Академията

-Омой? Ако не се лъжа, той е ученик н Килър Би, и от отбора Са...Са..Самуй... - каза Хиро с малко неразбираемост. -Райкагето беше изпратил отбора, към Коноха, за да уводемят Хокагето, че те ще се погрижат за Саске и да дадат всякаква информация за Учиха и Акатски.Омой?..Ами...За него не знам почти нищо..

-Хъх.. - Хиро се разсмя..Е, поне донякъде..Отдавна не се е смеел, дори усмихвал, той продължи напред, пред сенсея.
-Добре ще опитам поне дано да се справя.

Като почна да се концентрира и все още си намисляше като какво да се превърне и накрая реши да се направи точно като Сенсея и почна да прокарва чакра из тялото си като направи сийлове затвори очи и каза :-"Henge no Jutsu". като чакрата се увеличи чу се лек шум и изведнъж чакрата му пак почна нормално да се разпространява из тялото му , а около него само се вдигна лек дим и нищо не стана, защото като за 1 ви опит никога няма нищо успешно и Хиро си каза:
-Ксаа..Как може да съм толкова зле..Съсредоти се! Като пак затвори очи доближи ръцете си една до друга като бавно направи сийлове прокара чакра по тялото и ръцете си и на ум си каза "Hnege no Justsu" като пак се появи малко замагляване и ръцете както и от части тялото му се бяха превърнали в леко кпие на Сенсея ама все пак не беше успешно и той пак отпусна техниката като погледна на доло отдъхна си и без да губи време пак се съсредоточи като направи сийлове зае по удобна поза като целия се отпусна засили чакра потока в тялото си 2-но повече като направи сийловете и задържа самата техника за да се събере повече чакра и накрая пак на ум си каза "Henge no Jutsu" като от краката до врата тялото му беше на Сенсея ,но все пак главата му все още си беше негова и вече лекo се беше ядосал защото бая яко се излага така и на ново отпусна техниката като си се превърна в себе си и каза;
-Последен опит .
Като повтнорно почна да прави сийлове затвори очи и прокара чакра по тялото си и по крайниците си като почна да осилва количеството и в мислите си сега той си представяше само тялото на Сенсея с всеки малък детайл и само си повтаряше "дано да стане.." като си каза: Henge no Jutsu " и с всичката събрана чакра пак се появи малко дим като вече цялото му тяло беше като това на Сенсея и с една приятна усмивка той каза:
-3 или 4 за късмет !

Момчето се почеса по главата и се залюля като каза
- Буншин но джутцу значи..
Момчето започна да се оглежда и да запаметява всяка своя черта.Момчето запомни панталоните и изобщо дрехите си като вече му беше ясно какво да направи.Той реши да направи един клонинг копие на себе си.Момчето направи знак и започна да се концентрирва.Той започна да се освобождава от всяка своя мисъл и тревога както и от емоциите за момента.Момчето представи белия лист в главата си на който беше показал себе си.- Ще го направя,ще се размножа ей сега (). Каза си Хиро и спретна ръце.Чакрата му започна да цирколира в цялото тяло и вече беше готов да опита.Въпреки готовността му, той не опитваше я все още се концентрирваше защото както знаеше при всеки генин не ставаше от първия път.Момчето искаше да направи техниката веднага, а не учителят да го бави.След няколко минутки той беше напълно готов.Той острани всичко излишно и мислеше само за техниката.След няколко минути мълчание момчето събра въздух(ХД) в устата си и направи знаците като извика - Буншин но джуцу. С опит да направи клонинг на себе си очакваше да види какво е постигнал.

П.С сри, ако има грешки

Момчето се почуства малко гадно от думите, но все пак се опита да направи някаква усмивка, макар и фалшива(доста..)Момчето свали ръката си от брадичката(заради сийловете), стана от чина и се съсредоточи върху техниката. Тя беше сравнително лесна, както и останалите начални техники, но ефективна. Техниката заменяше човек с някакъв предмет, който е наблизо. Името на техниката също подсказваше какво прави.Хиро беше чел за тези три техники и беше подготвен за тях. Имаше леко напрежение в него така като стоеше до учителя си. Страхуваше се от провал, но се надяваше, че ще успее бързо да свърши с тях и да мине академията. Моментът, който толкова желаеше настъпи. Той се чустваше леко странно до всичките тези деца, които искаха да станат Генини на селото си, но той не искаше това да го разконцентрира и тази грешка да му коства опитът.Той се чудеше с какво да се замени. Той огледа цялата стая внимателно и "заби" погледа си в прозореца. Там видя няколко шурикена(от големите, като на Мизуки) и избра да се замени с един от тях. Той сключи един сийл с ръцете си и се съсредоточи в техниката, но повече се съсредоточи във шурикена, с който искаше да се замени. Обикновенно тази техника се правеше с някое дърво, но тук нямаше такова. Момчето събра чакра по цялото тяло и я концентрира.Хиро направи нужните сийлове за техниката, които Шинобитата не ги правеха, но за Генините беше нужно. Затвори очи, избистряйки си ума от всякакви мисли и изричайки думите:
- Каварами!

Момчето се зарадва, затича се и прегърна сенсея.

П.С. Хиро е нямал родители, тъй че...прави странии неща

Момчето сложи бандана на ръката си и се запъти към магазина

По коридора на така наречената академия, вървеше мрачна фигура покрила лицето си с качулката от суичера, който носеше. Тя ходеше бавно и оглеждаше вратите на стаите. Когато стигна до крайната стаята реши да влезе. Тя сложи бледата си като платно ръка на дръжката на вратата и леко натисна бравата. Фигурата леко бутна вратата и тя се отвори широко. След това влезе с бавна крачка и се огледа за сенсея.

Сенсея погледна новодошлия и каза:
-А ти сии..?!

-Тендоу Гокай.
Каза фигурата с медното си гласче и махна качулката, като погледна сенсея с кърваво червените си очи.

-Има ли смисъл да питам защо си тук ? .. Както и да е. Защо искаш да си шиноби ? - попиа сенсея и впи поглед в очите на момчето.

П.П: МОМИЧЕ

-За да убия буклуците от Унтай и да си отмъстя.
Каза тя с презрение.

Офф. лмао.. сори хд

-Така ли? Добре. Кажи какво знаеш за тези боклуци ??

-Долнопробен клан воюваш с моя от векове. Все още никой не е бил и се очаква напредък. Сина на главния от Унтай е също на мойта възраст и ме е погнал, а това прави играта още по забавна. Враждата между клановете е започнала преди повече от 500 години. Тогава двама братя Унтай и Тендоу трябвало да се бият за да може да си разделят наследството от баща им. Ако Тендоу победи тогава Унтай няма да получи нищо и обратното. Затова войната се пренесла до днес и виждате резултата.

-Ее.. добре. Щом е такава ситуацията, да започваме. Покажи ми Каварими като за начало.

-На какво?
Попита Гокай и огледа стаята.

Гокай оглеждаше стаята и търсеше интересен предмет поне за нея, за да се преобрази в него. Тя оглеждаше стаята и когато Сенсея и даде зор тя видя един шурикен на бюрото. Това горе долу и хареса и момичето пое въздух. Гокай се приближи до шурикена и видя, че наистина е чудесна изработка - слава на майстора :д. Тя го огледа добре и затвори очи. Момичето започна да си предстаявя острите и смъртоносни 8 върха на шурикена. Кръглавата наподобяваща снежинка форма. Дори малкия надпис около средата гласящ неразбираеми за обикновенния човек неща. Момичето пое дълбоко дъх и след като беше направила в съзнанието си перфектия двойник на шурикена тя се зае с реалния двойник. Момичето се концентрира и още един път пое дъх. Тя вярваше че имаше два начина да създадеш достатъчно чакра за да изпълниш едно джутсу. Единия е като използваш наученото в академия и природата около себе си. И другия, като използваш гнева като източник на сила. Е за нея важеше втория начин, за това тя събра гнева си и се опита да създаде двойник.