Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)

Сенсея ги погледна странно и каза:
-Ан.. Ако искаш да имаш защита трябва да се научиш да контролираш чакрата си...

Гокай.. - каза той и застана зад момичето. Завъртя леко кракът си и побутна нейния. Хвана и ръцете и леко ги изпъна напред. Хванаха ветрилото и той и подшушна:
-Ако се почустваш по-силна... ще видиш, че ще успееш.. - след тези думи той хвана ветрилото с нея, рязко го разгъна и от това движение то просто полетя във въздуха...

Гост

Гокай нещо не зацепи, какво стана. Но пък това беше четвъртия трик на това нещо. Тя погледна сенсея и се учуди.
-Сенсея я обяснете, как става тоя номер.

Гост

-Ъ.. аз не мога ли да го правя ?? Т.е. имам чакра молд и до колкото знам добре си контролирам чакрата - каза тъпо Ан.

Той се усмихна и каза:
-Можеш... но, за да покриваш тялото си с електричество трябва да си много по усъвършенствата.. - обясни той и след това се отдръпна от Гокай. Изпъна си ръцете напред и каза:
-Виж.. тези движения - и показа как ръцете му се движат въонобразно една до друга.. отпуснати във въздуха:
-Ако се отпуснеш всичко, че е по-лесно...

ПП: Изи.. чакра контрол на по-голям левел

Гост

Гокай още нещо не зацепваше. Тя гледаше движенията на сенсея, после погледна и към ветрилото и се замисли. До колкото беше чела за въздушната чакра използвача трябва да е свободен, като птица. Да е напълно спокоен, а в нейния случай даже и повече от спокоен. Да мисли свободно и да е напълно балансиран. Тогава тя нещо прозря. Погледна отново ръцете на сенсея си и после ветрилото, видя че то се движи по същия начин, като ръцете му. Момичето леко се усмихна и си каза тихо:
- Поредния трик включващ вятър и ветрилото да го прикрива.
Тя вече се опита да се успокой. Да изпразни съзнанието си и да се отпусне. И нямаше да е много трудно след като беше скапана заради набиранията, а и почти си чувстваше ръцете. Момичето пое дъх и бавно изпразни ума си, като каза на сенсея, че иска и тя да се опита да го направи. Когато той и върна ветрилото, Гокай го разтвори и пусна чакра по него, след това започна да движи по същия начин, както сенсея си ръцете и се надяваше то да полети.

Гост

-Ехх.. Добре. Как да се усъвършенствам ??

Гокай.. продължавай..
Ан.. опитай се.. да се изкачиш по онази планина - показа едно връхче около 20 метра високо, но много стръмно - без да използваш ръце..

Гост

Гокай въздъхна и продължи да си мисли само да това ветрилото да полети. Тя продължи да движи плавно ръцете си под ветрилото, сякаш бяха поредните цветчета люляни от вятъра. Момичето ги движеше ту наляво, ту надясно под ветрилото, като същевременно и пускаше чакра през ръцете си, която пък събираше заради спокойствието и концентрацията си.

П.П:То какво толкова има да му се пише на това, дори не знам какво правя.

ПП: Трябва да пишеш за това, че можеш да го контролираш..

Гост

П.П: Моля. Я обясни по скайпа.

Гост

Офф.. Чакай, чакай.. сега за мен какво хд

Гост

Гокай продължи да движи ръцете си и да се опитва да се отпусне. Тя мислеше над думите "Ако се отпуснеш всичко ще е наред." Вярно откакто е сама не се е отпускала дори за момент и досега всичко вършеше докато е напрегната. Тя продължи да пусна чакра и не след дълго самото ветрило светна в леко синкав цят (нали като правят клонинги около тях има синя светлинка от чакрата е тук е същото). Гокай погледна ветрилото и се усмихна. Някак си тази светлинка беше красива и я караше да спре за момент. Да помисли над това къде е сега и защо го прави. Накрая момичето отново опита да накара ветрилото да литне във въздуха и се надяваше тоя път да стане.

Гокай не постигна никакъв напредък.
- Не мисли за нищо, освен за моите думи. Искам в главата си да чуваш само моят глас... Да си концентрирана много добре над всичко. - Каза й сенсея.

Гост

Тя се замисли, какви точно бяха неговите думи. Тя мислеше ама нещо не можеше да си ги спомни. А и как така да чува само неговия глас. Това щеше да я накара да има кошмари нощем. Изведнъж тя се сети, точните му думи бяха "-Ако се отпуснеш всичко, ще е по-лесно..." . Тя започна да мисли над думите му, е нали вече се беше отпуснала на къде повече. Да заспи на площадката, като Хиро ли? А не това нямаше да стане. Тя се опита да изпразни ума си освем думите на сенсея си. "-Ако се отпуснеш всичко, ще е по-лесно...Ако се отпуснеш всичко, ще е по-лесно...Ако се отпуснеш всичко, ще е по-лесно..." Само това и беше в главата в момента и тя вече абсолютно се откъсна от света около себе си. В себе си тя стоеше в пълен мрак и навсякъде ехтеше това, което сенсея и беше казал. Накрая тя започна да движи ръцете си плавно и вълнообразно една до друга, сякаш яха отпуснати във въздуха.

Гокай имаше лек напред с ветрилото, но в точния момент, къде ветрилото трябваше да се понесе из вятъра, тя се беше разконцетрирала заради мислите си. Момичето не успя да накара ветрилото да''полети''.. Сенсея каза:
- Успяваш да се отпуснеш, но трябва и да се съсредоточиш върху вятъра и ветрилото..Ан, тренировкаа ти няма да зпочне сама..

Офф. Гокай малко по-подробно опиши движенията..

Гост

П.П:Не тя да полети. само ветрилото. Тя да полети вече е май пети левъл. После вести е смяната от завъртане на ветрилото към появяване върху него летейки.

Гокай погледна ветрилото и изсъска. Нямаше точна цел къде да полети, затова огледа площадката. Изведнъж и хареса един клон и реши да го прекара до там. Сега тя се загледа в разстоянието между нея и клона, беше горе долу 5 метра. Момичето затвори очи и отново се замисли над думите му, докато плавно движете ръцете си. Тя ги изпъна и допря лактите на ръцете си. Докато ветрилото беше на ръцете и и беше малко труднод а движи ръцете си отдолу, но все пак. Тя леко завъртя лявата в китакта и я изнесе надясно, а дясната я последва. След това пък завъртя дясната си китка и я изнесе наляво, като лявата и ръка я последва. Това се повтори и потрети и мина към другите движения, който беше "видяла" от сенсея си. Тоя път тя започна с дясната. Дясната и ръка плавно се изнесе на дясна, а лявата на ляво. И така нататъка....

Офф. Едитнах го

Пиши вече и как го хвърляш и с още 1-2 поста ще го направиш..

Момичето вече започваше да свиква с ветрилото и определено имаше напредъ.Сеснсеят само й каза:
-Продължавай..- след което се огледа за Ан..

Гост

-Таа какво се очаква от мен да направя ? - попита тъпо Ан..

Гост

-Ан и аз не знам какво точно правя ама шанс.
Каза Гокай и се усмихна. Тя пусна чакра по ветрилото и го метна.

П.П:Какво забога още да се пише. Казвам ви вече не знам какво да пиша.

Сенсеят я погледна скучно като й каза:
- Изкачи онзи хълм там, без да използваш ръцете си..Той е около 20 метра. Хайде, започвай!
Гокай падна от тежеста на ветрилото и сякаш беше забравила всичко изучено дотук..

Офф. Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира) - Page 17 954362

Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира) - Page 17 954362

Има кво да се пише..

Гост

-Пффффф скука.
КАза си Гокай, като се изправи и се изтупа. Момичето вдигна ветрилото и го сложи пред себе си(в ръцете си де). Затвори очи и започна всичко отначало. Тя започна да изпразва ума си и да се мъчи да се успокой. Заедно с това тя изпращаше и чакра към ветрилото. Момичето се мъчеше да си спомни какво по рано беше напарвила. Тя продължи да изпразва ума си и да се мъчи да не мисли за нищо. Да бъде напълно празна отвътре. Когато най-накрая успя да изпразни ума си, тя започна пак плавно да движи ръцете си под ветрилото. Момичето ги движеше и вдишваше дълбоко въздух. Когато усети лек повей тя хвърли ветрилото, като не посмя да отвори очи и продължи да движи плавно ръцете си.

Гост

Ан отиде до.. хълмчето. Изгледа го от подножието до върха и си каза:
"Тоя шегуваше ли се, като каза, че трябва да го изкача без.. без ръце ??КАкво по дяволитеее ??!?"
Ан си извади мп3-ката и си пусна ТОВА . След което раздвижи чакрата си, която явно щеше да ѝ е нужна, за да изкачи хълма, без да се пребие. Момичето раздвижи чакрата си и я концентрира в стъпалата. Това, също като като катеренето по дърво изискваше чакра контрол. Ан се замисли, колко ли ще ѝ бъде от полза да усвои това ниво на контрол. Момичето започна да се концентрира. След като вече чакра потокът към стъпалата беше постоянен, Ан отвори очи и започна с изкачването..

Гокай забрави да пусне ветрлилото и се завътя с него. Успя да го хвърли, но накриво. Трябваше й да поизпипа нещата и щеше да успее. Ан си слушаше музика, но беше изкачила едва 5 метра..Сенсеят този път не каза нищо и продължи да си блее в небето..

Гост

- Добре, остана още малко! - Каза си Ан като започна да раздвижва чакрата си. Момичето явно имаше бегла представа какво значат думите „малко ” и „много”, защото наистина оставащото не бе малко. Крехките клонки на съседните дръвчета и храсти зашумяха. Това леко притесни Ан, защото тя бе на път да загуби контрола над чакрата си. Тя искаше да изкачи хълма и в битка да победи сенсея. Момичето искаше и да стане чуунин. Това я мотивира още повече, да изкачи хълма. Чакрата лека по лека се раздвижваше от няколко минутния застой. Напред назад енергията оставяше отпечатък и това не даваше на тялото да се изморява толкова бързо. След няколко минути единствено раздвижване, енергията на момичето продължаваше да се движи. Някъде по-силните слоеве се сливаха и образуваха енергиини снопове които с въртеливи движения "събираха" ненужният остатък от чакрата. Това бе споучливо и чакрата се движеше към краката. Лека по лека тя навлизаше в краката и се накъсваше. След като сполучливо тя се накъса, чакрата започна да се напластява. Енергията циркулираше в един непрестанен кръг. Чакрата, която излизаше от стъпалата на момичето не бе нито много, нито малко. И все пак бе достатъчно. Ан знаеше, че ако изведнъж се разконцентрира, то тя ще падне. А да паднеш не бе едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат на такава височина. "Охх..как искам да натрия носа на този гаден, арогантен, ужасен, самовлюбен и.."-започна да изрежда на ум Ан. След малко се сепна и се върна към реалността. Трябваше ад продължи. Този път бе по-упорита и по-устремена. Трябваше да завърши това, което тъй силно желаеше. „Никога да не се отказваш”-повтаряше тя в главата си. Това бяха думи, изречени преди много време. Думи от един скъп за нея човек. Точно заради това, тя никога не се отказваше..Ан си пое въздух и започна отново да се катери..

Изведнъж момичето се озова на върха на хълма..Сенсеят я видя и й се провикна:
- Бравооо момичеее!!! Сегааа сиии починии ..

» Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг]
» Тренировъчна площадка номер 2 (Отбор Фуука)
» Тренировъчна площадка 1 [ Отбор Ямако]
» Тренировъчна площадка номер 3 (Отбор Noah)
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Кайрин]