Тренировъчна площадка 1 [ Отбор Ямако]

Гост

Съвсем обикновена площадка, имаща езеро, няколко голями дървета и един шезлонг. Сенсея се беше излегнаш на шезлонга и четеше книга.

Сенсей: Ямако Хайчи
Снимка:
Характер: ленив, романтик, обича да чете любовни истории
Скрита страна: Превръща се в перверзен тип, като стане дума за момичета.

Ученици:

1. Джудай юки
2. Кагами Райто
3. -

След като Райто успя в академията и банданата му беше на вратът по пътя към накоя площадка той си пееше:
- https://www.youtube.com/watch?v=wxWGsGToiqg - момчето забеляза първата площадка и изглеждаше тихо, спокойно местенце. Чудното беше, че нямаше никой. Той все още не забелязаше сенсеят и продължи да си пее, като вече беше на площадката.
- Алоо~ - провика се Кагами като използва същата интонация от песничкта преди малко. Но целта не беше да си пее, а да може сенсеят да го чуе и да се появи отнякъде.

Но от сенсея нямаше и следа..

Райто се спря и си махна шапката за да се почеше по главата. той седна на един отсечен дънер и реши да чака сенсеят.

Изведнъж започна да се чува скърцащ звук от някъде.. Какво ли беше то?

Кагами подскокна и започна да се оглежда. Той се въртеше в кръг като беше леко приклкнал готов за неочакваното/:D/.

Гост

Изведнъж се появи един мъж и каза:
-Тряя кажеш истината, само истината и нищо друго освен истината. Кой си ?

- Ъммм - каза зачудено.
- Аз съм Райто. - отговори момчето на мъжът като добави 1 чаровна усмивка.

Мъжът разтърка очите си и каза:
-За тва, че ме събуди.. прави 10 обиколки на площадката.

- Ууу, добре - каза момчето и започна да загрява.
- Пуу..събудил съм го бил. - каза със сърдит тон Райто наум. Момчето започна да бяга като започна от дънера със своята първа обиколка.Гледа ше да избягва погледът на мъжът. Съдейки по отншението му Кагами предполагаше, че това е новият му сенсеяй. Както си тичаше с нормална скорост пред него се появи друг отсечен дънер. той го прескочи и продължи напред. След тов момчето навлезе във областа, която беше изпълнена с сламени чучала и кукли. той ги заобикаляше като се стремеше да поддържа едно и също темпо на тичане. Наусетно Райто се озова в нещо подобно на мини-гора. Там той му се налагаше да прескача и завива в различни посоки. Трябваше да мина препядствията, които май само той си ги мислеше за такива, а може би предметите просто си стояха така. Новият генин ремина през малката горица и отново се върна на дъбът от където бе започнал.
- Брей..няма да е толкова лошо. - каза си Райто като с усмивка тръгна към изпълнението си на втората обиколка. Втората обиколко все така мина лесно като момчето не усети никакво напрежение. След като завърши обиколката си момчето стремглаво пое към третата. След сламените кукли генинът започна да усеща леко напрежение в колената и лактите.
- Явно отдавна някой не е тичал. - каза си под нос чернокосият. Трябваше да се засили тези обиколки като да намали бройката. -Никой не е казал, че не може да се почива след като се изморя-помисли си Кагами наум. Черноокият бързао направи 2 обиколки на тренировъчната площадка и вече беше задъхан. Това беше петата обиколко и Райто седна на дървото за да си отдъхне.
- Ооох..брех. - дишаше тежко Райто като се поеса по вратът. Май петте обиколко му дойдоха в повече. След паузата от няколко минутки Кагами стана и направи дна бърза обиколка. След това с нормално темпо направи останалите. след като завърши той сенда на земята като подпря гръб на пънчето и каза:
- Готово. - задъхан каза Кагами

Доста добре написано, но и саморазказано.. What eva.. Приемам го..

Райто успя със обиколките. Сенсея го погледна, прозя се и попита:
-И сега кво.. ще тренираш ли?

спестих ти четенето на няколко поста, както и на мен писането им. Затова се постарах. ;d

- Ъъъмм, да - каза Райто още дишайки тежко. гърлото му бе пресъхнало и имаше нужда да пийне нещо.
- Да има някъде наблизо вода. - оплезил вече език Каками гледайки към сенсеят.

- Не. - Каза той.
- Ще тренираш ли, или не?

- Ъъъъхх... - издъхна Райто.
- Да, ама съм малко жаден. - каза генинът. Той стана и каза :
- Искам да науча да хвърлям кунай и шурикени като истинска нинджа. - момчето намери някакви сили за да стане. Той погледна към сенсеят сериозен.

Той посочи едно чучело и каза:
-Еми.. надупчи го в средата и ще се научиш.. - и продължи да гледа мързеливо.

- Добреее. -каза Райто като плесна с ръце и имитира че плюе по тях. Той извади 3 кунаята който стояха накачени по-пръстите му на лявата ръка. Момчето се загледа само и единствено в чучелата, които бе срещнал по-рано в обиколките си на тренировъчната площадка. Чернокосото момче замиг се успокои и затвори очите си съсредоточавайки се. Започна да събира енергия в ръцете си за да може да нацели червената точица. Той започна да примигва все по-бавано и по-бавно.
- Самоконтрол,самоконтрол - казваше си Райто наум като дишаше и вдишваше бавно. Не трябваше да допуска колената в ставите да му провалят опита. За тази цел трябваше да впрегне съзнанието си и да повярва, че напрежението не съществува. Това беше научил от своите приемни родители, които го пуснаха да стана шиноби. Така той щеше да ги зарадва, че е станало нещо от него. В мигът в който момчето задържа дъхът си той прехвърли един от кунаите в дясната си ръка. През същото време беше и затворил очите си. след като издиша той остави единият кунай да падне и да се забие в земята. Така в двете си ръце държеше по едно нинджа оръжие. Той продължително издиша. След това вдиша рязко и без да издава звук вдигна дясната си ръка на височината на вратът и метна кунаят във областа на червената точка. След това вдигна лявата си ръка и я отпусна напред като със замах изтреля кунаят си отново леко в дясно но в стремежа да уцели червената точка. Докато двата куная летяха той се обърна с гръб към мишената и хвана кунаят забит в земята с дясната си ръка и го извади. Той се завъртя като по този начин изтреля третият кунай малко в ляво в рамките на червеното кръгче. С моглед забит в земята пред очите му причерня и черните му очи не се виждаха от сянката. След което момчето издиша като отпусна ръцете си назад. Все още не беше вдигнал погледът си, но бавно повдигна глава за да види постижението си.

Кунайте се забига.. но единия беше в съседно дърво.. друг беше оцелил мишената, но проблема беше, че нямаше точно в средата.. Той му трябваше един последен опит, за да прецени добре, понеже най точния кунай беше в бялото очертание, около червената точка в средата.

- Хмммм... - измръмка Райто като се почеса по прадата.
-...изглежда нещо съм сбъркал. - каза си Кагами. той отиде при всички забити кунай извън куклата, които беха два в случаят. Отново застана на същото място откъдето стреля преди малко. Момчето имаше усет към нещата и имаше предчувствие че почти беше усвоил умението само че нещо не беше наред. Трябваше да се справи с кунаите за да премине към шурикените. Момчето беше хванало двата куная кто гледаше към другият забит във куклата.
- Трябва да успея - казвайки си това момчето нямаше намерение да се проваля. той отново затвори очите си и започна да диша бавно и спокойно като дишаше и наум си припомняше нещата , които бе учил в академията. Макар да не бе много силен в теорията все някога беше буден и бе запонил няколко важни неща казани му от сенсеят в академията. Но този тук беше някакъв обитак.
- Що за човек, е този даже и съвети и нищо не ми казва. - помисли си замиг Райто като притвори едното си око виждайки как сенсеят витае из облаците.той пак затвори очите си събра всичко в главата си. Не трябваше да пропуска. след като усети, че е подготвен той отново пое дълбоко и бързо въздух и на един дъх метна кунайте към червената точица. Той кръстоса двете си ръце като ги повдигна на височината на вратът си. Момчето изпъна двете си ръце прицелен само в червената точица. Изненадващият му поглед се беше плеснал на лицето му като очакваше да види дали се се справил.

ПП: Боравене с Кунай lvl 2

Куная се заби точно в средата. Учителя го погледна и каза:
-Доста добре.. ще тренираш ли и друго?

- Да. - отвърна момчето.
- Мисля да си подобря и мятането с шурикен. - каза генинът като си събра всички кунай и си ги прибра. Сега беше редн на шурикените.

//ъъмм..за 10 обиколки статс няма ли да има?

-Добре.. тренирай. - отговори ясно учителя.

ПП: Еми.. вярно.. +5 бързина

- Ъм. - кимна момчето като се приготви. Той пак застна пред мишената.
- С шурикените трябва да внимавам. - каза момчето. Той отново се върна в ранните си години прекарани в академията. За да си припомни захватът и как се мята. Понеже имаше няколко типа на хвърляне. единият беше прав, другият можеше да се метне така се шурикенът да направи полу-елипса и да стигне до целта. Момчето извади 1 шурикен и запамети местположението на сламеното човече. Така той си предтсви мятането си образно в главата си. Той отново започна да диша бавно като въртеше шурикенът си в ръката и внимаваше да не се нарани. Дълбоката концентрация можеше да му спести дълбоките опити затова Райто постигна пълен мир със себе си. Остави настрана всички мисли за академията,вятарът и подобни глупости който вече не му трябваха. Той леко приклекна и слeд това се изправи. Погледна мишената и метна шурикенът като отпусна ръката която бе сгъната и лакетът му беше на нивото на очите. След това загледа как оръжието лети.

А то падна в страни от мишената. Явно трябваше да се постарае повече, или да използва по повече шурикени наведнъж, за да е по добър в умението и да има по-голям шанс да уцели мишената...

- Хм. - каза Райто като се почеса отзад по главата. Tой отиде и си взе шурикенът. след като се върна момчето застана на същото разстояние от първият опит. Черно косият гледаше толкова втренчено в сламената кукла, че ако имаше разум то тя щеше да падне. След като му се измориха очите да не мига Райто отново затвори очи и изясни съзнанието си. Явно този начин не помогна. Ще трябваше да опита по другият. Той не искаше да хвърля много шурикени по мишената. Кагами искаше да направи по-трудното. Той смяташе, че е подобре ръката да свикне да метне веднъж правилно и така щеше да схване как става и всичките му изтрели ще са точни, вместо да мята повече шурикени и те да не са точни. След като прецени че така е по-добре той си представи в главата как постига целта си. Два три пъти раздживи ръката си за да прецени как да хвърли шурикенът. Кагами отвори очи като застана в профил на сламеното човече. Левият му крак беше изпъната леко назад а десният беше напред. Едната му ръка беше отпусната а другата с което държеше шурикенът беше вдигната на нивото на вратът му. Момчето рязко изпъна ръката си като пусна шурикенът в посока червената точица.

Шурикена се заби в мишената.. но явно не беше в средата.. Айде пак разкарване до там.. горкия Райто.. но явно започна да му хваща цаката.

» Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Катсу]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Харука)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Кайрин]