Тренировъчна площадка 2 [Отбор Кайрин]

Момчето не се беше концентрирало добре и избърза, затова не успя направи добре огнените кълба.. Сенсеят се обърна замалко и пак нищо не каза..

П.П. Сори ама трябваше малко повече реда, може би аз не се изразих правилно , за такув ранк техника са нужни малко повече редово , следващия пост трябва да е малко по-дълъг и ще я направиж

От устата на момчето излезе доста обилен пушек, но топки нямаше, а сенсея го изгледа подигравателно.

Офф. Още един малко двойно колкото този и ти готов.

Офф. Ама вие си праите та..к с мене .. няа проблеми
Кайрен не обърна внимание на невазпитаната и арогантна сенсейка , защото знаеше , че това щеше да му попречи да се концентрира върху техниката , а той в момента искаше единствено да покаже на сенсейката , че трябва да гледа на него с малко по - голямо уважение или по - точно с елементарно уважение , като ученик на учител . Все пак Кай макар и да не беше от този тип хора и указваже нужното такова , затова смяташе , че заслужава подовно и от нейна страна . Така твърдо решен да запрати няколко огнени топки по сенсейката той седна отново в поза лотус , затвори очите си и започна да си представя как чакрата преливаща из тялото му се насочва към устата му , а след това излиза от нея под формата на горещи огнени топки , летящи към учителката . Когато се почувства готов Кай отвори очи каза тихо :
- Катон Хоусенка но джутсо !
И след като направи нужните хенд сийлс със ръце опря ръка , като пръстите му правеха кръкче пред устата му и започна да издухва бързо чакра тобки през устата си , като се надяваше да излезнат под формата на огнени тобки , целящи да наранят сенсейката .

Сенсейката се обърна и с лекота избегна топките, използвайки шуншин..Момчето обаче успя да направи джутсуту..Сенсейката се приблжи до него:
- Браво, глупако .. извади късмет. Ще ти трябва много високо ниво , за да ме уцелиш ..

Гост

Офф. техниката + 3 интелект + 1 бързина пиши в промени на профилите..

Кай изпита леко удоволствие от факта , че е накарал сенсейката да се подмести макар и да не вложи доста усилия , за да избегне атаката му и все пак най - важното беше , че е научил техниката . Обаче коментара и доста го подразни и той реши да осъвършенства още техниката , искаше да я направи по - добре ... достатачно добре , за да я накара да се напрегне истински , за да избегне огнените му топки . Освен това техниката изглеждаше полезна и беше доста добра , съчетаваше бързина и мощ , което пасваше на неговият боен стил перфектно . Доколкото знаеше огнените техники попринцип не са много бързи , но са доста мощни е тази беше нещо , като изключение , затова смяташе , че усилията му върху нея няма да са напразни . Клекна отново на обичайното си място и започна с опита . Извхърли всички ненужни мисли от съзнанието си и се съсредоточи единствено върху изпълнението на техниката . Представи си чакра циркулиращата система в тялото си и как чакрата се движи из потоците му . След това се опита да насочи чакрата си към устата и ръцете си и да я събере там . Това му отне доста време , но когато почувства , че е готов си представи как успява да направи няколко идеално оформени , добре насочени , малка огнена топки , които да поразят сенсейката , която сега беше малко по близо следователно беше по - лесна мишена . Отвори очи , изправи се внимателно , насочи се към сенсейката и след като направи нужните знаци с ръце за техниката промълви тихо под носа си :
- Катон : Хоусенка но джутсо !
След това погледна напред към сенсейката , за да види дали е успял да я порази , ако да какви ще ти и е нанесал и ако не дали се е отървала замалко . Това щеше да му покаже дали има напредак и какъв е той - голям , малък . Все пак целта на Кайрен сега бе да накара сенсейката да започне да проявява поне малко уважение , затова не смяташе за нищо на света да се отказва какъвто и да беше резултата , дори и да беше никакъв , което предвит старанието и таланта му смееше да твърди , че е невазможно

Момчето направи същите огнени топки, но успя да ги направи малко по бързи и точни.. За жалост това не помогна и този път сенсейката дори не използва шуншин, за да ги избегне..

П.П. Има малък напредък но трябва още за лвл 2 и не разказвай - ''които да поразят сенсейката , която сега беше малко по близо следователно беше по - лесна мишена''

ПС . Чоек аз пиша , че целя да нараня сенсейката и героя ми смята , че щом е по - близо е по лесна мишена . Не съм написал , че съм я уцелил нали . Точно тук е твойта роля , аз не съм ти попречил да си я свършиш затова да забраим за забележката ти ;).

Кайрен знаеше , че сега сенсейката очаква атака от негова страна и знае точно как ще бъде атакувана и шанса да я нацели е малък и за да успее да я докосне поне Кай трябва да я изненада с неучаквано бързи топки , които така да се каже са на съвсем друго ниво от настоящето . Момчето реши , че няма да е зле да се пораздвижи малко беше му писнало да стои на едно място и скоро щеше да се схване , пък и трябваше да се учи да я използва в движение , защото в битка едва ли някой би го чакал да седне да се концентрира няколко минути и чак тогава да направи техниката . Така и донякъде увеличаваше шансовете си да нацели учителката крачетало . Кай обикаляше около кръг жената и започна да си предсташя чакра системата в тялото си , както винаги правеше за по лесно изпълнение на техниката . След това се опита да останови контрол върху чакрата си и да я запрати към устата си , откъдето по късно щеше да я истреля . Когато фокусира достатачно голямо количество там той я задържа за миг започна да тича по - бързо , за да може да се напрегне малко по - силно и промълви необичайно силно за него , но въпреки това с мрачният си студен глас :
- Катон : Хоусенка но Джутсо !
После направи бързо и ловко нужните хенд сийлс за техниката и започна да духа навън събраната чакра , като се надяваше да излезне под формата на добре концентрирани и доста бързи огнени кълба насочени към сенсейката . Момчето се надяваше този път поне да я узори , защото все пак я обикаляше и щеше да и е трудно да избегне всички тобки от няколко страни , но пък нищо не се знаеше все пак макар и толкова приказлива и невазпитана тя беше една от най - силните нинджи на селото , за да бъде на този пост , където и се поверява бъдещето на селото , а именно младите и талантливи нинджи , които някой ден , кой знае може да заемат поста хокаге .Какъвто и да беше резултата от опита му Кай беше сигурен в едно - нямаше да се откаже докато не усъвършенства техниката до абсолютния край или с други думи до съвършенство .

Умение lvl 2 +2 интелект.

И момчето.. успя..

Кайрен прие доста добре успеха си , дори беше леко стимулиран да вложи повече усилия . Знаеше , че тази техника можеше да го превърне в машина за убиване , както много други разбирасе ,но това беше друг въпрос . Сега единственото , което го вълнуваше беше конкретно Катон: Хоусенка Но Джутсо . Момчето продължи да тича около сенсейката , явно това му помагаше доста в правенето на техниката . Караше душата му да бушува и беше под постоянно напрежение , което го караше да вложи всичко от себе си . Момчето реши да не губи излишно време в радване или размисли и да се захваща с осъвършенстването на техниката . Макар и да беше доволен от сегашното ниво , още никога не беше в излишак , затова изобщо не се разколеба . Започна да обикаля както преди около кръг жената и да си представя своята чакра циркулираща система . След това направи опит да преостанови контрол върху чакрата си и да я изпрати към устата си , откъдето след това смяташе да я запрати към сенсейката . След като усети , че е фокусирал достатачно голямо количество там той я задържа за миг и след като повиши скороста на бягане , както попринцип правише , за да може да се напрегне повече той каза тихо както обикновенно със смръзяващият си мрачен глас :
- Катон Хоусенка Но Джутсо !
И в този момент направи бързо вече заучените до съвършенство знаци с ръцете , които не представляваха повече никаква трудност и момчето можеше да ги прави от всякакво положение . Кайрен беше изпълнен с ентусиазм и му беше доста интерестно какъв щеше да е ефекта този път от техниката , щеше ли сенсейката най - после да го признае и да му отдаде нужното , като за ученик елементарно уважение или щеше да продължи да кряска , като на някакъв хамалин от улицата , който ни приема ни предава .Дори и да не успееше с този опит да постигне тази си своя цел Кай нямаше да се спре и щеше да продължи да опитва докато веднъж за винаги не успее да сломи грубоста на сенсейката

Умение lvl 3 +1 интелект +1 бързина...

Кайрен се беше сетил за едни техники но за тях му бяха нужни няколко неща , затова напусна тренировъчната площадка и отиде да напазарува .

Площадката леко запустя...

След като беше напазарувал здраво и беше останал почти без пари Кайрен реши да потренира здравата тук без дори да съобщи на сенсейката , тя и без това не му помагаше изобщо защо му беше , само да го разконцентрира и да му пречи . Просто нямаше смисъл от нея , той тренираше за себе си . Като за начало си хареса едно дърво и реши да тренира на него . Беше изградил вече схема как да подреди по идеален начин тренировката си . Щеше да потренира още малко своята любима техника Катон : Хоусенка но джутсо , като съчетаеше тренирането и с шурикен мастъри . Отдалечи се с няколко крачки от дървото и започна да загрява . Поразтъпчи се на място , поразтегна се и се поизпъна и когато се повучвства свеж и готов реши да започва . Затвори красивите си кърваво червени очи , концентрира се върхо изпълняването на задачата си , съсредоточи се изцяло върху тренировката си и след като премахна всички ненужни мисли от съзнанието си се зае да уформя тялото си в мисълта си . Представи си чакра циркулиращата система и потоците , из които преливаше хаотично чакрата . Започна бавно да чувства движенията и из цялото си тяло и започна да изпраща малко по малко към ръцете и устата си . След известно време когато почувства , че е фокусирал нужното количество на определените места той прибегна към следващата част .Представи си как успява да изпълни перфектно техниката и отвори очи . Направи нужните за техниката знаци с ръце след това бръкна и изкара няколко шурикена с двете си ръце , а същевременно бавно и тихо започна да казва :
- Катон : Хоусенка Но Джутсо !
В същото време се прицели доста внимателно в учертанията , които мислено беше направил на набелязаното дърво . За щастие не беше прекалено далече и нямаше да му е доста трудно да го нацели , но пък щеше ли да нацели точно там където се целише , беше истинският въпрос . Настъпи момента на истината и момчето започна да изтрелва бързо тобките една след една , като правеше доста бързо движение с ръцете , което представляваше хвърляне на шурикените в момента , в който тобката излезне от устата му . Така съчетаваше техниката с умението да борави с шурикени . Беше си доста трудно , но какво пък живота на една нинджа винаги е изпълнен с трудности и пред повечето това тук беше просто детска игра или с други думи забавление . Макар и да знаеше , че беше изминал само една малка част от тренировката си това не го обезкоражаваше той беше твърдо решен да продължи със следващата част от великата си тренировка , която представляваше съчетание от боравене с жици и отново шурикен мастъри . Първо седна за момент на земята и започна бързо и ловко да връзва шурикените с жици . Така когато привърши се изправи изтупа задните си части и се захвана за работа . Прицели се точно от ляво и от дясно на дървото , такаче да може , когато дръпне жиците шурикените да се умотаят около стъблото му . Приклекна леко , приготви се за хвърляне . Затвори за миг очи , концентрира се , съсредоточи съзнанието си и си представи как успява . След това , когато се почувства напълно готов запрати силно шурикените напред и започна да дърпа с двете ръце жиците , за да се опита да умота така шурикените , че и двата да са увити около набелязаното дърво . Кай не остана много доволен от първият опит , затова реши да повтори .Дръпна към себе си жиците и хвана шурикените . Реши , че концентрацията и прицелването му куцат , затова този път щеше да им отдели повече време и да се постарае , като цяло повече . Затвори очи и започна да изхвърля всички ненужни мисли от мозъка си мислейки само и единствено върху умението и успеха си . Представи си на забавен кадар как хвърля шурикена и каква траектория трябва да изпише той , за да успее , като дръпне жиците да се умотая така както той иска около стъблото на дървото . После отвори очи съсредоточи се върху мишената . Прицели се известно време в мишената вперил кървавият си поглед и когато се почувства готов вдигна бавно ръце и бързо заправи шурикените към дървото . После започна енергично и ловко да контролира жиците завързани за шурикените с ръце .Не го интересуваше много дали ще успее или не важното беше , че полага нужното старание и беше изпълнен с ентусиазъм какъвто попринцип и не му липсваше .
Кай реши да продължи тренировката си , като се върне малко назад и повтори нещата , които бе тренирал досега , за да се увери в подобрението си . Щеше отново да пробва хоусенка комбинирана с шурикени . Набеляза си едно дърво близо до сегашното , по което вече имаше доста белези , ту от пожар ту от шурикените и жиците . Изобрази няколколко мишени с мисълта си и започна с опита . Приклекна леко в обичайната си позиция .Затвори червените си очи . Извхърли всички ненужни мисли от съзнанието си и се съсредоточи единствено върху изпълнението на техниката . Представи си чакра циркулиращата система в тялото си и как чакрата се движи из потоците му . След това се опита да насочи чакрата си към устата и ръцете си и да я събере там . Това му отне доста време , но когато почувства , че е готов си представи как успява да направи няколко идеално оформени , добре насочени , малки огнени топки , които да поразят мишените по дървото , което беше малко по - надалече от предния път .Отвори очи , изправи се внимателно , насочи се към дървото и след като направи нужните знаци с ръце за техниката промълви тихо под носа си :
- Катон : Хоусенка но джутсо !
Същевременно измъкна бързо няколко шурикена , прицели се внимателно в мишената си и започна едновременно да духа бързо на вън чакрата под формата на огнени тобки и да мята шурикени вътре в тях . Вече беше заучил как точно трябва да стане , но дали щеше да го изпълни не се знаеше .

За Катон хоусенка но джутос , боравене с жици и шурикен мастъри .

Катон хоусенка lvl 1
Боравене с жици lvl 1
Шурикен Мастъри lvl 1
+5 интелект +5 сила

Мио дойде и се огледа за сенсея, но не го видя за това се облегна на едно дърво и зачака ;д

Сенсейката се появи до нея и попита:
-Защо лежиш.. да започваме с тренировките.. първо малко физическо опражнение.. 10 коремни преси и след това.. ще си избереш нещо с твоя елемент.

- Аз вече съм си избрала. - отговори момичето и започна да прави коремни преси, като си ги броеше:
- .. 1,.. 2, 3 ..

Стигна до 10 доста на бързо.. Сенсейката я погледна и каза:
-Така.. Вече загря.. Избирай си техниката и да започваме..

- Ами .. Gokakyu no Jutsu? - каза Мио и загледа любопитно сенсейката.

Тя показа едно чучело и каза:
-Това ще ти е противника.. нещо друго ще искаш ли от мен?

- Да ми я демонстрирате?! - попита момичето и направи топла усмивка.

/ Даре, колко реда? /

ПП: 20-30

Сенсейката застана пред момичето. Събра чакра в гърдите си и я оформи във формата на сфера. Затвори очи и се концентрира за секунда. После рязко изтреля всичката, чакра, докато я преобразуваше в огнена топка. От устата на учителката и излезе доста добре оформено огнено кълбо..

» Тренировъчна площадка 1 [Отбор Шиг]
» Тренировъчна площадка 2 [Отбор Катсу]
» Тренировъчна площадка 1 [ Отбор Ямако]
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Харука)
» Тренировъчна площадка 1 (Отбор Кира)