Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг]

И един пламък се показа през устата на Грим. Сенсея го погледна и каза:
-Айде де.. надъхай се малко..

Грим се средоточи отново започна да усилва неговия чакра поток , започна да изпраща огромни количества чакра към гърлото и рацете си Грим изчисти всички мисли освен 1 да постигне целта си и да увладее тази техника ! След това Гримджоу направи сииловете с раце пое дълбоко въздух и извика :
-Катон Гоукакюу но Джуцу ! като издишваше огнената си чакра през остата като я оформяше в огнено калбо !

И момчето накрая успя. Не беше съвършенната техника, но успя.

ПП: Катон Гоукакюу но Джуцу lvl 1

Грим каза :
-Може ли да ме научиш сега на Церо :
Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг] - Page 1 Caption-552857-20080418101734

ПП Няма ли бонус за научената техника ?

Към тренировъчната площадка се носеше дим от пясък. Всъщност не се носеше а вървеше доста бавно. Ако някой се вгледаше щеше да види, че това е момиче, което просто ходи бавно, а заради ходенето в пясъка се получаваше дима. Когато Нао стигна площадката тя погледна сенсея с напълно безинтересно изражение и отиде до него. Тя махна бандата от дясната си ръка и я пусна пред него. Като не показваше никаква емоция, а очите и сякаш бяха станали катранено черни и все повече приличаше на кукла от витрините на детски магазин.

Сенсея я погледна и се затича към нея с думите:
- Муцкааааааааааааааааааааааааа~~, къде си напрай косата мъъъ??Въъъъъ кфи яки дрешкии!! Оле не , муцинце, ще свърша! Ух! Ще обърна резбата заради тебе! Мноу си секси мъъъ~~

Тя го погледна някак си зловещо и изчака да се приближи достатъчно, че да се отмести и той да се забие в някой камък или и тя не знае какво. После отново го погледна.
-Май съм объркала мястото. Тук ли е тренировъчната площадка на Шиг?

- Да... - Отвърна студено той.

"Хх значи съм оцелила мястото. Хубаво" - помисли си тя и го погледна.
-Бих искала да ме обучите за да се докажа пред Гаара-сама.

- Хах, шанс... Но добре. Като за начало искам да вдигнеш 3 нива на чакра контрола си! Това ще ти помогне с техниките. След това ще опражняваме малко физически тренировки. За сила и бързина. Ще правиш обиколки, набирания, ще мъгнеш и прескачаш неща. Чак след това ще можеш да научиш някоя техника и ако искаш накоя по-силна , което е за предпочитане, ще трябва да идеш до книжарницата и да си купиш някоя книжка, която да те образова. - Каза той и сложи ръце на кръста си.

Тя се зачуди как може да вдигне чакра контрола си до 3 левъл. Може би с катерене на дърво, но къде забога може да има дървета в пустинията. Освен да пробва с някой кактус. Ами да ето ти играя кактуси колко щеш в пустиния. Ами Нао реши да се захване за работа. Момичето започна да търси кактус. Тези, който намираше бяха мънички и слаби. Изведнъж, като от нищото. Светлина в тъмния тънел. Кактус достатъчно голям и сигурно здрав за да може да се катери на него. Момичето застана пред него и погледна върха. Тя съвсем леко се усмихна, но това не бешеусмивка на някой психически нормален човек. Това по-скоронапомняше усмивката на демон, на същество дошло от ада . Тя се замисли, първо трябваше да си
спомни, какво помнеше за чакрата. "Чакрата е главния източник на енергия за кое и да е било джутсу. Тя е базирана на физическата сила, упражненията и опита и духовната сила. Чакрата се разпространява по цялото тяло подобно на кръвоносната система. Има общо 360 чакра точки. Също така има и пет основни вида чакра: Фуутон, Райтон, Суитон, Катон и Дотон. Другите чакра видове са просто смесици на тях. Май това ще стигне за сега." Тя си спомни какво точно беше чакрата, но това не помагаше много в изкачването на кактуса. Тогава тя се опита да си спомни още неща -"Една нинджа използва чакрата в различни нагласи. За джутсу в зажисимост от това как се изпълнява чакрата се пренася там. Тогава значи за да изкача дървото трябва да я пренасоча към краката. Чудесно това стига за сега." Мислеше си тя.

Дойде време и за същинската работа. С това темпо Сора щеше да си осъмне на площадката, но нямаше голяма значение. Щом е за каузата да впечатли нейния идол тя беше решена на всичко. Момичето направи знака Tiger ( не знам как се казваше онзи за концентрацията) и започна да събира чакра. Междувременно сякаш спря да съществува и злокобно напомняше истинска кукла. В този момент нито мърдаше, нито дишаше, дори не мигаше. Сякаш беше дървена. А през това време събираше чакра и я препращаше към краката си. Тя си мислеше, че изкачването на кактуса ще е доста по-трудно от едно обикновенно дърво, първо защото вътре в него се събираше вода, която усложняваше нещата, втора, защото кората му беше по мека. На практика за да го изкачиш се искаше старателност и пълно спокойствие. Е спокойствието Нао го имаше в изобилие. Даже се не знаеше дали някой можеше да я разсее в такива моменти, когато влиза в ролята на кукла (от баща и който е бил кукловод). плюс това кактуса беше изцяло покрит с бодли и това си беше чисто изпитание за маратонките. Щом беше готова, тя леко докосна боцкащата кора на кактуса и се опита да я натисне, за да види колко е крехка. Когато натисна по силно чу леко пукане и това беше достатъчно за да разбере. Момичето пусна сравнително малко количество чакра към краката си. След това си каза, че ще успее и започна бавно да изкачва кактуса.

Все пак в пустинията няма как да има дървета, за това минавам на кактуси.

Момичето успя да изкачи 2 метра от големият кактус, след което се върна в началното си положение..

Нао погледна върха на кактуса и пак го докосна. Бодлите по кактуса я дразнеха, но тя не си дръпна ръката. Някак си разбра, че с малко количество чакра нямаше как да стане. Въпреки крехката повърхност на кактуса водата съдържаща се вътре в него правеше нещата доста по-трудни. Сора реши тоя път да позагрее малко, защото все пак тя е доста сванат човек, поради причината, че през повечето време стои мирно и кротко. Момичето започна да прави упражнения. Като за начало започна само да скача. Тя събра краката си и започна да скача сякаш някакво скачаше на въже, това продължи известно време. След като направи това упражнение мина на скачане, като всеки път щом скочи се извърташе или на ляво или на дясно сякаш караше ски. Третото упражнение беше да скача и при скока да свива единия си крак в 90 градуса. Това беше леката загрявка. Тя леко разтресе краката си и реши да продължи. Сора направи онзи знака Тигър (поне предполагам, че е този) и започна да събира чакра. Онази изящна кукла отново се появи. Явно докато мисли или се мъчи да се концентрира тя заприличваше на кукла, чакаща някой да си поиграе с нея. Тя спираше да диша, да се движи абсолютно изцяло спираше да прилича на човек. Нао събираше чакра и гледаше право към върха на кактуса, който наистина си беше доста висок. Момичето го гледаше и се чудеше, къде е сгрешила първия път. Може би бе сгрешила в последователността, но нямаше как това да стане. Може би липсваше нещо. Да това беше. Тя си мислеше, че да изкачи кактуса и трябва спокойствие и старателност, но и трябваше и увереност. Елемнета на който носител изискваше пълна увереност и нито капка съмнения. Е щом Нао разбра това тя се усмихна, по онзи извратен и ужасяващ начин. Сора вече беше готова. Вътре в себе си си повтаряше, че ще успее. След всичко това тя започна да прехвърля чакрата към краката си. Тя вече знаеше количеството нужно за първите на 2 метра и реши че щом ги изкачи леко ще усили чакрата си. Все пак колкото по нависоко толкова повече кора и по малко вода. А ако успееше до края щеше да намаля чакрата, защото все пак кората беше крехка и лесно щеше да се пропука под краката си. Като за край тя започна бавно да се изкачва, като си повтаряше " Ще успея, да стигна до върха. Трябва да успея или Гаара-сама няма да е впечатлен е засрамен, че ми дава шанс. Бъди самоуверена и не се съмнявай и за миг." докато гледаше върха.

Момичето напредваше. Този път успя да изкачи 6/10 метра. Ако продължаваше така старателно, щеше да успее бързо..

Офф. След като тренираш за 3 лвл.. Как предпочиташ? Лвл по лвл да учиш или напрао да ти кажа кат стигнеш лвл 3 ?

Офф. То трябва лвл по лвл не ти да и казваш кка да стигне до 3 ;д

Офф. Абе просто питам.. Както и да е

P.S.No time -> ще давам по-набързо

Температура , характерна за пещ , пържеше всяко живо същество из цялото село , ала сякаш тук бе най-топло . Пясъка не позволяваше да се издава висок звук при ходене , може би точно затова чернокосо момче се бе "промъкнало" тук без никой да не го забележи . Пред очите му започнаха да се мяркат няколко човешки силуета , те прерастнаха във високи фигури и най-накрая предобиха образ , характерен за човек . Изглежда , че момичето , което бе в нинджа академията с него бе минало изпита и бе станала нинджа , тъй като тя самата се луташе тук и носеше бандана на селото . Младежа се огледа - той търсеше някой , който да прилича на неговия учител .

- Момче, защо се промъкваш тук така? Кой си ти?- попита сенсеят..

Нао погледна кактуса и се вдигна. Тя се изтупа от пясъка и започна да си чисти косата. Междувременно мислеше за това как да изкачи кактуса. Значи тактиката и работеше. Щом стигна до 6 от 10 метра си беше страхотен напредък.. Тя си изчисти цялата коса от пясъка и се залови за работа. Момичето продължи да мисли "До 2 метра аз пренасях чакра, достатъчно за малко разстояние, не беше много силни, нито много слаба, след това я засилих, но към края на петия метър паднах. Не чих звук но съм сигурна че кактуса изпука. Значи след шестия метър трябва да намалям притока на чакра и така до край. Добре, нека се заловим за работа." Нао се леко надигна ръкави и направи пак знака Тигър. Този път реши да събере повече чакра, за да успее с задачата по-бързо. Сега не мислеше само за върха на кактуса,а и защо го прави. Явно за да убеди идола си Гаара-сама единствения начин е да стане достойна нинджа и да продължава да се старае да бъде перфектна, като една кукла, както някога казваше баща и. Но и какъв друг израз очаквате от един кукловод. Тя събираше чакра, като спокойствието на пустинията се пренасяше в нея. Сякаш вече пустинията и Нао бяха едно цяло, но и за техниките, който искаше да научи след чакра контрола, това се изискваше. Тя продължаваше да събира чакра и да мисли, само за успеха и за това как ще се докаже пред Гаара-сама. Сора вече събра чакрата си и я преля към стъпалата си. Момичето започна да изкачва с бавно и уверена крачка нагоре. Тя преливаше нито слаба, нито силна чакра към крата си. Щом стигна до втория метър тя започна да усилва чакрата си, за да не падне отново и да се провали, но не такива мисли не трябваше да и идват на ума. Докато изкачваше тя си повтаряше "Мисли за успеха, само за успеха...". Момичето продължаваше да крачи нагоре, бавно и уверено. Щом стигна до шестия метър пък, започна да я намаля и с всяка крачка я намаляше, не рязко, а постепенно и плавно.

Момчето се огледа . Той самия не осъзванаваше откъде чува онзи глас на възрастен мъж , който му задаваше въпроси , които той самия не смяташе , че са рационални .
-Аз съм нинджа - каза младежа , като показа бандана си , който бе стиснал в лявата си ръка - бях изпратен тук , за да ме обучават , как да се държа и какво да правя повреме на моята ... "кариера" , като нинджа . - каза момчето , съвсем спокойно , след което зачака отговора на събеседника си .

Нао успя. Чакра молд лвл 1 + 2 интелект.

- Нямах предвид това, миличък... Ясно е, че си нинджа. Или поне се смяташ за такъв. Попитах за името ти... - Чу се женствен глас.

Нао се огледа. Сега трябваше да продължи да тренира чакра контрола си иначе сбогом надеж, сбогом о принце на пясъка (съжалявам, но цял ден гледам клипчета на Гаара и ме е хванала манията). Тя се поогледа. Видя един хълм от пясък. Пясъка изглеждаше странно и наподобяваше езеро. Нао отиде до него и като стъпи видя, че това са плаващи пясъци (обожавам Суна ). Тя реши това да е следващото и място за тренировки, но преди всичко сигурността. Момичето извади едно важе (не ме питайте от къде) и го преплете като около плаващите пясъци, че ако се провали да се хване за него, че да не потъне. Пясъка олицетворяваше водата, която беше втора в списъка за повишаване на чакра контрола, но понеже бяха в пустиния и надали щеше да намери оазис остана плаващите пясъци. И така вече трябваше да се залавяме за работа. Момичето отново направи Тигър и се замисли. Ако кактуса беше труден с бодлите и крехкостта си, това сигурно щеше да е невъзможно за някой който прибързва без да мисли. Тя реши, че щом това са плаващи пясъци на места се променя сличанията, който причиняваха самите пясъци и със сигурност трябваше да изменя чакрата си постепенно. Е тя започна да се концентрира. Чакрата трябваше да е силна, но не и прекалено. След събирането на чакра започна и преливането. Сякаш беше кръв и се разпространяваше по тялото, този път чакрата отиваше право към стъпалата. И така това вече беше готово, дойде време и за практическата задача. Ходенето по водата, а пардон пясъците. Момичето направи една крачка уверена, спокойна, безразлична и продължи така, като постепенно ту засилваше, ту отслабваше чакрата си. Засилваше там където усещаше, че пясъка по бързо се свича и отслабваше там къде усещаше, че той е по стабилен и няма скород а я повлече надолу.

(Пустиния е все пак. Езеро в пустиния да сте виждали, как и дъжд в пустинията. Невъзможно е за това пясъците са моя избор.)

Момичето успя да измине само 5/20 метра..

Щом видя, че започна да потъва тя веднага хвана въжето, което по рано беше усукала около пясъците и го дръпна. Тя отскочи и се превъртя няколко пъти във въздуха, като стъпи на един метър от плаващите пясъците. Момичето леко се изтръска, защото беше в пясък по краката. Тя отиде до пясъците и ги погледна. Сложи ръката си над тях и внимателно я сложи върху пясъка. Така искаше да види, точно колко време му е нужно, за да се задвижи. След две минути пясъка, започна да тегли ръката и навътре и тя веднага я дръпна. Сора се вдигна и направи един клонинг, като му каза да върви напред. Този път искаше да види, колко ще успе да извърви без да използва чакра. Клонинга стъпи в пясъците и започна да ходи навътре и навътре, но едва на четвъртата крачка Нао видя, че пясъците завлякоха клонинга. Ясно там беше по голямо свличането. Тя направи още няколко клонинга и ги прати отново. Искаше да види точно как са разположени бързите свличания и да оголемяваше чакрата си там. След като горе долу останови за 15 метра колко е тя се зае с ходенето. Сора погледна пясъка, като направи сийла Тигър. Тя събираше чакра и я отново я разпръскваше право към стъпалата си. Тогава момичето вместо да започне веднага да ходи, се замисли за целта на това, което правеше. Тя искаше да стане физически силна, за да се докаже пред Гаара. Искаше да стане физически силна, за да докаже на момичето с ветрилото и момчето със странния костюм в офиса на Гаара-сама, че тя няма да изложи нейния идол.Това беше целта и и само това имаше значение за нея. Е вече беше готова за първата крачка. Нао ходеше бавно и уверено по пясъците, като изчака до четвъртата крачка и усили притока на чакра към стъпалата. Момичето ходеше бавно и спокойно, защото едно грешно движение и ще трябва да започне отначало. Сора ходеше по пясъка и усещаше, че скоро чакрата и щеше да бъде на нейния предел и щеше да се наложи отново да събира, затова реши да спре докато е още стабилна. Нао отново започна да събира чакра, като не спираше притока към краката. О не. Тя реши, че много по-бързо ще свърши ако върши трите неща едновременно - ходене, събиране на чакра и изпращането и към краката. И така и направи. Сора ходеше все така бавно и уверено, като не се усъмни и за момент в силите си.

10/20 метра..

Офф. Пиши как продължаваш изкачването, без да си паднала..

» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Катсу]
» Тренировъчна площадка 1 [ Отбор Ямако]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Харука)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Кайрин]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)