Няк'ва простотия за няк'во магическо училище хД ,,

Писала съм го миналата година /почнах де .. ;дд някъде по т'ва време../ Има много правописни грешки, пропуснала съм описаниее .. абе .. ужас .. Ако на някой му се чете, да заповяда: ..

Отворих очи и не знаех къде се намирам.Сънувах много странен сън , но имах чуството , че и преди ми се е случвало , но някък си ме плашеше.По едно време чух викове от първия етаж:
-Фредерик , ставай!Време е за училището , днес трябва да се запишеш!-аз станах , облякох се и слязох.Измих се и седнах на масата като се изненадах на приятната закуска.Беше пържени филиики със сладко и чай.Изядох две филиики , изпих си чашата чай , взех си чантата и тръгнах към влака.По пътя си срещнах Мико , изглежда и тя бързаше , но аз бях много любопитен и казах:
-Здравей!За къде бързаш?-а тя ми отговори задъхано:
-Отивам .. в училището за магии.
-А искаш ли да ходим заедно?Защото и аз съм тръгнал към влакът.-попитах я аз..
-Добре.-и ние тръгнахме..
Почти стигнахме до гарата , но една кола се движеше прекалено бързо , но тъй като виждах добре видях , че вътре имаше мъж облечен в черна роба , дори главата му не се виждаше много ясно.За малко да ни блъсне , аз хванах Мико през кръста и паднахме на тротоара.Шофьорът спря , май се огледа в огледалото и пак потегли.Навярно искаше да ни убие!Аз попитах:
-Мико , добре ли си?-тя кимна в знак на отговор.
Отново тръгнахме , стигнахме до гарата и се качихме на влакът.Влязохме в едно купе и седнахме.Аз я погледнах притеснено , страхувах се при падането да не се е наранила , но тя се усмихваше.Отвън тичаше момче , беше около дванадесет годишен.Сигурно търсеше полупразни купета.Аз отворих врата на купето и го поканих да влезе.Той каза:
-Благодаря ви!Много ви благодаря!-ние го погледнахме странно , когато затворих вратата един леприкон се удари във нея и той изчезна.Момчето каза:
-Аз съм Бен , а вие как се казвате?
-Аз съм Фредерик , а тя е Мико.-отговорих му аз..Влакът тръгна и навън по коридорите , започнаха да вървят разни черни същества , които преличаха на духове.Но не , те бяха пратени от училището.Бен попита:
-На колко сте?
-Аз съм на 12 .. - отговорих аз а Мико също:
-Аз също съм на 12..
Бен се усмихна и показа доста странна карта , същата каквато беше в сънят ми!Аз я отворих и по едно време сърцето ме сви.Започнах да изпитвам голями болки , но издържах.Загледах се в картата и започнаха да се стичат разни жълти , светещи чърти.Бяха нещо като пътища , а той ми каза:
-Това е картата на училището.Откраднах я от леприконите , за това ме търсеха!С нея ще можем да излезем ако има нужда...
Аз и Мико го загледахме странно а той продължи:
-...но навсякъде има леприкони и трябва да се научим как да сме невидими с магия.-ние го погледнахме тъпо и той каза:
-Еее , какво?!?Какво толкова казах?!?
-Няма нищо.-отговорих му аз като му върнах картата , защото имах чуството , че ще умра.
След време леприконите си отидоха и влакът спря на гарата в Грандфилд.Ние слязохме и тръгнахме към училището.Пред нас видяхме една огромна сграда , която беше с големи огради.Вратите и бяха напълно отворени.Зад нас излязоха още деца които се наредиха в колонка по трима.Решихме , че и ние трябва да се наредим така.Аз , Мико и Бен се хванахме за ръце и тръгнахме напред.На вътрешната порта имаше един човек който държеше огромна тетрадка.Стигнахме до него , той поиска имената ни.Ние си ги казахме и той ни пусна , но зад нас имаше три момчета които не ги пуснаха и аз не знам - защо..На другата порта имаше друг човек който раздаваше ключове с номери.Той ни каза:
-Заповядайте!-подаде ни ключ и допълни - Вие ще сте в стая 358.
Ние тръгнахме , и се качихме по стълбите , докато стигнахме етаж 3-ти.Там бяха всички стаи от 300 до 399.Ние намерихме нашата м отключихме я и оставихме чантите си с дрехи под леглата.Навярно там щяхме да живеем цели 5 години.Мико видя една бележка на която пишеше всичко и тя започна да чете:
-Посещени от родителите от 10 до 20 Януари , 10 до 20 Април , 10 до 20 Юни , 10 до 20 Септември , час - от 12:00 до 17:00. - тя взе друга бележка залепена на вратата и пак започна да чете:
-Закуска - от 8:00 , Обяд - 12:00 , Вечеря - 18:00 .. -а Бен взе друга бележка от същата врата на която започна да чете:
-Часовете започват от 8:00 всекиден.Ученици , носете пръчките си и мозъците си!-когато чухме "мозъците си" се спукахме от смях.Тъй като беше 19:00 - времето в което трябва да учим , Мико взе три книги от един стол , раздаде ни ги иние започнахме да четем.Бен държеше някаква книга с много странно име.Казваше се "В Другия свят" , но не я прочете.Той стана и отиде до огледалото , загледа се странно и не сваляше очи от него.Аз отидох близо до него и също го загледах странно , Мико дойде до мен , като се държеше за блузата ми , сигурно е беше страх.Очите на Бен станаха червени , а Мико започна да трепери.Страхувайки се от другото момче тя ме попита:
-Какво му е?
-Не знам...-отговорих й аз.Доближих се до него и го попитах :
-Добре ли си?
След това очите му отново си станаха нормални , а той отговори:
-Да , добре съм.-Бен се върна при нас , легна на леглото си и се обърна към прозореца.Сигурно се беше замислил , защото не сваляше очи от звездите.Ние продължихме да четем книгите си .. Стана 10:30 аз бях прочел моята , а Мико и Бен бяха заспали.Аз Също заспах..

човек тва ако е тъпотия аз съм трамвай!!!!!!!! допишиго може да стане роман!!!

» Няква стара простотия
» Няква нова простотия..