Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)

.. Пхх... да ти имам тайджутсуто ;дд ...


-Хн.. -измрънка Ан и махна катаната от гърлото си. След това го погледна безразлично и тръгна към гората..

Момчето се опря на едно дърво и се замисли за интересното момиче..

ехх .. само за мене мислиш !! пхаха ;дд
_______________

Ан се появи с наведена глава. Отиде до момчето-на-което-не-знаеше-името и каза тихо:
-Искам да ме научиш на Шуншин..

По принцип от момчето се очакваше да и зададе някакъв глупав въпрос и да се избъзика с момичето, но Надара просто се усмихна:
- Хмм.. Добре - като се ухили готино..- Какво знаеш за техниката попринцип ?

-Това е тайджутсу техника, чрез която нинджата се движи много бързо на кратки разстояние. Поради прекалената бързина, изглежда, че нинджата се телепортира..- каза бързо Ан кати го погледна очакващо в очите..

-Добре.. Не съм учител, но мисля, че ще те науча.. - намигна й момчето.
Застана зад нея и я хвана за ръката:
- Важно е ръцете да са отпуснати, за да не ти пречат при придвижването..- каза той, като след това я хвана за крака..- Стъпалата и кракът ти играят важната роля, защото чрез леки стъпки ти се предвиждаш и създаваш усещане за ''телепортиране''.. Като за начало трябва да се раздвижиш хубаво с няколко обиколки.. Аз ще тичам с теб, та докато бягаме може да ми разкажеш нещо за себе си , освен това че обичаш да ме целиш с кунаи - захили се Надара..

-ъъ.. Д-д-ддобре - каза със заекване Ан. - Да започваме.
Момичето остави катаната си на земятаи си пое въздух. Знаеше, че не е много добра в тичането.. Като малка, когато тичаше с ддругите деца, сърцето на Ан не издържаше и тя припадаше. "Какво унижение ще е, ако го направя" помисли си тя. "И все пак.. не съм тичала отдавна.. да видим". След което момичето погледна бъдещия си заместник учител и тръгна.. ;д

Момчето незнаеше за проблемите на Ан, затова тичаше в нормално за него темпо, което не беше мнго бавно.
-Таа.. разкажи ми нещо за себе си..- каз момчто и се долавяше лека срамежливост.- ъъ. нали защото сме съотборници.. иии.. така..

проблеми ?! ~~~~ Now.. the queen of the drama, baby ;D
________________________________________________________________

Ан започна да тича, като се надяваше, че нищо няма да стане.
-Е, аз съм Ан. Имам.. така да се каже.. самотен живот.. Баща ми и майка ми не са заинтересовани от мен.. да де.. единия..от ттях. Никога не съм имала приятели.. и .. общо взето е.. това.. - каза Ан и едвам си пое въздух рязко. След момент ѝ се зави свят и всичко ѝ причерня пред очите. Тя се помъчи да не изостава. След това направо си припадна хд.....

Както тичаха момичето изведнъж се строполи на земята. В първия миг Надара се паникьоса, но след това се успокои. Хвана бързо момичето и го занесе на сянка, с надеждата да се оправи. На лицето му беше изписана жална физономия, която никога не беше показвал пред никого камо ли пред момичето.. Той бе наистина разтревожен, въпреки, че те едва се познаваха. Той я държеше облегнала на дървото и чакаше да с подобри..

-Няма проблеми.. Важното е да си добре.-усмихна се момчето, след което се усети, че се е приближил твърде много.- Ъъъ..аз просто..
-Техниката не зависи от издържливостта, а от бързината и всъщност се изпълнява с лекота на движението. Не би трябвало да имаш проблеми, но все пак внимавай! Сегаще ти покажа едно ефективно упранение, с което аз се научих.
Момчето започна да тича леко около чучалата в зиг-заг, като пристъпваше на прътси и след това движението му се промени в Шуншин.
- Тази тренировка би трябвало да ти помогне. Запомни, че е важна лекотата и бързната и , ако се измориш просто спри. Все пак аз съм тренирал за издържливост като Тайджутсу мастър..

Момчето се приджи със Шуншин, само че не прецени добре и се озова на сантиметър пред нея. Бяха мнго близко, но момчето не помръдна.
-Виждаш ли ? Техниката е полезна. - каза момчето като все още не се бе отдлечил от нея..

Офф. Ама баш един см

-Да.. хубаво.. стига.. -каза Ан като гледаше шокирано момчето пред нея. След това завъртя очите си на страни и си пое въздух..

Но момчето явно не мислеше да се обръща и все още стоеше, гледайки я право в очите..

-Какво ?? Не съм Мона Лиза! Не ме гледай така - каза сопнато Ан, като се изчерви леко и се отдръпна ;д

- Ааа, да.. Извинявай замисилих се заааа.. ъъ заа... за нещо.- каз мочето и направи стъпка назад.
-Е ще тренираме ли, защото сенсеят явно няма да се появи? / Елз /..

-Вече разбра, че не ме бива в тичането. Значи няма голям смисъл, нали..-каза тъжно Ан..

- Нека да продължим с тренировките утре, ако сенсеят го няма все още. - каза Надара. - Довиждане.. Ан.
Момчето за първи път я наричаше по име, сякаш нещо се бе променило.. Момчето се размина с нея и замина нанякъде..

Ан седна на земята и се замисли..

Момчето се появи и се огледа за учителя..

-Искам да ме обучите на някоя нова техника и да ми я покажете, защото предишната ми сенсейка само ми губеше врмето..-каза момчето и загледа сенсея..