Офиса на Казекагето

Тук можехте да попитате Казекагето за мисия.

Мисиите се разделяха на различни рангови категории, в зависимост от сложността си:
E - изключително лесни мисии, които всеки би могъл да завърши без проблем;
D - всеки, станал току-що генин може да получи такава мисия, но и наградате е малка(5-10 руо);
C - Средно трудни мисии, генин-чунин може да я получи,но наградате не е малка (10-50 руо);
B - трудни мисии за ранг Чуунин - Джоунин с голяма възнаграждение (50-100 руо)
A - много опасни мисии, които не се дават току-така.Джоунин-АНБУ (100-160 руо)
S - възможно най-опасните мисии, които се дават на квалифицирани
специялисти. Наградите са доста добри, но по-важното е , че селото е
предпазено.

Даре дойде тук. Почука на вратата и без да чака отговор влезе. Опашката му се размяташе зад тялото и момчето каза:
-Йо, Гара. К'во стаа? Аз съм Даре мо Най и сенсея каза да дойда при вас ?

- Имаш мисия. Вземи това и се разкарай. - Каза Канкуро, , след като Гаара му кимна и му подаде едно писано, в което явно беше описана мисията на момчето.

Даре го взе и каза:
-Мамка му.. толкова си студен.. мислех, че от суна всички са топли и мили.. щото е пустиня - и се засмя, завъртя се с гръв и им каза:
-Весели празници и приятен ден, шефчета - и излезе от кабинета. Погледна листа и реши да го разгледа.

Даре мо Най влезе заедно със стомните вода и каза:
-О-о-о-ой. Връщам се от Кири.. - и влезе с усмивка на лицето.

- Добре, предаде ли съобщението? - Запита Гаара.

Той се почеса и попита:
-К'во съобщение? Никво съобщение не сте казвали да предавам.. - изгледа той тъпо. После се почеса и каза:
-Казахте да отида за стомните при някаква жена.. само толкоз..

Гаара го изгледа странно, а Темари каза:
-Стомни?! Жена?! Какво по...
- Трябваше да предадеш листа, който ти дадах в Кири. Това бе важно съобщение, което ти трябваше да предадеш на някой от Кири за спасяването 2ма вяжни изгубени и умиращи в пустинята Киричански нинджи от съвета на Кири. - Каза Гаара, а Канкуро добави ядосано:
- Осъзнаваш ли какво си направил?! Не е трябвало да го отваряш, а просто да го дадеш! Дори не си прочел, че е адресирано до киричанска нинджа, а не до теб, нали?!

Даре се почеса и каза:
-Абе ти ми даде един лист.. на който пишеше да отида до някаква си.. ам...Харума.. не... не.. Харука.. да.. същата.. отидох там.. питах я дали това е тя.. и че идвам от Суна за две стомни вода... след това тя ме накара да чистя някаква женска тоалетна.. и аз .. такова.. запознах се с една от нейните ученички и.. - момчето започна да си бута гащите и забеляза, че е по боксерки.. изкрещя:
-А-а-а-а. Оставих си дънките на момичето.. а листа е в него... и такова.. и снимката на сестричките ми.. - той изкрещя:
-Не-е-е. - след това се почеса и допълни:
-Впрочем.. като споменахте две нинджи от Кири. Да не би да са един дето се влачеха по пустинята и искат вода. Щото срещнах едни. Дадох им малко вода, а те откраднаха всичката. Аз ги подгодинх.. пребих единия, а другия пусна някаква мъгла, която експлодирала, но пък после направи някаква огнена техника, аз после не помня нищо.. само намерих два трупа.. и всичко друго ми е черно..

-Едвали е пишело, точно твоето име. И да явно това са били... Както и да е. Не искам да те виждам. Махайте се от погледа ми, ти и стомните ти! - Извика Гаара, а Темари го замери с 20 руо.

Даре се почеса и каза:
-Абе що не си... - взе Руо-то и стомните и излезе от кабинета. Огледа се и реши да се връща на площадката си.

Даре влезе без да чука и каза:
-Искам мисия..тоя моя сенсей не съм го виждал с дни.. и няма кво да прая...

- Какъв ранг? - чу се глас.

Даре се почеса и каза:
-Ми.. най-трудния..там.. да има.. екшън.. меле.. не искам пак да ходя за вода..

- Все още си генин и не може, а и напоследък няма кой знае колко трудни мисии, затова мисията ти ще е , да отидеш в Кумо и да намериш избягалото ми Куче - Пенчо, като го върнеш обратно. - Каза Канкуро.

Даре направи тъпа физиономия и каза:
-Пенчо, а? Що не си.. пфуу.. отивам.. но преди да тръгна. Нещо друго важно? - попита момчето. След което ги изгледа:
-Някакви специално съобщения?

- Не. Освен , че кучето ми Пенчо е чао-чао и няма козина.

Даре каза:
-Бал съм мамата на кучето ти.. - и излезе като тресна вратата.

Нао се разхождаше и понеже нещо в тази сграда, приличаща на чайник я привличаше, тя влезе вътре. Момичето оглеждаше безинтересно коридорите, докато не стигна до самия офис и там с цялото си величие, стоеше той. Младежа, който беше видяла онзи ден. Младежа който искаше да види ужасно много от тогава. Тя се приближи бавно до Казекагето и го погледна. Но погледа и не се промени. Ако Гаара го погледне щеше да си спомни онези времена когато той беше на чунинския изпит. Неговия поглед и нейния си приличаха. Тя се зачуди какво да прави. Дали да го заговори или просто да пита. Момичето се стегна и реши да пита.
-Извинете, но бих искала вие да ми станете сенсей. - А докато говореше в гласа и се улавяше тон на страдание и сякаш нещо я измъчваше отвътре. Дали беше това, че е сигурна, че ще и откаже или просто се страхуваше да не го ядоса. Кой знае. Може би и от двете по-малко.

( само до чунинския изпит, тогава ще ме преместите при някой отбор който няма много хора и готово)

- Аз? Сенсей? На такова хлапе, като теб?! Нямаш шанс, малката. - Каза Гаара и продължи да си подписва документите. Пред момичето се появи Канкуро с думите:
- Върви си... Нямаш място тук. Не разсейвай Гаара, защото има много работа.

-Ако се докажа пред вас, ще ме вземете ли за ученичка?
Попита тя, съвсем безразлично, като дори не обърна внимание на Канкуро. Явно наистина силно искаше да стане негова ученичка и беше готова на всичко само това да стане.

Темари й се развика:
- Разкарай се, хлапе!
А Канкуро,бутайки я:
- Махай се!
Гаара за сметка на това, тихичко каза само едно:
- Да. - Сякаш се чувстваше неудобно от това.

Това и беше достатъчно и тя погледна Канкуро с празния и ужасяващ поглед. Огледа го и не намери нищо интересно. После същото се случи и с Темари. Накрая си тръгна.

Темари и Канкуро се развикаха на Гаара, но той не ги отрази, а просто погледна как момичето излиза от офиса със сякаш впечатляващо го движение, а после продължи да си върши работата, прозявайки се.

Даре влезе без да почука и каза:
-Ко стаа?

» Офиса на Хокагето
» Офиса на Мизукагето
» Офиса на Райкагето