да изглеждаше съвсем просто, дори елементарно,момчето все още не можеше напълно да разбере как трябва да насочи чакрата си с такава точност, че успешно да копира всеки детайл от външния си вид. Беше му повече от ясно: обърка ли някой дребен, но важен елемент като например белег или прорез на видимо място; ще се издъни.
Шимозуки трябваше добре да огледа и запамети отлично всички подробности от тялото си след което да затвори очи, да се съсредоточи.. и да се опита да възпроизведе запаметения образ, използвайки обилно количество чакра.
Силно се надяваше, че предположенията и за начина, по който джутсуто трябваше да бъде изпълнено не бяха погрешни. Бавно допря ръцете си една до друга. Главата му не преставаше да прелива от прясно хрумнали идеи.
Затвори очи, несигурен в очакващия го резултат...
*-Буншин но джутсу!*

Момчето успя да направи един клонинг..
-Добре.. Каварими

Офф. С времето ще се подобриш спокс ..

Шимозуки свали ръката си от брадичката, стана от чина и се съсредоточи върху техниката. Тя беше сравнително лесна, както и миналата техника , но ефективна. Техниката заменяше човек с някакъв предмет, който е наблизо. Името на техниката също подсказваше какво прави. Той беше чел за тези техники и беше подготвен за тях. Имаше леко напрежение в него така като стоеше до учителя си. Страхуваше се от провал, но се надяваше, че ще успее бързо да свърши дйуцотата и да мине академията.Шимозуки се чудеше с какво да се замени. Той огледа цялата стая внимателно и заби погледа си в прозореца.
Там видя няколко вази и избра да се замени с една от тях.
След това затвори очи, избистряйки ума си от всякакви мисли изричайки думите:
- Каварами но джуцо !

-Опитай пак..

Добре!
Шимозуки беше уверен в себе си.Той знаеше и трябваше да оспее за да стане добра нинджа.Добре пак по същия начин,но самоче с гъбата за дъската!-помисли си Шимозуки.Той започна да абсорбира чакра.После я разпредели по равно на всяка чястица от тялото си.Започна бавно,пречиствайки си ума от всички мисли да придвижва ръцете си една до друга.Когато ги слепи премигна и извика:
-Каварими но джуцу

офф.ДАНО МИНАХ !!!

Момчето взе банданата си и отиде да го разпределят в отбор

-Хмм..Още един.-измърмори сенсея, като се приближи до момчето.-Добре, направо започвай със техниките..Хенге!

-Хмм.. Липсват шарките на вазата.. Опитай пак!- каза сенсеят окуражително.

-Добре.. Продължи със Буншин.