Тренировъчна площадка номер 2 (Отбор Фуука)

Чучелото се разпадна.
-Браво, хлапе! Страхотен замах! Но как ще блокирваш ? - каза сенсея, като хвърли един кунай, за да види как ще блокира удара.

Момчето нямаше много време за реакция и не беше много
сигурен в уменията си с катаната. Знаеше единствено, че това е още една
възможност той да израстне психически и физически, като се научи да борави с
катана. Стисна здраво оръжието си, завъртя се бързо и зае позиция. Не мислеше
за нишо друго, сега сякаш прсото искаше да блокира оръжието и да продължи
напред. Всеки нинджа бе поставен пред много трудности в живота си, момчето все
повече се обеждаваше в това, особено след скорошната си мисия.. Не подценяваше
отбиването на едно оръжие, защото това щеше много да му помогне да използва
катаната си в битка. Тези мисли минаха за секунда през главота му, а куная
летеше към него. Момчето отдъхна и без много да му мисли просто посрещна куная
с катаната и се опита да го блокира..

Момчето трябваше да се научи да блокира ударите, затова каза на сенсея:
- Сенсей, започнете да хвърляте кунай към мен, за да се уча да ги блокирам..

Сенсея го погледна очудено и хвърли няколко куная към момчето.

И момчето успя да елиминира кунаите.

Офф. Умение с Катана лвл.1 + 3 бързина + 2 интелект

- Добре,добре се справяш, но не желая повече да ти бъда сенсей! Разкарай се от моята площадка и върви право напред, след това завии в първата пресечка на дясно. Там ще видиш другата трен. площ. отивай там... - Каза сенсейката и се обърна с гръб към него.

Момчето се изкефи, че няма да има такава глупава сенсейка вече, замери я с един камък, оплю я и избяга от страх към другата площадка

-Кой е там?- чу се някакъв глас.

Тузуга дойде и седна на една пейка като зачака някой да дойде.

- Ти?! Защо се връщаш?!

Тузуга видя някакво момче и жена.Предположи че са сенсей и ученик и отиде при тях като се представи и заяви,че също е нов член на отбора.

-Да разбира,се!-отвърна Тузуга.
Сенсейкта изглеждаше доста строга.Това значеше,че трудно можеш да заслужиш уважението й.И въпреки това момчето нямаше да се предаде.Тузуга си свали раницата и се огледа.Площадка не бе много голяма но пък бе пълна с какви ли не яки неща.Генинът реши да започне да изпробва чакра молд върху дърво.Тузуга се приготви като се концентрира максимално най добре.В това беше добър.След това направи знак и започна да извлича чакра.Малко бе уморен и гъделичкащият ефект бе станал леко парещ,но и това бе поносимо.Момчето отстъпи назад за да има място за засилка.Все още не разваляше знака.Докато събираше чакра шинобито се бе замислило за живота си.Скоро щеше да започне да учи нинджуцо и да става по-силен.Представяше си се как ходи на мисий.Щеше да бъде интересно.Надяваше се да намери приятели.Когато спря видя че чакрата е започнала да привишава нужното и затова се опита да върне малко количество.С друг знак започна да разпределя чакрата върху краката си.Усещаше голямо напрежение.Стисна зъби и когато помисли,че е готов се стрелна към дървото...

Стана веднага и се направи,че нищо не се е случило.Разбира се тъпата усмивчица на лицето му го издаде.Обърна се без да ги гледа много и се зачуди къде беше сгрешил.Може би му трябваше още чакра.Преди това извади от джоба си една дъвка и започна да я дъвче.Този път реши да разчита на чакрата и засилката.Затова направи знак за извличане на чакра и започна да бяга леко по площадката като при всяко кръгче засилваше.Тичането заглушаваше паренето от чакрата.Момчето предължаваше да събира чакра нищо,че вече направи цели пет обиколки.Когато дойде ред на шестата той започна да премества чакрата в краката си.Това беше трудно,но обиколката му стигна.После започна да стеснява кръга на бягане като поддържаше чакрата си.Започна да обикаля дървото.Там вече тичаше с всички сили.Така тръгна към дървото като скочи и се отласна от дънера.Това трябваше да му даде допълнителна скорост,а повечето чакра да го крепи.След това започна изкачването.Ако не успееше сега то поне би трябвало да направи едно много добро представяне.Шинобито бе изхабило идейте си и това беше последният му шанс.

Тузуга само кимна.Наум се замисли дали скоро си е взимала хапчетата,защото не и личеше.След това започна да събира чакра.Момчето бе малко изнервено.Защо му се бе паднала такава сенсейка.Явно нямаше никакъв късмет.Какво толкова грешеше.Уж се опитваше да я разпредели равномерно.Генинът седна на един камък за да си почине.Тичането го бе изморило.Седеше и извличаше чакра.Сенсейката обаче го гледаше като паднала от Марс.Физиономията и не стига,че бе странна ами започваше да става и плашеща.Момчето бързо отдели погледа си от нея,защото през ума му мина мисълта,че може да е вампир.Когато събра нужното количество спря за да помисли малко.Когато измисли стратегия направи знак за разпределяне.Първо даваше чакра на една чакра точка в десният крак ,а после в левият.По-успешен начин момчето не измисляше.Вярно,че ставаше бавно,но пък може би си заслужаваше.Минутите течаха,а момчето продължаваше да седи на камъка наблюдаван от учителка изглеждаща като вампир.Когато мъчението за разпределяне свърши дойде ред момчето да види какво бе постигнало сега.Беше се опитало да спази всичко,което бе казала сенсейката.Затича се и започна да се катери.

Ясно,ето какъв бил начина.Момчето се зарадва.Може би ако пак опиташе с бягането щеше да се получи двойно по-добър ефект.Тузуга изхвърли дъвката и изпи едно малко шишенце вода.Изяде и една малка порция рамен за да се въоражи с енергия.После направи знак за събиране и отново хукна по площадката.Направи абсолютно същото.Само,че о шестата обиколка започна да използва навият начин за разпределяне.Това обаче доста уморяваше нинджата.Генинът стискаше заъби ,но не се отказваше.Понеже ставаше бавно момчето вече правеше деветат си обиколка.Имаше чуството ,че ще му паднат палците на краката.След още около пет минути момчетос тана готово.Започна малко да се влачи.Умората го завладяваше.Ако не успееше сега щеше да му трябва доста почивка зада опита отново.Момчето събра и последните си силички и се изтреля към дървото.По същият начин скочи и се отласна.Продължи да се катери нагоре.Не искаше да пада.Не трябваше да пада.Катереше се с всички сили.Момчето даваше всичко от себе си...