Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг]

Офф. Човек, добавяй и статове... Не може така. Не може да добавяш само тфа , над което там.. тренират.. Добавяй сила, бързина или интелект или и 3те или и 2те или нз кфо... Щом си го прочел, прецени той кфо използва и му добавяй...

-Кажи какво искаш да учиш и ще ти покажа.. -каза сенсеят и заспа отново.

Най-накрая момчето бе започнало да разбира основата на боравенето със скъпо струващото му , специално , оръжие . За разлика , обаче , от повечето нинджи , той имаше нужда от малко почивка - всепак той не бе спирал да тренира от дни и щеше да се отрази доста добре , както на физиката , така и на психикатата му . На дневен ред сега беше да се нахрани - в раницата си , Йоури носеше една кутийка със своя 'обяд' - всъщност той бе доста голяма 'порция' - около петстотин грама ориз , четири оризени топки и малко суши - нищо повече , просто обикновенна храна . Младежа взе клечките , с които се храни , и започна , малко по малко , да кара ориза да изчезва . Накрая , остана много малка част от ориза , а една оризена топка , 'внезапно изчезна и то без следа' . "Наядох се ! Сега съм сит и ще се справя по-добре с онази задача , която мързеливецът ми възложи ! Всепак аз бързо напредвам и няма кой да ме спре ... или аз поне така си мисля !" - рече си наум младия нинджа , като извади една 'бутилка' с вода от раницата си , отпи няколко глътки и отново се изправи на крака , като преди това прибра всичко обратно в чантата си , а до нея бе оставил своето 'достойнство' , а именно огромния си меч , който отразяваше слънчевата светлина , която играеше по стоманените му извивки . Първоначално , никой не би могъл да разбере какво иска да прави младежа , разбира се преди да отиде до някое десет-метрово дърво , на чиито връх бе забит кунай . Всъщност , бе голяма изненада , че в тази пустош , където почвата е най-неплодородна , би могло да има толкова високо дърво , ала това е друга тема на разговор ! Докато момчето гледаше върха на дървото , което всъщност бе неговата цел , той сформира знак с ръце , който повечето нинджи разпознаваха като 'тигър' . Младежа затвори очи и се съсредоточи . Тялото му кипеше от енергия , а неговата цел беше да я съсредоточи в краката си и да изкачи дървото без да използва ръцете си . "Добре ... трябва да се съсредоточа . Много е важно да не се издънвам , трябва да бъда хладнокръвен ! Никакво отстъпление , никакво примирение , право напред , дори това да ме води към 'бездната' !" - момчето се надъха наистина много . Миг след мисленните си слова той отвори очи , прехапа долната си устна и се затича към дървото , притова със бясна скорост и изключителна сила ! Разбира се , както всеки първи път - и този беше неуспешен . Просто нямаше как нещо , каквото и да е то , да бъде постигнато от първия път - това прави или 'нещото' изключително елементрано и безполезно , така че всичко научено от първия път би било наистина загуба на време - поне според идеалите на младежа . И всепак , щеше да бъде наистина много добре за младежа , ако бе постигнал целта си и се бе изкачил до върха на дървото , за да върне куная на учителя си , или пък да го 'присвои . Наистина , упражненията , които правеше не бяха за всеки един човек - те претоварваха човека физически и психически - правеха го почти невменяем , постоянно изморен , дори 'ходещо' зомби . As a matter of fact , първия опит винаги болеше , но това не можеше да накара никой да спре ! Младия нинджа се стегна , всепак дървото пред него го молеше да го изкачи , а пък и младежа смяташе точно това да направи . Той отново затвори очи , а в главата му 'прелитаха' всякакви мисли , от какъвто и да е типаж ! Ръцете му пък отново бяха сформирали същия знак , а цялото му тяло бе настръхнало и тръпнеше в чакане на това да види как втория опит ще се развие , а той бе почти същия като първия - момчето направи една крачка , подхлъзна се и падна по гръб - това означаваше , че сега , младежа трябваше да направи всичко наново . Наистина , той носеше доста тежко бреме , но не биваше да се предава сега - той нямаше родители , нямаше приятели , нямаше дори и настойник - той бе останъл сам самичък , дори учителя му не искаше да се поразмърда и да му помогне малко - "Направи това , направи онова !" - той няма ли собствени крака и ръце , а глава - не може ли да мисли ? И всепак на главен ред сега беше това , момчето да изкачи върха на дървото . Подготовката бе същата - пак концентрация , пак 'надъхващо слово' и може би , пак провал ? Всъщност всичко зависеше от това , какво смята да направи съдбата с живота на момчето .

ПП: До колкото разбрах.. Чакра контрол лвл 2 +6 интелект +3 бързина

Сенсея го погледна и каза:
-Виж ся, миличък.. върви до магазина и ми донеси нещо за ядене и ще те науча на нещо интересно, ако не.. казвай какво ти се тренира и да ти кажа, дали може..

Момчето погледна раницата си , като си рече наум - "Сега няма да ходя никъде ! Ще му дам от моята храна!" - след което го погледна , усмихна се и каза :
-Всъщност аз имам малко храна , искате ли да хапнете от нея , господине ? Имам и вода !

- Не, блаодаря..-засмя се сенсеят.-Е, момче какво ще тренираш?

Ай Хи Ками написа:

Нао направи 3 крачки.

Нао гледаше към водата. Тя беше кръстално чиста и камъчета в различни разцветки се виждаха на дъното. Гледката беше приятна и успокояваща. Но в момента момичето си намираше между хладната вода и горещото слънце. Слънцето леко изгори Нао по лицето, но това не я притесни. Тя погледна нагоре и леко прикри очите си в ръка. Сор гледаше право към слънцето и се убеди, че тук, в Суна дните са по дълги от нощите и ужасяващо горещи също така. Е сега не беше време да се притесняваме за времето - си помисли Нао.

-Ей сенсей още колко крачки трябва да направя?

Попита Нао и докато чакаше отговор реши да действа. Сора направи сийла Тигър и пое дълбоко дъх. Нао си мислеше само за целта на тренировките и - да впечатли Гаара и да стане негова ученичка. Това беше най-важното за нея сега. Беше твърдо решена да не спи ако трябва но да изпълни целта си. Сора прекара чакрата си в стъпалата и се замисли. Тя започна да ходи бавно и прецизно, като постоянно менеше притока на чакра към стъпалата.

Момичето направи 8/20 крачки, но се разсея и падна във водата..

Офф. БТВ за обща култура.. В повечето пустини настъпва аномалия, при която през деня в пустинята има рекордно високи темперетури, а през ноща темеперетурите могат да спаднат под нулата

Като падна във водата тя се засмя. Това си беше чист студен душ, доста охлаждаше в тая жега. Е вече Нао нямаше какво да прави освен да сваля дрехите. Момичето излезе от водата и намери някакво странно изглеждащо дърво. Сора отиде до него и свали ризата, като я сложи на клона на дървото, после свали и клина и го сложи до ризата. А под дървото остари маратонките си Сега вече Нао беше само по бинтовете, който стягаха гърдите и до такава степен че беше чисто чудо че диша и една доста къса поличка.
Тя се върна при река ли е, езеро ли е не го знам. Нао се загледа в него или по точно в образа си. Той беше някак странен. Този път тя не беше толкова еднаква с една проста кукла, която беше направена от майсторска ръка. Сора леко изрита водата и всичко се размъти. Вече трябваше да започне, а не да се размотава из оазиса. Все пак след като свърши и с 3 левъл на чакра контрола щеше да си почине и да се наслади на красотата на оазиса.
Сора направи сийла Тигър и очите и пак станаха черни - явно щеше да мисли. "Водата не е нищо подобно на плаващите пясъци или кактуса. Там можех да определя, кога точно щях да пропадна и успявах да контролирам чакра си, но водата е различна. Тя е плътна и не можем да кажем кога ще се разбунтува. Явно не просто ще трябва да използвам добър контрол над чакрата си, но трябва и да синхронизирам перфектно тялото и душата си."
След тези дълги размисли Нао вече беше готова със събирането на чакрата си. Сора вече пренасяше чрез чакра каналите чакрата си до ходилата и започна бавно да ходи по водата. Тя беше напълно концентрирана и сега мислеше само за водата и тренировката, ако трябваше да измине 20 крачки, щеше да и е нужно постоянно да събира и прехвърля чакра към ходилата си.

/Малко ми е трудно да пиша, съжалявам ако има грешки, но съм с почти одрязан пръст/

15/20 крачки.. момичето напредваше, но още нямаше повод за радост. Тя цамбурна във водата, но този път на по-голяма дълбочина.. Трябваше да започне отново..

Тъй като не можеше да плува щом цамбурна във водата тя почна да вика за помощ, понеже не можеше да плува. Нао се пренасяша сякаш беше в някакъв филм, и когат се изправи видя, че водата стига до коленете и. Това си беше чиста излагация, но станалото станало. Не можем да върнем времето назад. Тя бавно излезна от водата и стисна краищата на поличката си, а от тях се изсипа цяла локва вода.
Това дойде доста ободряващо на Сора и тя си каза, че ако пак падне няма да е нещо ново, и няма да се пренася като предишния път. Но пък си беше забавно падането в ледената вода. И и добре, че сенсея не я беше видял, как се излага, като правят малките деца в надуваем басейн. Та Нао вече реши че му е време да се стегне, след тези 10 минути на лигавене. ( от падането във водата до сега демек).
Сора направи сийла Тигър и погледна към небето. Беше светло синю и приятно за гледане, облаците бяха бели и пухкави, но някой дразнеха очите на Сора. Тя сведе погледн надолу към земята, към пясъци. Видя как капки вода се стичаха по краката и и се усмихна леко. Усмивката и беше по различна, беше някак си приятна за гледане, а не както преди злобна и смръзяваща кръвта. Явно докато нямаше никой и Нао можеше да се държи, като човек. Момичето леко започна да търчи насам на там, за да се раздвижи, като все още събираше чакра.
Когато беше готова да пробва отново да направи 20 крачки във водата, Нао пое въздух. Тя прехвърли чакрата си в стъпала, като за начало не много силна. След това направи първата крачка и веднага промени притока на чакра, към по-малко или повече в зависимост от това дали падаше във водата. И така продължи до 15 крачка, до там до където беше стигнала преди да падне и да изгуби контрола над чакрата си. Сега тя леко усили притока, защото знаеше от личен опит, че водата беше по-дълбока. И така продължи нататъка.

Офф. Чакра Молд лвл 3 +2 интелект

Нао се облече и отиде при сенсея си.
-Сенсей, сега ще можете ли да ме научите на някаква техника.

/Ако е възможно нещо с пясък/

-Каква искаш.. уточни се?

-Като за начало искам да ме научите, как да контролирам пясъка.

- За да се научиш първо трябва да овладееш перфектно чакра контрола си.. Като за начало искам да ходиш с главата надолу по ето онзи клон..- каза сенсеят и посочи един олям клон който стигаше до другото дърво.- Направи 20 крачки и си отова..

Офф. Нещо с пясък... Не можеш да си като Гаара.. Това е негово вродено умение специално, или пък баща му му го беше.. ''вградил'' за да да го защитава ХДДДД ДДз не помня точно кфо беше.. Можеш вместо пясък да ползваш нещо като кал.. За целта обаче трябва да имаш 2 елемента - дотон и суйтон... А теб не те знам какъв ти е елемента, щото не съм ти го гледала в профила... Не е нужно да си подобряваш чакра молд-а просто тфа е единствения начин... А 2 елемента можеш да имаш чак като станеш Чуунин.. Не можеш да си като Гаара... Можеш да бъдеш като Темари.. Да си вземеш ветрило и да си с Фуутон, или като Канкуро.. Да си купиш кукли и така с вдигане на акра молд-а да се учиш да контролираш куклите.. Пъпет мастър с казва. Нз.. обаче като Гаара-Не ;д Той ее.. спешъл .. ВИП е Д ПРО ХДД

Офф2 (сори за дабъл поста) - Хмм като гледам имаш кратуна, ако имаш и пясък в кратуната обаче, искам да знаеш, че този пясък е ИЗЧЕРПАЕМ.. Не като този на Гаара.. ;дд

/ Няма проблем стига да мога да науча техниките съм съгласна и всеки ден да купувам пясък/

Нао погледна клона и се замисли. 20 крачки, надолу с главата. Та така най-много да си направи сътресение на мозъка или да си счупи нещо. Момичето първо се притесняваше за сигурността си, пък после щеше да му мисли, как да се задържи за клона надолу с главата. Сора видя, че близо до клона е езерцето и се загледа, за да види има ли подобен клон над самото езеро. Все пак не искаше да се изпопребие. След като видя за нейно учудване абсолютно еднакъв клон като онзи, каза на сенсея че ще тренира върху него. Разбра че сенсея не и обръща внимание и отиде при дървото. Изкачи се и застана точно до клона.
Вече се замисли над това, което прави - "Досега ми беше по лесно да изпращам чакрата си, понеже бях е нормално положение и щом изпращах чакрата си тя веднага стигаше целта /ходилата/. Но сега трябва да ходя наобратно и ще бъде доста трудно да се предвижвам и да поддържам чакра контрола си както досега. Тоя път май, ще ми отнеме доста време за да мина тази тренировка. Но пък ако използвам същия принцип, по който стиблата пренасят вода отдолу нагоре, в моя случай май е почти еднакво с разликата, че съм обърната с главата надолу, може и да успея. Само трябва да мисля за себе си, като за стъбло и да пренасям чакрата наобратно."
Това нейно разсъждаване продължи известно време, докато Нао не се усети. Вече беше сигурна, че може и да направи една или две крачки без да се изръси. Момичето направи сийла Тигър и въздъхна. Сора събираше бавно чакра, като се опитваше да си вдъхне надежда и самоувереност. Все пак не трябваше да се колебае в този момент или щеше да падне във водата. Събирането на чакра също отне време, но сега вече тя беше готова. Момичето препрати чакра към ходилата си, докато е още под наклон и я усили, като веднага пристъпи към клона надолу с главата. Тя беше сигурна, че щом се обърна част от чакрата и ще се върне и ще предизвика леко смущения, но реши да усилва притока на чакра и да внимава да не падне. Сега беше вече всичко готово, оставаше само двайсетте крачки, който я деляха от успеха. И тя не мислеше да губи повече ценно време, за това се залови за работа и започна бавно, уверено и без никакъв страх да ходи по клона, надолу с главата.

P.S.Аз да изясня - пясъка на Gaara си е специален , Jinton елеменента обаче е друга работа ... проблема е , че Jinton са все В , А и S ранг техники и е bloodline :]

Момчето се замисли , след около десетина секунди , той попита :
-Ами незнам ... кажете , според вас как да се развия ?

- Хммм... Виждам, че си по-умен и силен. Бързината по ти куца. Да ти предлагам, тези дни обаче да наблегнеш най-много на интелекта си. Отиди примерно до книжарницата и си купи някоя книжка, за да се образоваш. След това осавършенствай чакра контрола си. Но без да учиш техники! Така ще достигнеш едно ниво на интелекта си, в което ти ще можеш да учиш и Б ранг техники. А според мен е по-добре да започнеш да учиш направо Б ранг техники, от колкото по-слабите. Най-добре още от началото да си силен. Докато упражняваш интелекта си, можеш да се осавършненстваш и с меча си. Така ще подобриш силата си, защото той е наистина тежък. Бързината не ти е от голямо значение. Можеш направо да учиш шуншин. Той ще ти вдига бързината 100%. След като достигнеш желаното ниво на интелект (66 интелект) , ще започнеш да учиш Б ранг Суйтон техники и същевременно ще вдигаш левълите им. Според тази моя схема, хем ще си достатъчно интелигентен, хем ще имаш силни и ефективни техники, хем ще си добър с боравенето с меча си и ще си силен, хем ще имаш шуншин и ще си бърз, като качваш левълите му. Съгласен? - Изнесе дългата си реч сенсея.

Нао - 6/20

/Да приемем че съм паднала във водата./

Нао пак почна да се излага, като все повече показваше, че не може да плува. Някак си излезна на повърхността и почна да кашля. Мразеше водата, не я понасяше. Ненавиждаше я. Е тя си стисна силно косата и под момичето се образува малка локвичка вода. Тази тренировка леко лазеше по нервите на момичето, но тя предпочете да запази самоубладание. Нао се качи на дървото и седна на клона, като се подпря на стъблото му. Тя се загледа в небето и въздъхна.
"Не ставам за нинджа, но пък поне ще опитам. Риск губи, риск печели.Значи успях до шесттата крачка. Можех да се похваля, че съм стигнала до тук на нашите, ако бяха в Суна." - мислеше си тя докато си възвръщаше силите. - Но тях ги няма. Изчезнаха, защото съм едно чудовище. По нищо не се различавам с вълците единаци. Отблъснах ги, както отблъсквам и останалия свят."
Тя сложи едното си ухо до дървото и се заслуша в трудно доловимите звуци за да се успокой. Момичето постоя така известно време и вече беше готова за втори опит. Сора си седеше на клона и направи сийла Тигър, като започна да събира чакра и да размишлява над ходенето по дърветата. Кората им беше определено по твърда от тази на кактусите и щеше да е много по-лесно да се задържи за него, но ходенето надолу с главата променяше нещата. Правеше ги много по трудни от преди Сега тя трябваше да мисли, като дърво. За дърветата знаеше, че корените просмукват вода и минерални соли, за нея това беше събирането на чакра. И го изкачваше по стъблата към листата - Тялото и чакра каналите и ходилата. Щом едно дърво го може ще го мога и аз - си помисли тя и продължи да размишлява над това как да се задържи до края без да пада. Вече момичето препращаше чакрата си към ходилата и леко се завъртя, така че да се хване за клона и да застане надолу с главата. Тя започна бавно да ходи, като гледаше да поддържа една и съща чакра вълна. Това продължи до шестата стъпка, където момичето видя, че клона става по малък, а от кактуса знаеше, че това значи плавно намаляване на чакра притока към краката, но за разлика от кактуса тук не трябваше да я спира на края на клона, ако стигнеше до там.

/Съжалявам ако има грешки, но пиша само с дясната ръка/

-Добре сенсей!-рече момчето , като реши да потренира бързината си , като научи Shunshin и чрез него да развие бързината си до нови висоти ! "Добрем , вярно - бързината ми куца , трябва да я усъвършенствам , а Body Flicker Technique ще ми помогне да направя това наистина много ! Най-накрая този мой учител да ми даде добра и рационална идея ! Благодаря ти , боже !" - рече си наум момчето , като се усмихна локаво . Младежа хвана меча си , за металната му дръжка , и мигом го заби в земята . Сега на дневен ред беше да научи техниката Body Flicker Technique и да вдигне максимално нивото й . Всъщност , самата техника бе тази , която често заменяше Body Replacement Technique , тъй като беше на почти същия принцип - целта и на двете техники беше да заменят местоположението на обекта , който ги използва , с едничката разлика , че Body Replacement Technique изискваше предишно 'нагласен' предмет , с който да се замениш , а Shunshin просто увеличаваше бързината ви за малък период от време , но всепак - и двете бяха добра дефанзивна техника , точно затова беше наистина важно момчето да научи техниката . "Добре...стига 'приказки' ! Време е да преминем към действие !" - рече си наум младия нинджа , като , изведнъж , се зачита . Крачка след крачка , той увеличаваше скороста и напрягаше все повече и повече . Още няколко крачки и момчето извика - "Shunshin no jutsu!" . За жалост това , че току-що бе извикал името на техниката , сякаш не бе трогнало никой - нямаше никакъв успех . Истински провал - момчето просто спря да тича , приклони се леко и , задъхано , се почина . Миг след това , той отново 'стана' . "Няма да се предам ! Като нестава - нестава , винаги мога да пробвам пак !" - надъха се момчето и ето , че отново се затича . Тичаше ли тичаше и изведъж , отново извика името на техниката . Сякаш скоростта му се увеличи за миг , но накрая отново - нищо . Пореден провал , явно тази техника , макар да беше D ранг , си беше доста трудна за учене . "Хайде де ! Омръзна ми !" - рече си отново младежа и спря . Той стоеше неподвижно - притова със затворени очи ! Явно искаше да се концентрира - всепак техниката бе от областта на нинджа изкуството . "Добре...ще се опитам да я направя статично! Така трябва да стане - щом динамично не става , всепак аз не съм специалист по ръкопашния бой , а именно хората , които използват техниката 'динамично' са тези , които са се специализирали в ръкопашния бой !" - отново множество мисли изникнаха в главата на момчето и 'отлетяха' много по-бързо . Всичко около младежа , сякаш бе спряло . Всички хора си почиваха , всички животни не смееха да издадът звук , дори вятърът сякаш бе станал по-тих , а минути преди това той виеше като някое диво животно . И ето че , няколко секунди след това , младия нинджа изрече тихо думите - "Body Flicker Technique" , като се надяваше да помръдне , поне няколко метра !

P.S.Нямам време - имам каталог за правене xD

Нао направи още 5 крачки. Общо 11. За пореден път падна във водата. Вече бе доста мокра, а дрехите й прозираха.. Също доста. Дали това щеше да разконцентрира бедния и загорял ,детстсвен, малък Харуко?
А колкото до Йоури , той помръдна само няколко сантиметра.. Около 20. Нищо повече.
- Знаеш ли, момче? Дори и шуншин да е тайджутсу техника, пробвай да влагаш в стъпалата си чакра, така сякаш изкачваш дърво. При някои шинобита се получава и то доста по-добре , а и е по-лесно. Тази насъбрала се чакра, когато я изпуснеш, ще те изстреля напред и има по-голяма вероятност да го направиш, но трябва да олучиш подходящия момент. - Каза му сенсея.

Нао падна във водата, но тоя път реши да не става. Тя се носеше по течението и се зачуди, къде бърка. Дали не беше в мисленето и. Дали пък тоя че е на опаки не я притесняваше. Все пак приличаше се едно щеше да се беси нагоре с краката . Е все едно имаше значение. Момичето се изправи и се поогледа. Бинтовете който я притискаха горе долу скриваха, някой части от кръста нагоре, и добре че носи все черни полички. Тя изчака малко да изсъхне, защото тежестта от мокрите и дрехи също я дърпаха надолу Тя си чакаше а слънцето доста помагаше. Все пак хем силно пък и да не и изсъхнат дрехите. Цяло чудо щеше да е. Е Нао пак се качи на дървото, като направи първоначалните 11 стъпки. Сега тя отново направи сийла Тигър и събираше чакра, като беше надолу с главата. След това я прехвърли към стъпалата си и гледаше да е достатъчно силна , за да не падне на земята, акто предишните пътища. Тя направи една крачка и продължи бавно напред. Нао беше напълно сигурна и уверена в себе си и искаше да мине и тази тренировка колкото се може по бързо.

» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Катсу]
» Тренировъчна площадка 1 [ Отбор Ямако]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Харука)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Кайрин]