Самотната планина

Гост

Наистина една самотна планина. Няма никаква растителност, както и животни. Много малко хора идват тук, но от това място се вижда цялото село.

Катсу и момичето дойдоха, а Катсу седна отново на земята и се излегна леко.

Даре реши да потренира със сутрешна тренировка в изкачване на планината. Момчето тичкаше нагоре и правеше широки крачки от време на време. Когато наближи върха видя сенсея си и си каза:
-Абе.. не трябваше да идвам тука.. - след което се огледа.. седна на тревата и реши да не се качва до самият връх. Излегна се и загледа небето. Направи тъпа физиономия и си помисли:
-К'во да прая при хора, който мразят животинки като мен.. по-добре да си седя сам.

- Даре? - Запита сенсея.

Даре си мислеше, че е незабелязан, но явно са го видели. Момчето се подаде, като лисица от хралупа и попита:
-А? Ко?

- Защо си тук? Но след като си... Няма да ти давам повече почивка. Искам да научиш Shishi Rendan , знаеш как става нали? Но преди това се резгрей малко, както ти пожелаеш, за да няма нежелани травми.

Даре се огледа и каза:
-Еми.. За загрявка ще науча Коноха Сенппу, а след това Шиши Рендан и Гоукен. - момчето кимна със усмивка на лице и допълни:
-С труд и желание може да надминеш всеки роден с талант.. - момчето се огледа за нещо, което може да използва за противник. Избра си едно нещо, което приличаше на изсъхнало дърво. Приближи се малко повече, но понеже те бяха все още в пустинята щеше да му е малко трудно да се движи в пясъка. Това му даде още по-голяма надежда, че ще стане по-добър. Лисичкото бавно повдигна главата си и шалът му се развя.. картинката беше все едно е в анимация. Той погледна злобно дървото и си представи, че това е една от онези нинджи. Даре бавно си извади слушалките и ги постави на ушите си. Пусна си Shinedown - Diamond Eyes и се заслуша. Започна да клати главата си бавно в ритъма и се усмихна на една страна, демек само едната буза леко се е повдигнала, бавно отвори очи и с наведена глава леко напред гледаше дървото с остър поглед. Но там вече нямаше дърво, момчето беше свикнало да променя образите в главата си, че в момента пред него стоеше Киригачанина, който го атакува с Катона. Даре затвори очи, наведе глава и зачака.. песента вървеше бавно.. изведнъж дойде момента с припев на "Boo Lay, Boo Lay, BOOM!" Когато това започна момчето започна да повтаря думите:
-Буу Лей, Буу Лей БУУМ! - и когато каза буум той се затича сречу дървото. Тичаше леко наведен напред, а ръцете му стърчаха изпънати зад тялото. Той тичаше срещу дървото и си мислеше. "Ти ли? Ти ли ще ме убиваш?" Когато наближи на около 5 метра от "противника" си леко приклекна и отскочи от земята, като завъртя тялото си. Във въздуха зае поза за атаката. Присви леко десният си крак, така че да е в поза > и доближи петата си до едната буза на дупето си. Левият беше изпънат право напред - и момчето стисна мускула си, за да стане по-корав и да успее да счупи дървото. Ръцете му бяха около тялото му. Той изтласка лявата си напред, а дясната назад, за да получи повече засилка и се надяваше да успее със завъртането на 360 градуса във въздуха и след това мощния удар в дървото да му помогне да научи техниката. Когато мо Най беше във въздуха усещаше свободата. Той беше полетял в мечти за секунда. Усети как всичко около него изчезна и имаше само тъмнина.. тъмнина, където е сам.. и силен. След това отвори очи и яростно изкрещя:
- Коноха Сенппу!- първият му опит, който беше...

След опита си за Сенппу, който се надяваше да е успешен и момчето да разруши дървото на части щеше да използва една част от тези, за да тренира Шиши Рендан. Когато видя, нещо подобно на подобно на хлапе си представи образ от миналото. Едно от децата, което се подиграваше с него. В академията той все го дърпаше за ушите или опашката, викаше му какви ли не обидни неща като "Чудовище, Грозник, Животно и т.н." Даре се изнерви леко и стисна юмруци, като се забеляза как му изпъкват вените. Той погледна злобно "хлапето" и каза:
-Мъртав си, Ясаши! - и се засили срещу него. Даре тичаше отново наведен напред, а ръцете му изпънати назад. Той използва нещо като шуншин и техника, която изстрелва противника високо във въздуха, ако лисичкото успееше да запрати този дънер във въздуха се завърташе така, все едно прави хеликоптер от рап стъпките и заставаше на четири крака, дупето изпънато на горе, краката изпънати и доближени напред, а ръцете леко свити пред тялото. - в ушите на момчето засвири друга песен..Family Force 5 - Love Addict.. Даре се заслуша и гледаше как ,ако беше успял, жертвата му лети във въздуха. Изчаква да чуе "Hold on, wait a minute, put a little LOVE ADDICT!" след което присви краката и ръцете си рязко ги изпъна и със втори шуншин щеше да се телепортира зад противника си. Щеше да седи зад него във въздуха и без да казва нищо щеше да размаже мухата. Даре използва левият си крак, за да изрита дървото от ляво, но това беше само залъгване. Имаше и момент, в който трябва да си изобретателен. Даре реши да нанася удари в гърбът на противника си. Първо го докосна с два пръста, все едно е насочил пистолет към него, след това изчисли и сви юмруци. Започна със ляв-десен, но не мислеше да е само това. Той нанасяше удари в кръста, гърбът, ребрата, и т.н. След това започна с ритници. От страни, отзад и как ли не. Момчето клатеше глава в ритъма и нанасяше удари, като се водеше от песента. Очите му бяха кърваво червени и той беше откачил от гняв. Имаше чувството, че ако продължи и няма да остане нищо от дървото... ще го разпилее на частици, просто умът му не действаше като нормално. Даре просто подивя като животно. След това той се опита да се завърти рязко на дясно и със изпъната лява ръка да удари противника си в лицето като го заправи към земята. Разбира се той сви мускула на ръката си, за да я втвърди и да не получи наранявания. Ако и това беше успешно следваше финалния удар. Това беше предно салто и забиване на единия крак в тялото на жетвата ти. Даре изпъна ръцете си на горе и ги завъртя рязко напред, за да успее да завърти тялото си в предно салто. Ако и това беше успешно. Щеше да изпъне левият си крак право на пред и да полети надолу като се приземи в някоя част на тялото на противника със мощна атака с изпънатия крак. След като се завъртя той изкрещя:
-Шиши Рендан! - и се надяваше и тази техника да е успешна. По простата причина, че това комбо много приличаше на неговото "Скорпионско Комбо" По простата причина, че той го измисли от тази техника. Просто, когато идваше финалния удар той забиваше крак без да завърта тялото си, а се забива като пирон, а за да повали противника на долу го риташе с крак, а не го удряше с ръка. Също така, за да е по брутален той изритваше противника си в главата.. независимо дали е изгубил съзнание или не. Момчето се надяваше на този успех, защото тази техника щеше да му помогне да стане още по-силен. За момент в умът му се появи образа на Ай. Той се усмихна и каза:
-Знам - сложи ръка на сърцето си и допълни:
-Всичко е тук.. - след тези думи той се отпусна. Върна главата си назад и пъхна ръце в джобовете, като се надяваше техниката, която е направил да е успешна.

Даре погледна здравата част от дървото, която остана. Това беше и последният му противник. Той се приближи до него. Застана с ръце до тялото. Повдигна бавно дясната си ръка, отърка я в нослето си и каза:
-Готов съм за теб. - стисна юмруци, оправи си ръкавиците, като със пръсти на лявата леко дръпна дясната, а с пръсти на дясната дръпна лявата ръкавица. Погледна дървото и не можеше да си представи образ. След малко той затвори очи. Той стоеше със Ай и я държеше за ръце. Погледна я и попита "Whoud you love a monsterman, could you understand beauty of the beast" (Би ли обикнала чудовище като мен, би ли разбрала красотата на животното) След тези думи започна и тиха мелодйка. Даре се усмихна и видя само как ръката й го докосва за гърдите, след това всичко изчезна. Lordi - Whoud you love a Monster man. Даре започна да си тананика тази мелодийка и да гледа дървото. Бавно... започна да се появява образ на нещо.. нещо познато на Даре. След минута пред него стоеше образа на убиеца на семейството му. мо Най направи крачка назад и объркан се чудеше какво става, но изведнъж физиономията му се промени. Той мигна и от объркана физиономия стоеше момче, гледащо със поглед, който иска да унищожи. Поглед, който иска разплата. Даре изкрещя:
-Умри-и-и-и, Чудовище - и започна да налага дървото. Свити юмруци, стегнати мускули и силни замахвания към дървото, с цел нанасяне на външни наранявания и много по-тежки вътрешни. Това беше железният юмрук. Даре мо Най крещеше:
-Умри!Умри!УМРИ!!!! - и налагаше, колкото може по-силно. Момчето виждаше образа на убиеца.. Пред очите му се появи една картина. Той изкрещя:
-Не!Не!НЕ–Е–Е–Е! - и видя как сестричките му биват заколени брутално от образа на човека пред него. Даре се хвана за главата и започна да трепери. Да клати глава и да се мъчи от спомените. Момчето сви десният си юмрук. Засили го и изкрещя още по-силно:
-ТИ-И-И! Ти си виновен - и ръката на момчето се заби със огромна сила в дървото. Дори не забелязваше какво става.. Дали дървото получаваше някакви щети? Или пък просто ръцете на мо Най се нараняваха? Той не чувстваше никаква болка в момента. Само омраза и желание за убийство. Момчето беше стиснало зъби и мърмореше. Измърмори:
-Ще те убия - и продължаваше да мърда ръцете си бързо - изпъната ръка напред, забит юмрук в дървото и за да е по-мощен удара той дърпаше тялото си.. примерно удря с дясна ръка, дърпа десният си крак и рамо назад и замахва с ръка напред, като премества кракът и рамото си заедно с ръката. Даре мислеше само за това как да успее, но вече започна да чувства и умората. Отпусна се за малко и се облегна с ръце на колената си. Започна да диша учестено. Затвори очи за малко и си представи сестричките си. Те тичаха из една поляна и си играеха. Изведнъж се появи той зад тях. Сълза се стече по бузата на Даре и той каза тихо:
-Не... - тогава чу познат глас. Погледна и видя образа на Ай.. Ай Хи Ками.. Даре погледна назад и видя момичето да стой седнала на земята и да го гледа мило, след това погледна дървото и видя как "противника".. убиеца на семейството му гледа към Ай. Даре застана на пътя му и каза;
-Няма да позволя да вземеш и нея! - след тези думи Даре мо Най приклекна леко. Сви ръката си от лакътя и я постави пред тялото си, завъртя тялото си, така че ръката му да е пред него. Сви си юмрука и каза:
-Няма.. да... ти.. позволя - засили я срещу дървото и изкрещя още по-силно:
-Няма! - ръката му се заби в дървото и той започна отново да налага удари. Удари, която цел бяха вратът, ребрата, капачките, лактите, главата, носът и всяка друга слаба част от тялото. Тези щети щяха да обездвижват противника и така Даре нямаше да им оставя възможност за битка. След тази тренировка мо Най щеше да е най-великия от Суна. Или на това се надяваше. Надеждите на момчето бяха огромни, но и желанието му да го постигни също. Момчето не спираше. Той удряше по дървото без да спира. Усещаше болка в ръцете си, но това беше жертвата, за успеха. Болката.. тя не е важна..мъчението... няма значение. Трябваше само да докаже, че може. Лисицата гледаше злобно дървото и го биеше. След като се изнерви реши да нанесе последен, решителен удар. Той сви юмрука си, дръпна го назад и изкрещя:
-Умри, Убиецо - след което вложи огромно голичество чакра и енергия, в юмрука си. Стегна юмруците си и може би щеше да се получи нещо по-мощно и от хиляди удари. Заби юмрука си в дървото със всичка сила и се надяваше това да е успешно, да разчупи дървото и то да падне на земята. Тогава щеше да изчезне образа на противника му.. най-омразния човек в живота на Даре. Ако това беше успешно той просто щеше да се завърти с гръб към дървото... то щеше да падне бавно назад.. мъртво, а Даре да направи няколко крачки. Да погледне напред и да каже:
-Успях.. успях сега, ще успея и когато те срещна! - и се усмихна злобно. След което щеше да направи милата лисича физиономия, да погледне сенсея и да попита:
-Как се справих?

Гост

Офф. Баси поста..

- Е, добре потренира. Жалко , че изпадна в безсъзнание. - Каза сенсея и от никъдето се появи една медицинска нинджа, която откара момчето в болницата.

Офф. 5 сила+3 бързина+ 5 бързина+5 сила+ 10 сила+3 бързина + 3 бързина. и техниките ти научени + Шуншин лвл 2 + 2 интелект.

Общо: 20 сила
14 бързина
2 интелект
И техниките

Сонако гледаше с пълен безинтерес как Даре тренира. Не беше в настроение сега за това. Напротив - за съвсем друго нещо. Тя се надвеси над ментора си и повдигна едната си вежда.
-Още ли не ви се пие, скъпи ми учителю?

- Мда, все още не. - Въздъхна той.

-Хайде де.. - Сонако извади от чантата си една бутилка 10 годишна уиски - уникално добро!
-Една глътка за ваше здраве. - тя го погледна мило и умоляващо.

- Не! - отряза я той.

-Голям си инат! - тросна се Сонако и се намести до него, като престана да говори. Ако иска бе, цяла бутилка престояло уиски само за нея, че какво по добро?!
Тя отвори шишето и отпи едно доста солидно количество, без дори да поглежда ментора си. Беше се нацупила.

Катсу се излегна още повече и сложи ръце зад тила си.

Сонако го погледна,когато се размести, но почти веднага отмести погледа си и отпи отново от бутилката. Този мъж я изнервяше, а с красивото му лице това никак не му отиваше.
-Само една де? - тя пробва за последен път, макар със сигурност опита щеше да е неуспешен.

- Една какво? Глъдка или... целувка? - Запита закачливо той.

-Хм.- каза Сонако замислено, после го погледна напълно сериозно, но със закачлив поглед.
-И двете ме удовлетворяват. Жалко, че нито едното няма да искаш. - след това отпи стабилна глътка от уискито.

- Не бъди, толкова сигурна. - Каза той и затвори очи. Беше готов да заспи...

-Ем... Нямам причина да не съм. - отвърна Сонако и го погледна. Ама той наистина беше готов да заспи бе..Не го е срам!

Сенсея започна да се унася в релаксираща медитация.

Сонако го гледаше и примигваше от време на време, но достарядко в сравнение с обикновено. Не и изнасяше, че той спи, но такъв беше живота. Понякога нощем беше студено (ltf?!).. А той беше и сладък, докато спеше.

Изведнъж той отвори окото си и я погледна рязко. Почеса се и попита:
-Ти няма ли да се прибираш?

-Гониш ли ме? - попита Сонако, която бешезатворила очи, ама така и неги отвори когато заговори.

- Не, ама стана късно.