Голямата гора

Хиро незнаеше да има някакв болници, за това реши да отиде при сенсея, той може да знае нещшо.

Момчето пристигна, огледа се и се подпря на едно дърво, гледайки небето..

Ан започна да се разхожда в гората, като влизаше все по-навътре.. хд

Момчето чу шумолене и изведнъж скочи, като хвърли един кунай по джижещия се храст..

Офф. Да не вземе да те целне xDD

Ан се отдръпна, точно когато куная бе на сантиметри от лицето ѝ.
-От кога горските животни имат кунаи, за бога ?!!?-извика тя.

Момчето я забеляза и промърмори достатъчно силно, че да го чуе:
- Нямат.. Помислих те за такова, ха.- каза като се усмихна с едната чат на устната..
Правеше се на готин, но и не се интересуваше много от момичето , затова продължи да си блее в небето..

Ан го изгледа тъпо.
-Ама ти сериозно ли ? За какъв се мислиш ? - попита тя, като застана пред него и скръсти ръце.

- Ааа..Ами аз съм сложна личност..- продължаваше да се усмихва по същия начин.- Таа, как се казваш ?
По тонът му личеше, че и се подиграва по някакъв начин.

-Сложна личност, а ? Като те гледам ми се струваш даже доста прост.. - засмя се Ан и го изгледа подигравателно. XD

- Хъх.. Тихите води са най-опасни , а като гледам ти изглеждаш много шумна.- каза момчето докато си тръгваше нанякъде..- Сайонара, малката..- хилеше се Надара..

-Малката, а ? Хаха.. обади се големия.- Ан се нацупи и хвърли по него 2 куная..

Момчето се наведе и избегна кунаите.. След това използва Щунщи и се появи на сантиметър зад нея, в гръб.
- Чао, бебз..- усмихна се той като си крачеше на другата страна.- А.. Не започвай битката, защото няма да се бия , хаха..Все пак сега се връщам от мисия. Но ти отстъпвам мястото засега..
След тези думи направи Шуншин и потъна някъде из гората..

-Чао.. бебз.. кво ?? Каак ме нарече? Нямаш никакво право да ме наричаш така!! Та дори и името не ми знаеш. Пхах.. смешник.. Само се прави на готин.. - последните думи Ан ги каза по-силно.

Но момчето отдавна не беше на такова разстояние, за да я чуе..

Офф. Вече не съм в гората бе xDD

Офф.. Знаеш ли колко се радвам ;д ;д

Ан се появи и започна да се разхожда. Видя една полянка и отиде при нея. Седна на земята, остави катаната си до едно близко дърво и въздъхна тежко.
-Надявах се да е някой друг. Ама точно той да бъде в моя отбор. Неочакваноо...

______________________________________________________________

Ан стана след известно време и взе матаната си. Трябваше да свърши нещо важно, но нямаше да ѝ бъде много приятно. Излезе от гората и тръгна към площадката..