Тренировъчна площадка 2 [Отбор Кайрин]

Ами да балончета които могат да те изпържат след тези думи Неро прекъсна катона и започна да прави лицевите си опори

-Мда, само дето от устата ти излезе само пушек...Както и да е. Остави техниките, трябва да наблегнем на физически тренировки като за начало.

А какво мислиш,че правя в момента и Неро си помисли(Кфа е тая кучка ве забога О_О)
Неро си правеше пресите без да говори много много само си слушаше музиката и си правеше пресите като от време на време ги правече на една ръка защотото трябваше да се почеше

- По бързооо , направил си само 10! Остават ти 110!

Секунда каза Неро като си бръгна в джоба с едната ръка за да извади плеъра си и да смени песента на https://www.youtube.com/watch?v=TdItwaLrv1U след като смени шесента значително по-бързо започна да ги прави

Джудай се разхождаше наоколо из тренировъчната площадка, но вероятно се беше загубил. По едно време той видя двама силуета, и забеляза, че единия е на жена, а другия на момче. Вероятно жената би трябвало да бъде сенсея тук. Той се приближи към тях.

Неро си надигна главата като погледна новодошлият и каза Пак се срещаме,а ?.. и продължи да си прави упражненията

Офф.80

Е да го погледнем от добрата страна още малко остават промълви Неро вече с леки затруднения защото нямаше почивка м/у бягането и пресите,но все пак не го показа и продължи да си ги прави в същото темпо

Офф.70 и напиши нещо по-дълго.Ацки мн ти помагам, като правиш 10 преси за 1 изречение.

Хей сенсей кфо става как е утекчавам ви,а ?.. Неро си правеше коремните преси преси без дори да чака отговор от сенсея.Абе сенсей след като свърша с коремните кфо почвам да правя ?.. Песента се смени на https://www.youtube.com/watch?v=cye6HOJ36Qo&feature=related и Неро продължаваше да си прави коремните преси без да спира,просто понякога си поклашташе леко главата по ритъма на песента

-Хей! Ниггас! Аз случайно съм от тоя отбор! Бихте ли ми обърнали малко внимание, вместо да ва гледам какви чудесии ми правите тука, без аз самия да правя нищо интересно. Ха, забавен съм! - след тези думи, той се почеса по главата с дясната си ръка, на която беше вързал бандана си, което доказваше, че говореше истината.

Неро - Още 55.

- Кхх.. Ти пък кво седиш там? След, като си от този отбор идвай веднага до него и започвай и ти да правиш лицеви! - Провикна се сенсейката.

Хахаха май не трябваше да идваш,а ?.. Неро си правеше пресите и от време на време се смееше.Той докато си правеше пресите отново от време на време углеждаше месноста,дърветата,сенсея,Юки с една дума всичко около него.Той углеждаше месноста каде може да се скри,каде да сложи капан и така на татък.Неро запона леко да се изморява,но отново не го показа и продължи да си прави пресите

Още 20.

Ахам оки сенсей и Неро се усмихна малко фалшиво.Неро продължаваше да си углежда месноста и едно много странно дърво му прикова мниманието.Той си фиксира погледа върху него и започна да го гледа в захлас като правеше пресите си.Той си затвори очите за миг и продължи да ги прави

Още 5.

Момчето искаше да стане по-силен, и явно трябваше да тренира и после чак да започне с истинското обучение. Той щеше да стане многократно по - силен и щеше да накаже всеки, дръзнал да се мери с него. Точно сега, момчето усещаше прилив на енергия, макар и да знаеше, че трябва да прави тренировката и след това обучението си, което щеше да му отнеме много време. Ако трябваше щеше да тренира цял ден, но щеше да стане по-силен от съотборника си. Като стана дума за трениране, момчето усети, че стои безделно толкова време, че слънцето вече беше много по напред в пътя си, отколкото бе преди да се потопи в спомените си. Все по-уверен в себе си, Джудай свали фланелката си, като се мярна добре-оформеното му тяло. Момчето легна върху все още студената земя, събу обувките си и се отпусна по гръб. Отне му няколко секунди докато се съсредоточи и докато се нагласи за едно много дълго и изморително трениране. Усещаше как камъчетата се забива леко по кожата му. Бързо сложи ръце на тила си и се надигна за пръв път. След това пак и пак... Надигаше се бавно, понеже ако го правеше бързо едва ли щеше да има някакъв ефект. Дори и така Юки не усещаше кой знае какво напрежение / явно започваше да свиква на това темпо / и това прати умът му да търси някакво решение от този проблем. Трябваше да се натовари повече и бързо трябваше да измисли как. Докато умът му трескаво работеше той продължи с коремните преси, които изпълнени по този начин му се виждаха все повече безсмислени. Всякакви начини да се затрудни това упражнение му минаха през главата, и докато мислеше, разбира се, спря да брои, като много скоро подмина бройката коремни, които трябваше да направи. Най-логично му се виждаше да увеличи товара, който издигаше посредством коремните си мускули, но това му се видя толкоз невъзможно, колкото да надебелее с двадесет - тридесет кила за една - две минути. Този вариант отпадна, а бройката на направените коремни преси растеше, без Джудай да почувства каквото и да е напрежение.. И точно така спонтанно, както се усети, че е подминал бройката необходима за една серия коремни, го измисли. Решението което откри бе мулти функционално - щеше да реши два от проблемите на момчето. Хем щеше да тренира коремните си мускули, хем щеше да упражни чакра контролът си. Момчето бързо се изправи на крака, опитвайки се да изтупа камъчетата полепнали по тялото му. "Идиот!!" наруга се той... След като страстите се поохладиха, той можеше да пристъпи планът си в действие. Едри капки пот се стекоха по лицето му, падайки надолу към тревата. Едно облекчение бе, че поне на мястото, където беше, сянката бе значително по дебела, а и в въздуха бе много по удобно отколкото върху гадните камъчета, който се забиваше по кожата на момчето и се завираха къде ли не... А и на всяко спускане и надигане, силна струя въздух се блъскаше в тялото на генина, като определено му допринасяше необходимата свежест и хлад. Това определено бе начинът, по който Джудай вече щеше да прави коремните си. Въпреки всички бонуси обаче, този начин ужасно много изморяваше момчето, особено сега, когато не бе свикнал с темпото. Той вече цял трепереше и сякаш лъщеше на светлината. Потта, която вече капеше надолу, като лек дъждец /ако имаше някой от долу, едва ли щеше да му е много приятно в момента. Напрежението, което още от първото повдигане на туловището си, Юки бе осетил, сега бе нетърпимо, но понеже той бе твърде зает да се концентрира върху чакрата си, едва ли усещаше каквото и да било, освен силно главоболие. Краят вече се виждаше, но също така и напрежението растеше с всяко изминало надигане. Вече се изискваше невероятно усилие от страна на Джудай, само за да се задържи, а издиганията си бяха направо геройство. Още само едно - две надигания и щеше да приключи. Още само няколко секунди и можеше да приключи. Беше загубил към двадесетина минути, през които Луната бе обагрила всички облаци по небето в приятен цвят, което правеше гледката невероятна. Толкова огромно изглеждаше тя, когато момчето започваше с мъките, че отчаяно му се прииска да спре и да й се полюбува. Едва ли не на сила, Джудай затвори очите си и се откъсна от тази гледка. Не беше толкова лесно да се концентрира и да прогони всички мисли от главата си, понеже в нея вече се бяха събрали доста неща и момчето имаше нужда от един ден почивка, за да може да се освободи от тях. За съжаление той не можеше да си позволи дори един час, а камо ли един ден, а и дори да можеше, този ден нямаше да е днес.

1,2,3,4,5 хууух готово и Неро се изправи на крака като леко залитна от умора,но все пак нищо му нямаше и се усмихна

- Добре, Джудай свърши с коремните преси, сега започвай ти, Неро. - Каза сенсейката и попита:
- Хей,Джудай , какъв ти е чакра тип-а? Можеш да научиш някое нинджутсу, или искаш още физически тренировки?

С к'Фо да започвам бе ?.. аз току що ги свърших

-Ами, почакайте, сенсей, нещо ме човърка... - каза той, като с пръст си потърка челото:
-Ами, нещо ми блещука...май райтон беше. - каза той, макар и не-много на изуст, поенже знаеше това от преди време, когато тренираше за него.

- Неро, до сега прави 110те лицеви опори, остават ти 30 коремни преси!
- Райтон значи... Виждаш ли онова чучело ей там *Показва му го* , искам да го разтърсиш! Избери си която поискаш техника и му я приложи. Надявам се знаеш Райтон техниките. - Каза му сенсейката.

Офф. Виж в Каталога на техниките.

Добре нека започнем Неро легна по гръб сви си краката,а след това си сложи рацете зад вратЪ и започна бавно да прави коремните преси като си мислеше,колко е свеж въздухът тук и как музиката влзаше в едното му ухо и излизаше през другото :D той виждаше само как Ючи и сенсея си мърдат устните и как дърветата се мърдат от силният вяърт,това се дължеше на фактът,че музиката беше прекалено силна и не чуваше нищо около него.Неро усещаше,че това май ще е последното му упражнене защото беше прекалено уморен да продължи,но все пак беше готов на всичко за да направи тези коремни преси и да се оттрва за деня.Той започна да си убобщава къкво е станало през целият ден като на това отгоре имаше музика за фон(тази която слушаше)Как Ючи направи Кагебуншин как го скъсаха на испитите в академията как усети за пръв път чакрата в себе си.Той бавно си затваряше очите като се наслаждаваше на топлият вятар как духа в косите му.

- Добре,момче. Още 5 и си свободен.

» Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Катсу]
» Тренировъчна площадка 1 [ Отбор Ямако]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Харука)