Беше тиха мрачна нощ, в която се чуваше само звукът от щурците. Картината беше една пътека в гората, която беше огрята от лунната светлина. Нямаше жива душа.... освен.... в далечината нещо се задаваше.. нещо или някой? Първо се видя главата му. Оранжевата му коса се вееше от вятъра, Googles-а му беше защипан на главата, червените му очи гледаха напред.. даже можем да си помислим, че гледа нас и има желание да ни убие. Подаде се и шалчето му, което беше черно-червено на цвят. То се спускаше надолу към тялото и имаше черно кожено яке и тениска с рисунка на тигър, за фон. Коланът му държеше сините му дънки и накрая се показаха сиво-белите кецове. Момчето стъпваше бавно. След като излезе на лунна светлина се видя и калъфа с нещо на гърба му. След около пет минути момчето вече беше прекосило гората. То стоеше на една поляна и гледаше в нищото. Изведнъж една светлина проблясна. Нещо започна да се образува.. Приличаше на портал между измерения.. Може би това беше врата от някъде. Оранжевокоското отвори устата си и каза:
-Hell Gate, huh? - и се усмихна подло на една страна. Свали бавно калъфа от гърба си и го постави на земята. Отвори го и вътре имаше една червена китара. Момчето я повдигна и се показа катана, която имаше дръжка с образ на дракон. То я извади бавно и огледа острието й. Беше чисто и образът му проблясна на светлината от луната. После се загледа във вратата от ада и забеляза, че се е оголемила доста. Бавно нещо започна да се подава от там. Започна от острие, после се разбра, че това е брадва, държеше я огромна черна ръка, появи се и огромното тяло. Това беше демон огромен 4-5 пъти, колкото нашият герой. Беше нещо като великан, който вместо нормална коса имаше един пламък.. Портала се затвори, а демона каза със строг глас:
-Are you ready to be destroyed, human? - очите на момчето се промениха от кърваво червен цвят във светло сини очи, който бяха на черен фон. Момчето хвана дръжката на катаната с две ръце и отговори:
-I'm born ready, motherf*cker! - изведнъж краката му се отлепиха от зеленикавата полянка. Стъпките му бяха толкова леки, че не си личеше къде са, бяха толкова бързи че го правеха незабележим и толкова объркващи, че не се знаеше от къде ще атакува. Демона, който замахна с брадвата си не успя даже да стигне до земята, когато острието на катаната го беше разрязало на две през цялото тяло. Боецът се приземи на краката си, като леко се хлъзна по полянката и се спря със завъртане. Избърса оръжието си от демоничната кръв и си прибра катаната в калъфа. Пъхна ръце в джобовете и тръгна на някъде...
Вто Мар 08, 2011 3:35 pm by Charismatica
