Мисията на Надара Саме

Той едва беше изминал 50 метра от изхода на селото.

Надара продъжаваше да скача от клон на клон и
гледаше да ускорява темпото..Все пак беше Тайджутсу мастър, беше свикнал на натоварване
и най-вече на бързина. Докато се предвиждаше имаше много неща, над които да размишлява..Чудеше
се какво мисли сенсейката му за него, след като вече започна да коментира тренировките
му. Той се радваше за това и също така се радваше, някой ден да срещне силен
тайджутсу опонент / Даре теб имам предвид / и да премерят сили..Искаше да
разбере до колко може да приложи техниките научени дотук. Искаше да се научи да
борави с новата си катана и да я използва в някое свое комбо. Мислеше в
следваща си тренировка да иползва тежестите, за да увеличи бързината си и да
изненада опонента в битка като ги свали. Така момчето минваше дълъг път, но и
имаше време да обмисли някой неща. Усмихна се и му стана любопитно какво щеше
да му направи секретарката на райкагето, ако беше отказал да се върне към
мисията си..Което му напомни за парите му и настроението му се развали. Момчето
си мислеше, а докъде беше стигнал? Стараеше се да поддържа бързо темпо..

Момчето напредваше доста, защото вече влажността и облика на гората започнаха да се променят..

Момчето усети, че приближава затова забърза още повече темпото..Колкото повече наближаваше , толкова повече се чудеше каква ще е мисията му. И като се беше замисли се сети, че той всъщност няма точното разположение на тази рибарка /жена май беше ;д /..Сега това нямаше значение. Веднъж що стигнеше селото щеше да мисли какво да прави , но наистина това беше важна подробност, за която секретарката не беше споменала нищо..И момчето продължи все така бързо, без много да му мисли. Въпреки всичко, все още смяташе мисията за скучна..

И изведнъж между дърветата се показа селото. То беше малко.. със около 10-15 къщурки. Намираше се на брега на морето и тук живееха само рибари. Сега какво трябваше да намери момчето и дали това беше селото?

Момчето извади бележката от джоба си и прочете, че трябва да говори с рибарка на име Аракне. Като за начало разгледа селото отдалече и се увери, че е на павилното място. Реши засега да влезе в селото и да разпита наоколо за рибарката. ''Колко би било трудно в такова малко село, сигурно всички се познават..''-мислеше си Надара. Момчето тръгна към входа на селцето..

Но всичко изглеждаше пусто..

''УТФ?!..''- мислеше си момчето. Започна да крачи натам насам спокойно и да оглежда наоколо с любопитен и същевременно смешен поглед..Мисията му се струваше все по-странна. Огледа се във всички посоки и се чудеше какво да прави. Накрая си избра една къща и почука на вратата, после и на друга, и на друга..

И накрая една старица му отвори. Погледна го и попита:
-Какво ще желаеш момко?

- Ъъъ..извинете госпожо- усмихна се Надара.-Случайно да познавате рибарка на име Аракне ? Много е важно да ми кажете, акоя познавате, защото съм на мисия..
Каза момчето и се поклони в знак на уважение към по-възрастната жена..

Потърси на пристанището.. - отговори жената и затвори вратата.

Момчето я заглед особено и след това въздъхна. Сложи ръце в джобовете и закрачи към пристанището. Ходеше си спокойно и гледаше към небето, защото в Кумо имаше много облаци..Докато си вървеше се чудеше що за странно село е това, но в момента не го бъркаше. Искаше да се прибере, да си вземе парите и да започне с тренировките. Мислеше си колко голям късметлия щеше да бъде ако взме парите от секретарката и намери момчето, което бе откраднало неговите. Така щеше да е на печалба. Докато си мислеше за това на лицето му се изписваше злобна усмивка..И така вървеше и си злорадсташе на ум / xDD /..Обстановката беше много по-различна от колкото в Кумо, където имаше толкова хора..

Той наближи пристанището. Беше една порутена колиба и един малък кей.. Какво щеше да прави той сега?

Момчето се бе унесло в мисли и бързо стигна пристанището. ''Що за пристанище е това?!''- мислеше си Надара. Приближи се и огледа наоколо провери кея и почука на вратата на колибата..

Едно малко дете му отвори. Той се усмихна и попита:
Какво ще желаете?

-Ъъъ..Познаваш ли жена на име Аракне, трябва да е рибарка някъде тук..а, хлапе? - каза момчето..

Русокосото момиченце се усмихна и каза:
-Да. Тя е моята майка.. Трябва да се прибере скоро.. Отиде за риба.. и от 3 дена не се е прибирала. Влез и я изчакай.

- Ъъъ..добре. Майка ти не се ли страхува да те остави съвсем сама за толкова време, а хлапе ? - и пристъпи в скромната колиба..

Това, което той видя бяха 3 деца.. 2 момченца и 1 момиченца, който се бяха сгушили на пода и си играеха. Наоколо нямаше нито столове нито нищо.. дори и маса нямаше. В камината имаше едно малко пламъче, което едва сгряваше стаята. Русокоската се усмихна и каза:
-Аз съм със братчетата и сестричето си - след което притича до тях. Те бяха толкова бедни, че се сгънаха под юргана и се гушнаха, за да се топлят.

''Ако имах пари в себе си щях да им дам..Д**а, глупаво хлапе!!!''-помисли си Надара и се облегна на стената, като зачака някой да се появи..

След около 15 минути вратата се отвори. Пред него стоеше поредното хлапе.. Той беше покрито с някаква дрипа и се виждаха само голите му крачета..

-Ама..УТФ?!- изкреще той.- Ти не си ли онова лапе дет ме ограби?!!!

Той се стресна и се опита да избяга, но не беше усетило, че се е затворила вратата. Завъртя се и се блъсна. Падна на земята и пред него се откри едно червенокосо момиче. Той не знаеше къде се намира и имаше малка цицинка на главата. Сестричките и братчетата и скочиха и започнаха:
-Како.. Добре ли си?

''Офф..така и така парите са отишли за добро..''-каза си на ум Надара и се приближи до момичето. Подаде му ръка и се усмихна:
-Ей, хлапе, добре ли си ?

Тя си потърка главата и каза:
-Ами.. да - след това бръкна под наметалото си. Подаде му един парите и каза:
-Изхарчих само 10 руо, за да купя храна за тях.. - и остави една кърпа, като я разтвори имаше един къшей хляб и 4 оризови топки. Малките седнаха да хапват, а голямата сестра застана от страни и ги гледаше, като се опитваше да прикрие гладът си.

» Надара Саме
» Мисията на Даре мо Най