Мисията на Надара Саме

. . .

Вътре пишеше:
"Здравей нинджа.
За да изпълниш тази мисия трябва да отидеш до едно близко село на име Рюоша и да намериш рибар на име Аракне. Тя ще ти опише останалата част от мисията"

Мисията се стори скучна на Надара, но само се нацупи и попита жената къде се намира селото. След това тръгна натам намусено, с ръце в джобовете..

Той само излезе от офиса.. сега го чакаше мноого път..

Момчето мина през дома си, за да се подготви за мисия и след това тръгна извън селото..Докато ходеше си тананикаше някаква песен.. https://www.youtube.com/watch?v=VUjdiDeJ0xg

Той тъкмо беше излязал от своята къща..

Момчето си вървеше спокойно из селото и се насочваше към входа на Кумо..

Той се разминаваше с много хора по улиците. Изведнъж едно хлапе се блъсна в него.. Едва ли щеше да му направи впечатление, защото то беше с качулка.. и беше покрито цялото с някакво наметало.. единственото, което се видя бяха крачетата му. То просто каза:
-Извинявай - и продължи по пътя си..

Надара не му обърна внимание и само каза:
- Ни'шо..
След което продължи към входа на селото, вече забързвайки крачка..

Тогава той стигна до изхода на Кумо. Там две нинджи го спряха и попитаха:
-Къде си тръгнал млади момко?

Момчето си мислеше нещо и в първия момент не ги забеляза. След това без да спира се обърна към нинджите:
- Ъъъ..имам мисия извън селото..
И продължи да крачи със забързана походка..

Тогава единият му каза:
-Еми.. прибери си празния джоб.. много е некултурно така...- и сега Надара трябваше да забележи, че нещо му липсва...

Надара се вкамени за секунда, след като си опипа джобовете. Малкото лапе го беше ограбило до шушка..Тогава момчето с ядосана физономия, се втурна в обратна посока, тичаше като обезумял..

Но в тази тълпа нямаше как да го открие.. какво щеше да прави момчето. Да се надява за награда от мисията или.. да търси игла в копа сено..

Момчето се спря и огледа наоколо голямата тълпа като си мърмореше тихо:
- Да те е'а в лапенцето..
Надара се чудеше какво да направи.. Събра малко чакра и се качи на един магазин, с желанието да поогледа наоколо. Нищо необичайно не видя в тълпата, затова му кипна и се провикна със все сила:
- Няакойй..дааа е..виждал малко момче в черно..Едно такоя лапенце!!!- като посочи височината му с ръка..

Никой не му обърна внимание, а магазинера излезе и започна да размята метлата отдолу:
-Махни се от магазина ми.. гониш клиенти... Вие нинджите нямате ли си работа.. махай се от там.. - крещеше селянина. Тези на входа загледаха случката и бяха готови да се намесят.

-Еее, дядка що тогава ти не ми върнеш парите, а ?! Мълчи си там !- каза разгневено Надара, като използва Шуншин, за да влезе навътре в тълпата и да огледа.
Докато си вървеше си псуваше тихичко..Сложи си качулката, за да не рискува крадеца да го забележи пръв..

Тогава пред него се появи познат образ. Жена.. руса с очила.. това беше секретарката на райкагето. Какво ли щеше да му каже, заради това че не се занимава с мисията си.. Дали щеше да мине покрай нея?

Момчето се замисли като видя жената, но после реши че си въоразява и продължи да търси..Явно само това беше в мислите му сега..

Тя го последва и го попита:
-Надара-кун. Защо не сте на мисията си - очилцата и пробляснаха от слънцето а физиономията и беше строга.

- Ъъъ..Начи ти си била..- каза момчето и добави: - Някво лапе ме обра..до шушка.. - и продължи да го псува на ум..

Тя го погледна и каза:
-Продължавай мисията си и ще получиш някакво обещетение.. примерно 50 процента.. от парите ти.. Да си бил по-внимателен. Ако се противиш.. ЩЕ УМРЕШ! -след което той видя острия и поглед през очилцата и как тя стиска ядосано юмрук.

Момчето я изгледа злобно и тръгна напред, като добави:
- Ама да не се отметнеш..- и се затича към портата..
Вече не искаше да губи време..

Той тъкмо излезе от селото.. до сега щеше да спести много път, който го чакаше.. но явно.. трябва да стиге до селото.. дано се размърда малко.

Момчето осъзнаваше, че е загубило много време, но не можеше да спре да мисли за коварната кражнба на хлапето. Скочи на едно дърво и се отблъскваше от едно на друго, като искаше да стигне по-бързо, но и да не се отклонява..Продължаваше да мисли за грабежа, но донякъде беше лябопитен за мисията, тъй като от селото не му бяха казали нищо..

» Надара Саме
» Мисията на Даре мо Най