Няква стара простотия

Днес беше поредният горещ слънчев ден, а всички от училище Хенд тренираха усилено. Сега се прибираха по стайте си миришещи на пот и целите умърсени от прахта, която се намираше на тренировъчното им поле. Настъпи ноща преди турнира между четирите училища. Хенд - училище за мускулести мъжаги опитни в ръкопашният бой, Едж- училище за красиви и модерни учиници опитни в боравенето с остри предмети, Ароу- училището за красиви и модерни ученички, който бяха перфектно точни със своите лъкове и училище Меджик - интелигентни ученички усвойли контрола над елементите. Когато настъпи ноща тези от Едж решиха да си улеснят победата и да пребият тези от Хенд, но единственият мързелив ученик, който се спаси от побоя беше слабият Даре мо Най, който не обичаше да тренира, а само да стой на дървото и да мързелува. След като всичко отмина той гледаше луната и си лежеше спокойно. Изведнъж Даре дочу някаква песен, която го заинтересува. Момчето слезе от дървото и тръгна към близката гора. Там дочу шумоленето на водопада и с бързи и тихи крачки се доближаваше към водата. Когато се приближи чу как някакво очарователно красиво момиче стой чисто гола под водата и пее на лунна светлина. Той загуби ума и дума и реши срамежливо да се върне в училището.
На другият ден директора на училището го наказа да участва в турнира, защото беше единственият, който не е поразен от побоя и не е съобщил за това, камо ли че го е видял. След като се прибра в стаята си той се излегна и си представи момичето. Заспа с хубави мисли за нея. Беше дошъл часът за турнира. Даре стана, облече сприхавите си дрехи и тръгна за турнира. След като стигна на игрището той видя някакво синекосо момче с огромен меч и няколко други с мечове около него. От ляво бяха няколко момичета в групичка, който изглеждаха... интелигентно, а от дясно бяха друга група момичета, който се бяха модерни. Една от тях стоеше на страна, сякаш беше изгонена и нежелана от тях. Тъпия мозък на Даре загря и той разбра, че това е момичето от снощи. След секунда се чу гонг и битката започна. Този с големия меч се насочи срещи Даре, а другите се засилиха срещу момичетата и точно когато острието щеше да го разреже той вдигна ръка и каза:
-Чакай..чакай..- мечоносеца го погледна и попита: -К'во??
-Пикае ми се- отговори Даре и тръгна да бяга наоколо из арената.. Той се държеше като пълния идиот, а и той беше единствения който няма оръжие.. Всички имаха животни, който се превръщаха в нещо такова и когато забеляза, че птицата на момичето се превърна в Арбалет разбра защо тя е нежелата от групата на Лъковете. Този с големият меч реши да не се занимава със страхливци и удари с юмрук момичето в ченето. Тя се приземи на земята и оплашена изтървала своя арбалет не знаеше какво да прави. Точно тогава Даре застана между нея и мечоносеца и каза:
-Аз съм Даре мо Най и няма да ти позволя да докоснеш това прелестно момиче. - Юри го гледаше изумена и не можеше да повярва, че той наруши правилата и помогна на противник. След секунда Даре се засили срещу меча, но беше разрязан и получи наглия отговор:
-Не се занимавам със слабаци - Той тръгна с бавни крачки и кърваво острие към момичето, но Даре бавно се изправяше зад него. След като събра сили героя изкрещя:
-Не я докосвай- той видя как острието лети към него и тогава се опита да се предпази с ръка... Той усети сила и на ръката му се появи някаква странна ръкавица, която отблъсна атаката и удари мечоносеца, като го заби в стената. Даре не знаеше какво става, докато ръкавицата не изчезна и момичето стоеше пред него. Тя го целуна по бузата и му каза:
-Благодаря ти, че ме спаси Даре.. Аз съм Юри - и после бавно тръгна към своята част на училището..

Даре стоеше в средата на игрището, а този от синекосия се съвземаше подпрян на коляното си. Той изгледа Даре със злобен поглед и тръгна към училището си. Секунда по-късно се чуха думите "Победител в първи кръг, училище Хенд" За първи път училището взе победа. До сега те нямат нито победа в някой от кръговете, нито спечелвана купа. Възрастния директор се приближи до слабака и го зашливи зад вратът. Тогава момчето чу думите:
-Даре мо Най, знаех че ще успееш -Директора получи отговор със студен глас:
-Да бе... Ти ме прати насила на този тур... - устата му беше запушена и той беше прибран в часта на училището си.

/////////////////////////////////

Нов ден.. нов кръг. Днес битката щеше да е между най-силните от училищата. Това бяха този Синекосия, Даре мо Най и две непознати момичета за него, а красивата Юри стоеше и гледаше от трибуната. Даре се оглеждаше и като срещна поглед с нея разбра, че тя ще го гледа. Чу се познатия гонг и стрели и магии полетяха към двете момчета. Синекоското ги отблъсна с меча си, а Даре стоеше целия мокър със стрела между краката. Тогава страхливеца изкрещя:
-Внимавайте бе. Аз съм живо същество- тогава друга стрела се заби в прическата му и той преглътна тежко без да убели и думичка. Докато двете момичета гледаха към Даре едната беше зашеметена (тази от магийте) от дръжката на мечът. Той се засили срещу дългокосото момиче с лъкът и разряза на две стрелите насочени вече към него. Стигна до нея и я удари в стомаха. Стрелите, който държаха Даре на стената започнаха да разхлабват. Момчето се дърпаше от тях и дори на някой се наряза. Той усети болката но не му пукаше. След като се откачи от затвора си Даре мо Най изгледа меча от леко приклекнало положение. Той сви юмруци и се засили срещу синекосия, но получи само една огромна рана в стомаха от огромния меч на момчето срещу него. Даре лежеше на земята и тогава "победителя му обърна гръб" Всички започнаха да крещят и да съобщават победата, но бавно и със много усилия една сянка се надигна зад него. Даре гледаше като човек жаден за кръв. От раната му се изля локва, а той просто стисна зъби и каза:
-Не съм свършил - нещо пак пресветна под тениската на Даре. Една ръкавица отново се появи и Даре я огледа внимателно. Момчето се замисли за секунда и вече знаеше стратегията си. ТОй се засили и отскочи високо във въздуха като си помохна със стената на арената. Летеше право към меча, а това което забеляза синекосия е че раната под тениската му беше зарастнала. Ръката на Даре се вдигна над главата му и той я заби в острието на меча. Чу се странен звук и половин меч излетя от мястото на сблъсака. Даре стоеше прав, а синекосия лежеше в безсъзнание. Мързеливия и безпомощен тип каза на мечоносеца:
-See you in Hell - и падна по гръб на земята.

Даре отвори очи и той видя дървен таван, който му беше непознат. Огледа се и разбра че е в болницата. На съседното легло стоеше мечоносецът, който изгледа момчето със строг поглед. Когато мо Най го забеляза подскочи и каза:
-Аааа. Нидей ма гледа тей... Плашиш ме. - след тези думи му обърна гръб и се загледа в надупената пред него мед. сестра. Даре затвори очи и се сети за момичето, което беше видял... "как и беше името.. Юри.. Сетих се" Момчето се унесе в приятен сън, когато усети някой да го бута. Когато отвори в отръжението на зениците му се виждаше образът на момичет.. още ли сънуваше- НЕ. Тя стоеше с букет пред него и му каза:
-Заповядай.- после срамежливо си отиде преди той да е обелил и думичка.

//////

Докторите огледаха Даре и разбраха, че му няма нищо. Той се облече, приготви се да си тръгва и като малко дете се изплезе на мечоносеца, а синекоското му каза:
-Името ми е,Ямато. Приятно ми е да се запознаем Даре мо Най - Даре му се изхили и каза:
-Да..да.. се тая - след тези думи той излезе от стаята и отиде при директора. Остана му последният кръг, в който той трябваше да направи едно. Да демонстрира силите си пред публика и съдий. 15 минути момчето седя в една стая и се подготвя. Прави хиляди опити да успее, но никакъв резултат.

////////////////////

Даре излезе с бавни и притеснителни крачки на терена. Той стоеше и гледаше колко много клетки с животни бяха наредени само заради него. Там трябваше да намери своето оръжие.

Първи опит с Тигрица:
-Пушек, викове и писаце и картинката как Даре стой с разкъсани дрехи и крещи "Не е тигрицааа"

Втори опит с Слон:
-Хобот около кръста, пушек и Даре размятан насам натам и крещи "Не е слооон"

Трети опит със змия:
-Охапване, кръв и отрова, Даре припада с думите "Не е.."

Четвърти опит със скорпион..повторени е на змията

Пети опит със зайче
Зайчето го гледа мило. Той се довлижава и тъкмо да го гушне, когато един от орлите на лък му го отнема.

Тогава всички от съдийте казват:
"Присъдата е да живее в реалният свят"

Гост

Значи си продължил да я пишеш. Жалко че я мислиш за простотия. Ясно ми стана от Дома на Мрака до сега колко си се променил. Е спокойно вече няма да видиш герой който се казва Юрико.

» Няква нова простотия..
» Няк'ва простотия за няк'во магическо училище хД ,,