Мисията на Надара Саме

Момчето отблъсна ръката на детето и му каза:
- Задръж ги..На мен селото ще ми ги възстанови..Отиди да купиш още храна и за сестра сестра си. Да не искаш да стои гладна?!-усмихна се Надара.

-Добре, деца..Спокойно. Хайде наяжте се ! - каза момчето на по-малките и се опита да разпали огъня в камината..Но все пак чакаше все още мистериозната жена да се появи..

- Пфф..Вие пък кои сте? Как ще карате жена с толкова деца да плаща къща?!- каза момчето като се изправи с ръце в джобовете и ги загледа злобно. След което се приближи:
-Аре, къш! Не е ваша собственост..
Надара беше много подразнен от тез двамката..

Надара използва Шуншин, за да отиде зад тях и се опита да им направи Сеннен Гороши..

Надаре се провикна на момичето да бяга. Опита се да хвърли един кунай по тях и да използва Динамично влизане. Планът му беше след това да ги удари силно в стомасите и да ги преспи..

Момчето не знаеше какво да направи, затова започна да прави някакви знаци. Планът му беше да заблуди двете мутри, че ще прави техника и те да се доближат до него. Тогава щеше да ги срита и да изпозлва Шуншин и да удари шефчето. Колебаеше се далище успее този път или двамката ще го изненадат с нещо?!

Момчето не знаеше какво да направи.. Опита се да използва Шуншин, за да спаси момичето и след това да се заеме с клонингите.

Изведнъж от някъде се появи димна бомбичка и се вдигна пушек. Как щеше да се бие момчето, като нищо не виждаше ??

Надра се затича на произволна посока, за да излезе от дима. След това ако видеше момичето ще се да се опита да я спаси, докато бомбичката е разсеяла враговете. Ако успееше след като димът се разсее щеше да хвърли няколко шурикена по клонингите и да използва Динамично влизане на шефа, за да го обезвреди. Незнаеше дали планът му ще сработи ..

Момчето удари шефа им и освободи момичето. Хвърли кунаите, но изведнъж от дима изкочиха двете мутри, тичайки яростно към Надара с кунаи в ръка.

Момчето се опита да използва Шуншин зад тях. След това щеше да ритне с всичка сила единия и да опита Шиши Рендан върху другия..

Момчето удари единият мъж и го запрати извън кея. Обаче докато правеше Шиши Ранден на другата мутра , шефът се свести и се затича към децата..Какво щеше данаправи Надара?

Момчето спря техниката си, кото просто ритна другия на другата страна. След това веднага използва Шуншин и отиде пред шефа, като му упря кунай в гърлото.

Шефът им всъщност беше много дребен и въобще не щриличаше на ниджа. Той се разбяга на другата посока, но се спъна в един камък и се удари в без съзнание. В този момент отгоре се зададе някаква жена, която като видя нинджите се затича към колибата:
- Не докосвайте децата ми! Ще ви платя.. само още един ден. - каза уплашено жената..

- Ъъъ..спокойно, аз съм нинджа от Кумо. Изпратиха ме тук на мисия. Явно вие сте Аракне. Еее, като оставим настрана двете мутри тук, каква е мисията ми ?

Жената се зачуди, но се успокои като видя банданата на момчето. След като прибра любопитните деца каза на момчето:
- Наех Кумо да спаси малкото ни село от тези лоши крадци. Повечето тук са стари хора и не могат да се опълчат на тези тук..Но проблемът е, че ние не можем да платим уречената сума.- каза неспокойно жената.
По-голямата сестра се обади:
-Тези пари ще помогнат.- като показа откраднатите пари.

Момчето се усмихна и не каза нищо. Взе парите и без да казва подробности, просто благодари.
- Ако някога се върнат тук, ме повикайте и ще ви помогна без пари!- ухили се момчето и тръгна към изхода на селото, без да ги чака да му отговорят. Вървеше си като гледаше небето и си мислеше за стореното днес. Може би все пак донякъде беше герой. На лицето му се изписваше доволна усмивка. Радваше се, че е помогнал..

Семейството го гледаше благодарно, докато той излизаше от селото ..

Момчето се обърна и отдалече каза:
- Сайонара..
След това продължи да се наслаждава на небето без облаци и различната природа. Знаеше, че го чака дълъг път обратно. Въпреки, че бесхе изморен от битката той се затича със все сила към Кумо. Искаше да се върне, колкото се може по-бързо. И докато тичаше устремено си мсилеше, колко всъщност се оказа инстересна мисията. Сега той щеше да даде парите си на секретарката, и тя щеше да му върне поне половината от изгубеното. Момчето си размишляваше и все повече ускоряваше темпото..