Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)

-Каквоо ??! Ч-ч-чакайй .. какво трябва да правяя ????Ъъъъъъъъ...

Гокай погледна дървото. Тя се замисли. Момичето подпря челото си до дънера и въздъхна. Тя затвори очи и се опита да прецени горе долу колко чакра ще и е нужна, за да се качи. Но като за начало тъй като е номад и вярва, че всички сме едно цяло, тя започна да мисли за себе си и дървото, като едно цяло. Момичето продължи да стои така още няоколко минути. След това се замисли, След като за някое джутсу чакрата трябваше да е концентрирана в гланите, значи за това трябва да е в краката и по точно в ходилата и още по точно между задходилните и предходилните кости (не питайте размишлявам си). Гокай събра чакра в ума и корема си и след това пак чрез чакра потоците я прекара до ходилата си. Обаче имаше и друг проблем, Кората на дървото беше доста крехка и тя трябва да внимава. Момичето сложи единия си крак на дънера, след това и другия и започна бавно да се изкачва, като гледаше да не прекалява с притока на чакра и да стои напълно уравновесена и спокойна.

"Значи трябва да е по-силна." Помисли си Гокай и се изправи. Тя се изтупа и погледна дървото. Момичето въздъхна и седна на земята. Тя погледна маратоките си и си помисли "Ама и вие не помагате много. Заради подметката ви ще трябва двойно повече чакра да използвам. Е добре да се залавяме за работа" Момичето концентрира чакрата си и сложи единия си крак и започна постепенно да усилва чакрата си. След като леко кората на дървото се напука тя спря и започна пак да ходи нагоре.

-Абе ти сериозно ли ? Та аз дори не знам какво да правя- каза Ан и скръсти ръце..

"Добре де.. лично предпочитам сенсея.. мечката ще ми дойде в повече" - каза си Ан и се засмя.. ;Д
-ААааа в какъв смисъл "закъснители".. Абе сенсей, нищооо не разбирам - каза дразнещо Ан. ;д

Щом Гокай стигна до петия метър тя падна и се хвана за главата и започна да се търка по удареното. Тя седна пред дървото и започна да въздиша и да се чуди, как да стигне до горе без да се нарени или да си докара сътресение. Момичето се изправи и се изтупа. Тя пак концентрира чакрата си и започна бавно да стъпва на дънера, но отново падна. Тя се изправи и пак се хвана за главата, но си каза че болката е сила. Момичето се замисли и реши малко да си почи и да регенерира чакра си. След като пак се почувства готова тя концентрира чакрата си в ходилата и пак тръгна да се катери по дънера.

Ан седна на земята, скръсти ръце и загледа тревата...

Гокай седеше на клона до коная и ги гледаше.

-Какво казахте ?

Гокай скочи от клона и стъпи на крака. После облече суичера си и скри косата. После отиде при сенсея си.
-Надявах се да повиша ловкостта си.

Момичето се качи на гредата и погледна остриетата. Тя забеляза, че едно идва право към нея и залегна, после едно идваше от дясната и страна и тя се отмести напред. Едно от ляво - момичето спря. После две от двете и страни и тя пак залегна и така нататъка.

П.П:Бързам.

Офф. Тва че бързаш, не означава, че тряя те буустнем.

Момичето едвам успя да избегна 1-вото острие..Дали щеше да продължи ?

Първото беше лесно,
след първия път. Второто вече беше малко по-сложно и за жалост Гокай отнесе
рана по дясната ръка. Момичето отново се върна и погледна остриетата.


Още малко поразказвай и направо ще те оставим сама да си тренираш...
-------------------

Изведнъж, след като момичето бе преминало половината, всичко загуби последователността си. Шиповете почнаха да се движат хаотично. Ами сега ?

Момичето напредна но едно острие, замалко да ѝ нанесе големи щети. И все пак, оставаше ѝ още малко.

Офф. Още 1 пост и си готова ;д