Академията

Момчето успя да се замени със стола.
-Добре. Продължи с Бушин..-каза сенсеят.

Офф. Само не повтаряй друг път толкова пъти

Момчето направи един клонинг..
-Добре, но можеш и повече.. Продължи с Хенге.. - каза сенсеят..

Офф. Май обичаш да повтаряш: пукнатини, петънца, форма,големина,широчина брой на дъските

Момчето успя да се превърне в сенсея.. Сенсея подаде банданата на своето копие..
-Добре, момче, но в бъдеще се старай повече!

Момчето почука на вратат и влезе.След това каза:
-Здравейте, аз съм Тузуга Айрънс и съм дошъл за да стана Генин.

- Ъмм.. хубаво.. Кажи ми какво знаеш за Коноха. - Каза сенсея.

Тузуга се позамисли като се почеса по главата.След това изрецитира като стихотворение:
-Коноха е Селото скрито в Листата
Територията му е голяма и селото е силно.
Там са огнени специалисти.
Е,пропуснах ли нещо?-запита Тузуга.

- Е, добре... Покажи ми хенге.

Сенсеят каза Хенге.Да Тузуга знаеше как да направи техниката.Беше се информирал за всичко,но никога не го бе прилагал на практика.Ами ако не успееше.Момчето все повече и повече се разубеждаваше,но нямаше какво да се прави.Тузуга си пое дълбоко дъх и зае позиция.След това огледа внимателно сенсеят.Носеше не много сложно облекло,което бе в бонус за Тузуга.Младият нинджа затвори очи и няколко пъти си преговори наум първата стъпка.После бързо направи един знак и започна да извлича чакра като не откъсваше погледа си от сенсея.Концентрацията му бе на ниво.Сенсеят май започваше да се отегчава.Но това въобще не влечеше момчето.Важното бе да се справи с изпита и да вземе лентата.Скоро събра нужното количество чакра.Реши да си почине за момент и се зае да прави знаците за джуцуто като междувременно разпределяше внимателно чакрата по чакра точките.Опитваше си да си спомни в който точки трябваше да вложи повече чакра.След няколко секунди стана готов и каза спокойно:
-Хенге но джуцу!
Сега всичко зависеше от уменията на момчето.

"О,супер.Знаех си че не съм толкова зле на практиката"-радваше се наум Тузуга.Академикът бе развълнуван,но знаеше че му оставаха още две техники и трябваше да се залавя.Реши да разчита отново на тази тактика.Момчето си припомни всичко за буншин.Джуцуто трябваше да направи клонинг на използвалия го.Действа за разконцетриране.Младото шиноби помисли още малко и се захвана за работа.Глътна глъдка вода преди това.Започна да извлича чакра.Усещаше малко гъделичкащ ефект.Разбира се бе поносимо.Отново за секунди бе готов.Идваше наред разпределянето.Сега трябваше да вложи по малко повече чакра в точките,защото за момчето бе по-сложна тази техника.А и пък това подсигуряваше успехът му с още малко.След това се огледа и се опита да си се разправи размножен.Заложи на числото три.Мислеше че ще се справи.Все пак нужно бе само един.Отново провери всичко и направи знаците.Затвори очи и каза пак със спокоен глас:
-Буншин но Джуцу!

Всичко вървеше добре.Момчето бе радостно.За да се докаже напълно му трябваше още съвсем малко.Разбира се шинобито не бе забравило това.Тузуга реши малко да се поразтъпче като седна на един чин и се огледа за някой подходящ предмет за замяна.И усети нещо твърдо да го ръчка в гърба.Обърна се и видя собствената си раница.Добреее единственото изискване беше готово.Момчето се изправи и се вгледа в раницата.Малко му бе странно.Опита се да си представи как става раница а раницата в негово копие.Това наистина бе трудно.Момчето се концентрира и отново събра чакра.Разпредели я този път нявсякъде поравно.Трябваше да имаш силно чуство за точност,което на Тузуга липсваше.Както и да е,момчето намери начин да се оправи и с това.Погледна за последен път раницата и с много страннен глас извика:
-Каварими но джуцу!

- Добре се справи момче. - Каза сенсея и му върза една бандана на главата...

Вратата рязко се отвори и в стаята влезе чернокосо момче, което трескаво започна да се оглежда. Щом видя учителката, то се доближи до нея и каза:
-Съп, СС?!

- Как се казваш, момче?-попита сенсейката..

Едно момиче с лилава коса и дрехи със същия цвят, почука на вратата и влезе. След това вдигна студения си поглед от земята...

- Кво искаш, ма?!- каза ядосано сенсеят..

Маю много добре познаваше психологията на хората.. На вбесение - още повече.
-Продавам курабийки! - възкликна тя и на лицето ѝ се появи една голяма и искряща усмивка.
-Сериозно.. за какво може да съм тук ? - каза тя, като смени изражението си от наивно, на прекалено хладнокръвно...

Момичето знаеше какво да прави. На път за академията някакви деца си говореха какво е трябвало да направят в академията и да станат генини. „-Мхм.. хенге.. ъЪъъ.. това какво беше ??” – зачуди се Маю. След малко задълбочено мислене от нейна страна, тя се сети, че баба й й беше разказвала за основните 3 джутсута, нещо за академията и всякакви такива. Маю потъна в дълбоки и бегли спомени. След малко тя се сети: „Разбира се! Джутсу-то, при което се..хмм трансформираш?! Добре де, добре..Нека да започваме.” След този кратък разговор със себе си, Маю реши да действа. Огледа сенсея бавно и внимателно. Спря се на най-малките детайли от външния му вид. След това тя затвори очи. Започна бавно да избистря съзнанието си от всичките мисли, които бръмчаха в главата ѝ. След доста „битки”, така да се каже, тя спечели и в съзнанието ѝ нямаше нищо. Маю си представи човешко тяло. Това тяло беше като манекените по ветрините, на по-големите градове. Припомни си и вида на сенсея. „Доообре. Нека сегаа...Охх по дяволите. Пак ли си говоря сама ? Трябва да престана за бога..” След поредния монолог, Маю реши да се концентрира още по-усилено. Започна да „наслагва” части от спомена на образа на сенсея върху безжизненото тяло. След време, тази безжизнена кукла заприлича на учителката. „Мисля, че е добре”-монологираше отново момичето. През цялото това време, Маю събираше чакра. Тя я завихряше из цялото си тяло. По едно време тя реши, че е готова. Каза: - Хенге но джутсу! – след което с надежда отвори очи, за да види резултата.