Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)

-М-Мисля да пропусна..Ще почина, пък тогава..Ам...Сенсей, може ли да хийлнете и совата...днес не й беше ден. - каза Хиро и се качи на едно дърво и заспа.

Гост

СЛед като Ан се излекува, стана от земята и каза:
-Наистина хубава битка. До скоро. - след което момичето тръгна нанякъде..

Гост

Гокай въздъхна, тя нито беше готова да се представи, нито да работи в отбор с когото и да било. Момичето просто отиде до едно дърво и погледна ветрилото си. Тя скъса долната част на блузата си и върза ветрилото за дясната си ръка, след това започна да удря дървото с все сила.

Сенсея излекува совата и отиде до Гокай.. разроши и косата и каза:
-Спокойно малката.. Почини си малко.. - след което я накара да седне на сила, беше си упорита. Той седна до нея и каза:
-Аз съм Кира.. твоя сенсей.. разкажи ми нещо за себе си и аз ще ти разкажа нещо.. интересно от живота ми..

Гост

Гокай го погледна и се учуди, защо пък той ще я спира, нали и каза да тренира бойните си умения с ветрилото, но все пак...
-Както казах и по-рано Гокай. Ам няма много за разказване. Преди около 10 години клана Унтай и този на Тендоу се избиха и сега ме виждате тук при вас.
Каза тя мъчейки се да се успокой.

Той я погледна и каза:
-Добре.. продължавай с тренировките, но.. не с ветрилото. Просто.. физическа тренирвока.. коремни преси или лицеви упори.. Може и набиране на някой клон.. Избери си, кое ще ти помогне..

Гост

-Мисля да удрям неща.
Каза тя като стана.
-А нямаше ли и вия да разкажете нещо от вашия живот?
Попита Гокай и започна да удря дървото с голите си ръце.

Той се доближи до нея. Извади бинт и върза ръцете й като каза:
-Това е.. по-умно решение.. а колкото за живота ми.. ще ти разкажа нещо.. знам какво е болката да си сам.. трябва да се освободиш за другите.. Да отключиш сърцето си. Трябва да вярвате един на друг.. Тогава ще сте отбор - Тези думи се разчуха из полето... Би трябвало Хиро също да ги е чул..

Гост

Тя продължи да удря дървото и се замисли над думите му. Момичето си удряше, а косата и почна да и пречи (ем то до бедрата, и не е вързана па и да не пречи).
-Аз вярвам, че ако се сближа със съотборниците си може да си създада най-големите врагове, но ще опитам и ще видя дали ще мога да отворя сърцето си след 10 години тъмнина.

Сенсея отново и разроши косата и каза:
-Така ми харесвате.. продължавай с тренировката..

Гост

-Стига сте ме разрошвали. Странно е.
Каза му тя и продължи да удря дървото, като леко я хвана яд за това, че май е най-слабия член на отбора и почна да удря все по силно и по-бързо дървото, като целта и беше да скъса бинтовете.

Сенсея я гледаше и каза:
-В момента не правиш нищо.. трябва да съсредоточиш ударите си в едно място, а не да удряш където ти падне.

Гост

Тя продължи просто да си удря. Когато чу думите на сенсея си тя се замисли и започна да гледа наистина къде удря. Тя реши да успя в средата на дънера на дървото. И момичето вече мислеше само за средата на дънера.

Сенсея и каза:
-Само с удари нищо няма да стане.. трябва да размислиш над това, което правиш.

Гост

-В момента само разбирам, че съм най-слабия член на отбора. Не ме бива в ръкопашния бой, нито пък съм достатъчно силна за да издържа теглото на ветрилото повече от час.
Каза тя, но все пак се замисли. Вярно, че нищо не правеше в момента, но така правят отчаянието хора, нали? Момичето леко забави ударите и се загледа в дървото, то изглеждаше непокътнато, за разлика от ръцете и, нищо че сенсея и ги беше превързал. Тогава тя реши да използва малка част от силата си за един удар и за втори по-голяма и така. Тя първия удар беше лек, втория силен после обратното.

Той и хвана ръцете и ги излекува. Погледна я в очите и каза:
-В момента ти знаеш най-много техники.. и можеш да се биеш със собственото си оръжие.. Трябва просто да направиш малко повечко мускули.. - след което се усмихна и допълни:
-Примерно да направиш 50 набирания на този клон.. и след това ще ти помогна да се биеш със оръжието си.

Гост

Гокай погледна клона и се учуди дали тренера говореше наистина. Когато го погледна и видя че е сериозен, тя отиде под клона и понеже беше по дребна хвана ветрилото и се повдигна на него, когато то падна тя започна да се набира.

Момичето неусетно бързо направи 5, но и оставаха още цели 45...

Гост

Тя продължи да се набира, въпреки че това определено беше за нея. Тя си беше физически слаба и това нямаше да се промени. Но все пак продължи да се набира, е поне сега сенсея нямаше как да я разроши.

Сенсея я гледаше и каза:
-Хайде.. на 7 си..

Гост

-Аз и 10 не мога да направя.
Каза Гокай и продължи. Ама говоренето само направи нещата по-зле. Когато направи едва осмата тя започна да чувства, че ще падне и се хвана здраво за клона. Момичето продължи вече с мъка да се набира, За да прикрия това тя си затананика някаква песничка, но не и помагаше много, а и не прикриваше точно какво чувства сега относно набиранията.

П.П:Сега да не стане като в анимала. Да не успея и Кира да вземе да ме накаже.

Направи 13, а й оставаха още толкова много... Може би трябваше да забърза темпото и да се стегне малко?

Кира каза:
-12.. продължавай..

Гост

Гокай стисна зъби и продължи да се набира. Тя си мислеше само колко ще е хубаво да свърши с това по-скоро. Момичето почна да се стяга в кръстта и да забързва малко темпото с набиранията, като се мъчеше да не се изтърси от клона, понеже вече имаше алтернатива или набиранията или ръцете и, кое щеше да избере. Да си запази хубава гладка кожа или да повиши силата си. Е май отговора беше ясен след като не спираше с набиранията.

Сенсея измърмори:
-20..

» Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг]
» Тренировъчна площадка номер 2 (Отбор Фуука)
» Тренировъчна площадка 1 [ Отбор Ямако]
» Тренировъчна площадка номер 3 (Отбор Noah)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Кайрин]