Академията

Всичко вървеше добре.Момчето бе радостно.За да се докаже напълно му трябваше още съвсем малко.Разбира се шинобито не бе забравило това.Тузуга реши малко да се поразтъпче като седна на един чин и се огледа за някой подходящ предмет за замяна.И усети нещо твърдо да го ръчка в гърба.Обърна се и видя собствената си раница.Добреее единственото изискване беше готово.Момчето се изправи и се вгледа в раницата.Малко му бе странно.Опита се да си представи как става раница а раницата в негово копие.Това наистина бе трудно.Момчето се концентрира и отново събра чакра.Разпредели я този път нявсякъде поравно.Трябваше да имаш силно чуство за точност,което на Тузуга липсваше.Както и да е,момчето намери начин да се оправи и с това.Погледна за последен път раницата и с много страннен глас извика:
-Каварими но джуцу!

- Добре се справи момче. - Каза сенсея и му върза една бандана на главата...

Вратата рязко се отвори и в стаята влезе чернокосо момче, което трескаво започна да се оглежда. Щом видя учителката, то се доближи до нея и каза:
-Съп, СС?!

- Как се казваш, момче?-попита сенсейката..

Едно момиче с лилава коса и дрехи със същия цвят, почука на вратата и влезе. След това вдигна студения си поглед от земята...

- Кво искаш, ма?!- каза ядосано сенсеят..

Маю много добре познаваше психологията на хората.. На вбесение - още повече.
-Продавам курабийки! - възкликна тя и на лицето ѝ се появи една голяма и искряща усмивка.
-Сериозно.. за какво може да съм тук ? - каза тя, като смени изражението си от наивно, на прекалено хладнокръвно...

Момичето знаеше какво да прави. На път за академията някакви деца си говореха какво е трябвало да направят в академията и да станат генини. „-Мхм.. хенге.. ъЪъъ.. това какво беше ??” – зачуди се Маю. След малко задълбочено мислене от нейна страна, тя се сети, че баба й й беше разказвала за основните 3 джутсута, нещо за академията и всякакви такива. Маю потъна в дълбоки и бегли спомени. След малко тя се сети: „Разбира се! Джутсу-то, при което се..хмм трансформираш?! Добре де, добре..Нека да започваме.” След този кратък разговор със себе си, Маю реши да действа. Огледа сенсея бавно и внимателно. Спря се на най-малките детайли от външния му вид. След това тя затвори очи. Започна бавно да избистря съзнанието си от всичките мисли, които бръмчаха в главата ѝ. След доста „битки”, така да се каже, тя спечели и в съзнанието ѝ нямаше нищо. Маю си представи човешко тяло. Това тяло беше като манекените по ветрините, на по-големите градове. Припомни си и вида на сенсея. „Доообре. Нека сегаа...Охх по дяволите. Пак ли си говоря сама ? Трябва да престана за бога..” След поредния монолог, Маю реши да се концентрира още по-усилено. Започна да „наслагва” части от спомена на образа на сенсея върху безжизненото тяло. След време, тази безжизнена кукла заприлича на учителката. „Мисля, че е добре”-монологираше отново момичето. През цялото това време, Маю събираше чакра. Тя я завихряше из цялото си тяло. По едно време тя реши, че е готова. Каза: - Хенге но джутсу! – след което с надежда отвори очи, за да види резултата.

Щеше да продължи с техниката която не ѝ беше нито много трудна, нито много лесна, но беше последната. Последната техника и можеше да стМаюе генин. Не беше много, но беше важна стъпка по пътя ѝ като нинджа. Като малка беше тренирала и наистъина много ѝ се караха, като не успееше да направи техниката. Сега беше времето да се концентрира и да докаже какво помни. Е, или какво не помни. Така и направи. Концентрира се максимално и започна да се съсредоточава. Тази техника беше доста популярна макар и това да бяха просто илюзии които се създават.Това може да се каже че е една от най-необходимите джутсута в една битка. С клонингите можеше да се залъже противника и да се спечели време или чрез расейвМаюе да го победиш. Маю направи няколко сийла и събра чакра. Концентрира се върху собственият си образ. Образ, който всеки ден по няколко пъти виждаше в огледалото в стаята си. Толкова години се беше гледала, че вече едва ли не ѝ писваше. Не изпускаше своята концентрация, дори когато си представи как прави няколко свои клонинга. Пое си въздух и решително каза:
-Буншин но джутсу...

-Охх..сенсей, нужно ли е да преминавам през всичко това ?!
Маю знаеше много добре отговора на този въпрос. За да премине по-нататък трябваше да направи и Каварими. Трябваше да направи джутсуто, дори и против волята ѝ. Имаше еднна приветливо изглеждаща гъба на пода. Огледа я и реши, че няма да е особено трудно да се превърне в мокра, надупчена и миришеща на мръно гъба. Отиде до предмета, в чието копие щеше да се превърне и го вдигна от земята. Огледа гъбата. Наистина изглеждаше съвсем обикновена. Обърна се и видя всичко друго в стаята. Тогава се убеди, че гъбата ще бъде прототипът. Отдалечи се на около 2 крачки от нея и зае стабилна позиция. Не знаеше защо ѝ беше, но все пак я зае. Погледна за последен път гъбата и затвори очи. Нямаше никаква нужда да изчиства съзнМаюието си от непотребни мисли и прочие. Представи си само наистина грозната гъба. След това започна бавно да раздвижва потока от чакра по тялото си. След това усили скоростта, с която той течеше по тялото ѝ. Опита се да си представи изпълнението на техниката. Как се заменя с гъбата. Когато се почувтства готова Маю каза:
-Каварими но джутсу!!

Момичето успя и си взе банданата..

Маю излезе от стаята..

-Буншин..

Почти успя да се замени..
-Още един път!-каза сенсеят..