Тренировъчна площадка номер 2 (Отбор Джироу)

Наруми увладя положението и започна спокойно да си върви надолу.

След като се почувства по-стабилна,тя каза:
-Фуу,щях да си умра от страх...Ххммм..я докато слизам да мисля следващата си техника... Може би..или не,не..да..не...-въпреки че си говореше сама,тя продължаваше да концентрира чакрата си,защото не и се падаше. Вече започна да свиква и й ставаше по-лесно. Даже си беше и избрала техника и живот и здраве,щеше да я научи,ако можеше да отдели себелюбния й сенсей от заниманието му да си говори с клонингите му...

На момичето вече и оставаха само 2 метра и спокойно можеше да си скочи от дървото, а сенсея продължаваше да си говори с клонингите.

Офф. Чакра молд lvl 1 + 2 интелект. Пиши в промени на профилите.

-Ху,ху,ху,ху ...-крачеше тя надоло,докато накрая не скочи стабилно на краката си. Тя се приближи до сенсея и каза:
- Хей,какво ще правя сега?-Ру премигна любопитно и се усмихна.

- О, ти си тук. Чакай, чакай... Ама как слезе? Аз не видях. Направи го пак! Този път обаче, в/у езерото!- Каза ухилено той.

Тя тъкмо се зарадва,че получи някакво внимание ,ама то какво...
-Ко?-попита тя,а очите й сякаш щяха да изкочат...

-Хайде,хайде. Трябваше да се постараеш да привлечеш вниманието ми. Отивай при езерото. Искам да те видя как вървиш по водата. - Каза сенсея и се обърна, като продължи да говори в клонингите си за някаква манга.

Ченето и щеше да се откачи,очите й да изкочат..цялата стана червена..Премина през всичко това...Е,обичаше да драматизира,затова застана пред господинчо и заяви:
-Няма! Аз до сега се качих,че и слезнах ,и сега по вода да ме ядът рибите.. Аз крещях за внимание ,вие си говорихте тук,затова грешката е ваша,не моя,така че нека да се залавяме за работа с някоя супер,гига,мега,яка техника...

Само дето сенсея не я ебаваше.

Офф. Тфа е Чакра Молд lvl 2 и без тфа тряа го учиш. По хуу в началото, от колкото в края. Спокс, има време и за още техники, а и след лвл 2 героя ти няа е толкова уморен, тъй че може и още 1 техника да научиш ;д

Наруми тъкмо да се зарадва,че е успяла с катеренето по дърво и супер,мега,гига игнорирващия сенсей й развали кефа..
-По вода?! Че аз не мога да плувам..-Тя зе приближи до единия край на "брега" и започна да си повтаря"Ще успея...трябва да успея!Справих се с миналото упражнение ще направя и това...".Момичето се укоражаваше и успокояваше около две минутки докато не реши,че трябва да премине към съсредоточението на мисълта,че трябва да "залепне" към повърхността на водата.Ру се съсредоточаваше и съсредоточаваше колкото се може все повече и повече...Тя гледаше бистрата вода и се уверяваше,че няма нищо да я изяде ако падне...След като чернокоската реши,че е достатъчно съсредоточена тя започна да пречиства всички ненужни звуци и мисли от главата си ,като мислеше само за концентрация и съсредоточение в/у това как ще залепне.Тя започна да извлича чакрата си и да я балансира...Ру реши,че е готова,тогава тя започна да разспределя по равно чакра в стъпалата си...Момичето вече беше балансирала чакрата си и бе почувствала,че е готова...Наруми стъпи с единия с крак без да се отпуска...Чернокоската събра бързо смелост и се отпусна като бързо пристъпи и с другия си крак...

Наруми направи 2 крачки и още на 2рата падна във водата. Хубавото е , че беше плитко и можеше лесно да излезе. Явно просто не схващаше, че това е същото, като ходенето по дърво? Трябваше просто да си спомни как го направи онова. Нужен й бе също така по-голям контрол над чакрата. Вече го бе правила веднъж и доста сполучливо беше я концентрирала само и единствено в стъпалата си, но защо това път не ставаше?

Тя усетиче губи контрол и...падна.
-Мокро,мокро,гадно и мокро..-Тя веднага излезе от водата и си каза "В какво греша?Ааа,аа.аха..." Ру отново затвори очи и започна да си представя как "залепва" по повърхността на водата и продължава да крачи напред. Опитваше се да не обръща внимание на това как капчиците падаха от нея. Струваше и се ,че ако почнат да я цедят ще напълни езеро. Тя не губеше съзнателната си картинка ,а в същото време започна да концентрира и събира чакрата си. Не и се искаше пак да пада,затова щеше да направи нещо ново. Чернокоската си пое дъх и премига. Започна да разпределя чакрата си,но този път не само в стъпалата ,но и през цялото тяло. Тя събра смелост,доконцентрира чакрата си и пристъпи напред...

Направи 3 крачки, задържа се малко и пак падна. Явно и това не е бил начина. Сенсея само я погледна през рамо, усмихна се и пак продължи да си говори с клонингите.

Тейто вървеше бавно към тренировъчната площадка и оглеждаше всичко с празен поглед и търсеше своя бъдещ сенсей .. докато си мислеше какъв ще е ..

- Ей, момче! Какво правиш тук?- каза сенсеят зачудено..

-Търся бъдещия си сенсей тъй като вече съм генин и ме пратиха тук..
Каза Тейто с леко надменен глас..

- Аз съм този човек.. - каза сенсея.- Е.. ще тренираш ли или какво?

затова съм дошъл ..
каза момчето с лек отегчителен глас и завърза банданата си на дясната ръка..

-Добре.. Като за начало защо не започнеш с чакра молд?- каза сенсеят и хвърли един кунай по едно дърво на 10 метра височина.-Достигни това като използваш чакрата си..

Тейто погледна нагоре странно после погледна сенсея си и му кимна в знак на съгласие .. Той си помисли че ще бъде лесно .. беше ясно че трябва да съсредоточи точно и равномерно количество чакра нещо като Буншин но джуцу само че не в цялото тяло а само в краката си.Първоначално реши след като съсредоточи чакра в краката си да тича до горе ,но после реши да пробва с бавни крачки.
Тейто започна бавно да се съсредоточава и да изолира всякакви други звуци
за да може да разпредели равомерно чакра и в двата си крака.. След това пое дълбоко въздух и започна да съсредоточава бавно и равномерно определено количество чакра до краката си ..след няколко минути той реши че е готов отвори очи.
-Дойде времето и за самото катерене.
Си каза той след което направи първите две крачки и ..

Момчето измина 2/10 метра..
-Добре.. Продължавай!-каза сенсеят.

Тейто разбра че не е толкова лесно за колкото си мислеше и започна да мисли какво да поправи за да мине останалите 8 метра ..
- Самата концентрация на определена и равномерно разпределена чакра е трудана и трябва по-голяма концентрация сигурно е това .. и може би катеренето с бавни крачки не беше добро решение ,защото за бавни крачки трябва да използваш може би повече чакра ..
Си каза момчето и затова реши да пробва с тичане по дървото тъй като със самата събрана скорост плюс събраната чакра в краката може така да се каже да си ''помогнат взаимно''.
Момчето реши какво да прави и започна всичко отначало ..
Тейто затвори очи първоначално мислеше само за дървото след няколко минути .. започна да се концентрира сериозно и изолира всякакви мисли от главата си и всякакви звуци.След това започна трудната част да разпредели чакрата си .. Той се съсредоточи и започна да разпределя определено и равномерно количество чакра до чакра точките на краката си.
След това отвори очи ..
- Дойде момента на истината.
Си каза момчето и започна да тича нагоре по дървото и ..

Момчето измина половината 5/10 метра, но напредваше бързо..

- Както си и мислех с тичането се изминава повече разстояние защото набираш и известна скорост тоест чакра + скорост.. значи ми остават още 5 метра от два опита и мисля че започнах да го схващам ,ако прибава малко повече чакра и успея да я разпределя равномерно и мога да ги мина и петте метра ,но това е само на теория ,но мисля да пробвам така все пак в най-лошия случай няма да мина много разстояние ..
Тейто реши какво да прави и започна с началната концентрация ,но този път не му отне много време ..
Затвори очи и започна да разпределя чакрата си в определени количества в двата си крака ,след това отвори очи и с уверена и бърза крачка той започна да тича по дървото и ..

6/10 метра.. Този път Тейто разгада всичко на теория, но му трябваше още практика..

» Тренировъчна площадка номер 2 (Отбор Фуука)
» Тренировъчна площадка номер 3 (Отбор Гетсу)
» Тренировъчна площадка номер 3 (Отбор Noah)
» Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг]
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Катсу]